Определение по дело №1704/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1679
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 5 септември 2020 г.)
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20207050701704
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               /05.08.2020 год., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закритото заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1704 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от Т.Л.Е. ***, срещу „отказ за издаване на индивидуален административен акт“ с посочено правно основание чл.145 ал.2 т.1 от АПК. Жалбоподателката квалифицира бездействието на административнонаказващия орган в І РУ към ОДМВР- Варна да изпълни процедурата по чл.186 ал.2 от ЗДвП и да издаде АУАН по повод предприетото от нея оспорване на издадения й фиш като „отказ за издаване на индивидуален административен акт на наказващия орган“, като излага аргументи за незаконосъобразност на фиша по същество и за спазен 7-дневен срок за оспорването му по административен ред. Формулираното към съда искане е на осн.чл.186 ал.2 от ЗДвП да задължи административния орган за издаде акт за установяване на административно нарушение, обективирано в издадения й фиш с горецитирания номер.

Съдът в настоящия си състав намира, че жалбата е процесуално недопустима.

От приложените по преписката доказателства се установява, че против Т.Е. е било образувано и водено административнонаказателно производство, започнало с издаването на фиш сер.Х №0248362 за извършено на 21.06.2020г административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП – паркиране на л.а. с ДК № В 8206 НК на тротоара извън разрешените за това места, за което на осн.чл.178е от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100лв. Във фиша е отбелязано издаването му в отсъствието на водача, т.е. приложима е хипотезата на чл.186 ал.3 от ЗДвП и фишът се счита връчен на 21.06.2020г, от когато е започнал да тече 7-дневният срок по чл.186 ал.7 от ЗДвП, изтекъл на 28.06.2020г (неприсъствен ден – неделя). С възражение вх.№33000-10473/29.06.2020г (понеделник) Е. е оспорила така издаденият фиш пред АНО – І РУ при ОДМВР- Варна по същество – с твърдения, че не е извършила вмененото й нарушение, и алтернативно – че същото е маловажно по см.чл.28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на наложената й глоба с фиш, или евентуално – за налагане на глоба в специалния минимум по чл.178е от ЗДвП.

По така депозираното в срок възражение против фиша липсва произнасяне от административнонаказващият орган при І РУ – било с отказ, или с издаване на АУАН съгл. предвиждането на чл.186 ал.2 от ЗДвП. Вместо това възражението е препратено от АНО по компетентност на окръжния прокурор на ОП – Варна, който го е възприел като искане за възобновяване на административнонаказателното производство по см.чл.70 от АПК и се е произнесъл с постановление от 21.07.2020г в качеството си на орган по чл.72 ал.1 пр.1 от ЗАНН. На първо място е посочил, че възражението от 29.06.2020г против глобата с фиш от 21.06.2020г на Е. е просрочено, т.е. тя не се е възползвала от възможността да оспори същия в законоустановения срок по чл.186 ал.7 от ЗДвП (което е фактологически невярно). Същевременно са коментирани двете наведени от жалбоподателката съображения за незаконосъобразност на глобата с фиш (че няма извършено нарушение или че то представлява маловажен случай) и е прието, че никое от тях не е съставлява обстоятелство по чл.70 от ЗАНН, при чието наличие окръжният прокурор е компетентен да поиска възобновяване на административнонаказателното производство. С тези съображения и на осн.чл.199 от НПК и чл.70-73 от ЗАНН прокурорът отказал да внесе предложение за възобновяване на цитираното административнонаказателно производство против Т.Е..

 При тази фактология на първо място следва да бъде подчертано, че АПК е приложим в административнонаказателните производства само в случаите, когато специалният ЗАНН изрично препраща към него (така Определение № 7682/11.06.2018 г. по адм. д. № 3513/2018 г., 5-членен с-в на ВАС). Такова препращане в административнонаказателното производство по реда на чл.36 – 62 от ЗАНН липсва, понеже то е различно и самостоятелно производство от това по реда на чл.145 и сл. от АПК, с различен предмет и обхват. В производството по реда на ЗАНН с предмет ангажиране на административнонаказателната отговорност са субсидиарно приложими правилата на НК и НПК, а актовете, с които започва (АУАН) и завършва това производство пред АНО (НП) са правораздавателни, а не административни, което на самостоятелно основание изключва приложението на АПК в производството по издаването им. В тази връзка - специалният ЗАНН не предвижда възможност административният съд да се произнася по жалби срещу незаконосъобразни действия/бездействия на актосъставителя и на АНО в хода на административнонаказателното производство, както и по отказа на окръжния прокурор да внесе предложение за възобновяване на административнонаказателното производство, което е в компетенциите на горестоящата прокуратура съгл.чл.199 от НПК.

При липса на предвидена от законодателя възможност настоящият административен съд не е компетентен да се произнесе по жалбата на Т.Е. против отказа на компетентния актосъставител да издаде АУАН против нея в хипотезата на чл.186 ал.2 от ЗДвП. По идентични съображения жалбата на Т.Е. е недопустима и в частта, с която се иска съдът да задължи служители на І РУ на ОДМВР- Варна да издадат АУАН за нарушението, обективирано с фиш сер.Х №0248362/21.06.2020г – актосъставителят осъществява правомощията си по реда на ЗАНН като административнонаказващ, а не като административен орган, и спрямо неговите действия или бездействия процедурата и основанията по чл.256 от АПК са неприложими, т.е. административният съд не разполага с компетентност да извършва контрол за тяхната законосъобразност конкретно по искането, формулирано от жалбоподателката, и доколкото в този случай не действа като касационна инстанция по ЗАНН. 

Поради това и след прекратяване на настоящото недопустимо съдебно производство, жалбата следва да бъде препратена на компетентния за произнасяне по същата орган на осн.чл.130 ал.4 вр.ал.1 от АПК.

            Мотивиран от изложеното и на осн.чл.159 т.1 от АПК и чл.130 ал.4 вр.ал.1 от АПК, съдът

 

                                          

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Т.Л.Е. *** срещу отказа на компетентния актосъставител при І РУ на ОДМВР- Варна да издаде АУАН за нарушението, обективирано с фиш сер.Х №0248362/21.06.2020г на осн.чл.186 ал.2 от ЗДвП, и искането посоченото лице да бъде задължено да издаде такъв АУАН, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д. № 1704/2020г. по описа на Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.

ИЗПРАЩА делото на Началника на І РУ на ОДМВР – Варна – по компетентност, за произнасяне по възражение вх.№33000-10473/29.06.2020г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС – София в 7-дневен срок от съобщаването му от Т.Л.Е. и от Началника на І РУ на ОДМВР-Варна.

Препис да се връчи на жалбоподателката.

 

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: