РЕШЕНИЕ
№ 1310
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110138449 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „***” АД срещу
ЗАД „***”, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 4951,17 лева,
включваща 4926,17 лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди
по лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 Ц ” с рег. № ***, настъпили в следствие на ПТП,
реализирано на 08.01.2022г. в гр. Б. и 25,00 лева – ликвидационни разходи. Претендира
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.07.2022г. до
окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на лек автомобил
„Шкода Супърб” с рег. № *** – К. А., който навлязъл неправомерно в насрещна лента за
движение, в която се движел управлявания от С. Г. лек автомобил „Мерцедес Е 220 Ц ”. За
ПТП бил съставен двустранен протокол между участниците в него. Към датата на ПТП
увреденият лек автомобил „Мерцедес” бил застрахован по имуществена застраховка „Каско
Стандарт” при ищеца, а гражданската отговорност на виновния водач - при ответника. По
образуваната във връзка с ПТП щета, на собственика на увредения автомобил било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 4926,17 лева на 07.02.2022г.
Ответникът бил поканен с регресна покана да заплати сума в размер на 4951,17 лева, с
включени 25,00 лева – ликвидационни разходи, но последвал отказ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „***”, е подал отговор на ИМ, в който
оспорва същата по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди
липса на противоправно поведение на водача на лек автомобил „Шкода Супърб ”. Навежда
доводи за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, поради замръзнал участък от пътя,
1
което обстоятелство не било предвидимо. Оспорва материалната доказателствената сила на
двустранния протокол за ПТП. Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за
завишена, включително, че не всички щети по автомобила, били резултат от процесното
ПТП. Претендира съпричиняване на водача на лек автомобил „Мерцедес” поради
движението с превишена скорост. Признава следните обстоятелства: наличие на сключена
застраховка „Касто Стандарт” при ищеца по отношение на лек автомобил „Мерцедес Е 220
Ц ” с рег. № *** към датата на ПТП; наличие на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника по отношение водачите на лек автомобил „Шкода Супърб ” с
рег. № *** към датата на ПТП; изплащане на застрахователно обезщетение от страна на
ищеца в размер на 4926,17 лева в полза на собственика на увредения лек автомобил.
Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 220 Ц ” с рег. № ***, което е в
причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на сключена застраховка „Касто Стандарт” при ищеца по отношение на лек
автомобил „Мерцедес Е 220 Ц ” с рег. № *** към датата на ПТП; наличие на сключена
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по отношение водачите на лек
автомобил „Шкода Супърб ” с рег. № *** към датата на ПТП; изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца в размер на 4926,17 лева в полза на собственика на
увредения лек автомобил.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 08.01.2022 г. се установява, че на посочената дата около 21:16 часа, на в гр. Б., на
път III-9008 при км 9+000 в района на кв. „Д. Е., е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Шкода Супърб” с рег. № ***, управляван от К. А., и лек автомобил „Мерцедес Е
220 Ц“, рег. № *** управляван от С. Г.. Отразена е схема на произшествието, с което е
обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил
Мерцедес Е 220 Ц“ е посочено предна броня, ляв фар, преден ляв калник, ляво огледало,
предна и задна врати. Протоколът е подписан от двамата водачи, като К. А. е посочил в
частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. Двустранният констативен
2
протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса.
Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма
друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен
начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има
доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно
останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая,
двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да
удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.
Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично
признание на водача на лек автомобил „Шкода Супърб” с рег. № *** относно неговата вина
за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая
се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с
показанията на разпитания свидетел С. Г.. Свидетелят разказва, че пътувал в посока от Б.
към Д.Е., когато другият лек автомобил навлязъл в неговата лента за движение и го ударил.
Пояснява, че другият автомобил излизал от завой, а свидетелят се движел в собствената
пътна лента. Посочва, че щетите по автомобила му били: увреден калник, двете леви врати,
предна броня и заден калник.Твърди, че между водачите не е имало спор за това кой е
виновен. Сигнализирали органите на КАТ и съставили ДКП.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитания свидетел, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Шкода Супърб” с
рег. № ***, който навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил „Мерцедес Е 220 Ц“, рег. № ***. Според експертното мнение
водачът на лек автомобил „Шкода Супърб” с рег. № *** е имал възможност да предотврати
процесното ПТП, ако е запазил траекторията си на движение в пътната лента в посока към
с. Б. на път III-9008, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Вещото лице е посочил,
че съобразно доказателствата по делото не е възможно да се определи дали водачът на
Мерцедес Е 220 Ц“, рег. № *** е имал техническа възможност да предотврати удара, чрез
аварийно задействане на спирачната уредба. Според констатациите в заключението, пътното
платно на път III-9008 в района на км 9+000 при процесното ПТП е съставено от две ленти
за движение – по една лента във всяка посока, разделени от единична прекъсната линия.
Липсва указателна хоризонтална пътна маркировка. Вертикалната пътна маркировка е
съставена от пътен знак А-12 („Неравности по платното за движение“) и Б-23 („Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“), указваща разрешена максимална скорост
на движение – 30 км/ч от дясно на пътното платно в посока с. Б., считано по посока на
движение на лек автомобил „Шкода Супърб”. Съгласно експертното заключение всички
увреждания по лек автомобил „Мерцедес Е 220 Ц“, рег. № ***, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на лек автомобил „Шкода Супърб” с рег. № ***,
съставлява граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него моторно превозно средство е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е реализирал ПТП с движещия се в собствената лента за движение лек
3
автомобил „Мерцедес Е 220 Ц“, рег. № ***, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 1 ЗДвП.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и
др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на
които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установява, че поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 220 Ц“, рег. № ***,
обективно е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил
неговото настъпване.
От представените по делото писмени доказателства – опис на претенция № ***-
***/***/11.01.2022 г., опис- заключение по щета № ***, доклад по щета № ***, след
извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът
е определил застрахователно обезщетение в размер на 4926,17 лв., изплатено с платежно
нареждане от 07.02.2022 г. на собственика на застрахования автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично
включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски,
направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия
състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.,
ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
4
настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Е 220 Ц“, рег. № ***, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 7304,68 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
възстановяване на увредените детайли, боядисване, камера и труд. Вещото лице е посочило
и че обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите
на 15 лв.-25 лв.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 4951,17 лв., с включени 25 лв. обичайни
ликвидационни разноски. Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху
същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.07.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца „ЗЕАД ***“ АД следва да се присъди, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1124,65 лв. – разноски по делото, от които 198,05 лв.
– държавна такса, 300 лв. – депозит за САТЕ, 50 лв. – депозит свидетел, и 576,60 –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, да заплати на ЗЕАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район „***“, пл. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от
4951,17 лева, включваща 4926,17 лева, представляваща платено застрахователно
обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил „Мерцедес Е 220 Ц ” с рег. № ***,
настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 08.01.2022г. в гр. Б., с вкл. 25 лв.
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, да заплати на ЗЕАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район „***“, пл. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1124,65 лв. – сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5