Р Е Ш Е Н И Е
№
14.12.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№4480/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от З.П.П., чрез адв. Б. Б., против „ВСС МЕТАЛИ” ЕООД, гр. Плевен, която се твърди, че ищцата и едноличния
собственик на капитала на ответното дружество-***, са бивши съпрузи. Твърди се,
че по време на брака, същите са придобило собствеността, при равни права, върху следния недвижим имот: УПИ- празно
дворно място, цялото от 3992 кв.м., съставляващо имот № 1444, в стр.кв. 613 по плана на гр. Плевен, с
идентификатор 56722.651.403. Твърди се, че въз основа на нот.
акт № 86, н.д.№ 523/20015г., двамата са учредили в полза на дружеството „ВСС МЕТАЛИ” ЕООД, гр. Плевен, право на строеж, с предмет търговско-
административна сграда, склад за метали, подпорни стени и подкранов
път, като се твърди, че правото на
строеж е реализирано и сградите са въведени в експлоатация. Твърди се, че
изградените сгради, се ползват изцяло от суперфициаря,
като част от тях- търговско- административна сграда, е отдадена под наем, а
останалата част се използва за осъществяване на основната си търговска дейност.
Твърди се, че за тази дейност, суперфициаря, е започнал за използва и останалата
незастроена площ от имота- една част с незаконно построени обслужващи
постройки, друга- като паркинг и
площадка за складиране на строителни
материали. Твърди се, че до ответника е изпратена нот.
покана от 20.07.2012г, за заплащане на
обезщетение за ползването на собствената на ищцата част от дворното
място, над обема на необходимото за ползването на построеното. Твърди се, че
ищцата е предявила правата си по съдебен ред- гр.д.№ 4151/2015г. по описа на ПлРС, по което й е присъдено обезщетение, за периода
01.08.2012-31.08.2014г., за незастроената част от имота, за която й се дължи
обезщетение, в размер на 1969,80 кв.м.
Твърди се, че след постановяването на осъдителното решение, ответникът е
продължил да ползва имота. Моли съдът, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, да
осъди ответника, да заплати сумата от 19403,25лв., съставляваща обезщетение за ползване, без основание, на
½ ид част от 1969,80кв.м., от поземлен имот, с
идентификатор 56722.651.403, за периода 01.09.2014-15.06.2016г, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът „ВСС МЕТАЛИ” ЕООД, гр. Плевен, чрез адв. С. Н., изразява становище за неоснователност на иска.
Твърди се, че в ИМ липсва конкретизация за твърденията, от къде произтича
неоснователното обогатяване на ответника, като се конкретизират
действията, чрез които се осъществява
ползването на имота. Твърди се също, че въпросът за застрояването на имота, от страна на ответника, над учреденото
му право на стоеж, следва да бъде решен в производство по чл. 109 от ЗС. Твърди
се, че с оглед изложеното, искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД, се
явява недопустим без проведено производство по чл.109 от ЗС, за
прекратяване действията на ответника,
изразяващи се в незаконно строителство, които пречат на ищцата да упражнява
правото си на собственост.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на н.а № 90, н.д.№ 37/2001г на
Нотариус *** И., ищцата З.П. и ***, са придобили правото на собственост върху процесното дворно място/ към момента на придобиването, в
н.а. , същото е отразено като празно/, находящо се в гр. Пленен, цялото от 3992 кв.м., имот пл.№
1444 в стр. кв. 613, при граници и съседи- описани. По делото безспорно се
установява също, че въз основа на н.а. за учредяване на право на строеж, № 85,
н.д.№ 523/2005г. на Нотариус ***, собствениците на имота- *** и З.П., са
учредили право на строеж, в полза на ответното дрлужество
„ВСС-МЕТАЛИ” ЕООД, гр. Плевен, представлявано от ***- управител, върху целият
имот, с площ от 3992 кв.м. – по документ
за собственост, и с площ по скица- 3618 кв.м.-съставляващ УПИ №VІІІ-1444 в кв. 613, по плана на града, за
построяване на обект „производствено-складова база”, с подпроекти:
1. търговско- административна сграда, на три етажа, 2. склад за метали, 3.
подпорни стени и подкранов път, всички подробно
описани. Безспорно е по делото също, че правото на строеж е реализирано,
посочените в н.а № 85, н.д.№ 523/2005г. на Нотариус ***, обекти са построени, и
е издадено разрешение за ползване №79/13.11.2008г.
Безспорно
е по делото също, че бракът между ищцата З.П. и ***, е прекратен, с решение
по гр.д.№3060/2007г., влязло в сила на
дата 24.03.2010г. Установява се също, че въз основа на решения по гр.д.№
8177/2010г. по описа на ПлРС, е допуснато
извършването на делба, на процесното дворно място,
при равни права за съделителите З. П. и В. ***, и
имотът е изнесен на публична продан. Решението по извършване на делбата е
влязло в сила на 05.01.2013г.
По
делото се установява също, че въз основа на решение №431/21.03.2015г., по
гр.д.№ 4151/2014г по описа на ПлРС, /приложено към настоящето
дело/, влязло в законна сила, на 03.05.2016г., „ВСС- МЕТАЛИ” ЕООД, гр. Плевен,
е осъдено да заплати на З.П., сумата от 20139 лв., съставляващо обезщетение за
ползването на ½ ид. част от 1758 кв.м. от процесните поземлен
имот, за периода 01.08.2012-31.08.2014г.
По
делото е изслушана и приета СТЕ, от която се установява следното: съобразно
кадастралната карта, поземлен имот, с идентификатор 56722.651.403, е с площ от
3669 кв.м., а по предходен план- ПИ пл. № 1444, кв. 613, с площ от 3618 кв.м. В
имота, въз основа на даденото разрешение за строеж, са изградени- търговско-
административна сграда, със ЗП от 546,20 кв.м. и прилежаща площ от 262,08
кв.м.- общо заета площ от 808,28 кв.м.; склад за метали със ЗП от 473,54 кв.м.
и прилежаща площ от 289,11кв.м.- общо заета площ от 762,65 кв.м.; подпорни
стени- общо 39 кв.м.; подкранов път- общо 996 кв.м.;
ВЛ е посочило, че цялата застроена площ, и прилежаща площ, е 2605,93 кв.м. ВЛ е
посочило, че след отнемане на част от имота, за
прокарване на улица- по северната
регулационна линия на имота, площта на същия
е намалена до 3618 кв.м. Съответно на това, ВЛ е посочило, че площта на процесния имот, след приспадане на площта на сградите, за
които е учредено право на строеж, и площта, необходима за обслужването им по предназначение, е 1012,087
кв.м./ по площ по регулация-3618кв.м./, или в размер на 1386,07 кв.м. /по площ
по н.а.-3992 кв.м. /. В заключението, ВЛ е дало вариант, и въз основа на чл.45 от ЗДДС, вр. §1,
т.6 от ДР на ЗДДС, даващо дефиниция на понятието „прилежащ терен”, по смисъла
на ЗДДС, съобразно който, частта от имота, оставаща след приспадане на площта
на сградите, за които е учредено право на строеж, и площта, необходима за обслужването
им по предназначение /общо 2662,18 кв.м./, е
площта от 955,82 кв.м.
ВЛ е
посочило също, че в имота има допълнително
изградени между склада за метали и оградата,
два допълнителни склада, покриващи изцяло площта до оградата, разположени по
североизточната и югоизточната регулационна линия, съответно с площ от 54,72
кв.м. и 91,32 кв.м., за които няма издадено разрешение за строеж. ВЛ е
посочило, че тези постройки попадат в прилежащата площ към склада за метали,
съобразно Приложение №1 към Наредба №7/2003г. и съобразно §1, т.6 от ДР, вр.чл.45 от ЗДДС. ВЛ е изчислило размера на пазарния наем
по метод на сравнението и метод на капитализиране, в комбинация. В заключение,
ВЛ е посочило, че обезщетението за ползване, на частта от имота, оставаща след
приспадане на построените въз основа на
учреденото право на строеж и разрешение
за строеж, сгради и площта, необходима за обслужването им по предназначение,
съобразно Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7/2003г., изчислена в размер на
1012,07 кв.м. /съобразно площта на имота по регулация- 3618 кв.м./, е изчислено
на 734,24 лв. месечен наем; за процесният период- 21,5 месеца, сумата е изчислена на 15782
лв. кръгло. Във вариант- съобразно §1,
т.6 от ДР, вр.чл.45 от ЗДДС, площта, за която се
дължи обезщетение е 955,62 кв.м. /също спрямо площта на имота по регулация/, и
месечният наем – 693,22757; за процесният период-
сумата от 13 904 лв.
В
даденото по делото допълнително заключение по СТЕ, ВЛ е съобразило фактическото
положение, като е дало своето
заключение, съобразно действителната площ на имота- от
По
делото, като свидетели са разпитани лицата ***, от показанията на които се
установява следното: в. ***- сестра на ищцата, посочва, че знае, че имота се ползва само от ответното дружество,
представлявано от бившия съпруг на сестра й. свидетелката посочва, че двете със сестра й са ходили до фирмата,
за да си уредят отношенията, във връзка с ползването на имота, но е успяла. Св.
***- сестра на представляващия ответното дружество, посочва, че е виждала
ищцата П. да се разхожда в обекта, като последния път е било през м септември
тази година .Свидетелката посочва също, че
брат й никога не е спирал ищцата да ползва имота. Посочва също, че не
знае дали има свободни площи, които не се ползват от фирмата.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
В определението си за насрочване
на делото в о.с.з., с което е изготвен проекто-
доклад, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение, за ползването на площта от имот с
идентификатор 56722.651.403, в размер на 1969,80кв.м., над учреденото право на
строеж, за посоченият период. Съобразно нормата на чл.64 от ЗС, собственикът на
постройката, при учредено право на строеж, може да се ползва от земята, само
доколкото това е необходимо за използването на постройката, според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. Безспорно е по делото, видно от съдържанието на н.а за учредяване на право на строеж, № 85, н.д.№
523/2005г. на Нотариус ***, че няма
изрично уговорки, свързани с ползването на
земята от
страна на суперфициаря, поради което отношенията
между страните, следва да се уредят въз
основа на цитираната законова норма, а именно,
че ползването на чуждия имот е
допустимо в обема на необходимото за ползването
на сградата пространство. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите, следва
да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а
изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради,
води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7
от 2003 г. и съответно Приложение №1, и при определяне на площите,
за които правото на ползване на
собственика на земята следва да бъде ограничено при учредена суперфиция. В този смисъл, използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а се
ограничава именно от пределите, посочени в чл.64 от ЗС. /в т. см. решение № 538 от
9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
С оглед на изложеното, и събраните по делото
доказателства, съдът намира, че фактическият състав на нормата на чл. 59 от ЗЗД, е осъществен, налице е фактическо ползване на целият имот от суперфициаря-ответник в настоящето производство, над
учредената му суперфиция, и площта, необходима за
нейното използване, по правилата на ЗС, ЗУТ
и Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, респ. ползването на притежавана
от ищцата З.П. ½ ид. част от имота. Налице е
обогатяване на ответника, изразяващо се в ползването, без правно основание на
целия процесен имот, над границите по чл.64 от ЗС. Правата
на суперфициаря, по отношение на дворното място са
такива по чл. 64 ЗС, а не права на
собственик, поради което незастроената част от мястото не може се ползва за
такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на
земята, например за създаване и поддържане на тревна площ и цветя и др. подобни.
Както бе посочено по- горе, при посещението си ВЛ е установило наличието на
зелени площи, засадени дръвчета и др. /в т. см. Решение № 363 от 17.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 663/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК /. От друга страна е налице обедняване на ищеца, с оглед на лишаването му от правото на
ползване, като елемент от правото му на собственост, на притежаваната от него ид. част, съответно- възможността му да получава граждански
плодове. Както бе посочено по- горе,
безспорно е по делото, че ищцата П. има качеството на съсобственик и притежава
½ ид. част от процесния
имот, съставляващ поземлен имот, с идентификатор 56722.651.403. В случая
предмет на делото не е иск по чл.31, ал.2 от ЗС, чийто фактически състав
включва различни релеватни
факти, от иска за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, в т.ч. изпращането
на покана до ползващия суперифиарен собственик.
Посоченият иск с правно основание е субсидиарен, и в
този смисъл е допустим само ако ищеца не разполага с друг иск. В настоящия
случай, с оглед на установената фактическа обстановка, това е единственото
средство за защита, с което ищеца разполага. Съдът намира, че е налице и
причинно- следствена връзка между обеготяването на
ответника и обедняването ищеца, като произтичащи от едни и същи факти-
ползването на притежаваната от ищцата ½ ид.
част от процесния
имот, над учредената суперфиция.
Съдът счита, че следва да бъде възприето първоначалното
заключение по СТЕ, в неговият първи
вариант, изготвен по реда на Приложение №1 към Наредба № 7
от 2003 г., изчислено спрямо площта на процесния
имот, по регулация- 3618 кв.м. кв.м., така, както е отразено в на. За учредяване на правото на строеж. По
делото е представена скица на имота, към дата 29.09.2005г, в която площта му е
отразена като 3618 кв.м., по действащия ПРЗ, одобрен със заповед №
РД-12-371/11.09.2003г. на Кмета на Общината. Изрично в скицата е посочено, че
имота не попада под разпоредбите на §8
от ПР на ЗУТ. Следва да се отбележи, че
въпросът за прилагането на уличната регулация не е въведен изрично от
ищеца като предмет на изследване в производството, като този въпрос е поставен
едва във второ по делото с.з., след изслушване на ВЛ. Поради това, с протоколно
определение от дата 21.11.2016г, е отказано събирането на доказателства в тази
насока, доколкото същите не попадат в хипотезата на чл.147 от ГПК. По делото, с
проекто- доклада си, съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже твърдението си,
че ответникът ползва 1969,80кв.м. от процесния имот,
без основание, което имплицитно включва и въпросът за площта на имота.
Както бе посочено, съобразно този
вариант на експертизата, оставащата площ, след приспадане на площта на
застрояване и прилежащата към него площ
от общо 2605,93 кв.м., от цялата площ на имота от 3618 кв.м., оставащата площ
е 1012,07кв.м., при стойност на кв. метър-
0,72527лв., и месечно обезщетение в размер на
734,07лв.; общо за периода 01.09.2014-15.06.2016г.– сумата от 15782 лв. Доколкото
претенцията е за ползване на ½ част от оставащата площ, то искът се явява основателен до размер на сумата от 7891лв.
Съдът намира, че заключението на ВЛ
следва де бъде прието именно в този му
вид, на база на изчислени от ВЛ площи- на застрояване и на площи, необходими
за обслужването по предназначение, които
са изчислени на общо 2605,93 кв.м., подборно изписани в обстоятелствената част
на заключението. Съдът намира, че
възражението на ищеца, изразено в с.з., след приемане на заключението по СТЕ и в представената по делото писмена защита, че в площта, изчислена по реда на чл.64 от ЗС, вр. Наредба №7/2003г., не следва да се включва изграденият подкранов път- описан в т. 1.4 от допълнителното заключение
на СТЕ, покриващ 900 кв.м., е неоснователно. В експертизата, този подкранов път, е
описан като изпълнен със сглобяеми стоманобетонни подкранови греди,
стоманени укрепителни връзки, железопътни релси, ограничителни опори и съединителни
връзки. ВЛ е посочило, че съгласно технически паспорт, се касае за електрически козлови
кран, с товароподемност 8 тона, отвор на крана – 25 мл. и две конзоли по
На основание гореизложеното,
следва предявени иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, да бъде уважен до размера на сумата от 7891лв.,
съставляваща обезщетение за ползване на
притежаваната от ищцата З.П. ½ ид. ч. от
1012,07кв.м., за периода 01.09.2014-15.06.2016г, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ, като за разликата до пълният предявен размер на иска
от 19403,24лв., съставляваща обезщетение за
ползването на ½ ид. ч. от 1969,8 кв.м.
от процесният имот, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недокаван.
Следва в полза на ищеца, да бъдат
присъдени направените по делото разноски, съобразно представеният списък по
чл.80 от ГПК, и съразмерно на уважената част от иска- сумата от 1051,80лв.
В полза на ответника следва също
да бъдат присъдени разноски, съставляващи
заплатено адв. възнаграждение, като бъде
обсъдено възражението на ищеца за прекомерност на същите. Видно от представеното
пълномощно и договор за правна защитна и
съдействие, уговореното и заплатено адв.
възнаграждение е в размер на 2000в. Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно постановеното в Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения- чл.7, ал.2, т.4 /ред. ДВ бр.28/28.03.2014г./,
при интерес над 10 000лв., адв. възнаграждение е
830+3% за горницата над 10000лв- или това е сумата от 1112,11лв. С оглед
на тежестта на делото и посоченият
минимален размер на адв. възнаграждение, съдът
намира, че заплатеното от ответника адв. възнаграждение за
един адвокат, следва да бъде редуцирано до посоченият размер от 1112,11лв., спрямо който да бъде изчислени
дължимите разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК- сумата от 659,83лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД,
„ВСС-МЕТАЛИ” ЕООД, гр.Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА З.П.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 7891лв.,
съставляваща обезщетение за ползване на притежаваната от ищцата *** П., ½ ид. ч.
от 1012,07кв.м., от УПИ № VІІІ-1444, в кв. 613 по плана на гр. Плевен,
одобрен със заповед № РД- 12-371/11.09.2003г., с площ от 3618 кв.м., а по
кадастралната карта и кадастралните регистри- поземлен имот с идентификатор
56722.651.403 по плана на гр. Плевен, за периода 01.09.2014г.-15.06.2016г,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-20.06.2016г. до
окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер на иска
от 19403,24лв., съставляваща обезщетение за
ползването на ½ ид. ч. от 1969,8 кв.м.
от описаният имот, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ВСС-МЕТАЛИ” ЕООД, гр.Плевен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З.П.П., ЕГН **********,***,
сумата от 1051,80лв., съставляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК, З.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ВСС-МЕТАЛИ” ЕООД, гр.Плевен, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 659,83лв.,
съставляваща направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: