Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

 

                                     28.10.2020г., гр.П. Т

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  гражданска колегия, открито съдебно заседание, проведено на шести октомври през  две хиляди и двадесета година в следният  състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№3191 по описа на съда за 2019г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          В исковата си молба срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И. Г.с адрес: гр.С. , бул.“В.“№2 ищецът Н.Л.П. с ЕГН ********** ***,  чрез пълномощника ди адв.Л.Л., твърди, че срещу него е водено досъдебно производство №166/2016г по описа на ОД на МВР-П. Т и преписка вх.№1137/2016г по описа на Районна прокуратура-П. Т като му е било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.2 от НК . С постановление от 10.03.2017г. на наблюдаващия прокурор П. Т.– прокурор при Районна прокуратура- П. Т е прекратено на основание чл.243, ал.1т.2 от НПК като е прието, че обвинението и обвинителната теза не могат да се основават на предположение. Наблюдаващият прокурор е приел, че въпреки провеждането на всички възможни действия по разследването не са събрани доказателства , които да аргументират по несъмнен  начин виновността на ищеца в извършено престъпление и да подкрепят повдигнатото срещу него обвинение. Твърди се, е докато е траело наказателното производство ищецът е живял в непрекъснат стрес и притеснения. В резултат на това се затворил в себе си , станал необщителен, загубил сън и апетит.   Фактът за водено срещу ищеца наказателно производство станал известен на повечето негови роднини, приятели и познати. Уронено е доверието към него като честен и почтен гражданин, доверие, което в продължение на много години е изграждал. В определени моменти дори отношенията му с приятели и познати пострадали в резултат на воденото срещу него наказателно преследване. Редица негови близки и приятели се отдръпнали и се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е преследван от закона за извършено тежко умишлено престъпление. През цялото време ищецът е бил принуден да понася всички ограничения и неудобства , които  качеството му на обвиняем е налагало , а именно да спазва наложената мярка за неотклонение „ подписка“, да се явява за провеждане на следствени действия по досъдебното производство ,както и да тръпне от срам, че е обвиняем и от страх да не бъде осъден , без да има вина и да влезе в затвора. Моли се съда да постанови решение, с което  да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000лв. представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение срещу него за извършено престъпление по НК, ведно със законната лихва , считано от датата на прекратяване на наказателното производство 10.03.2017г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК от ответника по иска е  подаден  писмен отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Сочи се ,че ищецът  не е ангажирал писмени доказателства  и конкретно- медицинска документация,  която да обоснове твърдените от него  неимуществени вреди. Подробно в писмения отговор е описана цялата хронология по воденото срещу ищеца досъдебно производство и резултатите от същото.

            В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представени по делото писмени бележки.

Ответникът- Прокуратурата на РБ се представлява в съдебно заседание на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура -П. Т. Участвалият в производството прокурор  поддържа направеното с писмения отговор оспорване.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК прие за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното като доказателство по делото досъдебно производство №166/2016г по описа на СПИП при ОД на МВР-П. Т, приписка №1137/2016г по описа на РП-П. Т е видно, че с постановление  на РП-П. Т от 25.07.2016г срещу ищеца е образувано наказателно производство за това, че на 08.06.2015г. в град П. Т е потвърдил неистина в писмена декларация №2186/2015г., което по силата на чл.54 от ЗМДТ се дава пред орган на властта за удостоверяване  истинността на обстоятелства като деянието е извършено с цел избягване заплащането на дължим данък за притежаван лек автомобил – престъпление по чл.313, ал.2 от НК във вр.с ал.1 от НК. Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 11.10.2016г за извършено престъпление по чл.313, ал.2 от НК  във вр. с ал.1 от НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка“. На същия ден ищецът е разпитан в качеството на обвиняем. Към материалите по досъдебното производство се съдържа свидетелство за съдимост, от което е видно, че ищецът е неосъждан. Същият е с позитивни характеристични данни.  С постановление от 10.03.2017г. на РП-П. Т воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1т.2 от НПК като в мотивировъчната част на постановлението е отразено, че въпреки провеждането на всички възможни действия по разследване не са събрани доказателства, които да аргументират по несъмнен начин виновността на обвиняемия Н.  П. в извършеното престъпление и да подкрепят повдигнатото срещу него обвинение.Това постановление е връчено на ищеца на 28.03.2017г.

От ищцовата страна бяха ангажирани  гласни доказателствени средства. От разпита на св.Н. П. / съпруга на ищеца/ се установи, че  от момента, в който срещу съпруга и било образувано наказателно производство за подаване на документ с невярно съдържание  животът в дома им станал много напрегнат. Съпругът и бил изнервен, изгубил съня си , апетита си. Три –четири близки приятелски семейства престанали да общуват  както с ищеца, така и с неговото семейство  като разбрали за воденото срещу него  наказателно преследване. Свидетелката допълни, че съпругът и се притеснявал, че  ще бъде осъден за нещо, което не е направил. Според свидетелката съпругът и работел  в две фирми на трудов договори и след като работодателите му разбрали, че срещу него се води наказателно преследване го освободила от работа по тази причина.

Видно от представените от ищеца писмени доказателства със Заповед №01/07.01.2017г.на управителя на „М. е м. с.“ЕООД –град П. Т е прекратено трудовото правоотношение на ищеца  на основание чл.325, ал.1т.1 от КТ. Със Заповед №64 от 28.12.2018г на управителя на  „Е.“ООД град Пловдив на основание чл.325, ал.1т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца , считано от 27.12.2018г.

Като свидетел е разпитан Т.В./ управител на „Е.“ООД /. Свидетелят обясни, че преди 3-4 години ищецът е работел в неговата фирма. Свидетелят дочул  телефонен разговор на ищеца, че срещу последния се води наказателно производство за някакви фалшиви документи и това станало причина да бъде освободен от работа. Към настоящи момент ищецът отново работи във фирмата на свидетеля.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.първо  от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.

Разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна/ безвиновна/ гаранционно- обезпечителна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените преди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материално правни предпоставки/ юридически факти: 1/ на ищеца на му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление, 2/ съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда  или наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно, 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима , закономерна , естествена последица  от повдигнатото незаконно обвинение, тоест да е налице причинно –следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконно обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата е обективна  като тя не  е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжносно лице при прокуратурата или администрацията – арг.чл.4, предл.посл. от ЗОДОВ.

С оглед установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът приема, че по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав, визиран в нормата на чл.2, ал.1т.3, пр.1-во от ЗОДОВ.

Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност , че на 25.07.2016г срещу ищеца е било образувано  досъдебно производство за престъпление по чл.313, ал.2 във вр.с ал.1 от НК. На 11.10.2016г ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за  това престъпление  и на 10.03.2017г  воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено. Тук е момента да се отбележи, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл.412, ал.2 от НПК, които влизат в сила. Според чл.243, ал.9 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е обжалвано от обвиняемия или от пострадалия и неговите наследници,  или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано , определенията на съда по чл.243, ал.5, т.1 и т.2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета“Възобновяване на наказателни дела“/ чл.419, ал.1 от  НПК/. От цитираните разпоредби следва извода, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила , защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящия прокурор, ако не бъде обжалван. Следователно стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъл на т.4 от ТР№3/22.04.2005г на ВКС ОСГК като основание за възникване на  отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи , изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по реда на ЗОДОВ и лицето  да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда/ в т.см. решение №353/06.11.2015г на ВКС по гр.д.№892/2011г, решение №191/20.05.2015г на ВКС по гр.д.№6686/2014г, решение №184/26.05.2015г на ВКС по гр.д.№7127/2014г , решение №197/17.05.2011г на ВКС по гр.д.№1211/2010г./В настоящия случай постановлението за прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца на 28.03.2017г. и по отношение на него предвид изложеното фактическият състав на чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ е завършен.

Следователно в процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи възникването на отговорността на ответника по ЗОДОВ, а именно 1/ на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и 2/ наказателното производство е било прекратена поради това, че деянието не е извършено от лицето като в този случай повдигнатото срещу ищеца обвинение е незаконно. Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/ ЗОДОВ/ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

В настоящия случай  претенцията е за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди.Тъй като неимуществените вреди, които  представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите , предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД във вр.с пар.1 от ДР на ЗОДОВ- по справедливост от съда. Понятието“ справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД  не е абстрактно , а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от  съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1,т.3 предл.1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, интензитета на мерките за процесуална принуда и други наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство , броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има или не влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професионална реализация, обществен отзвук. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт/ решение №281/30.11.2018г на ВКС по гр.д.№582/2018г, решение №5709.02.2016г на ВКС по гр.д.№4641/2015г, решение №709/15.11.2010г на ВКС по гр.д.№178/2010г , решение №358/06.01.2015г на ВКС по гр.д.№2026/2014г, решение №232/25.07.2011г на ВКС по гр.д.№1318/2010г. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия/ решение №165 от 16.06.2015г на ВКС по гр.д.№288/2015г, решение №480/23.04.2013г на ВКС по гр.д.№85/2012г.

Повдигането на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, авторитет, чест , достойнство и добро име в обществото, а след като се доказват увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди при съобразяване с релевантните за спора обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер. Самият факт, че лицето не е извършило престъплението, за което е образувано досъдебно производство, е вредоносен, неговото доказване предопределя увреждането като на доказване подлежат единствено формата и тежестта на вредата. Следва са де има предвид , че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени / виж решение №427/16.06.2010г на ВКС по гр.д.№273/2009г , решение №457/25.06.2010г на ВКС по гр.д.№1506/2009г/ Касае се за  настъпване на така наречените обичайни неимуществени вреди като емоционални и  психически терзания на личността, изразяващи се в чувство на неудобство, унизеност, притеснение,несигурност , страх като не е необходимо същите да бъдат подробно описани в исковата молба като в тези случаи не  са нужни формални , външни доказателства за установяването им. Въпреки това от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката П. – основен източник на информация за неблагоприятните последици, за които се търси компенсация чрез парично обезщетение и които последици имат обективно проявление- се установява, че в  резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, той е изпитвал притеснение, страх, че ще бъде несправедливо наказан, уронени  са честта и достойнството му, които както се посочи по-горе са обичайна / закономерна/ последица от  повдигане на обвинение. Следва да се посочи, че поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице . Това води до увреждане и настъпване на вреди- неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди/ чл.52 от ЗЗД/. Установи се от данните по делото , че срещу ищеца никога не е водено друго наказателно производство, тоест воденото наказателно производство се е отразило неблагоприятно както на неговата личност така и на неговия социален статус.Установи се, че  същият за времето от 11.10.2016г до 10.03.2017г е търпял и процесуална принуда чрез наложената му мярка за неотклонение „подписка“, който факт също се е отразил неблагоприятно върху психиката му  и се съобразява от съда при отмерване на размера на дължимото обезщетение. Съдът съобразява също така и времетраенето на воденото срещу ищеца наказателно преследване, което е продължило малко над 7 месеца и като цяло не надвишава разумния срок. За да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази и характера на обвинението, което не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като за престъплението по чл.313, ал.2 от НК  се предвижда наказание лишаване от свобода  до три години или глоба до 1000лв., както и че прокуратурата е прекратила наказателното производство преди внасянето му в съда , тоест наказателното производство не е достигнало съдебната си фаза. Няма данни по делото след приключване на наказателното производство ищецът да е продължил да има физически и психически дискомфорт, поради което съдът приема, че дискомфортът на ищеца е продължил седем месеца , тоест единствено в рамките на висящност на наказателното производство. Не е установено вследствие на наказателното производство да е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца както и съществено влошаване на неговото психично здраве.Следва са се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконност на деянието, от което са причинени вредите което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното / в този смисъл решение №108/13.08.2018г на ВКС по гр.д.№3053/2017г /

В хода на съдебното дирене ищецът ангажира писмени и гласни доказателства за претърпени вреди във връзка с неговата професионална сфера, които доказателства обаче не следва са се кредитират от съда, респективно въз основа на тях не следва  да се градят фактическите и правни изводи, тъй като тези доказателства навеждат на претърпени вреди  над обичайните  неимуществени вреди, описани по-горе, обусловени са от  конкретни специфични обстоятелства, които  обстоятелства е следвало изрично да бъдат изложени в обстоятелствената част на исковата молба и респективно да бъдат доказани в хода на процеса. Такива обстоятелства, а именно , че по повод  процесното наказателно преследване ищецът е бил освободен от работа, не са посочени в исковата молба, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално икономическите условия и стандарта на живот в страната , настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение , което би репарирало процесните неимуществени вреди , търпяни от ищеца/ доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване в съответствие с общоприетия критерий за справедливост / е  сумата от 1 500лв. Този размер на обезщетение съответства на характера и степента на претъпените морални вреди. По делото липсват доказателства, които да установят , че ищецът е търпял неимуществени вреди в по-висок размер и по-силен интензитет от обичайните. Показанията на разпитаната по делото свидетелка обосновават извод за претърпени  неимуществени вреди в степен на обичайните такива, тоест липсват проявления в емоционалното състояние на пострадалия по-големи от обичайните , които неизбежно съпътстват наказателната репресия/ в исковата молба не са и въведени подобни твърдения/. Касае се за вреди, които всеки човек  при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Съдът намира за необходимо да посочи, че база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служи и стандарта на живот в страната като справедливостта изисква сходно разрешаване на подобни случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото  в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради което следва са се съобразява съдебната практика в сходни хипотези/ така решение №108/13.08.2018г на ВКС по гр.д.№3053/2017г, решение №79/17.07.2018г на ВКС по гр.д.№2034/2017г./ Също така не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване на пострадалия.

Предвид изложеното предявеният главен иск се явява частично основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500лв. обезщетение за претърпени неимуществено вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за  престъпление по чл.313, ал.2 във вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство №166/2016г по описа на ОД на МВР-П. Т и прокурорска преписка №1137/2016г по описа на РП-П. Т, прекратено с постановление  от 10.03.2017г. на прокурор при РП-П. Т, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2017г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 1 500лв. до претендираните 5 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че относно началната дата на дължимост на законна лихва е налице съдебна практика,обективирана в решение №539/09.08.2010г на ВКС по гр.д.№5302/2013г, решение №184/26.05.2015г на ВКС по гр.д.№7127/2014г., решение №353/06.11.2015г на ВКС по гр.д.№892/2015г, според която законната лихва се присъжда  от датата на прекратяване на наказателното производство.  

По разноските:

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса , както и възнаграждение  за един адвокат , ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По делото е направено искане от ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Съгласно чл.10, ал.3, изр.1 пр.2 от ЗОДОВ и при частично уважаване на иска ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати изцяло на ищеца направените от последния разноски за внесена държавна такса по делото  / в т.см.решение №353/06.11.2015г на ВКС по гр.д.№892/2015г/, а по отношение на адвокатския хонорар такъв  се дължи съразмерно уважената част от иска. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от  100 лв.разноски по делото/ от които 10 лв. ДТ и 90 лв. адвокатско възнаграждение  , съобразно уважената  част от иска/

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И. Г.с адрес гр.С. , бул.“В.“№2 да заплати на Н.Л.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/, представляваща  обезщетение за претърпени неимуществено вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за  престъпление по чл.313, ал.2 във вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство №166/2016г по описа на ОД на МВР-П. Т и прокурорска преписка №1137/2016г по описа на РП-П. Т, прекратено с постановление  от 10.03.2017г. на прокурор при РП-П. Т, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2017г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 1 500лв. до претендираните 5 000лв. отхвърля иска.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И. Г.с адрес гр.С. , бул.“В.“№2 да заплати на Н.Л.П. с ЕГН ********** *** сумата от 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване  с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН    СЪДИЯ: