Решение по дело №387/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 173
Дата: 28 май 2024 г.
Съдия: Десислав Любомиров
Дело: 20241000600387
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:ДесиС. Любомиров

Атанаска Китипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
в присъствието на прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от ДесиС. Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000600387 по описа за 2024 година

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към
нея от подс.Р. А. Б., чрез защитника му адв. М. Т., САК, срещу присъда на
Софийски градски съд, постановена на 04.07.2023г. по НОХД № 219/2022г.
по описа на същия съд, с която подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5, алт.1 от НК и на
основание чл.54 от НК му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 5000/пет/хиляди/лева.
В жалбата на подсъдимия и допълнителните съображения към нея
са развити доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната
присъда, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства не се доказа по категоричен
1
начин авторството на деянието. В изложените от съда мотиви било прието за
безспорно установено кой е автора на същото, но от изложеното в тях не
личало това да е така. В основата на присъдата съдебеният състав бил
поставил показанията депозирани от св. Г. в хода на досъдебното
производство, но в в тези дадени пред първоинстанционния съд Г. заявявал,
че не си е закупувал НВ от подсъдимия, че ги е закупил от неустановено
лице, пребиваващо в близост от бул. Константин Величков.
Иска се отмяна на обжалваната присъда и вместо нея постановяване на
оправдателна такава, която би била единствената правилна, законосъобразна
и справедлива или алтернативно се иска за изменение на присъдата поради
явната несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът смята,
че постановената присъда от състав на СГС е неправилна и
незаконосъобразна. Счита, че изцяло същата е изградена на показания на
свидетеля Г., депозирани в хода на досъдебното производство. Към момента
на депозирането им, свидетелят Г., от една страна е бил задържан, от друга
страна у него е било открито наркотично вещество. Следвало да се отчете и
факта, че към момента на депозиране на показанията си, действително подс.
Б. не е бил с повдигнато обвинение, но същият е бил задържан и единствената
причина, поради която свидетеля Г. е бил разпитан пред съдия, преди
повдигане на обвинението, се явявало заобикаляне на закона. Защитникът
счита, че е недопустимо в основата на присъдата да се поставят показания,
депозирани в хода на досъдебното производство, при които обвиняемият,
респективно подсъдимият в съдебната фаза не е участвал. Следвло да се
приеме, че от останалия събран доказателствен материал, чрез извършените
разпити на полицейски служители не се установява изпълнителното деяние,
за което подсъдимият е предаден на съд. Не на последно място, показанията
на свидетеля Г., депозирани в хода на съдебната фаза на процеса, не се
опровергават от нито едно друго доказателство. Причината, поради която се е
осъществила срещата между подсъдимия Б. и свидетеля Г., се явявало
заплащане на предходно извършен ремонт на колелото.
Моли за отмяна на първоинстанционна присъда и постановяване на
нова, с която подс. Б. да бъде оправдан по двете повдигнати му обвинения.
Алтернативно, моли за намаляване размера на наказанието като същото
2
да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, аргументите за това се
явявали добрите характеристични данни на подсъдимия.
Подс.Б. моли за оправдателната присъда.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства се установява от фактическа страна, че подс. Р. А. Б. е роден на
******** г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, работи
като шофьор, реабилитиран. В началото на 2021г. в 06 РУ-СДВР била
получена информация, че същият разпространява наркотични вещества,
която дейност осъществява на територията и в близост до имота на адрес гр.
София, кв. „ Княжево“, ул. „Поточе“№4 където живее. На 20.04.2021г., около
13.30ч., свидетелите И. Я. и М. С., оперативни работници в 01 криминална
група при 06 РУ-СДВР, започнали наблюдение над обитаваната от
подсъдимия къща на посочения адрес. В 16, 12 ч, св. Г. се обадил на ползван
от подс. Б. мобилен номер **********, като при разговора двамата се
разбрали да се срещнат в дома на подсъдимия. Известно време преди
процесната дата свидетелят Г. започнал да купува от подс.Б. наркотично
вещество хероин, което употребявал. През този период свидетелят на няколко
пъти закупил от подсъдимия такова наркотично вещество, като всеки път
заплащал за хероин сумата от 20 лева. Целта на уговорената между двамата
среща на 20.04.2021г. също била за закупуване от св.Г. на наркотично
вещество.
Около 16.30ч. свидетеля пристигнал с велосипед на адреса на подсъдимия,
влязъл в двора и са качил на терасата на къщата. Подс.Б. излязъл и дал на св.
Г. полиетиленово топче съдържащо хероин, а последния му платил сумата от
20 лева. След това подсъдимият се прибрал в къщата, а свидетелят напуснал
адреса, като прибрал топчето с наркотичното вещество в левия джоб на якето,
с което бил облечен. Действията на двамата при срещата им били възприети
от св.Я. и св. С. които със служебен автомобил последвали св. Г.. По ул.
„Полк. Стойно Бачийски“, те настигнали свидетеля, представили се, че са
полицейски служители и му разпоредили да спре на място за проверка. Св.Г.
3
се опитал да избяга но бил задържан. Същият заявил, че в себе си има една
доза хероин, която е закупил от лице, което познава като Р., живущ на адрес в
гр. ***, кв. ***, ул. „ ***“ №*. Пристигнала оперативна група от 06 РУ -СДВР
за извършване на обиск и изземване. По отношение на св. Г. за времето от
17.30 до 17.50 часа в присъствието на поемни лица бил извършен обиск, при
който в преден ляв джоб на якето му било намерено и иззето 1 брой
полиетиленово топче, съдържащо прахообразно вещество. При обиска бил
иззет и 1 брой мобилен телефон Самсунг, за което бил съставен протокол.
На същата дата в жилището обитавано от подс. Б. било извършено
претърсване и изземване, при което били иззети 1 брой мобилен телефон, 1
брой метална кутия и 1 брой адаптер, подробно описани в протокола.
При извършеното претърсване на л.а. марка Рено, с рег. № ******** и при
личния обиск на подсъдимия не били намерени и иззети вещи от значение за
разследването.
Кафявото прахообразно вещество иззето от св.Г. съдържало хероин, с нето
тегло 0,25 гр. и с процентно съдържание на активното вещество 8 %.
Стойността на наркотичното вещество била 12,50 лв.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Я. и С.
отт ДП- л. 34-35; л. 36-37; л. 141-142; л.143-144, с оглед проведеното от
първоинстанционният съд съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от
НПК, показанията на свид. Г. дадени пред съдия на ДП л. 54-60, пприобщени
от СГС по реда на чл. 281, ал.1 от НПК и пред разследващ полицай на л. 31;
л.32, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 от НПК, показанията на
свидетелите З., В., Р., С., Й., М. и Т. , както и от писмените доказателства и
доказателствени средства- протокол за оглед на ВД - л. 100 от ДП ,ведно с
фотоалбум, протокол за претърсване и изземване л. 18-21; л. 22-25, протоколи
за обиск и изземване -л. 9-10; л.16-17, заключенията на физико-химична
експертиза, СОЕ, дактилоскопна, СППЕ на обвиняем, СППЕ на свидетел Г.,
справка съдимост- л. 16-18 от нохд, писмо от ТДД на НАП- л. 50 от нохд. и
др. писмени доказателства.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че по делото е доказана престъпната
деятелност на подс.Б., а подадената от защитника му жалба е неоснователна.
4
В хода на производството е установено по безспорен начин, че подс.Б. е
живеел към 20.04.2021г. в къща, находяща се на адрес гр.***, кв. „ ***“, ул.
„***“ №*. С показанията на свидетелите Я., С. и Р., по делото е доказано, че
на посочената дата около 16,30ч. св.Г. се е срещнал с подс.Б. на този адрес.
Свидетелят е заявил в хода на досъдебното производство при разпита
проведен по реда на чл.223 от НПК, че на тази среща е закупил от подс.Б.
едно пакетче хероин на цена 20 лева[1]. В същия разпит свидетелят твърди,
че няколко пъти преди това си е купувал хероин от подсъдимия, като срещите
между тях били реализирани на адреса на подсъдимия, след уговорка по
телефона. Показанията на св.Г. снети при този разпит съдът намира за
достоверни. Същите напълно кореспондират с показанията на разпитаните
полицейски служители. Свидетелите С. и Я. са категорични, че са възприели
размяната извършена между подсъдимия и св.Г., както и че са задържали
последния въпреки опита му за бягство. Същите свидетели твърдят, че пред
тях св.Г. е заявил, че в предния джоб на якето си има найлоново топче
съдържащо хероин, което закупил от лице познато му като Р.. Видно от
протокола за личен обиск[2], при извършване на това следствено действие от
св.Г. е иззето полиетиленово топче, съдържащо прахообразно вещество.
Същото е изследвано и съгласно заключението на физикохимичната
експертиза по Протокол № 332- X/202 кафявото прахообразно вещество
представлява хероин, с нето тегло преди изследванията 0,25 гр. и с процентно
съдържание на активното вещество 8 %.
С оглед на това въззивният съд приема, че в хода на наказателното
производство са събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се
направи извод, че подс.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.
354а, ал.1, изр. 1, пр.5, алт.1 от НК. Неоснователно е твърдението на
защитника, че в хода на досъдебното производство неправилно е проведен
разпит пред съдия преди привличане на подс.Б. в качеството на обвиняем.
Процесуалният закон не предвижда задължително разпита по реда на чл.223
от НПК да се проведе след привличането на лицето като обвиняем. Не и
логично да е така, тъй като с разпита се цели да се съберат доказателства въз
основа на които да се прецени налице ли е основание за привличане на едно
лице към наказателна отговорност. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че показанията на св.Г. снети по реда на чл.223 от НПК са достоверни
и ги е кредитирал. Тези показания се подкрепят и от други доказателства,
5
нещо което не може да се отчете за показанията на същия свидетел снети в
хода на съдебното следствие, на които правилно и аргументирано не е дадена
вяра. Видно от заключението на експертите по назначената СППЕ,
свидетелската годност на св.Г. не е ограничена.
С оглед на това въззивният съд приема, че твърдението на защитника за
недопустимост на показания, които са снети без обвиняемия да участва в
разпита е неоснователно.
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че от
обективна страна подс.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.
354а, ал.1, изр. 1, пр.5, алт.1 от НК. На 20.04.2021г., около 16.30 часа, в
гр.София без надлежно разрешително съгласно Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, е разпространил наркотично
вещество-продал на св.Г. за сумата от 20.00 лева, високорисково наркотично
вещество -хероин /диацетилморфин/, с нето тегло 0.25 грама, с процентно
съдържание на активния компонент -диацетилморфин 8%, на стойност 12.50
лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/. Хероинът е включен в Приложение
№ 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични - Списък I: “Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“
Преценката на първонистанционният съд за обективната
съставомерност на поведението на подсъдимия е обоснована. Събраните
доказателства в тяхната съвкупност позволяват да се направи категоричен
извод, че от обективна страна са налице всички признаци от състава на
вмененото на Б. престъпление. Съгласно ЗКНВП - хероина няма легална
употреба, пазар и производство, поставен е под забрана и е включен в
приложение №1 към чл.3 от този закон. Подсъдимият не е имал разрешение
да разпространява такова наркотично вещество.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.Б. е
съзнавал от интелектуална страна, че действията които предприема
представляват разпространение на наркотично вещество. Наясно е бил не
само с възмездния характер на предаването на хероина на св.Г., което далеч
не представлява единствената възможна форма на разпространение, но и с
вида на наркотичното вещество. Съзнанието му за нередния характер на
6
предприетите от него действия се доказва с констпиративния начин по който
те са вършени-от адреса на подсъдимия, след предварителна уговорка по
телефон, за който св.Г. твърди, че Б. е сменял. Подсъдимият е знаел, че
веществата, които продава са били високорискови наркотични. Той е
съзнавал, нередния характер на действията си. Съгласно заключението на
СППЕ подсъдимият е психично здрав, с формиран синдром на хероинова
зависимост, като се лекува с метадонова поддържаща програма. По време на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Хероиновата му зависимост се явява психичен
недостатък, който ограничава възможността му да организира самостоятелна
защита. С оглед на това съдът приема, че подс.Б. е разбирал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Изложеното по-горе дава основание на възивният съд да приеме, че
изводите на първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия Б. за престъплението по 354а,
ал.1, изр. 1, пр.5, алт.1 от НК с предмет процесния хероин са правилни.
Изложените в жалбата и в съдебно заседание оплаквания на защитника на
подсъдимия за необоснованост на атакуваната присъда са неоснователни.
Относно съставомерността на поведението на подс.Бранко в мотивите са
изложени достатъчно съображения. Изводите на съда са основани на годни
доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, с оглед на което
присъдата е обоснована.
При индивидуализацията на наказанията наложени на подс.Б. за
престъплението по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр.5, алт.1 от НК съдът е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства малкото количество НВ и ниската
му стойност, както и реабилитацията настъпила за осъждането му по НОХД
№606/2013г. с присъда на СГС в сила от 23.10.2014г. на наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 3000 лева, като на осн
чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание ЛОС за
срок от 5 години. Съдът не е отчел отегчаващи отговорността обстоятелства
и е приел, че за постигане целите на закона и с оглед личната и генерална
превенция е съответно на извършеното и справедливо от гледна точка на
закона да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минималния
размер на предвиденото в закона, а именно за 2 /две/ години и кумулативно
7
наказание „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете предходното разпространение на
наркотични вещества от подс.Б., което е доказано с показанията на св.Г..
Въпреки че не е отчел налично отегчаващо обстоятелство, съдът
правилно е индивидуализирал наказанията и е съобразил наличието на
формалните предпоставки за приложението на 66, ал.1 от НК, но е определил
неправилно размера на изпитателния срок на четири години, без да изложи
каквито и да било съображения за това.
Въззивният съд приема, че няма основание за приложение на чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Неоснователно е твърдението на защитника, че присъдата е
явно несправедлива по отношение на подс.Б., както и че е наложено
прекомерно тежко и завишено наказание. Факт е, че съдът не е отчел никакви
отегчаващи обстоятелства при индивидуализиране на наказанието но
корекция на наказанията в исканата от защитника насока не следва да се
извършва. Отмереното наказание от две години лишаване от свобода
съответства на обществената опасност на деянието и дееца и би постигнало в
пълнота визираните в чл.36 от НК цели. Правилно е наложено кумулативно
предвиденото наказание „глоба”, като размерът му 5 000 лева е в минимален
размер съгласно законово установените рамки, съответства на посочените по-
горе обстоятелства, данните за имущественото състояние на подсъдимия и не
следва да бъде коригиран.
При определяне на продължителността на изпитателния срок съдът не
изложил никакви съображения. Въззивният съд приема, че целите на
наказанието действително биха се постигнали с отлагане изпълнението му, но
съдът неправилно е определил продължителността на изпитателния срок в
средния възможен размер. След като правилно е съобразил, че съответни на
извършеното от подс.Б. са наказания в минимален размер, съдът неправилно
не е отложил изпълнението на наказанието за минималния възможен
изпитателен срок-три години. С оглед на това присъдата следва да бъде
изменена единствено в тази й част, като се намали размера на изпитателни
срок от четири на три години.
По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата на
подс.Димитров за неоснователни. Присъдата следва да бъде изменена
единствено в частта за продължителността на изпитателния срок. В
8
останалата й част първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.3, вр.чл.334, т.3 от НПК,
съдът
[1] Вж.протокол от 21.04.2021г. по НЧД№1536/21г. по описа на СГС на л.54-60 от ДП;
[2] Вж.протокола на л.9-10 от ДП;
РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда на Софийски градски съд, постановена на
04.07.2023г. по НОХД № 219/2022г. по описа на същия съд, като намалява
размера на определения на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9