№ 6328
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110161635 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 310 – 317 ГПК).
Ищецът и ответникът с отговора на исковата молба са представили писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
С оглед оспорване авторството на медицинско направление от 10.10.2023г., издадено
от Г., е основателно искането за задължаване на ищеца да представи оригинал на същото.
Следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване
на твърденията й да е работила при ответника през целия месец юли 2023г., с изключение
на дните в отпуск, както и че работодателят е знаел, че страда от заболяването „захарен
диабет“, и един свидетел на ответника при режим на довеждане за опровергаване
твърденията и оспорванията на ищеца. По искането на страните за допускане на втори
свидетел за същите факти съдът ще се произнесе след изслушване на допуснатите, в случай
че са налице предпоставките на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Не следва да се уважава искането на ищеца, направено по реда на чл. 190 ГПК, тъй
като поисканите документи са представени с отговора на исковата молба.
Не е налице недопустимост на предявените искове, доколкото въпросът дали е спазен
давностният срок по чл. 358 КТ за предявяването им е въпрос по същество на делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
1
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото оригинал на медицинско направление от 10.10.2023г.,
издадено от Г., като в същия срок да заяви дали ще се ползва от това доказателство, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще изключи този
документ от доказателствата по делото. ДОПУСКА събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за
установяване на твърденията й да е работила при ответника през целия месец юли 2023г., с
изключение на дните в отпуск, както и че работодателят е знаел, че страда от заболяването
„захарен диабет“, и един свидетел при режим на довеждане от ответника за опровергаване
твърденията и оспорванията на ищеца, като ОТЛАГА произнасянето по искането на
страните за допускане на втори свидетел за същите факти след изслушване на допуснатите
свидетели, в случай че са налице предпоставките на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, направено по реда на чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.03.2024г. от 10.40 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцтаа Ц. Д. К., извършено със
заповед № ./23.08.2023г. на управителя на „С., както и иск с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„Счетоводител“ при ответника.
Ищецът Ц. Д. К. твърди, че работила при ответника „С. по силата на безсрочен трудов
договор от 06.04.2023г. на длъжността „Счетоводител“. Твърди, че договорът бил сключен с
шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Сочи, че се сблъскала още в
първите дни от работата си с нарушения на трудовото законодателство от страна на
ответника: не й бил проведен инструктаж, не й бил предоставен Правилник за вътрешния
трудов ред, не й било изплащано своевременно трудовото възнаграждение, била
принуждавана да се подписва на ведомости за заплати за суми, които не отговаряли на
реално полученото от нея възнаграждение, не получавала фишове за заплати и др. и поради
това че търсела своите права управителят на дружеството, неговата съпруга – Де. и
изпълняващата длъжността ТРЗ – Т. започнали да се отнасят с ищцата грубо, обиждали я и я
унижавали, което се отразило изключително негативно на здравето й и основното й
заболяване – „захарен диабет“. Твърди, че всичко това, наред с обстоятелството, че била
принуждавана да изпълнява незаконни разпореждания на работодателя, я накарали да
поиска да бъде освободена от работа, но й било обяснено, че за да я освободят трябва да
даде пари, каквато била практиката в дружеството. Ищцата не се съгласила и на 18.07.2023г.
2
подала писмено заявление да бъде освободена по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ, считано от същата дата, а в случай че молбата й не бъде уважена, същата да се
считала за двумесечно писмено споразумение по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, което изтекло на
18.09.2023г. Твърди, че за периода от 12.07.2023г. до 25.07.2023г. била в отпуск поради
временна неработоспособност, за което предоставила на работодателя болнични листове в
законния срок. На 01.08.2023г. ищцата подала молба за ползването на неплатен отпуск до
края на срока на предизвестието – 18.09.2023г., на която работодателят не й дал входящ
номер, като до 01.08.2023г. ходела на работа всеки ден, с изключение на дните в отпуск,
като съвестно изпълнявала служебните си задължения. Твърди, че на 20.09.2023г., след
изтичане на срока на предизвестието, получила по пощата покана от работодателя, с която
била уведомена, че има издадена заповед за дисциплинарното й уволнение, която била
влязла в сила на 11.09.2023г., без същата да й била връчена. Ищцата упълномощила веднага
адвокат, който изпратил писмено искане до работодателя на официалния му имейл в ТР
(**********@***.**) за предоставяне на заповедта за уволнение и изплащане на дължимите
й се трудови възнаграждения и обезщетения, но отговор не бил получен. Не дало резултат и
провеждането на телефонни разговори със съпругата на управителя и изпълняващата ТРЗ
служителка, поради което ищцата подала сигнал до Инспекцията по труда, но и от там не
получила съдействие. Твърди, че в рамките на извършената от ИТ проверка работодателят
преработил незаконно ведомостите за заплати на м.06.2023г. и за м.07.2023г. Твърди, че на
06.11.2023г., след справка в СРС, установила, че ответникът е предявил срещу нея иск по чл.
221 КТ и към исковата молба е приложил уволнителната заповед, откъдето разбрала, че със
заповед № ./23.08.2023г. и на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 190, ал. 1, ал. 4 КТ била
дисциплинарно уволнена, считано от 11.09.2023г., поради „неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни и злоупотреба с доверието на работодателя“. Ищцата
оспорва уволнението като незаконосъобразно, тъй като заповедта за уволнение не й била
връчена преди изтичане на отправеното от нея двумесечно предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на 18.09.2023г. нито при отказ, както било невярно удостоверено от
работодателя, нито по пощата с обратна разписка, въпреки че не била променяла адреса си и
той бил служебно известен на ответника. Позовава се и на нарушение на закрилата при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, тъй като от около 14 години
била диагностицирана от здравните органи със заболяването „захарен диабет“, което
прогресирало. Твърди, че работодателят знаел за нейното заболяване, тъй като многократно
била получавала хипогликемични и хипергликемични кризи на работното си място пред
управителя, неговата съпруга и служители на ответното дружество. Счита, че тъй като
работодателят е прекратил трудовия й договор на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ без
да поиска и да получи предварително разрешение от Инспекцията по труда и без да бъде
взето мнението на ТЕЛК уволнението било незаконосъобразно и не следвало да се
разглежда по същество. Счита, че работодателят е нарушил и императивната разпоредба на
чл. 193, ал. 1 ГПК, като преди налагане на дисциплинарното наказание не й дал възможност
в разумен срок да даде писмени и/или устни обяснения, нито е получавала покана за това.
3
Оспорва да е извършила твърдените в заповедта за уволнение нарушения и по-конкретно да
не се е явявала на работа на 10.07.2023г. и на 11.07.2023г., както и на 26.07.2023г. до
31.07.2023г. без основателна причина, както и че това е довело до злоупотреба с доверието
на работодателя. Твърди, че не й е предоставена възможност да се запознае с цитираните в
заповедта докладни записки с вх. № 9/14.07.2023г. и с вх. № .г., както и протоколи за
извършена проверка, за установяване на извършени дисциплинарни нарушения от
14.07.2023г. и от 31.07.2023г., с което било нарушено правото й на защита. Твърди също
така, че издадена заповед за уволнение е немотивирана, като при налагане на наказанието не
са взети предвид критериите по чл. 189, ал. 1 КТ – тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищцата. С оглед всичко
гореизложено ищцата счита, че процесната заповед за уволнение № ./23.08.2023г. е
незаконосъобразна и моли съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени, както
и да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност „Счетоводител“ в „С., както и да й
присъди направените разноски по делото.
Ответникът „С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове като недопустими поради предявяването им след
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, като твърди, че същата е узнала за заповедта при
посещение в офиса на дружеството и разговор с г-жа Т. на длъжност „ТРЗ“, като е отказала
да получи заповедта. Твърди, че заповедта й е била изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка на адреса на ищцата по лична карта, но пратката не е била потърсена в
пощенската станция по местоживеене, макар ищцата да е знаела, че заповедта й е изпратена
и трябва да я получи. Това станало в края на м.август 2023г. Отделно от това от проведена
на 04.09.2023г. вайбър кореспонденция между ищцата и г-жа Г. ставало ясно, че ищцата
знаела за уволнението. Ответникът оспорва всички твърдения на ищцата в исковата молба
относно неспазване на трудовото законодателство от страна на ответника, принуждаването
й да изпълнява незаконни нареждания на работодателя, както и за грубо и унизително
отношение на работодателя и негови служители към нея. Оспорва да е бил уведомен, че
ищцата страдала от „захарен диабет“, като твърди, че при постъпването си на работа същата
представила медицинско свидетелство с изх. № 64/02.06.2023г., с което се удостоверявало,
че ищцата е клинично здрава и същата не е съобщила за минали заболявания или за честота
на отпуски по болест, не било посочено наличие на инвалидност, нито било представено
експертно решение на ТЕЛК или друг документ за това заболяване. Твърди, че
инициираната от ищцата проверка от Инспекцията по труда е приключила без забележки и
актове за установяване на нарушения на трудовото законодателство от страна на ответника
във връзка с трудовото правоотношение на ищцата. Твърди, че за периода от 12.07.2023г. до
21.07.2023г. ищцата е ползвала отпуск по болест, но тъй като е представила болничен лист
едва на 18.07.2023г., за периода от 12.07.2023г. до 14.07.2023г. – общо три работни дни, била
изготвена докладна записка вх. № 9/14.07.2023г. от г-жа Т. до управителя на фирмата, въз
основа на който бил съставен протокол за извършено нарушение на трудовата дисциплина.
На същата дата – 14.07.2023г., по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка до адреса
на ищцата по лична карта било изпратено писмо от управителя на ответното дружество с
4
искане за предоставяне на писмени обяснения за отсъствието. Поканата се върнала на
07.08.2023г. като непотърсена. Първият болничен лист бил продължен от 22.07.2023г. до
25.07.2023г., като продължението било предоставено на дружеството едва на 31.07.2023г.,
извън всякакви законоустановени срокове за уведомяване на работодателя, с оглед на което
за дните от 26.07.2023г. до 31.07.2023г. (4 работни дни) била депозирана докладна записка
№ .г. до управителя на ответното дружество, въз основа на който бил съставен протокол за
извършено нарушение на трудовата дисциплина, като било изпратено ново искане за даване
на обяснения до ищцата по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Поканата се
върнала на 22.08.2023г. като непотърсена. Ответникът твърди, че не е разрешавал
ползването на неплатен отпуск на ищцата за периода от 01.08.2023г. до 18.09.2023г., както и
че от 26.07.2023г. до издаване на заповедта за уволнение на 23.08.2023г., и впоследствие до
18.09.2023г. ищцата не е идвала на работа и не е изпълнявала каквито и да било трудови
задължения. Твърди, че след връщане на втората покана за даване на обяснения,
работодателят издал оспорената заповед за уволнение № ./23.08.2023г., която също била
изпратена до адреса на ищцата по лична карта по пощата с обратна разписка, но последната
не била получила същата от пощенската станция, въпреки че е знаела за съдържанието на
пратката, която се върнала при работодателя на 09.09.2023г. и считано от 11.09.2023г.
трудовият договор на ищцата бил прекратен, а на 13.09.2023г. било подадено уведомление
до НАП за прекратяването. Счита, че заповедта за уволнение е мотивирана и съобразена с
тежестта на извършеното нарушение. Оспорва ищцата да страда от заболяването „захарен
диабет“, както и че същото е било налично и диагностицирано към момента на
постъпването й на работа при ответника или в по-късен момент, както и оспорва същата да е
уведомила работодателя за такова заболяване по надлежния ред. Поради изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищцата по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е да докаже
съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
оспорената заповед, както и твърденията си да се е явявала на работа и да е изпълнявала
трудовите си задължения през м.07.2023г. в дните, в които не е била в отпуск, че е подала
заявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от два месеца на
18.07.2023г., че страда от заболяване „диабет“ към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение, като е уведомила работодателя за това обстоятелство преди
прекратяването.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на
посоченото основание, т.е. че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата
дисциплина, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от
компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на
извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша
ищцата или да приеме писмените й обяснения, че наложеното наказание е съобразено с
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
5
служителя, както и в случай, че ищцата докаже твърденията си да е уведомила работодателя
за заболяването си „диабет“, че е преодолял закрилата при уволнение като е поискал и
получил предварително разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението на ищцата.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор от 06.04.2023г., по силата
на който ищцата е работила на длъжността „Счетоводител“ при ответника, както и че
работодателят е издал заповед за уволнение на ищцата № ./23.08.2023г.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е
поискал и получил разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението на ищцата.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6