Р Е Ш Е Н И Е№357/16.5.2019г.
гр.Ямбол........16.05........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...............................двадесет и трети...април..........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 265
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на И.П.Ц., Ю.И.З., К.И.Д., Н.С.Ц., Р.С.Ц. и М.С.И., с която се желае да бъде осъден ответника „Боровец – Кос“ ЕООД гр. Ямбол да им заплати следните суми: на И.Ц. – 610,98 лв.; на Ю.З. и К.Д. – общо 610,98 лв. или по 305,49 лв. за всеки; на Н.Ц. – 648,56 лв.; на Р.Ц. – 648,56 лв. и на М. Й.- 610,98 лв. Претенцията си ищците обосновават с това, че са съсобственици на земеделски земи в землището на гр. Ямбол, които са предмет на договор за аренда от 21.01.2015 г., сключен с ответното дружество, който договор с влязло в сила решение по гр.д. № *** г. на ЯРС е развален поради неизпълнение на задължението за плащане на рента. По тези съображения ищците желаят ответника да им заплати неизплатената и дължима рента за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., както и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищците редовно призовани поддържат иска си чрез своя пълномощник.
Ответникът редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
За да се легитимират като собственици на процесната земеделска земя, ищците са представили нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. за собственост на недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ по който В. П. Ц. М.С.И., Г.И.Ц., Д.П.М., И.П.Ц. М.П.Д., И.П.Ц., Д.К.Ц., Н.С.Ц., Р.С.Ц., И.Т.Б. и А.Т.А. на основание влязло в сила решение на ПК гр. Я. № ***г. са признати за собственици по наследство от В.С.Ц. на недвижими имоти в землището на гр.Я. както следва: Нива в м. „***“ с площ 17.849 дка, ІІІ кат., Нива в м. „***“, с площ 54.982 дка, ІV кат., Нива в м. „***“ с площ 28.750 дка, ІV кат и Нива в м. „***“ с площ 12.740 дка, ІV кат. От удостоверение за наследници от *** г. е видно, че ищците по делото, които са идентични с лицата по нотариалния акт са наследници на общият наследодател В. С. Ц. б.ж. на гр.Я. починал на ***г.
С решение № *** г. по преписка № *** ОСЗ „Т.“ е възстановила правото на собственост на К. К. Ц., съгласно ПЗ в землището на гр.Ямбол по отношение на нива от 2.549 дка, м. „***“, ІV кат. Представено е удостоверение за наследници от 15.11.2016 г., видно от което К. Ц. е починала през 1983 г. и се наследява от синовете на сина си С.Ц., починал преди нея през 1976 г., а именно ищците по делото Н.С.Ц. и Р.С.Ц., както и от вторият си син Д. К. Ц.
Д. К. Ц. в качеството си на арендодател е сключил договор за аренда на земеделска земя от 21.01.2015 г., надлежно вписан, по който предоставя на арендатора „Боровец – КОС“ ЕООД гр.Ямбол за временно земеделско ползване земеделска земя в землището на гр.Я. общо от 116.868 дка, а именно нивите по нот.акт № *** г., както и нивата в м. „***“, възстановена на наследниците на неговата майка К. Ц. Срокът на договора е 15 години и е уговорено, че за всички стопански години от срока на договора, арендното плащане е в размер на 60 кг за декар арендована земеделска земя за всяка стопанска година, както и че арендното плащане е дължимо в натура или паричната равностойност на съответните килограми земеделска продукция.
Видно от влязло в сила на 16.07.2018 г. решение № *** г., постановено по гр.д.№ *** г. ЯРС е развалил на основание чл. 28 ал.2 във вр. с чл. 27 ал.1 т.2 от ЗАЗ, сключения на 21.01.2015 г. договор за аренда между Д. К. Ц. и „Боровец – КОС“ ЕООД гр. Ямбол, както и е осъдил на основание чл.30 ал.1 от ЗАЗ арендаторът да върне на ищците по делото недвижимите имоти, предмет на разваления договор за аренда.
За установяване размера на своите претенции, ищците поискаха и по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно – икономическа експертиза. По тази експертиза вещото лице дава заключение, че размерът на дължимото по договора за арендно плащане в левовата равностойност по средни пазарни цени за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. е в общ размер 2 985.14 лв., а поотделно за ищците е в размер, както следва: за И.Ц. за трите стопански години общо 582.74 лв., за Ю.З. и К.Д. за същия период по 291.37 лв., за М.И. – 582.74 лв. и за Н.Ц. и Р.Ц. – за трите стопански години общо по 618.46 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, във връзка с чл.3, ал.4 от ЗАЗ, във връзка с чл.8, ал.1 от ЗАЗ. Съдът намира предявените искове за допустими, а разгледани по същество и за основателни по следните съображения:
В настоящото производство безспорно се установи, че ищците са собственици на четирите земеделски имота, находящи се в землището на гр.Я. описани в нотариален акт № *** г. Същите предвид обстоятелството, че са признати за собственици на тези имоти заедно, притежават по 1/11 ид.ч. от същите, тъй като самите те са 11 на брой и предвид обстоятелството, че съсобственика В. П. Ц. видно от удостоверението за наследници на общия наследодател е починал на 29.09.2010 г., неженен и без деца. От другите представени доказателства, а именно решение на ОЗС за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и удостоверение за наследници на К.Ц. се установява, че възстановеният й имот – нива в м. „***“ се наследява от наследниците на сина й С. Ц. – Н. и Р. Ц. както и от живия й син Д. К. Ц. т.е. за последния правото на собственост е в размер 1/2 ид.част, а за двамата ищци по 1/4 ид.част за всеки.
Имотите по нотариалния акт и възстановената нива с решение на ОСЗ са били предмет на договор за аренда, сключен между Д.Ц. и ответното дружество, а от представеното влязло в сила решение се установява, че този договор е развален. При това положение за ищците е налице правен интерес да претендират заплащане на арендната цена, така както е договорена в разваления договор за аренда за периода на неговото действие, което е в случая е 2015 - 2018 г., от момента на сключването му до момента на влизане в сила на решението за неговото разваляне. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ в случаите, какъвто е настоящия, когато договорът за аренда е сключен от съсобственик, отношенията между съсобствениците се уреждат по чл. 30 ал.3 от ЗС, според която разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ответникът по делото не взе становище по предявения иск, както и не представи доказателства за това да е платил рентата на ищците за претендираните три стопански години, каквото е задължението му по чл. 8 ал.1 от ЗАЗ. Поради това и след като се установи, че ищците в качеството си на съсобственици на земя, отдадена под аренда не са получили и имат право да получат арендното плащане за времето на действие на договора, съдът счита, че претенциите им следва да бъдат уважени в размерите, изчислени от вещото лице. Претендираните в исковата молба размери са по – високи и не се доказа да са дължими, поради което искът следва да се отхвърли в тази част.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 696,20 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Боровец – КОС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Ямбол, ул. „Йордан Йовков“ № 6, представлявано от управителя К.И.Д. основание чл.30,ал.3 от ЗС, във връзка с чл. 3 ал.4 от ЗАЗ, във връзка с чл. 8, ал.1 от ЗАЗ да заплати дължимо арендно плащане по договор за аренда от 21.01.2015 г. за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., както следва: на И.П.Ц., ЕГН ********** ***, к-с „*** сумата 582,74 лв., на Ю.И.З., ЕГН ********** ***, к-с „*** сумата 291,37 лв., на К.И.Д., ЕГН ********** ***,37 лв., на Н.С.Ц., ЕГН********** *** сумата 618,46 лв., на Р.С.Ц., ЕГН ********** *** сумата 618,46 лв. и на М.С.И., ЕГН ********** *** сумата 582,74 лв., ведно със законната лихва за всяка една главница, считано от 22.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над тези суми до размера на 610,98 за И.Ц.; на размера по 305,49 лв. за Ю.З. и К.; на размера 648,56 лв. за Н.Ц.; на размера 648,56 лв. за Р.Ц. и на размера 610,98 лв. за М. Й. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Боровец – КОС“ ЕООД на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на И.П.Ц., Ю.И.З., К.И.Д., Н.С.Ц., Р.С.Ц. и М.С.И. направените по делото разноски в размер 696,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: