Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 16.04.2021                      Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На двадесет и трети март                                   Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                   

Секретар Ж.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1547 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

            Ищците Р.Д.Д. и А.Д.Д. твърдят в исковата си молба, че са съсобственици на недвижим имот - апартамент №1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „...“ ..., на първи етаж. Непосредствено над техния апартамент се намирало жилището на ответника - Д.И.К., който бил собственик и постоянно живеел в апартамент №2, ул. „...“ ..., на втори етаж. През месец януари 2020 г. ответникът правил ремонт на жилището си и монтирал вградено в пода подово отопление от водно парно. В резултат на недобро изпълнение тръбите се спукали и водата наводнила тавана в апартамента на ищците. Въпреки нанесените щети, ищците не предприели никакви правни действия, само уведомили ответника с молба да не допуска повече подобни инциденти, като за своя сметка поправили мазилката и боята на тавана. На 21.03.2020 г. отново поради допусната авария в жилището на ответника апартаментът на ищците бил наводнен, този път в значително по-голяма степен. Уврежданията засегнали както тавана и стените на коридора, така тавана и стените и в тоалетната, и в мокрото помещение. Целият таван, както и стените на коридора били във влага, с много петна; стените на тоалетната и на мокрото помещение, облицовани с фаянс, също били във влага, както и таваните - във влага. Ищците веднага потърсили ответника, като направили опит за доброволно уреждане на проблема - същият да заплати ремонта на трите помещения, който по данни от строителна фирма възлизал ведно с материалите на около 3000 лв. Ответникът признавал вината си за нанесените щети, бил готов да заплати и обезщетение, но в размер не по-голям от 1000 лева, като отказал да заплати цялостната стойност на ремонта, както и отказал да съдейства за намиране на друго решение. Тъй като предложената от ответника сума не била достатъчна за възстановяване на апартамента на ищците в предишното му състояние, се налагало обезщетението да бъде потърсено по съдебен ред. Молят съда да осъди Д.И.К. да им заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от авария в апартамента на ответника, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 21.03.2020 г. до пълното изплащане на сумата, както и да им присъди направените в настоящето дело разноски.  С определение от 24.02.2021 г. е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата 2180,71 лв.

            Ответникът Д.И.К. счита предявения иск за частично основателен. Не оспорва твърдението, че ищците са собственици на жилище, апартамент, находящ се на партерния етаж на сграда в гр.Стара Загора, ул. ...№ ..., както и че той е собственик на жилище, апартамент, находящ се на втори етаж от същата сграда. Притежаваният от него недвижим имот бил разположен над жилището на ищците, като двата имота частично се припокривали, без изцяло да са един над друг. Не отговаряло на истината твърдението, че през месец януари 2020г. извършвал ремонт на жилището си и монтирал вградено в пода подово отопление от водно парно. Не отговаряло на истината и твърдението, че на 21.03.2020г. в жилището му е била допусната авария, в резултат на което апартаментът на ищците бил наводнен. Още с построяването на сградата, в имота му било изградено парно отопление, което до есента на 2019 г. се захранвало с котел на нафта, а след това с газов котел. Подмяната на котела била извършена през есента на 2019 г., без да се извършват каквито и да било строително-ремонтни работи. Единствената промяна, която извършил, била поставяне на допълнителен радиатор в банята и тоалетната на притежавания от него апартамент. На 07.01.2020 г. новият котел бил приет от комисията на Овергаз след проби за херметичност и пуснал отоплението на апартамента. Две седмици по-късно първата ищца го посетила в дома, като заявила, че в коридора на жилището й са се появили две петна. Слязъл в апартамента на първия етаж, където действително видял, че на тавана в коридора има петна. Констатирал спад на налягането в системата и веднага прекъснал връзката за работата на радиатора в тоалетната, след което течът спрял, като оттогава същата не била възстановена и не работела. Предложил й да изчакат, за да изсъхне таванът, след което лично той или чрез трето лице да поправи причинената вреда. Ищцата му заявила, че трябва да помисли и че ще му се обади. През месец март тази година били извън града, когато първата ищца позвънила на съпругата му по телефона и твърде сърдито казала, че са причинили теч в апартамента й. Веднага се прибрали и отишли на първия етаж, като единственото, което видели, било шепа вода около сифона на мокрото помещение в жилището на ищците. Заявява, че не е имало теч или каквато и да било видима следа от наводнение или друго бедствие. Отново се срещнали с първата ищца и отново й заявил, че ще поправи тавана на коридора, който бил увреден през януари 2020 г. Отново предложил това да стори лично той или чрез трето лице, което тя категорично отказала и заявила, че ще потърси сама фирма или човек, който да извърши ремонта. Няколко дни по-късно ищцата му представила експертно становище, изготвено от инж. Р.П., според което в резултат на наводнение на притежавания от ищците апартамент били причинени поражения в коридор, тоалетна и мокро помещение. В представеното му експертно становище било описано, че: целият таван на коридора бил във влага, с много петна, което налагало очукване, полагане на нова мазилка, направа на противоплесенна обработка по тавана, възстановяване на нова мазилка, шпакловка, боядисване, подменяне на корнизи по тавана; стените на коридора били във влага с много петна, което налагало подменяне на тапетите по стените; стените на тоалетната, които били облицовани с фаянс били във влага, подкожушени, което налагало техния демонтаж и възстановяване на цялата облицовка на стените с фаянс на височина 2-15 м; подмяна на вертикалния щранг на канализацията е нова PVC тръба, разкъртване и възстановяване на стената след подменената тръба, възстановяване на разкъртеното място с нова мазилка, шпакловка, боядисване с латекс на стените над фаянса и тавана на тоалетната; стените на мокрото помещение, които били облицовани с фаянс били също във влага, подкожушени, което налагало техния демонтаж и възстановяване с нова облицовка на височина 1.70 м.; первазите от теракота на пода също следвало да се подменят след смяната на фаянса по стените в тоалетната и мокрото помещение. Към експертното становище била приложена количествено-стойностна сметка на необходимите ремотни работи в общ размер на 3000 лв. Предоставяйки му заключението на вещото лице, ищците заявили, че искат да им заплати 3000 лв. Прочитайки заключението, категорично възразил, че такива вреди не е имало, както и че описаните СМР касаели цялостен ремонт на три помещения, които никога не бил наводнявал. Въпреки това заявил, че е съгласен да заплати сумата от 1105 лева съответстваща на стойността на описаните в заключението на експерта СМР за коридора, приемайки, че същите са резултат от произтеклия през януари 2020 г. теч, макар че същите били значително преувеличени като вид и количество. Ищците не се съгласили и отказали не само да им заплати тази сума, но и да извърши необходимия ремонт. Счита, че с поведението си не е причинил уврежданията, посочени в исковата молба, както и че не е дал повод за завеждане на иска. Претендира за направените по делото разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от нотариален акт за прехвърляне право на строеж № 154, том VI, дело № 1998/1995 г. на нотариус при РС – Стара Загора, разрешение за ползване № 240/28.07.1997 г. на РИТСК – Стара Загора и удостоверение за наследници № 381/25.01.2016 г. на Община - Стара Загора, ищците са собственици на апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“...“ 87, ет.1, ап.1. Не се спори по делото, че ответникът е собственик на разположения на имота на ищците апартамент с адрес: гр.Стара Загора, ул.“...“ 87, ет.2, ап.2.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите Р.Л.П. и В.А.К.. Свидетелката П. сочи, че през месец март или април 2020 г. е извършила оглед на апартамента на ищците за установяване на щети от наводнение. Най-големите и най-сериозни поражения били по таваните и стените на коридора, където почти нямало място без следи от системни продължителни течове, като имало и следи от мухъл и петна с различни цветове. В дългата част на коридора най-силни били пораженията, където минавали вертикалните щрангове на водопровода и канализацията. В банята фаянсът на много места биел на кухо. Вертикалният щранг бил в мокрото помещение срещу дългата част на коридора. Тези щрангове се намирали срещу вратата на мокрото помещение. Имало  мокри петна и по стените и разлепени тапети. В късата част на коридора пораженията били по-малко. Според свидетелката всичко идвало от вертикалния щранг, който е обща част и обслужва и останалите жилища по горните етажи. Според свидетелката Коларова /съпруга на ответника/ през 2020 г. не е извършван ремонт на отоплителната инсталация в апартамента на ответника. В средата на месец януари 2020 г. съпругът ѝ бил повикан от съседката от долния етаж заради петно на тавана на коридора близо до закачалката за дрехи. Ответникът  спрял отоплението на радиатора в тоалетната и прекъснал връзката. Свързал се със специализирана фирма, която не констатирала авария. Предложил на ищцата Р.Д. да поправи щетата, но тя отказала.  През месец март на личния ѝ телефон се обадила Д. и ѝ казала, че отново имало теч. Отвела ги в мокрото помещение, където видяла до подовия сифон  шепа вода. Свидетелката не видяла нито петна, нито течове в  коридора. През месец януари 2020 г., когато имало теч, техниците направили измервания. През месец септември бил направен ремонт на тръбата и съпругът ѝ извикал специалисти, които направили съответни хидравлични измервания, и нямало никакъв проблем.

От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на огледа в апартамента, собственост на ищците, са налице увреждания по тавана и стените на коридора: част от мазилката на тавана е подкожушена, налице са петна с увредена мазилка, тапетите по стените са се отлепили и са почти свалени.  Според вещото лице повредите са в резултат на влага, тъй като водата, с която е била намокрена мазилката на тавана и стените, е предизвикала промяна в структурата на варта в мазилката, поради което се е получило разширение и подкожушване. Намокрянето на тапетите е довело до тяхното набръчкване и отлепяне. По тавана и стените на тоалетната и мокрото помещение няма видими повреди и течове. При огледа на апартамента на ответника вещото лице не е видяло видими течове покрай сифоните и щранговете. Тръбите, захранващи радиаторите в жилището, са изпълнени скрити под настилката от теракота. Според експерта стойността на СМР, необходими за пълното възстановяване на щетите в апартамента на ищците, е 2138 лв., респ. 2180,70 лв. според допълнителното заключение. 

От анализа на свидетелските показания и експертното заключение се налага изводът, че в имота на ищците е налице увреждане на мазилката по тавана и стените на коридора в резултат на влага. По делото обаче не са събрани доказателства, от които по категоричен и безспорен начин да става ясно какъв е източникът на тази влага. Вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза е посочило единствено, че наводняването идва от апартамента на ищеца, като липсва яснота по въпроса дали източник на теча е тръба след водопроводното отклонение в имота, респ. тръба от отоплителната система в същия, или водопроводен или канализационен щранг. По предназначението си последните представляват общи части на етажната собственост по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и ответникът нямат задължения във връзка с тяхната поддръжка. В показанията на свидетелката П. се съдържат данни за системни течове, причинени именно от вертикалните водопроводни и канализационни щрангове, обслужващи всички апартаменти в сградата. 

По делото няма доказателства течът да е причинен от тръби, които се намират след водопроводното отклонение за имота на ответника. Признание за причинен от ответника теч има единствено досежно тръба от отоплителната система в неговия имот през месец януари 2020 г., което се потвърждава и от свидетелските показания. Липсват обаче доказателства за истинността на твърдението на ищците за причинен такъв теч на 21.03.2020 г. с източник отоплителната система в имота на ищеца. По делото е представен протокол за хидравлични изпитвания № 2/28.01.2020 г. на „Енергия КК“ ООД, гр.Стара Загора, от който е видно, че водната отоплителна инсталация в имота на ищеца е изправна, няма течове и може да бъде продължена експлоатацията през отоплителния сезон. Същото е потвърдено и в протокол за хидравлични изпитвания № 5/09.09.2020 г. на „Енергия КК“ ООД, гр.Стара Загора. При тези обстоятелства не може да се приеме, че твърденият от ищците теч от 21.03.2020 г. е причинен от тръба на посочената отоплителна инсталация.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите, само относно твърдяното наводнение в имота на ищците през м. януари 2020 г. Ответникът е действал противоправно, тъй като не е поддържал в изправност отоплителната инсталация, намираща се в имота му, с което е нарушил общия правен принцип „да не се вреди другиму“. Противоправното поведение на ищеца стои в пряка причинна връзка с част от причинените в имота на ищците имуществени вреди, тъй като ако ищецът не беше допуснал повредата в инсталацията в имота си, тези вреди нямаше да настъпят. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства от ответника за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно от ответника.

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателен. Доколкото в случая не е възможно да се определи каква част от вредите, констатирани  от вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза, са причинени от теча през м. януари 2020 г., размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл.162 ГПК – по преценка на съда. С оглед на това съдът намира, че следва обезщетението за имуществени вреди да бъде определено, като се изхожда от признанието на ответника за причинени вреди в размер на 1000 лева.  Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до този размер, а в останалата част до претендирания размер 2180,71 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Тъй като при непозволено увреждане длъжникът е в забава от датата на увреждането /чл.84, ал.3 ЗЗД/, законната лихва се дължи от 21.01.2020 г., когато ответникът признава, че е било причинено наводнение в имота на ищците в резултата на теч от отоплителната инсталация в имота му. Ищците обаче претендират законна лихва от по-късен момент – 21.03.2020 г. - и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес законната лихва следва да бъде присъдена от този момент.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 439,31 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.  На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.4 ГПК следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска и частичното прекратяване на производството поради оттегляне на иска, в размер на 462 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.  

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА Д.И.К. *** да заплати на Р.Д. *** и А.Д. *** сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 439,31 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.Д. *** и А.Д. *** да заплатят на Д.И.К. *** сумата 462 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :