РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Велико Търново, 15.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 766 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от К.К.Я. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0268-000263/ 14.11.2021 г.,
издадена от началник сектор в Районно управление – Горна Оряховица към ОД на
МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП, на К.К.Я. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС“ по отношение на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***за
срок от шест месеца, като са отнети СУМПС №*********, СРМПС № ********* и два
броя регистрационни табели с рег. номер ***. В жалбата се правят оплаквания
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Оспорващият навежда твърдения, че не е
отказвал да бъде тестван и да даде кръвни проби, а е бил обективно
възпрепятстван за това, тъй като след претърпяното пътно-транспортно
произшествие е изпаднал в безсъзнание и не е можел да говори или извършва
някакви действия. На място пристигнала линейка, която го откарала първоначално
в Бърза помощ – гр. Горна Оряховица, в последствие, поради тежкото му положение
– в Бърза помощ - Велико Търново, а накрая е бил приет за лечение в
интензивното отделение на болницата в гр. Велико Търново, където останал 4 дни.
Изтъква, че тъй като в относително продължителен период е бил в болнично
заведение, не е съществувала пречка да му бъде взета кръвна проба по всяко
време. При тези доводи жалбоподателят счита, че не е извършено посоченото от
административния орган нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и иска заповедта на
началника на сектор в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – гр. Велико Търново,
да бъде отменена. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят лично
и чрез упълномощения процесуален представител ***Д.Г.Д. от ВТАК, поддържа
жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ по изложените в нея съображения. Не
претендира разноски.
Ответникът – Началник сектор
в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява в открито заседание, не ангажира становище по
спора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Както се посочи, с оспорената заповед,
издадена от началник сектор на РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико
Търново, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на К.К.Я. *** е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от шест месеца като са отнети СУМПС №*********, СРМПС № ********* и два
броя регистрационни табели. Мярката е наложена по отношение на лек автомобил
„Ауди А4“ с рег. № ***, собственост на К.К.Я.,
съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 05.11.2021 година. Като
фактическо основание за налагането на ПАМ в заповедта е отразено, че на
14.11.2021 г., около 03:10 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул. „Цар
Освободител“ до № 60, в посока ЖП гара, К.Я. е управлявал посочения лек
автомобил. Поради несъобразена с атмосферните условия и пътната обстановка
скорост на движение, излизайки от крайна лява лента, е загубил контрол над
управлението на автомобила, излязъл извън платното за движение, вдясно по
посоката си на движение и се блъснал в железобетонен стълб, като допуснал ПТП с
материални щети по автомобила. При извършена проверка от полицейски органи
същият е отказал да бъде изпробван за алкохол чрез техническо средство „Дрегер
алкотест 7510+“ с инв. № 0084, в резултат на което му е издаден талон за
медицинско изследване № 085107, подписан от
жалбоподателя. В заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че водачът не
е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3,
предл. първо от ЗДвП. В административната преписка се съдържа и докладна
записка относно обработка на ПТП от 14.11.2021 г. на мл. автоконтрольор Л.Б..
По делото са приложени АУАН серия GA №
438116 от 14.11.2021г., издаден за извършени нарушения на чл. 20, ал. 2, чл.
174, ал. 3, предл. първо и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и Наказателно
постановление № 21-0268-001400/ 19.11.2021 г. за налагане на административно
наказаниe „глоба“ за извършени нарушения по ЗДвП /л. 17 и л.
19 от делото/. По повод на констатираното в този АУАН е издадена и процесната
заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Жалбата срещу
ПАМ е подадена пред АСВТ на 22.12.2021 г., като самата заповед за прилагането й
е връчена на К.Я. на дата 08.12.2021 г., съгласно направеното в разписката
отбелязване.
Приета като доказателства по делото е
представената от ответника административна преписка по издаване на оспорения
административен акт, изпратена с писмо вх. № 179/ 13.01.2022 г. в деловодството
на АСВТ, съдържаща коментираните по-горе АУАН, НП, докладна записка и ЗППАМ, а
също и Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г. на директора на ОД на МВР – Велико
Търново и справка за нарушител-водач от АИС-АНД, договор за покупко-продажба на
МПС от 05.11.2021 г. между И.Д.Ц. – продавач, и К.К.Я. – купувач, с нотариална
заверка на подписите. От жалбоподателя е представена и приета към
доказателствения материал Епикриза № 13296/ 2021 г. от МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД – гр. Велико Търново. В откритото съдебно заседание на
15.02.2022г. са изслушани обясненията на жалбоподателя К.К.Я..
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях
длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се обективира в писмена
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс /арг. от
чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и
изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.
При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.5 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното районно управление. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Оспорената заповед съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване
на акта. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Действително, в диспозитивната част на заповедта не е
надлежно индивидуализирано моторното превозно средство, по отношение на което
се налага принудителната административна мярка. Същото обаче е посочено в
мотивната част на акта, а в диспозитива е отразено с посочени отнетите
регистрационни табели с номера и отнетото свидетелство за регистрация именно на
това МПС. При това положение настоящият състав намира, че коментираното
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не е от категорията на съществените и
не обосновава незаконосъобразност на оспорения ИАА. В диспозитива на заповедта
като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган
отнася към описаната в мотивите фактическа обстановка. Верността на фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи касае материалноправната, а не формалната законосъобразност на
акта.
Не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт.
Спазена е и императивната разпоредба на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП като
свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели на МПС са иззети
при съставянето на АУАН. В тази връзка следва да се посочи, че
законосъобразността на съставянето на АУАН, респ. на проведената административнонаказателна,
респ. наказателна процедура не е предмет на настоящото производство. Съобразно
събраните доказателства, съдът намира за неоснователно общото оплакване, че
заповедта била издадена при неясна фактическа обстановка. Обратно, релевантните
към прилагането на мярката обстоятелства са били изяснени в хода на
административното производство при
спазване на проявлението на принципа на истинност – чл. 7 от АПК.
Съдът намира,
че административният орган е приложил правилно закона по отношение на
предвидената в него принудителна административна мярка.
Според
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 171, т .2а, б. „б“ от ЗДвП,
посочена в оспорения административен акт „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията
на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година“.
Нормата на
практика съдържа няколко фактически състава, които са предвидени алтернативно.
Установяването на който и да е от тези състави е достатъчно, за да се реализира
предвиденото в нея властническо правомощие и то в условията на обвързана
администрация. Видно от мотивите на процесната заповед за прилагане на ПАМ, релевантният
състав касае неизпълнение от страна на
жалбоподателя на предписание на контролен орган за вземане на биологични проби
за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В настоящия случай,
съдът намира за установен основният релевантен за спора факт и в този аспект е
несъмнено наличието на визираната в закона материалноправна предпоставка,
обосноваваща прилагане на процесната ПАМ.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./, в случаите, когато контролните органи
задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва
проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в
произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест
или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 11 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г.,
в приложимата му редакция, медицинското изследване и вземането на проби за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните
отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във
филиалите на центровете за спешна медицинска помощ /ЦСМП/, които се намират
извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са
транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
По делото
няма спор, че през нощта на 14.11.2021 г. жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил, с който е допуснал ПТП в района на жп гарата в
град Горна Оряховица с материални щети по автомобила. Видно от съдържащия се в
административната преписка талон за изследване № 085107/ 04.10.2021г.,
жалбоподателят К.Я., като водач на МПС, с което е осъществено ПТП, е отказал да
му бъде направен тест с дрегер от полицейските органи за установяване на
концентрацията на алкохол в издишания въздух, поради което е бил изпратен да
даде кръв за медицинско изследване във ФСМП – Горна Оряховица. Същевременно,
жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване за вземането на
биологична проба /кръв/, но такава не е направена на посоченото място и в срок
от 30 минути. По делото липсват доказателства, че след удара с автомобила К.Я.
е бил в безсъзнание, в изключително тежко състояние, в каквато насока са
наведените в жалбата и в съдебно заседание възражения. Напротив, формираният
отказ за проверка с техническото средство е обективиран в талона за изследване
и е удостоверен с подписа лично на Я. като по делото нито е оспорено, че този подпис
е на жалбоподателя, нито са представени доказателства, че същият е бил
неадекватен непосредствено след пътнотранспортното произшествие. Безспорно е,
че съгласно отразеното в докладната записка на чл. автоконтрольор Б., че след
ПТП жалбоподателят е бил с рани по главата и се е държал за лявата ръка, а
според представената по делото Епикриза от отделението по ортопедия и
травматология към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ от дата 18.11.2021г., при
постъпването си в лечебното заведение К.К.Я. е бил с фрактура на лакътния
израстък и луксация (разместване) на лява лакътна става, поради което е
преминато към оперативно лечение. Така описаното му здравословно състояние
обаче не е животозастрашаващо, а в същата епикриза липсва отразяване, че при
постъпването на жалбоподателя в отделението за лечение е бил в състояние на
безсъзнание или е била налице обективна невъзможност за извършване на
медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта му. Този документ
дори свидетелства, че на 14.11.2021 г. са направени кръвни изследвания на
жалбоподателя, но не се съдържа данни за
взети биологични проби за установяване на алкохол в кръвта му. От друга страна,
съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. при обективна невъзможност
за вземане на кръв за изследване в посочения срок, медицинският специалист по
чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. Или ако при
постъпването му в лечебното заведение жалбоподателят обективно не бил в
състояние да му бъда взета кръвна проба за установяване на алкохол в кръвта,
това обстоятелство би следвало да обоснове единствено по-късното вземане на
такава проба, с изрично посочване както на този факт, така и на причините за
забавянето. Тоест изследване с вземането
на кръв е можело да бъде направено и след посочения в талона срок, след като
според жалбоподателя са били налице обективни пречки за това. Всъщност в случая
няма данни такава проба да е взета още при първоначалното му транспортиране в Спешна помощ в град Горна
Оряховица за оказване на медицинска помощ, нито че към този момент той е бил в
неадекватно състояние. Отделно от това, К.Я. е разполагал с възможност да бъде
тестван за алкохол с техническото средство, но поради неговият отказ такова не
се е осъществило, което от своя страна е едно от алтернативните основания за
налагане на процесната ПАМ. Горното обосновава извода, че настоящият
жалбоподател и водач на МПС, с което е било осъществено ПТП на 14.11.2021 г., е
отказал да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол чрез
предвидените от закона методи.
Както се
посочи, нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези,
които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, а самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. Всеки от двата законово
установени способа за тестване на водачите за употреба на алкохол има отделно
практическо приложение и правно значение. Както начините за извършване на
пробата, така и отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават
възможност за прилагане на ПАМ. Въпреки усилията на жалбоподателя, в хода на
съдебното производство не се ангажираха доказателства, които да оборят
фактическите констатации направени с АУАН и отразени в оспорваната заповед,
съответно не се опроверга наличието на претендираното от административния орган
основание за налагане на ПАМ. Не се установява жалбоподателят да е дал кръвна проба
в съответствие с издадения талон за медицинско изследване, който му е надлежно
връчен. Обратно, административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в
хипотезата на чл. 171, т.
2а от ЗДвП, обуславящи прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който след отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в издишания
въздух, не е изпълнил даденото от органите предписание за медицинско изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Оспорената заповед е съобразена и с
целта на закона. Правната същност на процесната принудителна административна
мярка не е в това да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се
постигне определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. В съответствие
с целта на закона с процесната мярка се ограничава възможността за бъдещи
вредни последици, изразяващи се в това съответният водач на МПС да застраши
живота, здравето и/или имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. Наличието на виновно поведение е ирелвантно за прилагането на ПАМ
като процесната, тъй като става въпрос за индивидуален административен акт,
който не изисква във фактическият си състав виновно поведение, а само проявата
на обективни факти и обстоятелства.
Продължителността на срока на мярката е
определен от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието.
При така изложеното съдът намира, че
Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-0268-000263/ 14.11.2021 г., издадена от
началник сектор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, е
законосъобразна и жалбата срещу нея като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
От страна на ответника не е
направено искане за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К.К.Я. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0268-000263/ 14.11.2021 г., издадена от началник сектор в Районно управление – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: