Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 14.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 997
по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано
по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Л.Д.Ч. – Главен
юрисконсулт против Р.А.М., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като длъжник по ч.гр.д. № 1538/2018 г. по описа на Районен
съд – Нова Загора, в размер на 704.67 лв., представляващо неизплатено
задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г.
Твърди, че на 17.06.2019 г. „БАНКА ДСК”
ЕАД получила съобщение от Pайонен
съд - Нова Загора, с което й били дадени указания за предявяване на
иск по по чл.415, ал.1 ,т.2 от ГПК.
Ищецът сочи, че в
указания от закона и съда едномесечен срок, е депозирал настоящата искова
молба.
В нея той посочва, че
сумата от 704.67 лв. представлява: 359.42
лв. - главница; 209.53 лв. - договорна лихва за
периода от 20.09.2016 г. до 13.09.2018 г.; 6.25 лв. – лихвена надбавка за периода от 06.04.2018 г. до 13.09.2018 г.;
129.47 лв. - заемни такси.
Претендират се също и 175.00 лв. - представляващи разноски, направени в производство по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата 359.42 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 14.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че на 27.11.2015 г. между „Банка ДСК”
ЕАД, като кредитор и Р.А.М., с ЕГН **********, като кредитополучател
бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от същата дата, съгласно който Банката отпуснала на кредитополучателя, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
достъпът до който се осигурил чрез кредитна карта /DSK
MAXICARD/ в и бил в размер на 500 лева, с месечна падежна дата всяко 20-то число,
а кредитът се усвоявал и погасявал чрез разплащателна сметка за целите на
картата № 22536328.
Неразделна част от процесния договор били Условията
за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, които ответницата в настоящото
производство получила и приела с подписването на договора.
Съгласно посочените условията, при стандартна
кредитна карта DSK
MAXICARD в лева следвало усвоената част от кредитния лимит да се олихвява с
лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 21.95% годишно (0,06% на ден) и лихвата се начислявала
ежедневно върху фактически ползваната сума, което било посочено в чл.26, ал.2
от Общите условия, а при забава в плащанията се дължала добавка за забава в
размер на 5 процентни пункта.
Срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години, падежната дата за погасяване на
задължението била 20-то число на
месеца, а минималната сума за револвиране на кредита била 3%, като последната
била определена, съгласно т.10 от Допълнителните
разпоредби на Общите условия и се изчислявала, като процент от натрупаното
задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.
Разяснява, че при изтичане на срока на валидност,
предвиден в Условията, се издавала нова карта, с нов срок на валидност, както и
че срока за ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на кредитната карта.
В Общите условия била предвидена минимална сума за
револвиране в размер на 3%, която клиента бил длъжен да внесе в рамките на
определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след
падеж).
Твърди, че ако клиента не револвира кредита в продължения на 4 поредни
месеца, считано от месечната падежна дата, или револвира със суми, по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановявало и цялото задължение, формирано към падежната дата,
започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителната надбавка за забава, а в случай, че клиента погаси изцяло дължимото до края на
следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало.
Сочи, че ако това не се случи, вземането
на Банката за целия използван кредитен лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, съгласно
чл.31 от Общите условия.
Твърди, че съгласно чл.33 от Общите условия, при нарушаване на
задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК” ЕАД имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Посочва, че поради наличието на 20 броя непогасени
минимални суми за револвиране на кредита за периода от 20.09.2016 г. до
05.04.2018 г., кредиторът приложил санкциите,
предвидени в глава IX „Обслужване на кредита” от Общите условия към Договора за
кредит, и с Нотариална Покана -
уведомление с изходящ номер № 05/20/01238/2017, том 1, № 111 на Нотариус
Николай Бъчваров, с peг. №
312 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на 02.04.2018
г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК, обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
вземането.
Вследствие неизпълнението на задълженията от страна на
кредитополучателя и настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане, която била обявена на длъжника с цитираната покана, на
14.09.2018 г. кредиторът пристъпил
към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по отношение на
длъжника Р.А.М., с ЕГН **********. Образувано било ч.гр.д. № 1538/2018
г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Ищеца сочи също, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1123 от 18.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 19.09.2018 г.,
издадени по ч.гр.д. № 1538/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и по
молба на ищеца, било образувано изпълнително дело № 1879/2018 г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Сливен. Съдебния изпълнител изпратил на длъжницата Покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за незабавно изпълнение и
тя й била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Копие от съобщението, заедно с
връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д.
1538/2018 г. от ЧСИ Павел Георгиев, в изпълнение на задължението на му по
чл.418, ал.5 от ГПК.
Посочва се, че междувременно на 13.05.2019 г., по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), „Банка
ДСК” ЕАД, прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Княз Александър Дондуков”
№ 19, ет.2, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и
вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Р.А.М., с ЕГН **********, като кредитополучател Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 27.11.2015 г.
Моли съдът да приеме за установено, че
ответницата Р.А.М., с ЕГН **********,***, като кредитополучател дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумите: 359.42 лв. - главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 27.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.09.2018
г. до окончателното изплащане на
вземането; 209.53 лв. -договорна лихва
за периода от 20.09.2016 г. до 13.09.2018 г.; 6.25 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 06.04.2018 г. до 13.09.2018 г. и 129.47 лв. - дължими такси и разноски.
Ищеца посочва, че тези суми
представляват задължение, поради неизпълнение на Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г., за които били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1123 от 18.09.2018 г. и
Изпълнителен лист от 19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1538/2018 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора.
Процесуалният представител на ищеца моли съдът, да
осъди ответника да заплати сторените по настоящото и заповедното
производства разноски, както и да му присъдите и юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по Наредбата за размерите за минималните
адвокатски възнаграждения.
Моли съдът, в случай, че ответника не
признае иска, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която
след като се запознае със счетоводните документи, намиращи се в в счетоводството на
„Банка ДСК” ЕАД (Цедент) и в счетоводството на ищеца да отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Ответницата е била редовно призована на
посочения в НБД адрес, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно ал.7 на същия член, когато се установи редовността на връчването,
съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен
представител на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният й
особен представител адв. П.З. ***, с който същият заявява, че няма връзка с ответницата и не може да
отговори пълноценно и аргументирано по същество на спора, но независимо от
това, намира исковата молба за неоснователна, тъй като по делото имало
множество неизяснени обстоятелства, а предвид липсата на контакт с ответницата,
за него представлявало затруднение да ги формулира.
Посочва, че освен това, тъй като не били известни причините за отсъствието на М.,
възможни били такива, които да представляват непреодолима сила и да я поставят
в положение, да не може да се яви към настоящия момент в своя защита.
В посочения смисъл, моли
при постановяване на решението, съдът да даде допълнителна възможност на
служебната му доверителка, да си защити интересите в рамките на законовите
възможности.
На 06.02.2020 г. в
Районен съд – Нова Загора е постъпила молба с вх.№ 633 от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, чрез
пълномощника му Д.Б.Г., с която дружеството посочва, че на 13.05.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия”), „Банка ДСК” ЕАД, му е прехвърлила пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между
„Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Р.А.М., с ЕГН **********, като кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г.
В молбата се твърди, че на
базата на изрично пълномощно, предоставено им от „Банка ДСК” ЕАД, са изпратили
от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
ответника-кредитополучател Р.А.М.. Като доказателство, че уведомлението било
изпратено до ответника-кредитополучател са приложили копие от Уведомително
писмо с баркод *PSFABG00DJWH6*, ведно с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJWH6*. Уведомителното писмо било изпратено до адреса на длъжника, посочен
в договора за кредит. Изпратеното писмо било върнато с отбелязване, че пратката
е непотърсена. Сочи се, че в нарушение на задълженията си по процесния договор
за кредит, длъжницата не бил информирала кредитора за промяната в
местоживеенето си, поради което уведомителното писмо за цесията било изпратено
на адреса, деклариран от самата нея при сключване на договора за кредит. В този
смисъл, считат че длъжницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането
от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Посочват,
че нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера, да уведоми длъжника за
цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл
била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014
г. на ВКС, III гр.о.
Горното се потвърждавало и от завереното копие към настоящата искова
молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 13.05.2019
г., в което се съдържало процесното вземане.
Видно било от приложеното копие, писменото потвърждение от цедента „Банка
ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията,
съгласно Договор за цесия от 13.05.2019 г., че същият е влязъл в сила и
произвел своето действие.
Моли също, на основание чл.218 от ГПК, да бъде
конституирано, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Банка ДСК” ЕАД в
настоящото исково производство „ОТП Факторинг България” ЕАД.
Представя и моли съдът да приеме като
писмени доказателства заверени копия от документи.
На 11.02.2020 г. в Районен съд – Нова
Загора е постъпила молба с вх.№ 682 от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
чрез пълномощника му Д.Б.Г. с
която се поддържа искането за привличане му по делото, като трето
лице – помагач на страната на „Банка
ДСК” ЕАД, сочи се,
че не възразява срещу даване ход на делото и моли делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие. Моли да бъде приета изготвената и представена по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
На проведеното публично съдебно
заседание на 12.02.2020 г. адв. З. поддържа отговора си и възразява срещу искането
на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за привличането му по делото, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
На 17.02.2020 г с вх. № 806 е постъпила
молба от ищцовата страна, с която поддържа иска и на основание чл.219 от ГПК
моли съдът да конституира „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, като трето лице –
помагач на страната на ищеца „Банка ДСК” ЕАД.
Съдът
е назначил на вещото лице С.К.С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, като
същата е изготвена и представена в срок на
дата 04.06.2020 г. с вх. № 1849.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства: Нотариална Покана - уведомление с
изходящ номер 05/20/01238/2017, том
1, № 111 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг.
№ 312 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора; Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 27.11.2015 г.; Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти
с револвиращ кредит DSK
MAXICARD на Банка ДСК; Общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК; Молба за образуване на
изпълнително дело № 1879/2018
г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг.
№ 837 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Сливен; Извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК” ЕАД; Заповед за изпълнение на парично задължение № 1123 от
18.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1538/2018 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора; Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия”) от 13.05.2019 г.; Извлечение от Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия; Писмено потвърждение за извършената цесия; Известие
за доставяне *PSFABG00DJWH6*,
относно изпратено Уведомление за цесия; Юрисконсултско пълномощно; Платежно нареждане за внесена държавна такса; Платежно нареждане
за внесен депозит за особен представител.
Видно от приетите
доказателства по делото, между ищеца „БАНКА
ДСК” ЕАД и ответника Р.А.М. е бил сключен Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г., по силата на
който, Банката й е предоставила
сума под формата на кредит за текущо потребление в размер на 500 лв. при лихва 21,95%
годишно.
Кредитът е усвоен на 27.11.2015 г., като падежната дата на всяка вноска била 20-то число на на
всеки месец, видно от погасителния план и извлечение от разплащателна сметка на
длъжника М..
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, докато ответницата не е изпълнила задълженията си по него, като е просрочила погасяването на дължимите
от него вноски и е допуснала забава в плащанията на главница и
лихва,
поради невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране в 4
поредни месеца.
Кредитополучателят не е извършил действия за погасяване на
задълженията си към Банката в уречените срокове, като има 20 броя непогасени
минимални суми за револвиране на кредита за периода от 20.09.2016 г. до
05.04.2018 г., което обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и
съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 1538/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията
му срещу ответника, на 10.07.2019 г. в Pайонен съд - Нова Загора е постъпила искова молба от
„БАНКА ДСК” ЕАД против Р.А.М..
Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК в заповедното
производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1123 от 18.09.2018
г. и Изпълнителен лист от 19.09.2018,
които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел
Георгиев към КЧС и район на действие - района на Окръжен съд - Сливен и било
образувано изпълнително дело № 1879/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта
на длъжницата и тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
„БАНКА
ДСК” ЕАД е извършила уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, посредством връчени: Нотариална Покана - уведомление с
изходящ номер № 05/20/01238/2017, том 1, № 111 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. №
312 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на 02.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5
във вр. с ал.1 от ГПК,
чрез залепяне на уведомление от връчителя.
Изискуемостта на
вземането спрямо кредитополучателя е настъпила с уведомяването на
кредитополучателя. От същият момент целият или неплатеният остатък по кредита е станал
изискуем. Изискуемостта е осчетоводена от банката - кредитор на 09.05.2018 г.
Процесните задължения
са в размер на 704.67
лв., от които:
- 359.42 лв. - дължима главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.09.2018
г. до окончателното изплащане на
вземането;
- 209.53 лв. - договорна лихва за
периода от 20.09.2016 г. до 13.09.2018г.;
- 6.25 лв. - лихвена надбавка за
забава за периода от 06.04.2018
г. до 13.09.2018 г.;
- 129.47 лв. - заемни такси.
Видно от приетите по
делото доказателства на 13.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания („Договор за цесия”) и Приемо-предавателен протокол към Договора за
цесия от 13.05.2019 г., „Банка ДСК” ЕАД, прехвърлила на „ОТП Факторинг
България” ЕАД, с ЕИК *********, вземането, възникнало от сключения между „Банка
ДСК” ЕАД, като кредитор и Р.А.М., с ЕГН **********, като
кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 27.11.2015 г., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
В откритото съдебно заседание проведено на 12.02.2020
г. съдът уважи молбата на ищеца и на основание чл.219, ал.1 от ГПК, конституира
в настоящото исково производство като трето лице - помагач на страната на ищеца
„ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София.
Ищецът моли да бъде осъдена ответницата да заплати и разноските от
настоящото производство и заповедното такова.
Назначеният на
ответницата особен представител адв. П.З. ***, с отговора си на исковата молба заявява,
че няма връзка с ответницата и не
може да отговори пълноценно и аргументирано по същество на спора, но независимо
от това, намира исковата молба за неоснователна, тъй като по делото има множество неизяснени обстоятелства, а
предвид липсата на контакт с ответницата, за него представлява затруднение да
ги формулира.
Посочва, че освен това, тъй като не са известни причините за отсъствието на М.,
възможни са такива, които да представляват непреодолима сила и да я поставят в
положение, да не може да се яви към настоящия момент в своя защита.
В посочения смисъл, моли
при постановяване на решението, съдът да даде допълнителна възможност на
служебната му доверителка, да си защити интересите в рамките на законовите
възможности.
Не
се противопоставя да бъде назначена исканата съдебно-счетоводна експертиза, но възразява относно привличането
на трето лице - помагач.
С цел изясняване на спора съдът
назначи на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите:
1. Превеждани ли са от „Банка ДСК” ЕАД на кредитополучателя Р.А.М. суми,
съгласно сключения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г. - кога, в какъв размер и по коя кредитна сметка?
2. Усвоявани ли са от
кредитополучателя Р.А.М. суми по предоставения, съгласно процесния Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г. кредитен лимит - на кои дати и в какъв размер, като бъде
посочена и минимална сума за револвиране на кредита към всяка падежна дата?
3. Какви суми са
постъпили за погасяване на кредита /с посочване размер и дата на постъпване/, каква
част от вземането са погасявали /съобразявайки поредността: лихва, такса, ползван
кредит/ и достатъчни ли са били за погасяване на минималната сума за
револвиране на кредита към съответната падежна дата? Моля отговорът да бъде
даден в табличен вид.
4. На коя дата е
извършено последното плащане на минималната сума за револвиране на кредита,
колко на брой дължими плащания на минимални суми за револвиране не са
направени след тази дата и какъв е бил техния размер и кога е прекратено револвирането
на кредитната карта?
5. Да бъде изчислен
размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /14.09.2018
г./, в т.ч. общ размер на вземанията и разделени на усвоена и непогасена
главница, просрочена редовна лихва, просрочена наказателна лихва и периоди на
начисляване на лихвите, таксите и комисионите.
6. Да бъде изчислен
актуалният размер на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението,
като бъдат взети предвид извършените от ответника плащания /ако има такива/
след 14.09.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК?
В заключението си вещото
лице посочва, че:
Относно първи и втори
въпрос:
„Банка ДСК” ЕАД е
превеждала на кредитополучателя Р.А.М.,
съгласно сключения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица суми и съответно Р.А.М. ги
е усвоявала по кредитна сметка № 22536328 както следва:
Такса
за теглене на ATM -
18.12.2015 г. – 8.00 лв. - Дебит;
Такса
за теглене на ATM - 18.12.2015
г. – 8.00 лв. - Дебит;
Такса
за теглене на ATM - 18.12.2015
г. – 8.00 лв. - Дебит;
Такса
за теглене на ATM - 18.12.2015
г. – 8.00 лв. - Дебит;
Изтеглена
сума - 18.12.2015 г. – 100.00 лв. - Дебит;
Изтеглена
сума - 18.12.2015 г. – 100.00 лв. - Дебит;
Изтеглена
сума - 18.12.2015 г. – 100.00 лв. - Дебит;
Изтеглена
сума - 18.12.2015 г. – 100.00 лв. - Дебит;
Такса
за теглене на АТМ – 23.12.2015 г. – 6.50 лв. – Дебит;
Изтеглена
сума - 23.12.2015 г. – 50.00 лв. – Дебит;
Такса
за теглене на АТМ – 26.01.2016 г. – 5.60 лв. – Дебит;
Изтеглена
сума - 26.01.2016 г. – 20.00 лв. – Дебит;
3.
За погасяване на кредита по кредитната сметка на М. са
постъпвали суми по дати и размер, с които са погасявани минималните суми за
револвиране на кредита към съответната падеж на дата както следва:
Дата за внасяне сума за револ-виране:
Сума за револ-виране:
Дата на вноска на сумата за револвиране:
Внесена сума:
21.12.2015 г. 13.27 лв.
28.12.2015
г. 13.27 лв. Кредит
20.01.2016 г. 14.78 лв.
21.01.2016 г. 14.78 лв. Кредит
22.02.2016 г. 15.37 лв.
23.02.2016
г. 15.37 лв. Кредит
21.03.2016 г. 15.12 лв.
25.03.2016 г. 15.12 лв. Кредит
20.04.2016 г. 14.92 лв.
22.04.2016 г. 14.92
лв. Кредит
20.05.2016 г. 14.71 лв.
20.06.2016 г. 29.64 лв. 29.06.2016 г. 29.64 лв. Кредит
20.07.2016 г. 14.62 лв.
29.07.2016 г. 15.00 лв. Кредит
22.08.2016 г. 14.43 лв.
31.08.2016
г. 15.00 лв. Кредит
20.09.2016 г. 14.16 лв.
20.10.2016 г. 28.52 лв.
20.11.2016 г. 43.11 лв.
20.12.2016 г. 57.89 лв.
20.01.2017 г. 72.87 лв.
20.02.2017 г. 88.09 лв.
До
22.08.2016 г. сумите за револвиране на кредита са погасявани и те са били достатъчни
за револвирането му.
4. Последното плащане на
минималната сума за револвиране на
кредита е извършено на 31.08.2016 г. и е в размер на 15.00 лв.
След тази дата не са направени 6 броя плащания, като общият
им размер е 88.09 лв. Ползването на кредита е прекратено на
20.02.2017 г.
5. Размерът на непогасените
изискуеми задължения по кредита
към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист /14.09.2018 г./ е в размер на 704.67 лв.,
както следва:
- Главница – 359.42 лв. до
13.09.2018 г.
- Договорна лихва от
20.09.2016 г. до 13.09.2018 г. – 209.53 лв.
- Лихвена надбавка за забава
за периода от 06.04.2018 г. до 13.09.2018 г. – 6.25 лв.
- Заемни такси – 129.47 лв.
6. Актуалният размер на
дължимите суми от М. към датата на изготвяне на настоящото заключение –
04.06.2020 г. остава непроменен, тъй като няма внесени допълнителни суми от
ответника след датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК – 14.09.2018
г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Страните също са посочили, че приемат заключението на експертизата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността
на неизплатени суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г., сключен между „БАНКА
ДСК” ЕАД и Р.А.М..
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да установи обстоятелствата на които се основава претенцията му, в
това число за размера на дължимите от ответницата суми, за уведомяването й, че
цялото вземане е станало изискуемо, както и наличието на договор за цесия.
В
тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
С оглед така разпределената
доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, на
които остана безспорно, че между ищеца „БАНКА
ДСК” ЕАД и ответника Р.А.М. е
сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.11.2015 г., по силата на
който, Банката й е отпуснала
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осъществил чрез кредитна DSK MAXICARD в размер на 500 лв. при лихва 21,95%
годишно.
Кредитът е усвоен на 27.11.2015 г., като падежната дата на всяка вноска била 20-то число на всеки
месец, видно от погасителния план и извлечение от разплащателна сметка на
длъжника М..
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, поради което се явява изправна страна по него, докато ответницата не е изпълнила задълженията си по него, като е просрочила погасяването на дължимите
от него вноски и е допуснала забава в плащанията на главница и
лихва,
поради невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране в 4
поредни месеца.
Със сключването на процесния договор, Общите условия по
него и Условията за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК,
ответницата изначално се е съгласила и запознала с клаузите и сроковете
посочени в тях и ги е получила и приела с подписването на договора.
Видно от представените доказателства, първоначалния
срок на валидност на кредитната карта е бил 3 години (или до 27.11.2018 г.), а датата на депозиране
на исковата молба в настоящото производство е 10.07.2019 г., поради което на
практика кредита е станал напълно изискуем.
Кредитополучателят
М. не е извършила действия за погасяване на задълженията си към
Банката в уречените срокове, като са били просрочени, не 4 бр. месечни
падежирали вноски, а 20 броя непогасени
минимални суми за револвиране на кредита за периода от 20.09.2016 г. до
05.04.2018 г., вследствие
на което кредитът е изцяло предсрочно изискуем, потвърдено и от приетото от
страните и съда заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Поради настъпване на посочените обстоятелства, кредиторът „БАНКА ДСК” ЕАД е приложил санкциите,
предвидени в глава IX „Обслужване на кредита” от Общите условия към Договора за
кредит, и с Нотариална Покана -
уведомление с изходящ номер № 05/20/01238/2017, том 1, № 111 на Нотариус Николай
Бъчваров, с peг. №
312 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на 02.04.2018 г., при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1
от ГПК, и е обявила на кредитополучателя
предсрочната изискуемост на вземането. От приложеното по
делото доказателства е видно че е налице надлежно връчване. Видно от
направените справки в хода на производството, ответницата не е уведомила за
промяна на адреса, съгласно условията на сключения договор и съгласно
законоустановения едномесечен срок. Като настоящ и постоянен адрес в НБД фигурира
същия адрес, който е посочила в сключения между страните договор и на който е
била търсена. Изготвена е и справка за месторабота, от която е видно, че към
момента на връчване ответницата не е имала сключен договор. С посоченото са
били изчерпани процесуалните възможности за връчването на книжата и те са й
били връчени, надлежно чрез залепване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Кредиторът добросъвестно е изпълнил задължението си да
отправи до длъжницата уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
По
отношение наведеното от особения представител на ответницата – адв. П.З., че „БАНКА ДСК” ЕАД не е активно процесуално легитимирана страна, поради
което следва иска да се отхвърли, съдът счита същото за неоснователно по
следните съображения:
Видно от доказателствата приложени по делото, на които се
основава исковата претенция ч.гр.д. № 1538/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е образувано на
основание депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК с вх. № 613 от дата 14.09.2018 г. Съдът в заповедното производство са издадени
Заповед № 1123 от 18.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 19.09.2018 г. в полза на кредитора
„БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********. С Определение съдът е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок от получаване на съобщението (17.06.2019 г.), да предяви иск
за вземането си по издадената заповед, което „БАНКА
ДСК” ЕАД е сторила с исковата молба от с вх.№ 3523 от
10.07.2019 г.
С молба ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК, да бъде привлечено като трето лице – помагач в исковото производство „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, на основание сключен Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ между двете дружества.
В хода
на производството в
Районен съд – Нова Загора е постъпила молба от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. Д.Б.Г., с която дружеството
посочва, че поддържа искането за привличане му по делото, като трето лице – помагач на страната на „БАНКА ДСК” ЕАД.
Посочените обстоятелства са видни и от приложените по делото
доказателства, а именно завереното копие от Извлечение от Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия, в което се съдържа процесното вземане.
Налице е и писмено потвърждение от цедента „БАНКА ДСК” ЕАД до „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за прехвърлянето на вземанията, съгласно Договор за цесия, че същият е
влязъл в сила и е произвел своето действие.
В откритото съдебно заседание проведено на 12.02.2020
г. съдът уважи молбата на ищеца и на основание чл.219, ал.1 от ГПК, конституира
в настоящото исково производство като трето лице - помагач на страната на ищеца
„ОТП Факторинг България” ЕАД.
Предвид изложеното и
съгласно Тълкувателно решение № 4 на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК „При
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на
иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата
на чл.226 от ГПК. Легитимиран да предяви
иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК.”.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 875.00 лв. общо, от които 25.00 лв.
държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител, 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице и юрисконсулстско възнаграждение
300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 175.00 лв., от които 25.00 лв. държавна
такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на Р.А.М., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА
„БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.„Московска“ № 19, представлявана от Л.Д.Ч. – Главен юрисконсулт, сумата в общ размер 704.67 лв. /седемстотин и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, от които:
главница - 359.42 лв. /триста петдесет и девет
лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неизплатено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица № 13/24225965 от 27.11.2015 г., както
и договорна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 13.09.2018 г. - 209.53
лв. /двеста
и девет лева и петдесет и три стотинки/, лихвена надбавка за забава за периода
от 06.04.2018 г. до 13.09.2018 г.
- 6.25 лв. / шест лев и двадесет и пет стотинки/, заемни
такси - 129.47 лв. /сто двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018
г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.А.М., с ЕГН: ********** в качеството
й на длъжник на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, направените от него разноски в
размер на 875.00 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/, по гр.дело 997/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Р.А.М., с ЕГН: ********** в качеството
й на длъжник на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, направените от него разноски
в размер на 175.00 лв. / сто седемдесет и пет лева / по ч.гр.дело 1538/2018 г. по
описа на Pайонен
съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: