Р
Е Ш Е Н И Е № 48
25.
09. 2018
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
10. 09. 2018 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 285 по описа за 2018
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител ю.к. Н.А.С.
изнася в ИМ, че доверителят й подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на А.Й.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възникнал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа, на
което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор
за паричен заем № 2721754 от 06.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и А.Й.К. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Моли съда да приеме, че датата на
Договор за паричен заем с № 2721754
е 06.01.2017 г., видно от
представения договор с настоящата искова молба, а не както погрешно,
поради техническа грешка, е била посочена датата в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение като 09.01.2017 г. Въпреки допуснатото разминаване в
датата, останалите реквизити на договора за паричен заем напълно
съвпадат - неговият номер, страни, предмет и съдържание. Поради изложеното молят
съда да приеме, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да
приеме представения такъв като доказателство за възникналото между страните
правоотношение.
Твърди още в молбата си, че основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от ищеца е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017
г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№ 1 към него от 01.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1 000.00 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което Заемодателят бил изпълнил
задължението си. В настоящия договор страните се съгласявали, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по
Договор за паричен заем 2653895. Страните са направили изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а Заемодателят
му изплащал остатъка от заемната сума по договора. А.Й.К. се задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 066.56 лв.,
ведно с договорната лихва на 16 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 66.66 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, А.Й.К.
извършвал плащания в общ размер на 454.60 лв.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 704.82 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2721754 е 06.01.2017 г.между страните, ответникът дължал
договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай
начислената договорна лихва била в размер на 32.69
лв. за периода от 16.01.2017 г. - датата на първата вноска до 01.05.2017
г. - датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения
между страните договор и се дължал като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 276.21 лв.
Разпоредбите на договора
предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава
на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начислявали
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на
по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия
случай А.Й.К. дължал разходи
и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45.00 лева. Следва да се има предвид,
че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно
чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 01.05.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи
на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал
ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 33.23 лв. от 01.05.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29.09.2017 г, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда, след като докаже
твърдяното да признае за установено, че „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу А.Й.К.: 704.82 лв. главница; 32.69 лв. договорна лихва за периода 16.01.2017 г. до 01.05.2017
г; 276.21 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
45.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 33.23 лв. от 01.05.2017 г. - датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да осъди А.Й.К. да им
заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8
от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от заключението на
вещото лица, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Настоящото производство е образувано по ИМ на„Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, в
качеството му на ищец срещу А.Й.К., ЕГН********** в качеството му на ответник.
С ИМ е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Правният интерес на ищцовата
страна се установява от обстоятелството, че въз основа на Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по см. на чл. 410 от ГПК, РС Чирпан е образувал ч. гр.
дело № 748/ 2017 г. и със Заповед № 226/ 04. 10. 2017 г. е осъдил ответникът и
длъжник по това ч. гр. дело А.Й.К. да заплати на ищеца по настоящото гр. дело и
кредитор по ч. гр. дело сумата в размер на 704,82 / седемстотин
и четири лева и 82ст. / лева – главница до погасяване на паричен заем; 32,69 / тридесет и два лева и
69ст. / лева – договорна лихва от
16.01.2017г. до 01.05.2017г., 276,21 /двеста седемдесет и шест лева и 21ст./
лв. - неустойка за неизпълнение на задължение ; 45,00 /четиридесет и пет /лева-
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 33,23 / тридесет и три лева и
23ст./ - законна лихва от 01.05.2017г. до 29.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
03. 10. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е бил осъден да заплати
и направените по ч. гр. дело разноски в размер в размер на 25, 00 / двадесет и пет / лева – ДТ и
100. 00 / двеста / лева – за процесуално представителство.
Видно от върнатите в РС Чирпан съобщения се установява, че
длъжникът А.Й.К. не
е бил открит на постоянният й и настоящ адрес. Залепено е Уведомление, но в
законоустановения срок лицето не се е явило, за да получи книжата, като за
целта съдът е изискал от ТД на НАП писмена справка за местоработата му. Видно
от справка от ТД на НАП вх. № 376/ 29.01.2018г. е установява, че лицето А.Й.К. има последно регистриран трудов договор към 30.06.2018г.
във фирма „Вентем“ с ЕИК:*********.
Видно
от справка в ТР, фирма „Вентем“ с ЕИК:********* има седалище и адрес на
управление: обл. София, общ. Самоков, гр. Самоков, ул. Търговска №21.
С
определение от 29.01.2018г. съдът е указал на основание чл. 47 ал.3 от ГПК,
връчителят на съдебни книжа при Районен съд Самоков, да посети местоработата на
длъжника А.Й.К., ЕГН **********, а именно: Вентем ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Самоков, ул. Търговска № 21, тел: 0722/ 69877.
От
върната в РС Чирпан разписка е видно, че по сведения на призовкар Иво Манчев,
на посочения адрес се намира счетоводството на фирма Вентем ЕООД и служителките отказват да
получат съобщението.
Предвид
горното, с Определение от 09. 02. 2018 г. съдът е дал възможност на заявителя
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
се ДТ. Такъв иск е бил предявен именно с ИМ, въз основа на която е образувано
настоящото гр. дело № 285/ 2018 г. по описа на РС Чирпан. От гореизложеното се
установява и активната и пасивната легитимация на страните.
От
представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено наличието на валидни облигационни правоотношения между страните за
визирания в ИМ период от време.
В
хода на производството и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата страна
направи искане съдът да постанови неприсъствено решение.
Съгласно
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за да постанови неприсъствено решение следва да
са налице следните предпоставки: Първо следва ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба, на второ място да не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на
последно място
искът вероятно да е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Видно от нарочно определение от 03.04.2015 г. се установява,
че на ответната страна са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето в срок отговор на
исковата молба.
Видно от призовка до ответната страна, с която е
призована за с.з. се установява, че на същият е разяснено обстоятелството, че
при неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца.
От представените писмени доказателства се установи, че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид изхода на настоящото производство съдът счита, че
следва да уважи претенцията на ищцовата страна за възлагане на направените по
делото разноски на ответника.
Съдът
счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати и разноските и в заповедното производство /в
тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
Водим от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Й.К., ЕГН **********
с адрес: ***, призоваван по месторабота – „Фламинго и Бъгси“ ООД гр. София, ул.
Павел Красов № 21, съществуването на вземането на ищеца “ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ “ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Васил Левски № 114, ет.
Мецанин, п.к 1527, тел:0700 200 27,Законен представител: Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев – Управители, чрез
процесуален представил ю.к. Н.А.С., със съдебен адрес за получаване на книжа:
гр. София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин,
за сумите 704.82 лв. главница; 32.69 лв. договорна лихва за периода 16.01.2017 г. до 01.05.2017
г; 276.21 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
45.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 33.23 лв. от 01.05.2017 г. - датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението – 03.10.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми, суми присъдени
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 226/ 04. 10.
2017 г. по ч. гр. дело № 748/ 2017 г. по описа на РС Чирпан.
ОСЪЖДА
А.Й.К., ЕГН **********, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ “ ООД, ЕИК: *********, направените по делото съдебни и
деловодни разноски
в размер на 350. 00 лв.
ОСЪЖДА А.Й.К., ЕГН **********, да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ “ ООД, ЕИК: *********, направените
по ЧГД № 748/ 2017 г. по описа на РС Чирпан разноски в размер на 25. 00 лв. –
ДТ и 100.
00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 226/
04. 10. 2017 г. по ч. гр. дело № 748/ 2017 г. по описа на РС Чирпан.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: