Р Е Ш Е Н И Е
№ 1453/16.7.2019г.
гр., 16.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
1206 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С.Г.М. против НП № 18-0819-004310/05.11.2018 г. на Началника
на група в сектор ПП – КАТ при ОД на МВР-, с което на основание основание чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100/сто/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от два месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3, б.в от ЗДвП., на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 100
ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 пр.2 от ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева и на основание чл.
183 ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/
лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
С жалбата се
твърди, че не се оспорва фактът на настъпило ПТП на посочената в НП дата, но се
сочи, че е постигнато съгласие с виновния водач за настъпване на произшествието
да не се ангажират органите на ПП-КАТ по случая. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззивникът призован на известния по делото адрес,
призовката върната в цялост, с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса,
не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 20.06.2018 г., около 17.50 ч. въззивникът управлявал ла.а. А.с ДК№ *** в гр., по бул. В.Л. в посока ХЕИ. До спирка „Д.“, настъпило ПТП
между управлявания от въззивника автомобил и л.а. ***,
управляван от св. П. след което жалбоподателят напуснал местопроизшествието. По
подаден от св. П. сигнал и информация за регстрационния
номер на автомобила, управляван от въззивника,
самоличността на последния била установена и същият бил призован от органите на
реда за изясняване на случая.
Впоследствие въззивникът отишъл
на мястото на произшествието, и на същия е съставен АУАН за нарушение на чл.
123 ал.1 т.3 б.а. от ЗдвП, нарушения на чл. 100 ал.1
т.1 от ЗдвП и нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното
производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителят и
свидетелите по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното
постановление № 18-0819-004310/05.11.2018
г.е
издадено от компетентен орган -от Началник група в сектор ПП-КАТ – , видно от приложеното по АНП копие на Заповед № Із-
8121з-515/14.05.2018 г.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. /досежно пункто 1,3,4 и 5 от
обжалваното НП/. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от
правна страна следното:
1/По пункт първи в атакуваното наказателно постановление:
Съдът счита , че от събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства безспорно бе
установено, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 123 ал.1 т.3
б..в от ЗДвП, като в качеството си на водач на процесния автомобил е бил участник в ПТП и като такъв не е
изпълнил задължението визирано в посочената норма, при липса на съгласие с
относно обстоятелствата свързани с произшествието, да не напуска същото и да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, съотв. да изпълнява дадените му указания. Безспорно в
случая е възникнало разногласие между въззивникът и
другият водач на МП, което се установява от събраните по делото гласни
доказателства. Вследствие нарушаване на задълженията на водач на превозно средство и участник в
ПТП, жалбоподателят е възпрепятствал извършването на оглед на
местопроизшествието, съотв. други оперативни
мероприятия от компетентните органи във връзка със спорните обстоятелства,
което е затруднило и установяване на фактическата обстановка по случая, което
има за цел да гарантира именно разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП. Вследствие поведението на жалбоподателя, се е
наложило служителите на ПП – КАТ да установят самоличността на въззивника и да
изчакват същия с оглед извършване на действията, влизащи в компетентността им. С оглед
на изложеното, съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, доколкото
в диспозицията на цитираната норма съдържа нарушението на чл. 123 ал.1 т.3 б.в
от ЗДвП.
Като взе предвид , че водачът
е санкциониран за нарушения на ЗДвП, намира, че наложените административни
санкции за извършеното нарушение на чл. 123 ал.1 от ЗДвП са справедливи такива.
2/ По отношение на наложените
административни санкции на основание чл. 185 , чл. 183 ал.1 т.1 пр.1, чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 и чл. 183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не бе безспорно установено извършване на
нарушенията във връзка с установяването на което са наложени санкции на горепосочените
правни основания, а именно управление от въззивника
на МПС с наложено наказание „Глоба“, незаплатена в срока за доброволно плащане,
както и управление от същия на МПС без свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, без контролен талон и без свидетелство за регистрация на
МПС.
Видно от събраните по делото доказателства, след настъпването на ВПС, въззивникът е бил издираван и
след установяването му и разговор по телефона, същият се е върнал на
местопроизшествието. Липсват доказателства по делото дали въззивникът
се е върнал на местопроизшествието с управляван от него автомобил, съотв. към кой момент и в колко часа е осъществено
посоченото деяние. Същевременно отговорността на въззивника
е ангажирана за управление на МПС и напускане на местопроизшествието към един
по-ранен момент, към който не е известно дали е разполагал с цитираните в пункт
3, 4 и 5 от обжалваното НП документи.
По отношение на нарушението по пункт 3, съдът намира, че НП е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл. 57 на
ЗАНН съотв. АУАН е съставен в нарушение на нормата на
чл. 42 от ЗАНН, доколкото липсва в обстоятелствената част на цитираните
документи посочване на обстоятелствата, касаещи съставомерни
признаци на извършенто нарушение. Липсва посочване с
какъв акт е наложено наказание „Глоба“ съотв. кога е
влязъл в сила същия, с неплащането на който се ангажира
административно-наказателната отговорност на въззивника.
По посочения начин е ограничено правото на защита на въззивника,
който има право да узнае какво конкретно нарушение му се вменява, че е
извършил.
От друга страна, неизпълнението на
задължението на санкциониран водач да заплати глоба, наложена с фиш е възведено
в разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП, съгласно която „издаден фиш, глобата по
който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се
смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на
публичния изпълнител“, а неизпълнението на задължението на санкциониран водач
да заплати глоба, наложена с НП е възведено в разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП - „наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване“. ЗДвП предвижда, че при не
заплатена доброволно глоба в срок / без значение по какъв вид акт и в кой срок
от двата, т.е. в 7 дн. срок, глоба по
фиш или в 30 дн. срок, по постановление или ел.фиш/, може да се предприеме и
наложи ПАМ / съгл.чл.171 ал.1 т.1 б.”д”/, а последицата от не плащането в срок
– предоставя възможност на АНО да потърси правата си чрез публичен изпълнител.
Никъде както в разпоредбата на чл.186 ал.7 от ЗДвП, така и в относимата към влезлите в сила НП разпоредба на чл.190 ал.3
от ЗДвП, законодателят не укорява поведение, изразено в управление на МПС, след
наложена санкция “глоба” по фиш, респ.по влязло в сила НП, която санкция не е
заплатена в съответния срок. В този смисъл е и константната съдебна практика, поради което съдът намира, че атакуваното пред него НП, в
частта тази част е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№ 18-0819-004310/05.11.2018 г. на Началника на група в сектор ПП – КАТ при ОД на МВР-, с което на С.Г.М. на основание основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100/сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от два месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3, б.в от ЗДвП.
ОТМЕНЯ
НП
№ 18-0819-004310/05.11.2018 г. на Началника на група в сектор ПП – КАТ при ОД на МВР-, с което на С.Г.М. на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 190 ал.3
от ЗДвП, на основание чл. 100 ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183 ал.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
10 /десет/ лева и на основание чл. 183 ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-.
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- :