№ 653
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20211100513795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело
„ЕОС М.“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ М.П. да прекрати изпълнителното
производство по изпълнително дело №20218510402115, обективиран в
Постановление от 17.09.2021 г. с изх. № 63636/17.09.2021 г. Жалбоподателят
счита, че акта е незаконосъобразен, тъй като не е съобразена разпоредбата на
чл. 433, ал.1 т.1 от ГПК. Твърди, че след получаване на поканата за
доброволно изпълнение е представено по делото доказателство, че
задължението е платено, като сумата твръди, че е платена още на 01.03.2021
по сметка на взискателя още преди издаване на изпълнителния лист. Предвид
горното счита, че задължението е платено преди образуване на
изпълнителното дело и горното следва да бъде прекратено. Претендира и
присъждане на разноски по делото.
Взискателят М.С.Д. оспорва жалбата по съображения, изложени в
писмен отговор чрез процесуалния си представител –адв.И.М., като
претендира отхвърлянето й. Поддържа, че от приложеното платежно се
виждало, че сумата била наредено по сметка в банка, която не съществува от
1
2013г., а самата сметка е закрита още през 2013г., за което се позовава на
заключение на ССЕ, изслушана по гр.д.№206/2020г. на РС – Разлог. Позовава
се на клаузи от Общите условия на Пощенска банка защо и към коя дата е
закрита сметката.Твърди, че съгласно ЗПУПС парите е следвало да бъдат
върнати на наредителя на превода, но не са постъпили в патримониума на
взискателя.
ЧСИ М.П. е депозирал подробни писмени мотиви, в които сочи, че
жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по изложените
съображения.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателите и материалите по
приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено
следното:
Производството по процесното изпълнително дело е образувано по
молба от на взискателя М.С.Д. въз основа на Изпълнителен лист издаден на
22.07.2021 г. от РАЙОНЕН СЪД РАЗЛОГ на основание Съдебно решение по
ГД № 00206 от 2020 г., за сумата от 350 лв. – разноски. На 18.08.2021г. на
длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
49896/16.08.2021 г. На 20.08.2021 г. е изискана справка от Регистъра на
Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.
На 02.09.2021 г. длъжникът е депозирал молба с вх. №
86089/02.09.2021 г. С посочената молба длъжникът иска прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 - поради
плащане на сумата преди образуване на изпълнителното дело. Към молбата
длъжникът прилага преводно нареждане за кредитен превод с дата на
плащане от 01.03.2021 г., което е с посочено име на банка-получател
Юробанк и ефДж клон Благоевград, по описаната сметка, като същото е без
печат на банката, а е посочено дата на създаване – 01.03.2021г. и че е валидно
преди 08.03.2021г. Наредител е Адвокатско дружество В. и пар.т., а
конкретното лице – създател на документа е П.В., за който е приложено
пълномощно на стр. 16 от изпълнителното дело от длъжника.
На 17.09.2021 г. взискателят, чрез своя процесуален представител, е
депозирал по изпълнителното дело молба е вх. № 92844/17.09.2021 г., с която
оспорва извършеното плащане от 01.03.2021 г. и моли за продължаване на
изпълнителните действия по делото. Посочва, че нареждането е по сметка,
2
открита съгласно договор за кредит от 15.10.2009г., която той не ползвал след
получаване на кредита. Посочил е, че дори не знаел, че още съществувала
сметката, съответно не е бил уведомен за плащането и не потвърждава
същото.
На 17.09.2021 г. с Постановление с изх. № 63636/17.09.2021 г.
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство,
тъй като представената от длъжника молба-становище, ведно с приложено
платежно нареждане е оспорено от взискателя. Отказът на съдебния
изпълнител е връчен на длъжника на 28.09.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване
действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с
ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и
казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по
този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК
длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати
или приключи принудителното изпълнение, а съгласно т.7 – постановеното
относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не
може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за
обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за
обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по
делото счита, че са незаконосъобразни. В случая се обжалва постановление за
отказ за прекратяване на образуваното изпълнително дело, от активно
легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК прекратяване на
изпълнителното дело е възможно въз основа на възражение, предявено от
длъжника за извършено от него престиране на паричното му задължение
преди образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва
да бъде удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската
станция или писмо от банка. Разпоредбата е императивна и в нея
изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде
3
прекратено изпълнителното производство. В случая от страна на длъжника се
твърди плащане преди образуване на изпълнителното дело и той е този, който
следва да установи плащането надлежно съобразно разпределението на
доказателствената тежест. Твърди се плащане по посочената банкова сметка с
представеното нареждане за превод от 01.03.2021г. Представеното нареждане
е без печат на банката, до която е отправено и е посочена дата на валидност.
Следователно това е само иницииращ документ, но няма никакви
доказателства, че това платежно нареждане е прието от банката и изпълнено.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД плащането по банков път се извършва чрез заверяване
на сметката на получателя. В случая от взискателя се оспорва плащането да е
постъпило по негова сметка, като се и твърди, че същата е закрита поради
необслужване. Следователно длъжникът, който се позовава на благоприятния
за него факт на плащане, следва да установи при пълно и главно доказване, че
с представеното преводно нареждане е платено надлежно, т.е. заверена е
сметката на получателя. Такива доказателства не са представени. Няма
никакви данни, че тази сума по преводното нареждане действително е
постъпила и с нея е заверена сметката на получателя, за да се приеме, че с
оглед оспорването на този факт от другата страна, е извършено надлежно
плащане. Налице е и спор между страните с оглед изложеното от взискателя
дали въобще процесната сметка е активна и действаща, тъй като е била
открита по договор за кредит преди повече от десет години, не е обслужвана
откъм такси, което се посочва в заключение на експертиза по дело, което е
между страните и по което именно е издаден изпълнителния лист, което също
поставя под съмнение постъпването на сумата. При всички случаи след като
плащането е по банков път, установяването му следва да е с документ,
удостоверяващ заверяването на сметката на получателя. Представеното
преводно нареждане не установява заверяването на сметката на взискателя и
такъв документ не е представен от длъжника. При така представените
доказателства, съдът намира, че постановлението на ЧСИ следва да бъде
потвърдено, тъй като не е доказано от длъжника по съответния надлежен
начин твърдяното плащане, а именно с установено с писмо от банката
заверяване сметката на получателя.
Предвид горното съдът намира, че жалбата и доводите по нея са
неоснователни и отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство
следва да бъде потвърден.
4
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№99752/05.10.2021, подадена
от длъжника по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ****, със
съдебен адрес –гр.София, ул. “****, срещу отказа на ЧСИ М.П. да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело №20218510402115,
обективиран в Постановление от 17.09.2021 г. с изх. № 63636/17.09.2021 г.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5