Решение по дело №14982/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261463
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20203110114982
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 26.04.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и първи април  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №14982   по описа за 2020 година,   за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В.  А.В.  срещу ЗАД “Л.И.”  иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ  - за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 515 лева, представляваща частичен иск от общо 1000 лева за дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на : тръба средна изпускателна система дясна и държач десен на л.а. Хонда, модел **  с рег.№**  НР, причинени в резултат на реализирано на 28.05.2019г. ПТП в гр.Варна,  ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -20.11.2020г. до окончателното й изплащане.  

Ищецът твърди, че на 28.05.2019г. около 19.45 ч. в гр.Варна, на ул.“Иван Срацимир“ 2А до магазин“ Била“ на Колхозен пазар лекият автомобил попаднал в необозначена и несигнализирана дупка /пропаст на пътя/ , в резултат на което цялата ауспухова система на л.а. се разбила и откачила. Излага, че л.а. е застрахован по застраховка „Каско“ , „Всички рискове“ със застрахователна полица №** от застрахователна компания „Л.И.“ със срок на действие 03.05.2019г. – 02.05.2020г., която полица била действаща към датата на ПТП. На 31.05.2019г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото ПТП , като същия извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис заключение по щета №0003-1201-19-406098, в който като увредени детайли били описани : тръба средна изпускателна система за смяна и държач десен за смяна. Твърди, че не му било изплатено застрахователно обезщетение като получил писмо, в което се отказвало изпълнение на договорните задължения. В писмото се препращало към ОУ на сключената застраховка, но не била посочена точната причина за отказа. В тази връзка направил справка в няколко сервиза и установил, че възстановяването на автомобила в състоянието, което бил преди произшествието възлизало на 1000 лева. Твърди, че увредените части били оригинални и следвало да бъдат подменени с оригинални. 

  В  срока по чл.131 ГПК   ответникът ЗАД “Л.И.”    е  депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за неоснователност на иска. Изложено е, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, като застраховател по застраховка „Каско“.  Отказът за изплащане на застрахователно обезщетение на основание ОУ бил правилен и съобразен с разпоредбите на закона. Съгласно т.27.8 от ОУ застрахователят не обезщетявал щети, възникнали по причина и вследствие на износеност/умора/ на отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа неизправност / в или извън гаранционен срок/, повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране и кражба на същите. Ако вследствие на тези причини настъпело застрахователно събитие, последвалите щети се изплащали без стойността на частта или възела, причинили това събитие. Оспорва се стойността за отремонтиране с твърдения, че размерът й е завишен.

Отправя се искане за отхвърляне на иска и в евентуалност за намаляване на размера на обезщетението.     

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         От застрахователна полица №**  от 02.05.2019г. се установява, че между   „Л.И.“АД  и  В.А.В. е сключена застраховка „Каско”,   по отношение на  л.а. марка Хонда, модел ** с  рег. №** НР със срок на действие 03.05.2019г. – 02.05.2020г. Уговорената застрахователна сума е в размер на 11 000 лева.

         В.В. е подал уведомление  за настъпило застрахователно събитие на 28.05.2019г. с л.а.  марка Хонда, модел ** с  рег. №** НР като е описал, че при преминаване през колхозен пазар Варна до Била автомобилът е попаднал в дупка.

Съгласно Опис  заключение по щета от 04.06.2019г.  за автомобил л.а. Хонда **  са описани следните щети: тръба средна изпускателна, система дясна, държач десен.

С писмо изх.№5291/21.06.2019г. от З.“Л.И.“ АД ищецът е уведомен, че не е налице основание за изплащане на застрхователно обезщетение, тъй като съгласно т.27.8 от ОУ застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие ма износеност/умора/ на отделни детайли или възли на МПС при доказана техническа неизправност , повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране и кражба на същите. Ако вследствие на тези причини настъпи застрахователно събитие, последвалите щети се изплащат без стойността на частта или възела, причинили това събитие.

Съгласно показанията на свидетелката И.С.Г-А. /майка на ищеца/ през края на месец май 2019г. двамата със сина й ходили да пазаруват, като се прибрали по едната улица  на Била и се автомобилът се случило произшествие- попаднал в голяма дупка.  Чул се трясък, изплашили се. Синът й карал с 30-40 км/ч. по улицата придвижването било трудно, защото имало спрени коли от едната страна и били тесни. Нямало възможност дупката да се избегне, защото от спрелите на улицата коли нямало откъде да се мине. След попадането в дупката се получило едно тракане, един шум като че ли гърнето е спукано. Като оглеждали щетата му казали, че гърнето е спукано и няма какво да се направи и му казали, че то не подлежи на ремонт.

Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ, след съпоставяне на уврежданията на автомобила, описани от представител на застрахователя при извършения оглед реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е попадане в нарушение на пътната настилка, намиращо се на пътното платно за движение. При движението в дупката част от изпускателната система на автомобила влиза в съприкосновение със земната повърхност и се получават деформации и увреждания на изпускателната система. Експертизата е приела, че уврежданията по автомобила да тези, описани от застрахователя : тръба средна изпускателна система – за подмяна; държач десен – за подмяна. Общата стойност на необходимите средства за труд и материали за отстраняване на щетите при средни пазарни цени за оригинални части и пазарни цени на труда, предлагани в сервизи, които притежават сертификат за качество  ISO 9001:2008 е 549.12 лева. Общата стойност на необходимите средства за труд и материали за отстраняване на щетите при средни пазарни цени за алтернативни  части и пазарни цени на труда, предлагани в сервизи, които не  притежават сертификат за качество  ISO 9001:2008 е 503.12  лева.

 

 

         Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :

           При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно  чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.

В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети. 

В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.

По делото безспорно се установява  наличието на договорна обвързаност на страните по сключен от тях застрахователен договор, обективиран в полица №**  от 02.05.2019г. със срок на действие 03.05.2019г. – 02.05.2020г.

Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в  КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.  

 

 

 

 

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че увреждането на детайлите  от автомобила – изпускателна система и държач десен е възможно да настъпи по степен и вид вследствие на описания в исковата молба механизъм, поради което се установява и наличието на причинно –следствена връзка между  описания от ищеца механизъм  и настъпилото увреждане.

Ответната страна оспорва иска с твърдения, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение като се посочва т.27.8 от ОУ, съгласно която застрахователят не обезщетявал щети, възникнали по причина и вследствие на износеност/умора/ на отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа неизправност / в или извън гаранционен срок/, повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране и кражба на същите. Ако вследствие на тези причини настъпело застрахователно събитие, последвалите щети се изплащали без стойността на частта или възела, причинили това събитие. Липсват конкретни фактически твърдения, които да обосноват отказ за изплащане на обезщетение, като цитирането на разпоредбата от ОУ  е неясно и не може да се подведе под каквато и да е конкретика от описаните в нея хипотези. На следващо място не са представени и самите ОУ.

Предвид изложеното и с оглед на събраните свидетелски показания и заключението на САТЕ съдът приема, че е настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора между страните, като реализираните от същото вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя.

Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка и труд без прилагане на обезценка. 

Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана от застрахователната сума, която в настоящия случай е определена в размер на 11 000 лева. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество се равнява  със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване. Определянето на размера на дължимото обезщетение следва бъде извършено при съобразяване на заключението на САТЕ по средни пазарни цени, представляващи стойността между необходимите средства за труд и материали за отстраняване на щетите при средни пазарни цени за оригинални части и пазарни цени на труда, предлагани в сервизи, които притежават сертификат за качество  ISO 9001:2008 и необходимите средства за труд и материали за отстраняване на щетите при средни пазарни цени за алтернативни части и пазарни цени на труда, предлагани в сервизи, които не притежават сертификат за качество  ISO 9001:2008, която възлиза в размера на 526.12 лева.

С оглед на изложеното частичната претенция на ищеца се явява основателна за заявения размер от 515 лева. Върху определената сума за обезщетяване се следва законна лихва от депозирането на  исковата молба да изплащане на задължението.

    По разноските :

Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски , както следва : 50 лева – за заплатена д.т.; сумата от 200 лева – за депозит за вещо лице. В полза на адвоката на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна  размер на 300 лева, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

 

            На горните съображения съдът :

                                                       Р Е Ш И :                                              

                ОСЪЖДА З. “Л.И.“ АД, ЕИК:**  със седалище и адрес на управление ***, р-н Студентски, бул.“**“ №**, представлявано от М. Ст. М.., П.В. Д. и Г. Н. Г. да заплати на В.А.В., ЕГН: ********** с адрес ***   сумата от 515 /петстотин и петнадесет/ лева, представляваща частичен иск от общо 1000 лева за дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на : тръба средна изпускателна система дясна и държач десен на л.а. Хонда, модел **  с рег.№**  НР, причинени в резултат на реализирано на 28.05.2019г. ПТП в гр.Варна,  ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -20.11.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405,ал.1 КЗ.

ОСЪЖДА   З. “Л.И.“ АД, ЕИК:**  със седалище и адрес на управление ***, р-н Студентски, бул.“**“ №**, представлявано от М. Ст. М.., П.В. Д. и Г. Н. Г. да заплати на В.А.В., ЕГН: ********** с адрес ***    сумата от 250 /двеста и петдесет/лева, представляваща направените разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА    З. “Л.И.“ АД, ЕИК:**  със седалище и адрес на управление ***, р-н Студентски, бул.“**“ №**, представлявано от М. Ст. М.., П.В. Д. и Г. Н. Г.да заплати на адв. П.П.П. *** 21А, офис 2, член на ВАК, личен номер  ********** сумата от 300/триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :