Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.11.2022 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 02.12.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Мария Ганева

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1311

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

          М.Ц.Н., ЕГН ********** ***, е предявил иск против „Г.Ф.“ гр. С., п.к. 1000, ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2096.30 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски. 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника, оспорва иска. Твърди, че изплатеното обезщетение в размер на 1143.70 лв. покрива напълно щетите и е изчислено по методиката на Гаранционен фонд, действаща към момента на ПТП. Правят искане за допускане на съдебно оценителна експертиза и искане за привличане на трето лице помагач.

Правната квалификация на иска е чл. 558 ал. 5 КЗ.

 С Определение №260158/23.02.2021 г., като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран М.Д.А..

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана съдебнотехническа и оценителна експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот УПИ II, пл. № 363 в кв. 64 по плана на село С.б., общ. Р., находящ се на ул. „Х.Б.“ № 4. Твърди, че на 30.08.2018 г. към 22.00 часа, при управление на товарен автомобил ЗИЛ 158 с рег. № ВР 1794 АК, собственост на Д.Ф. Л.управляван от лицето М.Д.А. извършил неправилна маневра – отклонение в дясно, в следствие на което е изгубил контрол на МПС-то и се блъснал в каменната ограда на имота на ищеца, като я повредил сериозно. За произшествието е съставен протокол за ПТП № …………/03.09.2018 г. на РПУ Р.. Протокола е приложен в заверено копие на лист 5 от делото. В същия  е посочено, че описаното по горе МПС няма застраховка „Гражданска отговорност“ валидна и действаща към момента на настъпилото ПТП. Твърди, че имуществената вреда нанесена му с повреждане на оградата възлиза на 3 240 лв. Имота няма имуществена застраховка и повредите били отстранени от ищеца, за което той сключил договор с изпълнител за извършване на строителните дейности, приложен на лист 6 - 7 от делото. Ищеца предявил претенция към ответника, който заплатил частично сума в размер на 1143.70 лв. Горното не се оспорва от страните. Ищеца твърди, че не е съгласен с размера на определеното обезщетение, тъй като е платил на изпълнителя на строителните дейности по-голяма сума в размер на 3240 лв. С настоящия иск претендира разликата между изплатеното му обезщетение и действителните по негово мнение вреди в размер на исковата сума в размер на 2096 лв. В исковата молба е посочена и банкова сметка, ***ата сума. 

В отговора си на исковата молба ответника оспорва иска, като твърди, че при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава имуществената стойност на причинената вреда, определена по действащата към момента на ПТП методика на Г.ф. за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди.  Твърди, че при определяне на обезщетението са преценени необходимите дейности за възстановяване на щетите. Твърди още, че определеното от Гаранционен фонд обезщетение и изразеното съгласие от страна на ищеца за изплащането му имат характер на извън съдебна спогодба и приемайки изплатеното му обезщетение ищецът се е съгласил, че то покрива напълно претърпените от него вреди. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. на ВКС по ТД № 1/2016 г. на ОСГТК, в което е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

По делото е назначена, по искане на ответника, съдебно техническа и оценителна експертиза, заключението на която неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че размера на причинената щета към момента на възстановяването е и в размер на 1853.49 лв. Посочено е, че оградата не е възстановена такава, каквато е била в първоначалния си вид, като има допълнително изградена прозирна част с оградна мрежа и оградни колове, а преди това те не са били налични по цялата дължина на оградата. Била е налична само бетонова шапка. Твърди, че оградата е изцяло реновирана. В протокола за ПТП не е ясно каква част от оградата по нейната дължина е била повредена, и вещото лице използвайки данните по делото е определило, че след като са демонтирани и изкарани 6 куб.м. компрометирана каменна зидария, то дължината на увредената ограда е 7 м., а при огледа е констатирано, че вместо да бъдат възстановени тези 7 м. е направена изцяло нова такава с дължина 18.85 м. Въз основа на горното вещото лице е дало заключението си, че стойността на ремонтните дейности за възстановяване на повредената от ПТП ограда възлиза на  стойност 1853.49 лв.

Искът е частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 558 ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, както е в настоящия случай, ако Г.ф. не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, както сочи в исковата молба, като се прилага чл. 380 КЗ  - лицето, което желае да получи обезщетение е длъжно да отправи писмена претенция към застрахователя, да представи пълни и точни данни за банкова сметка, ***. Горното е сторено от ищеца. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че не е съгласен с изплатеното му от ответника и претендира по-голяма сума. Съгласно заключението на вещото лице действителния размер на вредите е 1853.49 лв. Тъй като на ищеца е изплатено обезщетение от ответника в размер на 1143.70 лв., то искът следва да бъде уважен за разликата до действителните вреди която е в размер на 709.79 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 2096.30 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Върху горната сума се дължи законна лихва до окончателното и изплащане, начиная от  датата на исковата молба 15.12.2020 г., като в тази насока, съдът споделя становището на ответника в отговора по отношение началния момент на законната лихва, тъй като в случая по заявена претенция към Г.ф. същия е изплатил сума на увреденото лице по образувана неща, фонда се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок и е определил обезщетение. При несъгласие с определеното обезщетение, ако ищеца се обърне към съда по реда на чл. 558 ал. 5 КЗ, исковата молба следва да се приеме за покана за изплащане на допълнително обезщетение до пълния размер на вредите и от тогава да се дължи законната лихва. Неоснователно е възражението на ответника в отговора на исковата молба, че в случая е приложимо разрешението дадено в цитираното по горе Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. на ВКС по ТД № 1/2016 г. на ОСГТК, в което е посочено, че пострадалия няма право да получи обезщетение над изплатеното от застрахователя, въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. На първо място Г.ф. не е застраховател и не изплаща обезщетение по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, при наличие на законоустановени предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура. Не може да се приеме, че определеното от Г.ф. и изплатено обезщетение има характер на извънсъдебна спогодба, в която е изразено съгласие от страна на ищеца за изплащане на определената му сума. Такова съгласие от ищеца липсва, поради което същия предявява настоящия иск. Друг би бил извода, ако между страните по делото е налице писмено съглашение, че ищеца се съгласява с така определеното му обезщетение и няма повече претенции. Същият изрично е посочил обаче в исковата молба, че не е съгласен с определеното му обезщетение и предявява настоящия иск на основание чл. 558 ал. 5 КЗ в хипотезата на несъгласие с определеното обезщетение.

При този изход на делото на страните се дължат разноски по компенсация.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „Г.Ф.“ гр. С., п.к. 1000, ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 да заплати на  М.Ц.Н., ЕГН ********** сумата от 709.79 лв. представляваща обезщетение за вреди на ограда на имота на ищеца находящ се в с. С.б., общ. Р., ул. „Х.Б.“ № 4, вследствие ПТП настъпило на 30.08.2018 г., съгласно Протокол за ПТП №……….. год. на РУ Р., ведно със законната лихва върху горната сума считано от 15.12.2020 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер над 709.79 лв. до 2096.30 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Г.Ф.“ гр. С., п.к. 1000, ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 да заплати на  М.Ц.Н., ЕГН **********, деловодни разноски по компенсация в размер на 231 лв.

ОСЪЖДА М.Ц.Н., ЕГН **********, да заплати на Г. Ф.“ гр. С., п. к. 1000, ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, деловодни разноски по компенсация в размер на 99.21 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – М.Д.А. ЕГН-********** ***.

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от получаването му от страните.

                                                                

                                                                Районен съдия: