Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2402                          17.06.2018 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

    Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13760 по описа за 2017 година.

 

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, както и чл.92 ЗЗД относно претенцията за неустойка за забава.

Ищецът „Обединена Българска Банка“ АД твърди, че е предоставил на ответника кредит в размер на 3871 лв., който е бил усвоен на 25.07.2011 г. Поради неизпълнение на задължението за плащане на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Банката подала заявление по чл.417 ГПК, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответникът е възразил.

С оглед тези обстоятелства ищецът предявява два евентуално съединени иска – първият за установяване съществуването на вземането за сумите по изпълнителния лист и вторият – при отхвърляне на първоначалния, да бъде осъден ответникът да заплати сумите 3752,97 лева главница, 229,67лв. лихва за времето от 20.01.2012г. до 15.12.2016г. и 2179,22 лева представляваща част от наказателна лихва, дължима за периода 20.01.2012г. – 25.04.2017 г., цялата в възлизаща на 3549,27 лв.

Ответникът Г.Я.Ж. твърди, че между него и ищеца е имало отношения и по друг договор за кредит. Не отрича факта, че е сключил договора от 22.07.2011 г., но поддържа, че в него никъде не е било отразено, че той има за цел рефинансиране на старо задължение. Твърди, че не му е бил предложен анекс, каквато според него следвало да бъде формата за предоговаряне. По тази причина волята му била опорочена и той сключил договора след като е бил въведен в заблуждение, че сключва анекс, а не нов договор. Освен това твърди кредитът нямал парично покритие. Прави и евентуално възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът намери за установено следното:

На 22.07.2011г. ответникът Г.Ж. сключил с банката ищец договор по силата на който му била предоставена сумата 3871лв., която следвало да бъде усвоена еднократно по банкова сметка ***.07.2011г. – чл.1 и 3 от договора. Съгласно чл.4, ал.1 годишният лихвен процент се определял въз основа на базисен лихвен процент на банката плюс надбавка от 7 пункта, като към датата на сключване на договора възлизал на 14%. Кредитът следвало да бъде върнат от ответника Ж. на 96 месечни анюитета от по 68,22 лв. всеки, считано от 20.08.2011г., като падежът бил 20 число на всеки месец  - чл.10 от договора. Според чл.21 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем / лист 20/. При забава на плащането на главницата, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, кредитополучателят дължал и наказателна лихва, която се формирала от действащия лихвен процент увеличен с пет пункта, като към датата на сключване на договора наказателната лихва възлизала на 19 %  - чл.7, ал.1 от договора.

Установява се, че на 09.02.2017г. банката изпратила на ответника нотариална покана, с която го уведомила, че кредитът не е обслужван считано от 20.01.2012г., поради което е бил обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.21 от договора / лист 23/. Нотариалната покана е била връчена лично на адресата Г.Ж. на 28.02.2017г., което се установява и от представената по делото разписка /лист 24/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на датата на сключване на договора по банковата сметка на името на ответника е отразено постъпване на сумата 3871 лв. с основание „усвояване на кредит“. С постъпилата сума са погасени просрочени задължения на ответника по друг договор за кредит със същата банка който е с № ***********. Плащането е отнесено както следва: 130,76 за погасяване на просрочена наказателна лихва; 170,01 лв. за просрочени лихви и 3570, 23 лв. за просрочена главница / лист 161/. По процесния кредит №*************/22.07.2011г. от страна на ответника са извършени плащания в общ размер 422 лева, които са отнесени за погасяване както следва: на 118,03 лв. от главницата; 264,18 лв. договорна лихва; 3,38 лв. застраховка; 10,31 лв. наказателна лихва. Плащаният са осъществени в периода от 22.08.2011г. до 16.06.2012г. и онагледени на таблица №1 от заключението на експертизата. 

На 03.05.2017г. по заявление на „Обединена Българска Банка“ АД било образувано приложеното ч.гр.д.№ 6632 по описа за 2017г. на Районен съд Пловдив. Срещу ответника била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 3752,97 лв. главница; 229,67 лв. договорна лихва за времето от 20.01.2012г. до 15.12.2016г.; 3549,27 лв. наказателна лихва от 20.01.2012г. до 25.04.2017г.  В срока по чл.414 ГПК ответникът възразил срещу заповедта, като заявил, че за същото вземане срещу него е водено дело, като с влязло в сила решение искът е бил отхвърлен.

Експертизата установява, че при предсрочна изискуемост настъпила на 28.02.2017г., към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК размерите на отделните вземания по кредита са както следва: 3752,97 лв. главница; 2095,50 лв. – договорна лихва; 1045,50 лв. – наказателна лихва / лист 163/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за потребителски кредит без обезпечение. По силата на този договор банката е предоставила на ответника парична сума, а той се е задължил да я върне, като заплати възнаграждение за ползването равняващо се на уговорената лихва. Не се спори по делото, че преди сключването на процесния договор между страните са били налице правоотношения и по друг договор за кредит. Установи се от заключението на експертизата, че със сумата по новоотпуснатия кредит банката е погасила задължението на Ж. по предходния кредит с номер № **************. Сумата е била преведена по сметка на името на ответника, поради което неговите доводи, че настоящият кредит не е отпуснат ( „е без парично покритие“) са неоснователни. Усвояването на кредита става по силата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Ответникът е знаел за размера на предходното задължение, а също и че то не е обслужвано, като се е обърнал към банката с искане да бъде променен крайният срок за неговото погасяване. Последното е видно от молбата, която Ж. е подал до банката  /лист 91/.

          Неоснователно е възражението на ответника, че е бил въведен в заблуждение. С оглед установените по делото факти, не може да се приеме, че Ж. е бил заблуден относно съществени елементи на сделката. Той е знаел за предходното си задължение, като предвид финансови затруднения е желаел да се продължи срока за изплащането му. На практика това се е постигнало посредством сключения между страните договор, със средствата по който е погасено старото задължение на Ж. към банката, като е възникнало такова по нов договор за потребителски кредит със срок за погасяване от 96 месеца, тоест 8 години (точно колкото е поискал ответника). Следователно в случая е налице подновяване по смисъла на чл.108 ЗЗД, а не промяна на вече сключен договор в частта относно срока на действието му. Следва да се отбележи, че последното би било неизгодно за потребителя, тъй като за продължения срок, той би дължал повече лихви. Последното е избегнато посредством погасяването на стария дълг изцяло и заменянето му с друг при нов срок, който съответствува на волята на кредитополучателя. Обстоятелството, че в новия договор за кредит не е посочено, че целта на отпускането му е да се погаси едно съществуващо задължение не се отразява на неговата валидност, нито представлява действие, чрез което Ж. е бил въведен умишлено в заблуждение.

          Неоснователни са и доводите на ответника относно това, че вземането е отречено със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 10256/2014г. по описа на Пловдивския районен съд. Установява, се от приложеното решение №1590 от 05.12.2016г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. 1473/2016г., че действително между страните е воден иск за установяване на същото вземане, но мотивите за отхвърлянето му са били свързани с това, че кредиторът не е доказал настъпването на предсрочна изискуемост на вземането, чрез съобщаването й на длъжника /лист 27 от приложеното ч.гр.д. №6632/2017г. на ПРС/. Това означава, че съдът е приел, че вземането не е изискуемо.

          В настоящото производство безспорно се установи, че преди предявяване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, кредиторът е връчил на ответника покана, с която е съобщил настъпването на предсрочна изискуемост на задължението. Това е новонастъпил факт, който не е обхванат от формираната по гр.д. № 10256/2014г. на ПРС сила на пресъдено нещо.

Тъй като изискуемостта на вземанията по кредита е настъпила към датата на връчване на нотариалната покана -28.02.2017г., сроковете за погасяване по давност на вземанията,  по чл.110 и чл.111 ГПК не са били изтекли към датата на предявяване на заявлението по чл.417 ГПК – 03.05.2017г. Ето защо неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за установяване съществуването на вземането следва да се уважи съобразно установеното от експертизата и предявените с настоящия иск размери, както следва: главница-  3752,97 лв.;  229,76 лв. договорна лихва за времето от 20.01.2012г. до 15.12.2016г.;  както и до размера на 1045,50 лв. – наказателна лихва за времето от 03.05.2014г. до 25.04.2017г. Искът относно установяване вземането за наказателна лихва следва да се отхвърли до размера на претендираните с исковата молба 2179,22 лв., като неоснователен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски както следва: 811 лева за исковото производство, както и 164,52 лв. разноски за заповедното производство.

Мотивиран така, съдът 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД по отношение на Г.Я.Ж., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Витоша № 81, ет.3, ап.10 за следните суми: 3752,97 лв. /три хиляди седемстотин петдесет и два лева и 97ст./- главница по договор за потребителски кредитна; 229,76 лв. /двеста двадесет и девет лева и 76ст./ – договорна лихва за периода 20.01.2012г. до 15.12.2016г.; 1045,50 лв. /хиляда четиридесет и пет лева и 50 ст./ наказателна лихва за времето от 03.05.2014г. до 25.04.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №4019/04.05.2017г. по ч.гр.д. № 6632/2017 по описа на Районен съд Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за наказателна лихва до размера на претендираните 2179,22 лева.

 

 ОСЪЖДА Г.Я.Ж. заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 811 лв./осемстотин и единадесет лева/ деловодни разноски в настоящото производство, както и 164,52 лв. /сто шестдесет и четири лева/ - деловодни разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д. 6632/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД