Р Е Ш
Е Н И Е
(неприсъствено)
№……………………….
гр. Карлово, 11.12.2020 година
Карловски районен съд трети граждански състав
на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 687 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 240 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът К.Б. ЕООД, чрез процесуалния си представител твърди, че на 22.06.2015 г. между „4ф“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и И.Г.К. бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4ф“ ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя - *******. На посочената страница „В.“ предоставяли общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която клиентът трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „В.“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приемал, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането ѝ. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит. В процесния случай, на 22.06.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.“ под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си И.Г.К. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 350.00 лева, като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 21.06.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод посредством „И.“ АД на 22.05.2015г. с разписка за извършено плащане № 2000000083485592 от 22.05.2015 г. На 01.06.2015 г. И.К. заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 150.00 (сто и петдесет лева), като отново заявил и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на същата дата - 01.06.2015г, Съгласно клаузите на изменения договор за кредит и на основание т. 8.3 от общите условия, за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На 01.06.2015г. кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в „И.“ АД с разписка за извършено плащане № 2000000083925760 от 01.06.2015 г. С изменението на договора И.К. се задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 589.00 (петстотин осемдесет и девет лева), от които: главница в размер BGN 500,00 (петстотин лева), договорна лихва в размер BGN 15.15 (петнадесет лева и петнадесет стотинки), дължима за периода на ползване на договора и такса за експресно разглеждане в размер BGN 73.85 (седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки). С настъпване на падежа по договора, 21.06.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 22.06.2015г., „4ф“ ЕООД (В.) започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40,88%, върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „В.“ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксували по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания. На 01.02.2018г. „4ф“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № ********** в общ размер BGN 1288,20 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и двадесет стотинки), от които: главница - BGN 500.00 (петстотин лева), договорна лихва - BGN 15.15 (петнадесет лева и петнадесет стотинки); такса за експресно разглеждане - BGN 73.85 (седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки); наказателна лихва - BGN 669.20 (шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет стотинки) за периода 22.06.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30.00 (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсено“. Поради това, към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4ф“ ЕООД предоставили на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала. Предвид гореизложеното, счита, че „К.Б.“ ЕООД има изискуемо вземане срещу И.Г.К., като се претендира сума в размер BGN 500.00 (петстотин лева), представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди И.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: *** № 33 да заплати на К.Б. ЕООД с ЕИК ********, седалище и адрес управление:*** п. к. 1606, ул. Ш.П.№ 10, представлявано от Р.Х.В.: сумата 500.00 (петстотин) лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит № **********, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноските по делото.
Ответникът И.Г.К., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по делото заседание, на 17.11.2020 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му оказани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба и събраните в първото по делото заседание, искът е вероятно основателен. С оглед установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото производство в размер на 200 лева, от които 50.00 лева за заплатена държавна такса и 150 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 240 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 и чл. 99 от ЗЗД, И.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: *** № 33 да заплати на К.Б. ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес управление:*** п. к. 1606, ул. Ш.П.№ 10, представлявано от Р.Х.В.: сумата 500.00 (петстотин) лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит № **********, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал.1 от ГПК, И.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: *** № 33 да заплати на К.Б. ЕООД с ЕИК ********, седалище и адрес управление:*** п. к. 1606, ул. Ш.П.№ 10 направените по делото разноски в размер на 200.00 (двеста) лева.
ПРИСЪДЕНИТЕ с решението сума могат да бъдат заплатени по банкова сметка, ***:
IBAN: ***: STSABGSF при Банка ДСК ЕАД
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание член 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.