Решение по дело №5/2023 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 12
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20237070700005
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 12

гр. Видин,08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

двадесет и първи януари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

5

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на С.К.И. *** против Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег.№ 1786з-291/04.10.2022г., постановен от Началника на РУ на МВР-Видин, на основание чл.83,ал.5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ /.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се в жалбата , че административният орган е нарушил разпоредбата на ч.30,ал.2 от АПК, която го задължава да уведоми заявителя при констатирани недостатъци, както и разпоредбата на чл.83,ал.2 от ЗОБВВПИ, въвеждаща същите задължения . Сочи се , че органът е приел, че искането му е за издаване на първоначално разрешение ,  а неговото искане е за продължаване на срока на издадено вече такова, което прави отказът необоснован и е основание за неговата отмяна.  Иска се от съда да бъде отменен оспорваният отказ като незаконосъобразен и да се върне преписката с  подробни указания.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура-Видин дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със заявление вх.№178600-9808/12.09.2022г. жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. Посочил е , че мотивите си ще приложи в отделно мотивационно писмо . Такива мотиви са депозирани от жалбоподателя и същите са приложени в административната преписка . В тях заявителят е посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като е земеделски производител , обработва със семейството си около 200 дка земя, отглежда много животни и продава стоки , собствено производство, като във връзка с дейността си често става обект на заплахи и закани от конкурентни фирми и уволнени служители , поради което оръжието му е необходимо за самоотбрана.

По делото са приложени няколко докладни записка за извършена проверка по заявлението, като е констатирано , че лицето е представило всички необходими документи , същият няма регистрирани противообществени прояви , поради което и не е налице печка да му бъде издадено разрешение за съхранение , носене и употреба на късо огнестрелно оръжие , но с последваща докладна записка след анализ на нуждата от самоотбрана е прието , че изложените мотиви не обосновават необходимост от издаване на разрешение за съхранение , носене и употреба на късо огнестрелно оръжие като са изложени съображения , възприети впоследствие и в обжалвания акт . 

С обжалвания акт Началникът на РУ към ОД на МВР-Видин е отказал издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост. Прието е от административния орган, че от извършената проверка по преписката е видно, че лицето е представило необходимите документи, но посочените мотиви не обосновават необходимостта от издаване на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като е изложил подробни съображения в тази насока.

По делото е прието като доказателство Разрешение за съхранение , носене и употреба на късо огнестрелно оръжие , издадено на жалбоподателя , валидно до 05.10.2022г. за установяване на обстоятелството , че жалбоподателят е притежавал вече такова разрешение , което обстоятелство не е спорно между страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Заповедта на Началника на РУ към ОД на МВР-Видин, е законосъобразна, същата е издадена от компетентен орган-Началник на РУ на МВР, съгласно чл.56 ЗОБВВПИ и чл.83,ал.5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма и е мотивирана.

На основание чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина-в случая самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от горното разпоредба на чл.58,т.10 от ЗОВВПИ изисква наличие на основателна причина. В случаите на самоотбрана това е опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно закона тази нужда за „самоотбрана” следва да е доказана по „несъмнен” начин, а не да е предполагаема или хипотетична. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. В тежест на жалбоподателя е да докаже необходимостта си от придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая посочените от заявителя мотиви не обосновават нуждата от самоотбрана- наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Не са ангажирани  и доказателства, установяващи такава нужда. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искането, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на заявената дейност с огнестрелно оръжие. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В този смисъл е разпоредбата на чл.83,ал.3 ЗОБВВПИ, съобразно която началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу съответното лице има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но не и обстоятелствата по т.10. Освен това, видно от изложените от административния орган мотиви, същият не е установил нередовност на документите , които да укаже да бъдат отстранени , напротив, установил е , че са налице всички необходими документи, съобразил е наведените от жалбоподателя доводи и обстоятелства, но е приел същите за неоснователни-за необосноваващи нужда от самоотбрана, като не липсата на мотиви е послужила за основание за отказ , а приемането им за неоснователни-необосноваващи нужда от самоотбрана.  

Така направените от административния орган изводи се споделят и от настоящия съдебен състав.

Необходимостта от ангажиране на доказателства за необходимостта от издаване на разрешение за извършване на дейности с огнестрелно оръжие съобразно изложените мотиви пред административния орган е указана изрично от съда на жалбоподателя, но основателна причина не е установена нито пред административния орган , нито пред съда. Не се установява от събраните по делото доказателства нужда от самоотбрана-наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство.  

Обстоятелството, че в предходен момент едно лице е имало издадено разрешение за дейности с огнестрелно оръжие, не обосновава автоматично подновяване на разрешението. Касае се за нова преценка относно релевантните обстоятелства, като нуждата следва да бъде отново преценявана към релевантния период, поради което развитите доводи , че административният орган не е преценил , че се касае за подновяване , а не за първоначално разрешение са изцяло неоснователни . В този смисъл е и разпоредбата на чл.155,ал.1 ЗОБВВПИ, предвиждаща отнемане на издаденото разрешение при отпадане на основателната причина по чл.58,ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Не е предвиден различен процесуален ред при подновяване на разрешение от този по издаването на първоначално такова.

 С оглед гореизложеното обжалваният отказ е законосъобразен като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.143,ал.3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение , които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъдат определени в минималния , предвиден в разпоредбата, размер , с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 172,ал.2, предл. последно от АПК, Съдът

 

                             РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.И. ***  против Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег.№ 1786з-291/04.10.2022г., постановен от Началника на РУ на МВР-Видин, на основание чл.83,ал.5 от ЗОБВВПИ, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.К.И. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

       Съдия: