Р
Е Ш Е
Н И Е № 270
гр.Хасково, 13.04.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на пети март
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1992 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2, против М.Д.К.,***, иск с
правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. №
655/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството,
възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор
за отпускане на потребителски паричен кредит № 982796/16.10.2012 год., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като заемодател и
ответницата като заемател. Сумата по договора била реално предадена на
заемополучателката, а същата поела задължението да заплаща точно и навременно определените съгласно
погасителния план месечни вноски. Основанието, на което заявлението и
настоящата искова молба се подавали, бил сключен Договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 12.06.2014 год., на основание чл.99 от ЗЗД между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ “ ЕАД, по силата на който вземането било прехвърлено изцяло в
полза на ищеца по делото, с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем
в размер от 4 889,60 лв. за потребителски нужди с
краен срок на погасяване 28.10.2016 год. В така посочената сума се включвала
главница в размер на 4000 лв.; комисионна-400 лева и застрахователна премия в
размер на 489,60 лв. Освен това ответницата се задължила да заплати на
банката-кредитор и 16,5 % годишен лихвен процент, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 23,56 %. Кредитополучателят поел
задължението според договора да ползва и върне заемната сума в размер,
съобразно погасителния план. Погасителните вноски следвало да стават на равни
месечни 48 вноски, всяка от която в размер на 139,85лв., дължима на 28-мо число на съответния месец, считано
от 28.11.2012 год. До 28.10.2016 год. платени били 12 месечни вноски за
погасяване на кредита, последната от които
на 28.10.2013 год. и една
частична вноска в размер на 66,40 лева на падежна дата 28.11.2013 год. По този
начин ответницата изпълнила част от задължението си, която част възлизала на
сумата 1753,28 лв., в т.ч. и лихва за просрочие в размер на 8,68 лева. Срокът
на договора към 28.10.2016 год. изтекъл и същият не е обявяван за предсрочно
изискуем. Ищецът заявява още, че между
него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
12.06.2014 год., на основание чл. 99 от ЗЗД. По силата на така сключения
договор вземанията на последното дружество спрямо ответницата М.Д.К. са
прехвърлени на ищеца с всички привилегии, обезпечения, лихви и други. Твърди, че
длъжницата-ответник в производството е била уведомена надлежно за извършената
цесия предварително, като ищецът заявява, че това уведомление е стигнало до
знанието на ответницата. Заявява обаче, че в случай, че съдът не се съгласи с
тези му твърдения, да приеме уведомяването за редовно с връчването на исковата
молба, което връчване съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 от ЗЗД. В този смисъл твърди, че извършеното прехвърляне на вземането
поражда действие спрямо длъжника и на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД следва да се
съобрази от съда, тъй като е факт с правно значение за спорното право. Ищецът
подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано Ч.гр.д. № 655/2019г. по
описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение за посочената
в исковата молба сума. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. Изложеното обосновавало правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 3 703,65 лв. – главница, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 год., която сума е
присъдена в заповедното производство по Ч.гр.д. № 655/2019 г. по описа на
Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, подава отговор на исковата молба. В същия твърди, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 655/2019г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата М.Д.К. за сумата
3 703.65 лева – главница по договор за потребителски кредит № 982796,
сключен на 16.10.2012г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземането по
който е прехвърлено съгласно приложение № 1 към договор за цесия от
12.06.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2019г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За посочените
суми е била издадена Заповед за изпълнение № 305/22.03.2019г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск
за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На 16.10.2012г.
ответницата е сключила с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Договор за отпускане на потребителски паричен кредит
№ 982796, който наред с Общите условия за отпускане на потребителски паричен кредит, Погасителен план за
потребителски кредит № 982796, са представени по делото и от тях е видно, че
имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.06.2014г. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на дружеството ищец свои вземания,
подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответницата.
С пълномощно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С Уведомление за
извършено прехвърляне на вземания ищецът, в качеството си на пълномощник
на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е уведомил ответницата за
извършената цесия, като е посочил, че от датата на получаване на уведомлението
всички плащания на дължими суми по договора трябва да бъдат насочвани по сметка
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Според представената обратна разписка
към известието за доставяне писмото, изпратено на адрес – *********, е
непотърсено от получателя, като отбелязването е с дата 11.07.2014г. Видно от
обратна разписка към известие за доставяне писмото, изпратено на адрес – *************,
е връчено на 11.07.2014г. на лице с имена – Н. Т., като не е посочено
качеството на лицето, получило писмото.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за връчването на издадената заповед за
изпълнение относно процесните вземания при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че
между ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит.
Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за отпускане на
потребителски паричен кредит № *********.10.2012г. и Общите условия за предоставяне
на потребителски паричен кредит. Тези документи са подписани и от ответницата,
като автентичността им не е оспорена от
нея. Ето защо, следва да се приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а
именно дружеството й е отпуснало кредит, който е трябвало да се погаси чрез
изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо
място не се спори, че ответницата не е погасила всички свои задължения
съобразно уговореното, както и размерът на непогасения остатък на дължимите от
нея вноски. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за
изплащането им. От приетите и неоспорени Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
12.06.2014г. с Приложение № 1 към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно на ищеца. Направеното от
особения представител на ответницата възражение, основаващо се на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според която прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства
се установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента, е изпратил съобщение за извършената цесия, но
същото не е било получено от ответницата-длъжник. Обстоятелството, че
пратката не е била потърсена
от получателя не е автаматично свързано с настъпването на неблагоприятни за
него последици, а именно, че е налице редовно връчване на съобщението.
Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е
равнозначно на връчване, предвид липсата на законодателно предвидена фикция, че
непотърсената пратка е връчена. Не може да се приеме за редовно връчено и
събощението, изпратено на адрес -
гр.Хасково, кв.“Бадема“, бл.2, вх.А, ап.28, който адрес изобщо не е бил посочен
в сключения договор като постоянен, настоящ такъв или адрес за кореспонденция. Предвид наличието на допълнителни
данни за местоработата на ответницата, ищецът е следвало да положи дължимата грижа, чрез предприемане
на ново връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, доказателства за извършването на
което не са представени, включително и такива, от които да се установи, че е
била уведомена за извършената цесия по
телефона, посочен в договора. Уместно е да се отбележи и че процесният договор за потребителски паричен
кредит е
сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение
на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Що се отнася до задължението, регламентирано
в чл. 99, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1 от ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл.116, ал.2 от същия
закон е обвързано единствено с административнонаказателна отговорност, а и в случая липсват доказателства ответницата да е променила адреса си. Съобщаване за извършеното
прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на
преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, доколкото и в двете
производства то е извършено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Действително, в посочената разпоредбата е предвидено, че
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаване му от
канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази законна фикция е
уредена единствено, за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което
има ефект, само ако
бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е
стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът
е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата
молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител не може
да се приравни на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника
действие, предвид характера на представителството и обема на
правомощията. В този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който
в случая се явява и последна инстанция предвид цената на предявения иск - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и много други. Ето защо, съдът намира, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на
пълномощник на цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо
него. При
това положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца.
По тези съображения
съдът счита, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
При този изход
на спора само ответницата има право на разноски, но такива не следва да й
бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр.София, бул.”Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет.2, против М.Д.К.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване
по отношение на М.Д.К., че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, сумата 3 703.65
лева – главница по договор за потребителски кредит № 982796, сключен на
16.10.2012г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е
прехвърлено съгласно приложение № 1 към договор за цесия от 12.06.2014г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ведно
със законната лихва върху главницата от 21.03.2019г. до изплащане на вземането,
по Заповед № 305/22.03.2019г.,
издадена по Ч.гр.д. № 655/2019г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.