№ 16146
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110154658 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника „Имоти
Тръст“ ЕООД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че „Имоти Тръст“ ЕООД дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите 448,58 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, с която длъжникът се е обогатил за периода от
м.05.2020 г. до м.12.2020г. и от м.01.2022г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 64,15 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 10.05.2023 г., сумата 3,60 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
19.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1,04 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 31.08.2020 г. до 10.05.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот
- апартамент № 8, находящ се в гр. София, общ. София, жк. „Младост “, „Младост 4“
блок ..., вх. 4, аб. № 429585, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 27393/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия на стопански потребител въпреки отправена
до ответника покана. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата
сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ
за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане
на сторените в исковото и заповедното разноски.
Ответникът „Имоти Тръст“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба в
1
срока по чл.131, ал.1 ГПК. Със становище от 01.02.2024г. е оспорил исковете по
основание и размер. Оспорва представените писмени доказателства, като сочи, че не
са представени документи, удостоверяващи вземането. Твърди, че представените
такива касаят всички 7 абонатни номера, собственост на ответника, а не конкретния
имот. Поддържа, че всички задължения за периода 2020г. – 2022г. са платени. Оспорва
твърдението, че е изпаднал в забава, тъй като представената му покана за заплащане
на задължения е от 12.04.2013г., съответно е неотносима към процесния период. Моли
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството
разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище по
основателността на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
27393/2023 г. по описа на СРС, 81 състав. Исковете са допустими като предявени в
законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта
и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна
енергия при твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност,
доколкото той е имал качеството на потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, но въпреки отправената от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е
ползвал доставената в имота му топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е
налице обогатяване на същия, обедняване на ищеца, като имущественото разместване
е осъществено при липса на валидно основание за това. Следователно искът за цената
на доставената топлинна енергия е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
включва следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на
ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти /което в случая
предполага да бъде установено, че през исковия период ответникът е бил собственик
на процесния имот и че в него ищецът реално е доставил топлинна енергия на
претендираната стойност, с чиято стойност ищецът е обеднял/, и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Доказателствената тежест за установяване на
първите три обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да
установи наличието на валидно основание за имущественото разместване, както и
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици - че
претендираните вземания са погасени чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Претенцията на ищеца се основава на
твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно
правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в
2
имота на ответника – апартамент № 8, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Младост
4“ бл. ..., вх. 4, през процесен период м.05.2020г. - м.04.2022г.
Между страните по делото не е спорно, а и от приетия Нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № 155, том I, рег. № 3950, нот. дело № 141/2012 г.
/лист 40/ се установява, че ответникът „Имоти Тръст“ ЕООД е придобил собствеността
по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.
к. „Младост 4“, бл. ..., вх. 4, ап. 8.
От представените по делото фактури, извлечение от сметка за аб. №
**********, и от заключение на ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на
ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че ответникът не
e сключил писмен договор с ищеца по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след запознаване с представените
по делото доказателства и след проверка на счетоводните записвания при ищеца,
задължението на абоната за главница за топлинна енергия за процесния период
възлиза на сумата 1034,40 лева, от които сумата 582,79 лева – за отопление, сумата
91,35 лева - за сградна инсталация, сумата 360,26 лева – за топла вода /БГВ/. В
допълнение към това вещото лице изяснява, че при ищеца са установени плащания за
ТЕ, отнесени за периода м.05.2020г. – м.04.2022г. в общ размер на 568,10 лева, с които
са погасени следните вземания: 31,60 лева главница и 5,22 лева лихва за м.05.2020г.,
както и 511,64 лева главница и 19,46 лева лихви за периода м.01.2021г. до м.12.2021г.,
които са приспаднати преди подаването на настоящата искова
претенция.
Видно от изводите на вещото лице по ССчЕ, преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, а и в хода на делото, след депозирането му в съда, ответникът е извършил
плащания на суми, касаещи процесния период, съобразно представените с отговора на
исковата молба платежни документи, но ищецът отнесъл същите за погасяване на
задължения извън процесния период (за последващ такъв). Предвид липсата на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията, какъвто е процесният
казус, наличието на предпоставките по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от
няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.
При съобразяване волята на ответника, с извършеното в хода на делото
плащане на сумата от общо 1825,45 лева, от които сумата 1523,05 лева, съгласно
разписка № 2000000362635888/20.07.2023г. и сумата 302,40 лева, съгласно разписка №
2000000362640006/20.07.2023г., с посочено основание - фактури м.01 - м.4.2022г., без
дялово разпределение и лихви, която обща стойност съобразно ССчЕ представлява
сбора на дължимите суми за ТЕ за периода по откритата от ищеца договорна сметка,
същият е погасил изцяло главната искова претенция за процесния имот за посочения в
разплащателните документи период /м.01.2022г. – м.04.2022г./.
Същевременно с извършеното преди процеса плащане на дата 09.11.2021г. за
сумата 950 лева, с посочено основание - главница по фактури от 2020г. до 2021г. без
дялово разпределение, са погасени задължения в размер 86,72 лева за м.01.2021г. и
64,16 лева за м.03.2021г., като същевременно съдът счита, че със същото плащане
предвид обвързващото изявление на ответника, са погасени и сумите за останалите
претендирани месеци за потребена ТЕ, а именно: за м.08.2020г. - за сумата 19,97 лева,
м.11.2020г. - за сумата 10,40 лева и м.12.2020г. – за сумата 25,90 лева, както и по
издадено дебитно известие от 16.09.2020г. – за сумата 3,44 лева,
По горните мотиви настоящият съдебен състав намира, че претендираните по
делото суми за цена на доставената до процесния ап. 8, находящ се в гр. София, общ.
3
София, жк. „Младост “, „Младост 4“ блок ..., вх. 4, аб. № 429585 топлинна енергия в
общ размер 437,78 лева са изцяло погасени, сума от 59,71 лева от които – преди
процеса, а останалата част в хода на делото, посредством извършените на 20.07.2023г.
плащания.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. От изслушаното по
делото заключение на ССчЕ се установява, че дължимата сума за дялово
разпределение за исковия период възлиза в размер на сумата 3,60 лева. При носена от
ответника тежест да установи при дължимо по делото пълно и главно доказване
положителния факт на погасяване на дълга, доказателства за това не са ангажирани.
Поради изложеното предявения иск за главница за дялово разпределение е
основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца по акцесорната претенция е докаже наличието на главен дълг
и изпадането на длъжника в забава. Задължението за обезщетение за ползване на
топлинна енергия и дялово разпределение е задължение без срок, т.е. изискуемостта
настъпва веднага без покана и ищецът може да иска изпълнение към момента на
ползването на услугата. Същевременно настъпването на изискуемостта на вземането
не поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без определен ден за изпълнение
/падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е необходима покана /арг. от чл. 84, ал.
2 ЗЗД/. Такава не се установява да е надлежно изпратена от ищеца и получена от
ответника, поради което предявените акцесорни претенции следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да
бъде присъдена сумата 4,03 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/, а за
заповедното производство сумата 0,53 лева – разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
По делото са представени доказателства за сторени от ответника разноски
представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение на адв. В., видно
от представените договори за правна защита и съдействие от 18.08.2023г. и 27.11.2023г.
/в размер на 400 лева за всяко от производствата/. Насрещната страна своевременно е
противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното възнагражение, което
настоящият състав намира за основателно. В Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения не е уредена хипотезата на подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
но на основание на § 1 от ДР на Наредбата следва размерът да се определи по
аналогия. Подаването на възражение в заповедното производство се извършва в
съответна бланка утвърдена от Министъра на правосъдието, ето защо за извършените
от адвоката действия по изготвянето му, по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата № 1 /в приложимата редакция към датата на
сключване на договора изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./, а именно
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50,00 лева.
Претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до посочения размер,
съответно съобразно отхвърлената част и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника
се дължи сумата от 49,50 лева. По отношения на възражението за прекомерност на
претендираните разноски за заплатено адвокатско възнагражение за исковото
производство, съдът намира същото за неоснователно. Сумата е съобразена с
4
предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на
сключване на договора изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./ , фактическата и
правната сложност на делото, броя предявени искове и извършените процесуални
действия. Съобразно отхвърлената част се дължи сумата от 396,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че „Имоти Тръст“
ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 59, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 3,60 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, с
която длъжникът се е обогатил за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, която сума
касае топлоснабден имот - апартамент № 8, находящ се в гр. София, общ. София, жк.
„Младост “, „Младост 4“ блок ..., вх. 4, аб. № 429585, и за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 27393/2023г. по описа
на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 448,58 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, с която длъжникът се
е обогатил за периода от м.05.2020 г. до м.12.2020г. и от м.01.2022г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, за
сумата 64,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до
10.05.2023 г., както и за сумата 1,04 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.08.2020 г. до
10.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Имоти Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата
4,03 лева, разноски за държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и сумата 0,53 лева, разноски за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Имоти Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 49,50
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и сумата 396,00 лева, представляваща разноски за настоящото исково
производство.
Решението е постановено при участието на "Бруната" ООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5