Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 18.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№16390 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №372414 от 27.03.2018год.,
постановено по гр.дело №32236/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, „А.С.”ООД
е осъдено да заплати на П.Д.В.: на основание чл.215 КТ сумата от 526,09 лева- неплатен остатък от
командировъчни пари за периода 27.08.2016г.- 26.09.2016г., изчислени по реда на
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като искът е
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер 2601 лева, както
и за периода 27.09.2016г.- 06.10.2016г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 30,60 лева- мораторна лихва върху
главницата за периода 25.10.2016г.- 21.05.2017г., като искът е отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер 143,17лева, както и за
периода преди 25.10.2016г.; на основание чл.224 от КТ сумата от 54 лева- нетно обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2016г. за два дни, като искът е отхвърлен за разликата над тази сума
до пълния предявен размер 71,42лева; на основание чл.128, т.2 от КТ сумата от 89,59 лева- нетно трудово
възнаграждение по трудов договор №73/25.08.2016г. за м.10.2016г., като искът е
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер 171,43лева и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4,44
лева- мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение за периода
25.11.2016г.- 21.05.2017г., като искът е отхвърлен за разликата над тази сума
до пълния предявен размер 10,88 лева и за периода преди 25.11.16г., ведно със
законната лихва върху всяка главница за периода от датата на подаване на
исковата молба 22.05.2017г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е изцяло
искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението
за неизползван отпуск- за целия предявен размер от 6,33 лева и за целия период
от 07.10.16г. до 21.05.2017г. Отхвърлено е изцяло релевираното от ответника възражение
за прихващане със сумата от 2220,01 лева, изплатена според последния на ищеца без
основание. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 93,83 лева разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът- да заплати на ответника 275,55
лева разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. С определение
№449949/13.07.2018г. е оставено без уважение инкорпорираното във въззивната
жалба на ищеца искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на обжалваното
решение в частта за разноските. Последното определение е влязло в сила на
18.09.2018г. като необжалвано.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителните му части е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца П.Д.В. чрез процесуалния му
представител адв.В.А.. Жалбоподателят поддържа, че ответникът му дължи цялата
претендирана сума в размер общо на 3035,48 лева, като претенцията е доказана
със събраните по делото доказателства. Моли решението на СРС да бъде отменено в
тези части, а исковете– уважени изцяло. Претендира разноски.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба на ищците, ответникът оспорва същата като
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в отхвърлителната
му част.
Срещу
решението в осъдителната му част е подадена в срок въззивна жалба от ответника
по делото „А.С.”ООД чрез процесуалния му представител адв.Ц.П.. Жалбоподателят
твърди, че задълженията на дружеството към ищеца са били изцяло погасени, което
било установено от приетото заключение на ССЕ. Моли обжалваното решение да бъде
отменено в осъдителната му част, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира
разноски.
Ищецът
оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна и моли обжалваното
решение в осъдителната част да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
С исковата молба (и допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.з. на 21.12.2017г.) са предявени искове, както следва:
- Иск с
правно основание чл.128, т.2 КТ за
трудово възнаграждение за м.10.2016г. в размер на 171,43 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от датата на подаване на исковата молба 22.05.2017г. до окончателното изплащане;
- Иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение за периода от 07.10.2016г.
до 21.05.2017г. в размер на 10,88 лева;
- Иск с
правно основание чл.224 КТ за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г. в размер на 71,24 лева, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на
исковата молба 22.05.2017г. до окончателното изплащане;
- Иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2016г., за периода от 07.10.2016г. до 21.05.2017г. в размер на 6,33 лева;
- Иск с
правно основание чл.215 КТ за
заплащане на пътни, дневни и квартирни пари за периода на командироване на
ищеца в Германия от 27.08.2016г. до 06.10.2016г. (38 дни) в размер на общо 2601
лева (равняващи се на 1330 евро), ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба 22.05.2017г. до
окончателното изплащане;
- Иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за командировъчни пари за 38 дни, за периода
от 27.08.2016г. до 21.05.2017г. в размер на 143,17 лева.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Признава наличието на твърдяното от ищеца трудово правоотношение,
прекратяването на същото на 07.10.2016г. и командироването на ищеца в Германия
за периода от 27.08.2016г. до 26.09.2016г. Твърди, че е заплатил на ищеца общо
сумата от 2861,74 лева, с което всички задължения към последния били погасени.
Евентуално прави възражение за прихващане със сумата от 2220,01 лева, за които
твърди да са недължимо платени на ищеца.
Между страните не се спори относно съществуването и
датите на възникване и прекратяване на процесното трудово правоотношение, както
и относно факта на командироване на ищеца за периода от 27.08.2016г. до
26.09.2016г. в Германия.
От представената командировъчна заповед №40/26.08.2016г.
се установява, че ищецът е командирован за горепосочения период, като
пътуването се извърши със служебен автомобил за сметка на ответника.
От представените отчети по сметка се установява, че
ответникът е заплатил на ищеца на 25.10.2016г. сумата 1055,81 лева, а на
26.09.2016г. сумата 241,60 лева.
Представеният по делото разходен касов ордер
№616/26.08.2016г. за сумата от 400 евро не е представен в оригинал въпреки
дадените указания, поради което и на основание чл.161 от ГПК следва да се
счита, че ответникът не е установил плащането на въпросната сума на ищеца.
От представения в първоинстанционното производство
самолетен билет и от показанията на разпитания във въззивната инстанция
свидетел се установява, че ищецът се е завърнал от Германия със самолет на
06.10.2016г., като билетът е закупен от ответника.
От заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство ССЕ се установява, че дължимата сума за командировъчни пари, за
период от 30 дни съгласно представената по делото командировъчна заповед, е в
размер на 2053,36 лева (1050 евро). За период от 38 дни (колкото претендира
ищецът) сумата е в размер на 1330 евро или 2601,25 лева. Дължимото месечно
трудово възнаграждение по процесния трудов договор за месеците 08, 09 и
10.2016г. е общо в размер на 695,73 лева, от които 81,80 лева за месец август,
470,34 лева за месец септември и 143,59 лева за месец октомври 2016г. (от които
89,59 лева месечно трудово възнаграждение и 54 лева обезщетение по чл.224 КТ за
2 дни платен годишен отпуск).
При така установената от представените и приети по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на ССЕ фактическа обстановка, настоящият
състав достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ за трудово възнаграждение за
м.10.2016г.:
Безспорно се установява, че ищецът е
работил по трудово правоотношение при ответника за периода от 25.08.2016г. до
07.10.2016г. Видно от заключението на вещото лице по ССЕ дължимото трудово
възнаграждение за м.10.2016г. е в размер на 89,59 лева. Липсват данни това
възнаграждение да е заплатено в брой срещу подпис на ведомост или разписка, или
по банков път. Следователно това възнаграждение се дължи, с падеж съгласно
трудовия договор 25.11.2016г. По тези съображения за периода от 25.11.2016г. до
21.05.2017г. основателен е и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от
4,44 лева изчислена по реда на чл.162 от ГПК, както и искането за присъждане на
законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. В тази част решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
По иска с правно основание чл.224 КТ за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г.:
За периода на съществуване на
трудовото правоотношение ищецът е имал право на два дни платен годишен отпуск,
който не е ползвал. Обезщетението по чл.224 КТ е в размер на 54 лева съгласно
заключението на ССЕ и липсват данни да е заплатено от ответника. За
изпълнението на това задължение не е фиксиран срок, следователно то се дължи от
поканата. Доколкото не се установява покана да е отправена преди датата на
завеждане на исковата молба, искането за присъждане на законна лихва за периода
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане е основателно,
а искът с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва за периода от
07.10.2016г. до 21.05.2017г. в размер на 6,33 лева- неоснователен и следва да
се отхвърли. В заключение, и в тази част решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно.
По иска с правно основание чл.215 КТ за заплащане на пътни, дневни и
квартирни пари за периода на командироване на ищеца в Германия
Настоящият състав намира за
основателно и доказано твърдението на жалбоподателя- ищец, че е бил
командирован за срок от 38 дни. Действително, видно от представената по делото
командировъчна заповед, командироването е за срок от 30 дни- от 27.08.2016г. до
26.09.2016г. Ищецът обаче се е завърнал в България на 06.10.2016г., установено
от представения по делото самолетен билет (закупен и предоставен на работника
от работодателя) и показанията на разпитания във въззивната инстанция свидетел.
Следователно може да се приеме че срокът на командироване мълчаливо е удължен с
осем дни от работодателя. Неиздаването на изрична заповед от работодателя не
може да се тълкува във вреда на работника, доколкото издаването на такава
заповед зависи изцяло от работодателя, а никой не може да черпи права от
недобросъвестното си поведение. В тежест на работодателя е да установи, че е
осигурил на работника обратен транспорт от мястото на командироване към момента
на изтичане на срока на командироването, каквото доказване не е проведено. Съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ дължимите командировъчни пари за срок от 38
дни са в размер на 2601,25 лева (1330 евро). От друга страна съдът намира, че
заплатените от работодателя суми са в размер общо на 1297,41 лева, а не както е
приел районният съд- в размер на 2079,41 лева, тъй като за разликата от 782
лева не са представени доказателства за плащането им освен авансова ведомост,
за която вещото лице е заявило в осз на 15.02.2018г. при приемане на
заключението му, че липсва подпис на ищеца на оригиналната ведомост в
счетоводството на ответника. По отношение на сумата по представения разходен
касов ордер в размер на 400 евро (782,33 лева съгласно заключението на вещото
лице по ССЕ) настоящият състав споделя становището на районния съд- след като
на ответника е указано да представи този документ в оригинал и той не е сторил
това, следва да се приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и да се приеме, че такава
сума не е заплащана на ищеца. При това положение, след като от установената
като заплатена сума в размер на 1297,41 лева се приспаднат дължимите трудови
възнаграждения за месеците август и септември 2016г. в общ размер 552,14 лева
(81,80 лева за м.08.2016г. и 470,34 лева за м.09.2016г.) платените за
командировъчни пари от работодателя са в размер на 745,27 лева. Незаплатеният
остатък от командировъчните пари е в размер на 1855,98 лева (2601,25 – 745,27).
Следователно по този иск на ищеца следва да се присъдят още 1329,89 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане. По акцесорния иск за мораторна
лихва върху тази главница за периода от 25,10,2016г. до 21.05.2017г. на ищеца
следва да се присъдят още 77,21 лева,
изчислени по реда на чл.162 ГПК.
Възражението на ответника за
прихващане с недължимо платена сума в размер на 2220,01 лева е неоснователно,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. По отношение на сумите от 782
лева и 782,33 лева (400 евро)- поради изложените по-горе съображения и
доколкото не е доказано заплащането им на ищеца. Останалата част от сумата
2220,01 лева, видно то представените по делото писмени доказателства и
заключението на ССЕ, е заплатена на основание дължими на ищеца трудови възнаграждения
за месеците август и септември 2016г. и командировъчни пари за командировка в
Германия.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на
жалбоподателя- ищец следва да се присъдят още
187,36 лева разноски в първоинстанционното производство и 281,19 лева разноски във въззивното
производство, съразмерно на уважената част от исковете. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено в срок от ответника.
Решението на СРС следва да бъде
отменено и в частта с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата от 106,92 лева- съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
общо 150 лева, от които 50 лева по въззивната жалба на ищеца, която е частично
уважена относно два от предявените искове и 100 лева по собствената му въззивна
жалба, доколкото се обжалва решението на СРС в частите му относно пет
кумулативно съединени иска, общо дължимата държавна такса е в размер на 125
лева, а внесената такава- 25 лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №372414 от 27.03.2018год., постановено по
гр.дело №32236/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО е
отхвърлен предявения от П.Д.В. срещу „А.С.”ООД иск с правно основание чл.215 КТ
за сумата над 526,09 лева до сумата
1855,98 лева, както и за периода
27.09.2016г.- 06.10.2016г., представляваща неплатен остатък от
командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина; В ЧАСТТА С КОЯТО е
отхвърлен предявения от П.Д.В. срещу „А.С.”ООД иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата над 30,60 лева до
сумата 107,81 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатения остатък
от командировъчни пари за периода 25.10.2016г.- 21.05.2017г., както и В ЧАСТТА
С КОЯТО ищецът П.Д.В. е осъден да заплати на „А.С.”ООД разноски по делото за
адвокатско възнаграждение над сумата от
106,92 лева, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.С.”ООД с ЕИК******* да заплати на П.Д.В. с ЕГН**********
на основание чл.215 КТ сумата от още
1329,89 лева (хиляда триста двадесет и девет лева и 89 стотинки), ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 22.05.2017г. до
окончателното изплащане, представляваща неплатен остатък от командировъчни пари
съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за
периода от 27.09.2016г. до 06.10.2016г.
ОСЪЖДА „А.С.”ООД с ЕИК********* да заплати на П.Д.В. с
ЕГН********** на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от още
77,21 лева (седемдесет и седем лева и 21 стотинки)- мораторна лихва върху
неплатения остатък от командировъчни пари за периода 25.10.2016г.- 21.05.2017г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №372414 от 27.03.2018год. по гр.дело
№32236/2017 год. на СРС, ГО, 145 с-в В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „А.С.”ООД с ЕИК******** да заплати на П.Д.В. с
ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от още 187,36 лева (сто осемдесет и седем лева и 36 стотинки)-
разноски в първоинстанционното производство, както и 281,19 лева (двеста осемдесет и един лева и 19 стотинки)- разноски
във въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А.С.”ООД с ЕИК********** да заплати по сметка на СГС сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева)- държавна такса за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/