Присъда по дело №149/2021 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 5
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20211440200149
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Козлодуй , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
СъдебниДАНИЕЛА ИЛИЕВА
заседатели:БОРИСОВА
Павлина Томова Вачева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
и прокурора Димитър Йорданов Николов (РП-Враца) Димитър Йорданов
Николов (РП-Враца)
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Наказателно дело от общ
характер № 20211440200149 по описа за 2021 година
Въз основа на събраните по делото доказателства и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА СТ. ИВ. СТ., роден на 01.04.1940г. в с.Рогозен, общ.Хайредин,
българин, български гражданин, с висше образование, вдовец, пенсионер, живущ в
с.Рогозен, общ.Хайредин, ул. „Георги Бенковски“ № 9, ЕГН **********, за виновен в това,
че на 18.02.2020 година, около 10,30 часа в с. Рогозен, обл. Враца, ул. „Филип Тотьо“ пред
дом № 5, е отправил закана с убийство към Цв. Т. М. от същото село насочвайки газ-
сигнален пистолет марка „Blow“ калибър 9 мм, към М. и казвайки му „Убиец, аз тебе ще те
убия, убиец такъв“, като заканата е възбудила основателен страх у М., че може да бъде
осъществена и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК вр. чл. 55, ал.1 т.2, б. "б" НК му
определя наказание ПРОБАЦИЯ, изразяващо се в двете задължителни пробационни мерки:
по чл.42а, ал.2 т.1 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител с
периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и по чл.42а, ал.2, т.2 НК -
задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от шест месеца.
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл.53, ал.2 б.”а” НК газ-сигнален пистолет
1
марка „Blow“ калибър 9 мм собственост на СТ. ИВ. СТ. от с.Рогозен, общ.Хайредин.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** от с.Рогозен, общ.Хайредин да заплати на Цв.
Т. М. от с.Рогозен, общ.Хайредин обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 1000.00 (хиляда) лева, ведно със законната лихва от датата на деянието - 18.02.2020 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение до претендирания размер
от 3000 (три хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** от с.Рогозен,
общ.Хайредин да заплати на Районен съд – Козлодуй направените по делото разноски в
размер на общо 1400.00 (хиляда и четиристотин) лева и държана такса върху размера на
уважения граждански иск в размер на 50.00 (петдесет) лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест от страните пред Окръжен съд – Враца в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 149 по описа за 2021г.
Наказателното производство е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура – Козлодуй (обвинителния акт е от 13.07.2020г. преди
преобразуването на районната прокуратура в териториално отделение –
Козлодуй) срещу подсъдимия С. И. С., роден на 01.04.1940г. в с.Рогозен,
общ.Хайредин, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
пенсионер, ЕГН ********** за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК за
това, че на 18.02.2020 г. около 10.30 часа в с. Рогозен, обл. Враца на ул. „Ф.
Т.“ пред дом № 5, е отправил закана с убийство към Ц. Т. М. от същото село
насочвайки газ-сигнален пистолет марка „Blow“ калибър 9 мм, към него и
казвайки му „Убиец, аз тебе ще те убия, убиец такъв“, като заканата е
възбудила основателен страх у М., че може да бъде осъществена.
Пострадалия Ц. Т. М. участва в процеса в качеството на граждански ищец
и поддържа граждански иск против подсъдимия С. И. С. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от деянието, изразяващи се в
причинени болки и страдание в размер на 3000.00 лева, ведно със законната
лихва.
В съдебни заседания прокурора поддържа обвинението и иска
подсъдимия С. И. С. да бъде признат за виновен и му бъде определено
наказание за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК при превес на
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства при хипотезата на чл.55,
ал.1 т.2 б.”б” НК. Изразява становище по отношение гражданския иск, че е
основателен и следва да бъде уважен.
Граждански ищец поддържа претенцията си за обезщетение.
Подсъдимия участва лично и със служебен защитник адвокат Светлана
П. от АК-Враца.
Подсъдимия не се признава за виновен, дава обяснения, в които
признава за конфликтните отношения с пострадалия по повод спора за
границата между имотите им. Признава обстоятелствата, че на посочената от
обвинението дата 18.02.2020г. отишъл пред дома на пострадалия и извикал
неговата майка, с която искал да разговаря по повод спора за границата.
Признава, че излязъл пострадалия и започнали с него словесен конфликт, но
твърди, че пострадалия носел в ръце вила и той за да се защити извадил от
джоба си пистолета, който носел. Отрича да е го е насочил към пострадалия и
твърди, че само е искал да се защити.
Служебния защитник излага подробни съображения в хода на
съдебните прения за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия и иска
да бъде оправдан.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите (пострадалия и граждански ищец) Ц. Т. М.; М.
Ат. В. и Н. В. Т. и обясненията на подсъдимия. Приети са две заключение на
съдебно психолого психиатрични експертизи изготвени на досъдебното
1
производство от вещите лица психиатър д-р Б.К. и психолог В.Т.. Прочетени
и приобщени са писмените доказателства събрани на досъдебното
производство - писмо от дирекция „Национална система 112” с диск на л.8-9
и на л.39-40; протокол за доброволно предаване и приемо-предавателен
протокол на л.36-37 на газ-сигнален пистолет марка „Blow“ калибър 9 мм;
справка за съдимост и характеристични данни за подсъдимия.
Съдът, след собствена преценка на събраните по делото доказателства,
както и на доводите на страните, в рамките на визираните му правомощия, на
основание чл.303 вр. чл.305 НПК постанови осъдителна присъда по
обвинението за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 НК, като наложи на
подсъдимия С. И. С. наказание на основание чл.55, ал.1 т.2 б.”б” НК при
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
чисто съдебно минало, напреднала възраст и влошеното здравословно
състояние, пробация, изразяващо се в пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1
НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност от два пъти седмично и по чл.42а, ал.2 т.2 НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На
основание чл.53, ал.1, б.„а“ НК се отне в полза на държавата вещественото
доказателство 1 бр. газ-сигнален пистолет марка „BWOL“, кал. 9 мм., което е
послужило за извършване на престъплението. Съда уважи гражданската
претенция на пострадалия против подсъдимия и му присъди обезщетение за
неимуществените вреди от деянието в размер на 1000.00 лева, като отхвърли
иска за обезщетение до претендирания размер от 3000.00 лева, като
неоснователен и недоказан. Като последица от спора съда постави в тежест на
подсъдимия направените в процеса разноски и държавна такса върху
уважената гражданска претенция.
За да постанови присъдата си, съдът прие от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия С. И. С. e на 81 години, роден е на 01.04.1940 година в с.
Рогозен, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, пенсионер, живее в с. Рогозен, общ. Хайредин в дом на ул.
„Георги Бенковски“ № 9. От медицинските документи по делото се
установява, че той е с влошено здравословно състояние. В непосредствено
съседство с имота, в който живее подсъдимия е наследствен имот – двор на
постаралия и граждански ищец Ц. Т. М.. Пострадалия М. не живее в съседния
на подсъдимия имот, а в друг находящ се в същото село на около 500 метра от
дома на подсъдимия. Пострадалия живее със съпругата си свидетеля М.В. и с
майка си свидетеля Н.Т..
Между подсъдимия и пострадалия имот остър конфликт датиращ от около
2019 година по повод спор за границата между имотите им.
На 18.02.2020 година, около 10.30 часа подсъдимия отишъл пред дома
2
на пострадалия Ц.М. и започнал да вика по име майка му Н.Т., с която искал
да разговаря по повод границата между имотите им. Тъй като Н.Т. не била в
дома си, излязъл от двора синът й пострадалия М. и му казал, че я няма.
Подсъдимият подхванал въпроса, за който бил дошъл за границата между
имотите им, като запитал пострадалия, кога мисли да я оправи. Последният
му отговорил, че няма време да се занимава с това, няма да я оправи и ако има
претенции да се обърне към съда. Като казал това на подсъдимия,
пострадалия се обърнал с гръб с намерение да се прибира в двора на дома си.
В това време чул, че подсъдимия вика: „Ей убиец, аз ще те пребия тебе“.
Обърнал се и видял, че подсъдимия е насочил към него пистолет. Намирал се
на около 1.5-2 метра и продължил да вика към него с думите: „Убиец, аз тебе
ще те убия, убиец такъв“. Пострадалия се изплашил от насочения към него
пистолет от подсъдимия и започнал да го успокоява, като обещавал да
оправи оградата и започнал леко да се движи към вратата на дома, за да влезе.
През това време чула виковете пред дома, излязла съпругата на пострадалия
свидетеля М.В. и видяла, че подсъдимия е насочил съм съпруга й пистолет.
Видяла, че подсъдимия гледа с поглед по думите й „втренчено като
хипнотизиран” и чула да вика „Ей убиец, аз ще те пребия тебе“. Изплашила
се за живота на съпруга си и опитала да заговори подсъдимия, за да го разсее.
Подсъдимия не й обърнал внимание и продължил да вика, че ще убие
пострадалия. Свидетеля М.В. заедно с пострадалия успели леко да да стигнат
до вратата на двора, й тъй като тя била оставена от нея отворена двамата се
прибрали вътре. Подсъдимия останал от вън и още известно време викал.
Пострадалия бил уплашен и осъзнал сериозността на ситуацията, се обадил на
спешен телефон 112, където съобщил за заканата с убийство с пистолет от
подсъдимия.
От приложената на досъдебното производство справка от Дирекция
„Национална система 112”, районен център Монтана се установява, че
сигналът е подаден на 18.02.2020г. в 11.54 часа от лице представило се с
имената на пострадалия Ц. Т. М..
От приложените на досъдебното производство протокол за доброволно
предаване и приемо-предавателен протокол на л.36-37 се установява, че на
23.04.2020г. подсъдимия С.С. е предал един брой газ-сигнален пистолет марка
„Blow“ калибър 9 мм.
Пред съда същия пистолет е предявен на подсъдимия и той
потвърждава, че това е неговия газов пистолет. Носел го е в себе си на датата
на случая на 18.02.2020г. и при конфликта си с пострадалия го е извадил от
джоба, но за да се защити, като не го е насочил към пострадалия. Не оспорва,
че е предал пистолета на полицейските служители.
По отношение личността на подсъдимия от доказателствата по делото се
установява, че не е осъждан. Възрастен е и към датата на случая на
18.02.2020г. е на 80 години. От приетото от съда като обективно и обосновано
заключение на съдебно психолого психиатричната експертиза изготвена от
3
вещите лица психиатър д-р К. и психолог Т. се установява, че у подсъдимия
са налице настъпили възрастови промени вследствие на атеросклеротични
промени, които се изразяват с емоционална инконтиненция – емоционална
незадръжка и промяна на психичните му функции: памет, интелект, мислене,
емоции, но в рамките на лек психоорганичен синдром. Подсъдимия има не
задръжки на емоциите. Има насоченост към пострадалия заради желанието да
оправи границата на имот и според вещите лица е налице евентуална
възможност подсъдимия да извърши противообществено деяние.
Вещите лица са направили изследване на подсъдимия, включително
като са беседвали с него за конкретния случай и в заключението са цитирали
думите на подсъдимия в тази връзка: “да казал съм, ще го гръмна, пистолетът
си е мой, пистолетът беше в джоба ми, пък и да съм го извадил, какво от
това“.
Според вещите лица, предвид възрастта и състоянието на подсъдимия, и за да
се предотврати едно бъдещо противообществено деяние извършено от него е
необходимо да бъдат предприети мерки той да не притежава пистолет, тъй
като има опасност да го използва неуместно.
От приетото от съда като обективно и обосновано заключение на
съдебно психолого психиатричната експертиза изготвена от вещите лица
психиатър д-р К. и психолог Т. по отношение пострадалия Ц. Т. М. се
установява, че към момента на извършване на деянието пострадалия Ц.М. е
получил остра стресова реакция, която се изразява в това, че е бил уплашен и
веднага се е обадил на спешен телефон 112 и е съобщил. Бил е напрегнат,
страхувал се е за живота си и в по-късен етап е подал и жалба в полицията.
Вещите лица са провели лична среща и изследване на пострадалия на
29.04.2020г. и са установили, че тази психогенна реакция у пострадалия не е
била отзвучала. Според тях обичайно една психогенна реакция отзвучава в
рамките на два три дена, но по отношение пострадалия е изминал по
продължителен период от случая на 18.02.2020г. до 29.04.2020г., което според
експертите потвърждава ивода им, че тази психогенна реакция е
протрахирана. От изследванията, се установява, че пострадалия има
разстройство на адаптацията, т.е. че той е променил начина си на живот, като
постоянно изпитва страх от среща с подсъдимия и непрекъснато се оглежда,
от страх подсъдимия да не извърши друго деяние спрямо него. Ясно е
изразил страха си от насочения към него пистолет и вещите лица са
категорични, че именно деянието което е извършено спрямо него на
18.02.2020г. от подсъдимия е довело до остра стресова реакция, тъй като на
прегледа непрекъснато интерпретирал тази психотравмата. Според вещите
лица това разстройство на адаптацият може да продължи до половин година.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото: показанията на пострадалия Ц.М.; и показанията
на свидетеля М.В., както и отчасти от обясненията на подсъдимия; от двете
4
заключение на съдебно психолого психиатричните експертизи и от писмените
доказателства от досъдебното производство приобщени към доказателствата
по делото - писмо от Дирекция „Национална система 112”; протокол за
доброволно предаване и приемо-предавателен протокол на газ-сигнален
пистолет марка „Blow“ калибър 9 мм; справка за съдимост и характеристични
данни за подсъдимия и медицински документи за здравословното състояние
на подсъдимия. Именно в тези показания са посочени отправените от
подсъдимия към пострадалия Ц.М. закани за убийство с насочване към него
на пистолет и думите „Убиец, аз тебе ще те убия, убиец такъв“, като и
двамата възпроизвеждат думите.
Съдът кредитира изцяло като достоверни показанията на двамата по
съображения, че са дадени от пряк очевидец и участник в случая и отразяват
непосредствените им възприятия, но и защото се подкрепят отчасти от
останалите събрани по делото писмени доказателства и експертни
заключения. Потвърждават се от справката от Дирекция „Национална
система 112”, районен център Монтана, от която потвърждава, че на
18.02.2020г. в 11.54 часа лице представило се с имената на пострадалия Ц. Т.
М. е подало сигнал за закана с убийство срещу него от подсъдимия с насочен
пистолет. Потвърждават се и от заключението на вещите лица по съдебно
психолого психиатричната експертиза, които сочат, че в непродължителен
период след случая на 29.04.2020г., когато са прегледали пострадалия и са
беседвали с него са установили остра стресова реакция, която се изразява в
това, че е бил уплашен и веднага се е обадил на спешен телефон 112 и е
съобщил именно за слечая с подсъдимия. Бил е напрегнат, страхувал се е за
живота си и в по-късен етап е подал и жалба в полицията срещу подсъдимия
за заплахата.
Потвърждава се и от заключението на същите вещи лица досежно
проведения преглед и беседа и с подсъдимия, който лично им съобщил за
конкретния случай с думите: “да казал съм, ще го гръмна, пистолетът си е
мой, пистолетът беше в джоба ми, пък и да съм го извадил, какво от това“.
Двете съдебно психиатрични и психологични експертизи съдът
кредитира изцяло като достоверни, тъй като те потвърждават кредитираните
показания на основните свидетели.
На така събраните доказателства се противопоставят единствено
обясненията на подсъдимия. Той не отрича, че е носил пистолета си в джоба,
но твърди, че го извадил само за да го покаже на пострадалия Ц.М. с цел да го
респектира, защото пострадалият излязъл с вила в ръка и се приближил към
него, питайки го какво иска. Когато извадил пистолета, казал на Цветан да се
върне назад. В същото време заявява, че се е намирал на 15-20 метра от входа,
от където е излязъл пострадалия и не се е приближавал към него.
При преценка на обясненията на подсъдимия съдът съобрази тяхната
двояка същност – като доказателствено средство и средство за защита. Освен
това съдът съобрази и, че обясненията на подсъдимия, кореспондират с
5
изложеното от останалите свидетели по отношение на времето и мястото на
деянието, както и че е носел в себе си пистолет. За разлика от тях обаче той
твърди, че той е бил нападнат от пострадалия с вила и се е защитил
показвайки му пистолета си. Така изложената конструкция на събитието от
подсъдимия съдът намира за житейски не правдива, защото именно
подсъдимия е отишъл до дома на пострадалия с оръжие у себе си.
Подсъдимия твърди, че не носел постоянно пистолета си, но този ден имал
предчувствие. Освен това твърди, че разстоянието между него и пострадалия
не било по-малко от 20 метра и не го е приближавал, като се е почувствал
застрашен от вилата на пострадалия, а той му е показал пистолета си. Така
обясненията на подсъдимия в тази част от една страна не са логически
издържани, а от друга противоречат на останалите доказателства по делото,
поради което съдът ги разглежда единствено, като опит на подсъдимия да се
защити.
Съдът следва да отбележи и, че единствено от обстоятелството, че
пострадалият от престъплението е конституиран като граждански ищец не
следва автоматично извод за негова заинтересованост от изхода на делото.
Качеството му на страна в процеса задължава съда да подложи на внимателна
преценка достоверността на заявеното от него и да го съпостави с останалите
доказателствени източници, и при липса на съмнение в добросъвестността му,
да кредитират показанията му, така както счита в настоящия случай.
Така описаните кредитирани доказателствени средства, събрани при
спазване разпоредбите на чл.13, чл.105 и чл.107, ал.2 НПК и преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, очертават възприетата от съда фактическа
обстановка.
От правна страна:
Престъплението по чл.144 НК е от категорията престъпленията против
личността.
От обективна страна се установи, че подсъдимият се е заканил на
пострадалия Ц.М. с престъпление против неговата личност - убийство, като е
насочил към него пистолет и е изрекъл думите: „Убиец, аз тебе ще те убия,
убиец такъв“. Това заканване е било възприето от лицето, към което е
отправено - пострадалия Ц.М.. Предвид начина на отправената закана – с
насочен пистолет към него и с агресивно ескалиращо поведение и изричане
на думите „Убиец, аз тебе ще те убия, убиец такъв“ съда приема, че
отправената с действия и думи закана е била в състояние да предизвика
основателен страх у пострадалия от осъществяването й, с което практически е
изпълнен състава на чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК от обективна страна. Защото
както се посочи и по-горе съставомерно по чл.144, ал.1 НК не е дали
заплашеният действително се е уплашил или обезпокоил за собствената си
безопасност, а дали заканването обективно е могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му. В този смисъл съда намира за нужно да
посочи, че съгласно трайната съдебна практика - ТР №53/89 г. на ОСНК на
6
ВС, за съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не е
необходимо лицето действително да се е уплашило (макар, че в настоящият
казус са налице доказателства за противното), а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. В конкретния случай
заканата за убийство е извършена чрез действия и думи на подсъдимия,
намерили израз в насочването на пистолет към главата на пострадалия, които
в съчетание с думите „Убиец, аз тебе ще те убия, убиец такъв“, са част от
цялостното агресивно поведение на подсъдимия, насочено към пострадалия.
При това положение се налага извода, че обективните действия на
подсъдимия са сочели към това, че заканата може да се осъществи.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
Стефано С. при форма на вината пряк умисъл. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. За субективната страна на едно
престъпление се съди по обективно извършените от извършителя действия.
Като е отправил агресивна закана за убийство към пострадалия с действия
съпътствайки я и с думи, подсъдимият е съзнавал, че отправя закана за
убийство към пострадалия М. и че той е възприел отправената закана за
убийство, но въпреки това е извършил инкриминираното престъпление.
По индивидуализацията на наказанието:
За престъплението по квалифицирания състав на чл.144, ал.3 вр. ал.1
НК законодателят е предвидил наказание ”лишаване от свобода” до 6 години.
При определяне на наказанието съда съобрази по отношение на подсъдимия
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на
чл.55 НК, каквито са липсата на предишни осъждания, преклонната му
възраст на 80 години, влошеното му здравословно състояние и отчасти и
обективно наличните възрастови изменения в негова емоционалност и
психика, поради което му определи наказанието в условията на чл.55, ал.1 т.2,
б.”б” НК като го замени с пробация, изразяваща се в двете задължителни
пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност от два пъти седмично и
по чл.42а, ал.2 т.2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. В тези рамки, вземайки предвид и
обществената опасност на деянието и дееца, както и обстоятелствата на
извършване на престъплението, съдът прие, че така определеното наказание
пробация ще изиграе своята превантивно-възпираща и възпитателна функции
по смисъла на чл.36 НК и се явява справедливо.
На основание чл.53, ал.1, б.„а“ НК съдът отне и в полза на държавата
вещественото доказателство 1 бр. газ-сигнален пистолет марка „BWOL“, кал.
9 мм., което е послужило за извършване на престъплението.
По гражданската претенция:
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието,
7
предмет на обвинението. Той се предявява само ако има вреди, които са пряка
и непосредствена последица от деянието, по повод на което е образувано
конкретното наказателно дело. Граждански иск може да се предяви във
връзка с всяко престъпление, без оглед на това дали то е резултатно или на
формално извършване, стига вредите, чието възстановяване се иска, да са
пряка и непосредствена последица от него.
По настоящето дело, подсъдимия е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК за закана с убийство. От
заключението на вещите лица е установено, че е получил остра стресова
реакция продължила повече от обичайните няколко дни.
С тъжбата тъжителя претендира обезщетение за неимуществени вреди
за претърпени в резултат на непозволеното увреждане болки и страдания в
размер на 3000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането на 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Неимуществени са тези вреди, които засягат личността на пострадалия и
включвт емоционалния му живот и моралните страдания, предизвикани от
противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди по
принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне от съда размера на обезщетението. При определяне на размера на
претендираното обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените от събраните по делото
доказателства обстоятелства, че пострадалия е бил напрегнат, страхувал се е
за живота си и в по-късен етап е подал и жалба в полицията. Освен това у
него е възникнала психогенна реакция, която не е отзвучала обичайно в
рамките на два три дена, а е продължила и е била налична и към 29.04.2020г.
Освен това пострадалия е получил разстройство на адаптацията, като е
променил начина си на живот, като постоянно изпитвал страх от среща с
подсъдимия и непрекъснато се оглежда, от страх подсъдимия да не извърши
друго деяние спрямо него. Предвид на това съда намира, че обезщетение от
1000 лева е справедливо и го присъди на пострадалия, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част до претендирания размер на обезщетение намери иска за
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото съдът възлага в тежест на подсъдимия да
заплати на съда държавна такса върху уважения размерна гражданския иск и
направените по делото разноски.
Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
8

Районен съдия:
9
Съобщи за изтекли лични данни