РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Е********* срещу решение №
261729/14.06.2021г. по гр.д. № 1444/2020г. на РС Пловдив, с което
Застрахователно дружество „*********, е осъдено да заплати на основание
чл.435 КЗ на „********, сумата в размер на 8764,25 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка
„Товари по време на превоз”, обективирана в застрахователна полица №
30700100002096/24.10.2018г., по която ищецът е удовлетворил увреденото
лице за настъпилото застрахователно събитие – загуба на товара по
товарителница № 61040046571/14.12.2018г. и товарителница №
61046476410/17.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 29.01.2020г., до окончателното изплащане на
сумата.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че решението е необосновано,
1
тъй като няма доказателства за изгубени сонари „Тослон ТФ640“ по време на
превоз. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на чл.346 от КЗ,
тъй като присъденото обезщетение надвишава размера на застрахователната
сума по процесния договор. На трето място се сочи, че решението е в
нарушение на чл.343, ал.1 от КЗ, като е приет за покрит риск, който не е бил
уговорен за застрахователния договор. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове. Алтернативно се иска частично
отхвърляне на исковете - само относно стойността на стоката, съгласно
фактурите, начислени към клиента Carplounge Tackle, но единствено за
загубените 24 броя сонари, модел „ТФ500“, тъй като за сонарите от модела
„ТФ640“ загуба не е доказана, като се намали и платеното обезщетение от 200
лв., изплатено от „Спиди“ АД. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от „********“ ЕООД, в който жалбата се
намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират
се разноските по делото по представена фактура за адвокатско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Правната квалификация на иска не е правилно дадена от РС Пловдив по
чл.435 от КЗ, защото в казуса не става дума за сключена застраховка
гражданска отговорност по нормите на чл.429 и следващите от КЗ, а за
застраховка на товар по време на превоз, както личи и от името на договора,
което е част от застраховките срещу вреди, но в част транспортно
застраховане /застраховане срещу рисковете по превоза/ по чл.419 от КЗ.
Независимо от това по делото са указани от ПРС правнорелевантните факти
за доказване и са събирани доказателства за тях от първата инстанция.
2
Поради което фактите по делото са със събирани по тях доказателства и не е
нарушено правото на страните за адекватен доклад по делото.
РС Пловдив е установил следните факти по делото. Между страните е
сключен договор за застраховка „Товари по време на превоз” №
30700100002096/24.10.2018г. застрахованите товари са сонари и
радиоуправляеми лодки по направление Шанхай – Пловдив, и сонари и
радиоуправляеми лодки по направление Пловдив – Европа с период на
действие 25.10.2018 г. – 24.10.2019 г. Видно от фактура от Яхтинг Електроник
ООД, се установява, че ищецът е придобил 300 бр. сонари ТФ 500 за сумата
от общо 50 100 щатски долара или 167 щатски долара всеки, както и 180 броя
сонари ТФ 640 за сумата от общо 64 800 щатски долара или 360 щатски
долара всеки.
Ищецът е съставил два броя фактури, както следва: фактура №
**********/14.12.2018 г. за сумата в общ размер на 8464,00 евро, от които
сумата в размер на 3000 евро за 12 броя сонари Тослон ТФ 500, сумата в
размер на 5400 евро за 12 броя сонари Тослон ТФ 640 и 64 евро за транспорни
разходи, и фактира № **********/17.01.2019 г. за сумата от 3032,00 евро, от
които сумата в размер на 3000 евро за 12 броя сонари Тослон ТФ 500, и
сумата от 32 евро за транспортни разходи. Ищецът е изпратил на немското
дружество “Carplouge Tackle” описаните във фактурите стоки чрез куриера
„С.” АД, за което били съставени следните товарителници: товарителница №
61040046571/14.12.2018г. за доставка на стока на стойност 8464 евро
съгласно фактура № **********/13.12.2018г., и товарителница №
61046476410/17.01.2019г. за доставка на стока на стойност 3032 евро
съгласно фактура № **********/17.01.2019г. Горните стоки по двете
товарителници са изгубени по време на превоза до Германия, видно от писма
на куриера „С.” АД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ЗД „Е.” АД, че няма
доказателства за изгубени сонари „Тослон ТФ640“ по време на превоз. За
изпращането на този вид и брой сонари свидетелства фактурата
№892/14.12.2018г., а също така и товарителницата №
61040046571/14.12.2018г. Категорично писмено доказателство за
изпращането на тези сонари е апликационната форма от 02.01.2019г. /л.75/, в
която ясно е посочено до застрахователя, че са изпратени за износ сонари тип
3
„Тослон ТФ640“ по горната фактура с превозвача „С.” АД, като е приложено
копие на фактурата. Съгласно чл.8.2 от договора за застраховка с подаването
на тази апликационна форма в срок до 5-то число на следващия месец е
надлежно уведомен застрахователя и застраховката важи и за тези стоки.
Видно от писмо на „С.” АД до застрахователя от 24.07.2019г. /л.51-52/
последния е уведомен за загубата на горните сонари по време на техния
превоз и за приетата рекламация от спедитора от страна на изпращача „К.“
ЕООД. Тоест искът е доказан и за тези стоки.
Основателно е възражението на жалбоподателя ЗД „Е.” АД, че
присъденото обезщетение надвишава размера на застрахователната сума по
процесния договор. РС Пловдив, приема че съобразно чл.16 от Общите
условия към договора, застраховатената сума е действителната стойност на
товара в мястото и времето на натоварване. Приема също, че по силата на
чл.24, ал.1 от ОУ застрахователното обезщетение е равно на действителния
размер на загубата и/или повредата на всяка бройка или теглова единица
застрахован товар, причинена от покрит по условията на застраховката риск
към датата на настъпване на риска.
РС Пловдив приема, че действителният размер на загубата представлява
стойността на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, респ. стойността на сонарите към момента на тяхното натоварване -
13.12.2018 г. и 17.01.2019 г. От приетата по делото СТЕ се приема от съда, че
стойността на 12 броя сонари модел ТФ 500 към 13.12.2018 г. възлиза на
11 640 лева, на 12 броя сонари ТФ 640 към 13.12.2018 г. възлиза на 21 120
лева и на 12 броя сонари ТФ 500 възлиза на 11 640 лева, респ. действителният
размер на загубата е сумата в общ размер на 44 400 лева.
Въззивният съд не приема това тълкуване на договорните условия,
което като действителна цена по въпросната СТЕ приема стойността на
сонарите с ДДС на пазара в България, която цена е крайната на сонара към
краен потребител и съвпада с цените на тези сонари на интернет страницата
на производителя им в Китай. Което според вещото лице най-вероятно
означава, че цените са регламентирани към краен потребител от
производителя.
Видно от договорните условия по процесния договор за застраховка
4
„Товари по време на превоз”, а именно чл.4 застрахователната сума на всеки
товар е равна на 110 % от стойността му в мястото и времето на
натоварването. Видно от чл.16 от Общите условия към договора,
застраховатената сума е действителната стойност на товара в мястото и
времето на натоварване. Второто изречение на тази норма обаче сочи, че тази
стойност може да бъде увеличена с разходите за страховката, навлото и/или
очакваната печалба. В казуса обаче такава договорка по процесния договор
няма. Същото е регламентирано и в чл.405 ал.2 от КЗ, който допуска
обезщетяване на пропуснати ползи, само ако е уговорено в застрахователния
договор. Също така законът в чл.419 ал.2 от КЗ допуска превозваните товари
да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението, което
също не е уговорено в договора.
Ето защо следва да се оценява действителната стойност на товара в
мястото и времето на натоварването, а не да се търси каква би била печалбата
на търговеца и тя да се включва в „действителната стойност“ на стоките. В
казуса следва да се има предвид, че спорът е търговски и ищецът не е краен
потребител на тези сонари, а дистрибутор на същите в Европа. Този търговец
не купува стоката на единични бройки като краен потребител на пазара в
България, а ги купува на едро от производителя в Китай, по цени които са
индивидуално уговорени между търговците и са твърде далеч от цените на
дребно. Ето защо действителната стойност на стоките в момента на
товаренето им в България е стойността на същите, за която те са били купени
в Китай и транспортирани в България. Това е действителната вреда на
търговеца ищец, която не включва пропуснатата полза изразена в очакваната
печалба на същия от препродажбата има на друг търговец в Германия или от
продажбата им на дребно в България. Това дефиниране на действително
претърпените вреди е изрично посочено и в чл.386 ал.2 от КЗ.
Ето защо по силата на чл.4 от договора застрахователната сума е равна
на 110 % от стойността на стоките по време на товаренето им в България.
Тоест това е цената на придобиването на стоките за българската фирма по
фактурата на производителя в Китай, която за 24 бр. броя сонари, модел
„ТФ500“ е равна на 6 752,48 лева, а на 12 бр. сонари сонари мадел „ТФ 640“ е
7 278,12 лева. Общата сума на сонарите е 14 030,60 лв. Увеличена с 10 %
сумата възлиза на 15 433,66 лева, което е и застрахователната стойност по
5
чл.4 от договора. От тази сума се изваждат по направените възражения за
прихващане сумата от 200 лева обезщетение платено от превозвача /л.53 и
л.54/ и сумата от 7 664,71 лева безспорно платено от застрахователя
обезщетение по този договор и остават дължими 7 568,95 лева. Ето защо
решението следва да се отмени и искът да се отхвърли за сумата над 7 568,95
лева до претендираната сума от 8 764,25 лева, а решението в останалата част
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Искът е уважена на 83,36 % и е
отхвърлен на 16,64%. Ето защо в полза на въззиваемия „К.” ЕООД следва да
се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели.
Такива направени в производството пред РС Пловдив 83,36% от сумата по
списък за разноски 1 376,57 лева, а именно 1147,50 лв. Разноски пред
въззивната инстанция 936 лв. за адвокатски хонорар /л.16/, от които се
присъждат съразмерно 780,24 лв.
В полза на жалбоподателя ЗД „Е.” АД следва да се присъдят разноски
на основание 78 ал.3 и ал.8 от ГПК при следните предели. Такива направени в
производството пред първата инстанция 190 лв. за експертизи /л.95 и л.118/ и
сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ. От общо 490 лева се дължат 16,64 % или 81,53
лева. За въззивната инстанция 175,28 лева държавна такса /л.6/ и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение по чл.25 от Наредба за заплащане на
правната помощ. От тази сума се присъжда съответно на отхвърления иск
сумата от 54,12 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261729/14.06.2021г. по гр.д. № 1444/2020г. на РС
Пловдив, в частта в която иска предявен от „К.” ЕООД, ЕИК: ******* срещу
ЗД „Е.” АД с ЕИК ******* седалище и адрес на управление **********, за
дължимо застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка
„Товари по време на превоз”, обективирана в застрахователна полица №
6
30700100002096/24.10.2018 г., по която ищецът е удовлетворил увреденото
лице за настъпилото застрахователно събитие – загуба на товара по
товарителница № 61040046571/14.12.2018г. и товарителница №
61046476410/17.01.2019г. е бил уважен за сумата над 7 568,95 лева до
пълния претендиран размер от 8 764,25 лева и в частта относно
разноските, като вместо това реши
ОТХВЪРЛЯ иска на „К********** срещу ЗД „Е*************
седалище и адрес на управление************* за дължимо застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка „Товари по време на превоз”,
обективирана в застрахователна полица № 30700100002096/24.10.2018 г., по
която ищецът е удовлетворил увреденото лице за настъпилото
застрахователно събитие – загуба на товара по товарителница №
61040046571/14.12.2018 г. и товарителница № 61046476410/17.01.2019г. за
сумата над, 7 568,95 лева до пълния претендиран размер от 8764,25 лева,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „К********** да плати на ЗД „Е*********** сумата от
81,53 лева за направени разноски пред първата инстанция и сумата от 54,12 за
разноски пред настоящия съд.
ОСЪЖДА ЗД „Е************** да плати на „К*********** сумата от
1147,50 лв. за направени разноски пред първата инстанция и сумата от 780,24
лв. за разноски пред настоящия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7