№ 597 / 11.10.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. № 1642 по описа за 2019 г. на РС-Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ,,В. К. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. п. ,. К. Д. е. о. №., представлявано от Л. А. К.-управител е предявил срещу ,. О. Г. Е., със седалище и адрес на управление: г. у. Я., е. о. 406, представлявано от Л. К.-управител обективно съединени осъдителни искове, за заплащане на следните суми:5 544,00лв., представляващи цената на доставено от ищеца на ответното дружество зърно с договор за покупко-продажба от 20.09.2018г. от 25,200 тона, за което била издадена фактура № **********/21.09.2018г., 456,00лв. мораторна лихва върху сумата, считано от датата на падежа на задължението до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда/24.06.2019г./ до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че след като бил сключен горепосоченият договор за покупко-продажба между страните и от своя страна ,,В. К. изпълнил своето задължение за доставка на зърното на ответното дружество, за което бил изготвен приемо-предавателен протокол и фактура. ,. О. Г. от друга страна не заплатил дължимата цена за стоката, въпреки многократно отправяни покани. Това обусловило правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящите искове.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, както и се прави искане за допускане на ССЧЕ.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като съобщението е надлежно връчено на ответното дружество по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 47, ал.1 ГПК. В законния срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което, спрямо ,. О. Г. са настъпили последиците, предвидени в чл.133 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с изразените становища, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, приема следното:
Исковете са допустими за разглеждане.
Разгледани по същество, искът за 5 544,00лв. главница е изцяло основателен, а акцесорният иск за мораторна лихва е частично основателен.
Съображенията на съда са следните:
Видно от представен по делото договор, между страните на 20.09.2018г. е сключен договор за покупко-продажба на царевица-25 тона с цена 220лв./тон.
Видно от приемо-предавателен протокол, приложен по делото, двустранно подписан, доставката на зърно фактически е извършена и зърното е предадено на ответника. Съставена е и фактура, както и кантарна бележка.
Посочените по-горе писмени доказателства, надлежно приобщени от съда, съставляват частни свидетелстващи документи, редовни от външна страна, поради което съдът ги кредитира.
Видно от изготвено по делото заключение по назначената от съда ССЧЕ, дължимата главница е в предявения размер от 5544,00лв., а изискуемата мораторна лихва върху главното вземане е 395,78лв.
По делото не се представиха каквито и да са доказателства за извършвани плащания от страна на ,. О. Г. по договора.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично и несъмнено се установява че, на първо място облигационната връзка между страните, чрез надлежно сключен договор за покупко-продажба на земеделска продукция, а именно 25 тона царевица. Установи се също така, че ,,В. К. е изпълнила своята част от договора, като на 21.09.2018г. е доставила продукцията на ответника. Налице е обаче мълчалив отказ от последния да изпълни своята част от договора, като заплати на дружеството-ищец дължимата по договора сума от 220лв./тон до 10.10.2018г., който е крайния срок за престацията, съгласно договора.
Водим от горното, съдът намира, че искът за 5544,00лв. главница е изцяло доказан и основателен и доказан, поради което следва да се уважи в пълния му размер.
Що се отнася до акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, същият следва да бъде уважен само до горепосочения размер от 395,78лв., като в останалия размер подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски съобразно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА БИО О. Г. Е., със седалище и адрес на управление: г. у. Я., е. о. 406, представлявано от Л. К.-управител ДА ЗАПЛАТИ на ,,В. К. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. п. ,. К. Д. е. о. №., представлявано от Л. А. К.-управител сумата от 5 544,00лв. главница, представляваща цената на доставено от ищеца на ответното дружество зърно с договор за покупко-продажба от 20.09.2018г. от 25,000 тона, за което била издадена фактура № **********/21.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда/24.06.2019г./ до окончателното изплащане на главницата; 395,78лв. мораторна лихва върху сумата, считано от датата на падежа на задължението/11.10.2018г./ до датата на предявяване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, в останалата част до предявения размер от 456,00лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК БИО О. Г. Е., със седалище и адрес на управление: г. у. Я., е. о. 406, представлявано от Л. К.-управител ДА ЗАПЛАТИ на ,,В. К. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. п. ,. К. Д. е. о. №., представлявано от Л. А. К.-управител сумата от общо 1015,53лв. деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: