Решение по дело №939/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 280
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20244330100939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Тетевен, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Т. ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100939 по описа за 2024 година


Предявен е иск за определяне на издръжка на пълнолетно ,учащо се в средно учебно
заведение лица,с посочено основание чл.144 от ГПК.
Ищцата твърди,че с Решение по гр.дело №д по описа на д,бракът между родителите
и е прекратен,родителските права по отношение на нея и брат и са възложени на бащата,а
майката е осъдена да и заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева.
На с навършила пълнолетие,считано от 16.09.2024г обаче продължава да ,учи б
дванадесети клас,редовна форма на обучение в з.Грижата за нея и брат и е поета изцяло от
баща и.Няма доходи,освен парите,които баща и дава. Майка и работи,няма други лица,за
които да се грижи и издържа и не е проблем да продължи да и плаща издръжка до
завършване на средното и образование.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответницата да и заплаща
месечна издръжка в размер на 234.00 лева,считано от датата на подаване на исковата
молба,със законната лихва върху всяка просрочена вноска,до настъпване на законови
основания за изменяване или прекратяване на издръжката.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
з,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
1
Ищцата М. Д. Г. е родена на зг,като нейни родители са Т. И. Г./ответницата/ и Д. Г.
Н./пълномощника и по делото/.
КС решение по гр.дело №д по описа на д е прекратен гражданския брак между
родителите на ищцата,като родителските права по отношение на нея и нейния брат д Г.,са
предоставени на бащата Д. Г. Н..
Със същото решение е осъдена майката Т. И. Н.а да заплаща ежемесечна издръжка на
децата си както следва: на детето Георги в размер на 140.00 лева,а за детето М. в размер на
150.00 лева.
На с детето М. Д. Г. е навършило 18 годишна възраст,и издръжката с основание
чл.143 от СК,е прекратено по право.
От приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ищцата е видно,че
същата е с адрес в с,Лов.обл.
От приложената сл.бележка ,издадено от з/стр.10 от делото/ е видно,че ищцата за
учебната 2024/2025г е ученичка в посоченото училище/гимназия/ в 12 клас,дневна форма на
обучение.
От приложено удостоверение,издадено от „Камакс“-ООД-Тетевен е видно,че бащата
на ищцата работи в цитираното дружество и получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение малко над минималната работна заплата за страната.
Ответницата-майка на ищцата,работи и получава основно месечно трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната.
Представени са два броя вноски бележки-от 24.11.2024г и от
24.10.2024г,удостоверяващи преве3ждане от ответницата по сметка на ищцата на суми в
размер на по 150.00 лева,с посочено основание за превода-издръжка.
От гласните доказателства се установява,че основните грижи за ищцата,до
навършване на пълнолетие,респ.категорията „дете“ след 2019г са полагани от бащата Д. Н.,с
помощта на неговите родители,майката епизодично след 2019г е изпращала колети и
средства за дъщеря си/ищцата/.
Свидетелката д твърди,че отношенията между страните е добро,поддържат регулярен
контакт,както и че ищцата е споделила ,че не е била съгласна да предявява иск за издръжка
срещу ответницата,но е била принудена за това.В последното проведено съдебно заседание
ищцата отрича твърденията,че е принудена да предяви иска за издръжка срещу майка си.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Според чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице - освен че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в
средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, но и че даването на издръжката не трябва да създава
2
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В Постановление № 5 от
16.XI.1970 г. на Пленума на ВС е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решения, а именно: Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1339/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС,
III г. о., Решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение №
469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 305 от 07.06.2011 г. по
гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Така и постановеното по реда на чл. 288 ГПК
Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК.
Разпределението на доказателствената тежест е следното: - ищецът доказва, че учи
редовно в средно/висше учебно заведение, че ответника е негов родител, нуждата от
издръжка и възможността на ответника да я дава без особени затруднения, а ответникът
доказва, че ищеца реализира доход, от който да се издържа и че даването на издръжка би
съставлявало особено затруднение за него. Така и Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК.
Практиката по приложението на чл. 144 СК и в частност на понятието "особени
затруднения", е достатъчна и непротиворечива. Понятието "особено затруднение" по
смисъла на СК означава ограничаване, на възможностите за задоволяване на елементарните
конкретни нужди на самия родител и на лицата, които е задължен да издържа по закон.
Затова задължението за издръжка по чл. 144 от СК се подчинява както на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, така и на допълнителни изисквания (в този
смисъл са и Решение № 199/17.05.2011г по гр. д. № 944/2010г на ВКС, ІІІ г. о. и Решение №
305/07.06.2011г по гр. д. № 1269/2010г на ВКС, ІV г. о.). Преценката за възможностите на
родителя е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установената съдебна практика се съблюдава от съдилищата в смисъла, разяснен в решение
по чл. 290 ГПК № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о., а именно, че
родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. Задължението за
даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се
настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите
на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот към момента на
нейното присъждане от съда.
За да бъде прието, че ответникът би могъл да дава на ищеца издръжка, същият следва
3
да притежава средства над собствената си издръжка.
В конкретния казус ищцата доказва фактите ,вменени и в доказателствена тежест,а
именно,че че учи редовно в средно учебно заведение,редовна/дневна форма на обучение, че
ответника е негов родител, нуждата от издръжка и възможността на ответника да я дава без
особени затруднения.Съдът съобразява обстоятелството,че макар и ответницата да има
безусловно задължение да издържа свое ненавършило пълнолетие дете/син/,същата има
възможност да заплаща издръжка и на пълнолетната си учаща дъщеря/ищцата/ в размер на
150 лева.
Ответницата не е ангажирала доказателства ,че реализира доход от който даването на
издръжка би съставлявало особено затруднение за него.В съдебно заседание същата
представя доказателствата за преведена издръжка на ищцата,след навършване на
пълнолетие,в размер на 150.00 лева ,за два месеца преди предявяване на исковата молба.
В предвид горните съображения искът следва да бъде уважен до размера на сумата от
150.00 лева,а за разликата до сумата от 234.009 лева-отхвърлен,като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 108.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:


ОСЪЖДА,на основание чл.144 от СК, Т. И. Г.,ЕГН:********** от дда запраща на М.
Д. Г.,ЕГН:********** от с,Лов.обл.,месечна издръжка в размер на 150.00/сто и
петдесет/лева,начиная от 25.09.2024г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,а за
разликата до пълния претендиран размер на иска-до сумата от 234.00 лева,отхвърля
иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. И. Г.,ЕГН:********** от дда заплати по сметка на РС-Тетевен държавна
такса в размер на 108.00/сто и осем/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4