РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. С., 28.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12456
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.Х.Т. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата твърди, че на 10.03.2016 г.
около 23.55 часа пострадала при ПТП. Била пътник в лек автомобил БМВ 320Д с
рег. № ********, управляван от М.Ц.В., който се движел по път ІІ-44 в посока от
гр. Габрово към гр. С. и района на разклона за с. В. водачът В. изгубил
управлението над автомобила, излязъл извън пътното платно, ударил се в
крайпътно дърво и лекият автомобил се завъртял три пъти през таван и спрял на
левите си врати. Твърди, че в резултат на ПТП получила тежки травматични
увреждания – счупване на дясната лопатка и дислокация на латералния ръб,
раздробена фрактура на таза (сакралната кост) с разместване на фрагментите и
данни за ретоперитониален хематом в дясно, многофрагментарно счупване на
пубисните (срамните) кости и седалищните кости двустранно, счупване на тялото
на четвърти и пети поясни прешлени (L4 и L5) и на десните странични израстъци на първи, четвърти и
пети поясен прешлен (L1, L4 и L5), счупване на спинозните израстъци на шести и седми шийни прешлени (С6 и
С7) и на първи и втори гръдни прешлени (Тх1 и Тх2), фрактури на първо и второ
ребро в дясно, контузия на гръден кош и бял дроб, контузия на паренхима,
контузия на десния бъбрек, наличие на свободно подвижна течност в малкия таз,
разкъсно – контузна рана на главата фронтално и на десен клепач, разкъсно –
контузна рана на лявата скула, контузия на мозъка. Твърди, че дребни фрагменти
на дясната седалищна кост са били дислоцирани в мускулите на таза. Изпитвала
силни болки по цялото тяло, имала главоболие, гадене, повръщане. Поддържа, че
размерът на неимуществените й вреди е 200000 лева. Твърди, че относно лекия
автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество с полица № BG/22/115001759757. Моли ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 200000 лева, ведно със законната лихва от
датата на настъпване на ПТП. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Л.И.“ АД в отговора на
исковата молба заявява, че оспорва предявения иск като поддържа, че причина за
настъпване на ПТП не е виновното поведение на водача на лекия автомобил.
Твърди, че причина за ПТП било внезапно излязло на пътното платно животно.
Оспорва твърдението, че ищцата е търпяла продължителни болки и страдания. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не е била с
поставен предпазен колан. Оспорва предявения иск по размер. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, показанията на свидетеля М.Ц.В. и заключението на допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 10.03.2016 г. лек
автомобил БМВ 320Д с рег. № ******** се движел по път ІІ – 44 в посока гр.
Габрово към гр. С., когато при 27 +154 километър срещу разклона към кв. В.
настъпило ПТП като лекият автомобил е напуснал платното за движение, при
движение в началото на прав пътен участък, непосредствено в края на ляв за него
завой. От приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че скоростта на автомобила преди настъпване на произшествието е
било около 72 км.ч. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на
произшествието се явява движението на лекия автомобил в левия за него завой,
при наличие на мокра асфалтова настилка със скорост, която не му позволява да
спре автомобила в рамките на осветената от фаровете му зона и която при
субективните въздействия на водача върху органите на управление на лекия
автомобил води до загуба на устойчивостта на движение на лекия автомобил.
От приетото по
делото заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и след преглед на ищцата,
се установява, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на
10.03.2016 г. Н.Х.Т. е получила следните телесни увреждания – травматичен шок,
разкъсно – контузна рана на лявата скула, счупване на 1-во и 2-ро ребро в дясно,
контузия на десния бял дроб, разместено счупване на дясната лопатка, раздробена
разместена фрактура на сакралната кост на таза с ретроперитонеален хематом в
дясно, многофрагментарно счупване на двете срамни и двете седалщни кости на
таза, счупване на телата на 4-ти и 5-ти поясни прешлени и на страничните
израстъци на 1-ви, 4-ти и 5-ти поясни прешлени, счупване на задните израстъци
на 6-ти и 7-ми шийни и 1-ви и 2-ри гръдни прешлени. Вещото лице установява, че
са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Установява се, че спешна
медицинска помощ пострадалата е получила в МБАЛ Габрово и настанена в отделение
„Реанимация и интензивно лечение“ и е постъпила в тежко общо състояние, трудно
контактна, но адекватна и ориентирана, с болки дясната гръдна половина,
гръбначния стълб и таза. Извършени били изследвания и консултации и след
стабилизиране на общото й състояние пострадалата е транспортирана в УМБАЛСМ
Пирогов, където била оперирана на 18.03.2016 г. Било извършено открито
наместване на счупената дясна лопатка и стабилизиране на фрактурата с две семитубуларни плаки и винтове, открито наместване на счупената кръстна кост на таза
и стабилизиране с 4 бр. канулирани винтове. Била изписана на 28.03.2016 г.
Вещото лице посочва, че общият лечебен и възстановителен период е продължил 1
година. През първите два месеца болките били с по-интензивен характер, както и
в продължение на 2 месеца от началото на проведените рехабилитации на
гръбначния стълб и долните крайници. Извън посочените периоди вещото лице посочва,
че ищцата е търпяла периодично явяващи се болки при обща преумора на гръбначния
стълб и долните крайници, което е налагало да приема седативни и обезболяващи
средства. Посочва, че наред с търпените болки в продължение на първите два
месеца ищцата е провеждала лечението си почти само на постелен режим, а от
3-тия месец е започнала самостоятелно движение с помощта на две патерици. В
този период е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си. Вещото лице
установява, че към настоящия момент няма негативни последици от травматичния
шок, на лявата скула има остатъчен белег от 1 см., счупените две ребра и
контузията на белия дроб са отзвучали окончателно без остатъчни последствия,
като дихателната функция е възстановена напълно, счупената дясна лопатка е
зараснала, но металните плаки все още не са извадени. Движенията на дясната
раменна става са в нормален обем и сила, като само отвеждането встрани е все
още в намален обем с 15 градуса. Установява се, че задните израстъци на шийните
и гръдните прешлени са зараснали окончателно, но движенията в тези обрасти са с
нормален обем, но с чести болки при студено и влажно време. Счупената сакрална
кост е зараснала, но ищцата се оплаква от периодични болки при умора и промяна
на климата, чувство на тежест и схващане
в долната част на таза и болки при седене на твърд стол. Вещото лице установява
намалена сетивност по хода на десния седалищен нерв, което има връзка с
фрактурите на телата на 4-ти и 5-ти поясни прешлени. Установява се, че
многофрагментните фрактури на двете срамни и двете седалщни кости на таза са
зараснали окончателно, но с остатъчна деформация. Установява се, че движения на
долните крайници са вече в норма, като ищцата се придвижва без помощни средства, но с леко накуцваща походка
и има затруднения при клякане и изкачване на стълби. Вещото лице посочва, че на
ищцата й предстоят операции за изваждане на металните синтези от зарасналите
вече кости, които операции ще доведат до допълнителни болки и страдания, както
и нов курс на рехабилитация. Въз основа на събраните по делото доказателства,
както и по вида на получените травматични увреждания вещото лице дава
заключение, че ищцата е пътувала без поставен предпазен коран. Но посочва, че
при описания механизъм на ПТП, който е довел до деформации на автомобилното купе
и то в зоната на дясната седалка и цялата дясна част на купето, предпазният
колан е нямало да предотврати настъпването на уврежданията.
Във връзка с установяване на
размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Р.Н.Т. – майка на ищцата. В показанията си свидетелката
установява, че след като разбрала за катастрофата веднага отишла в габровската
болница. Дъщеря й била в съзнание, но била в шок и не била много наясно какво
се случва. Дежурния хирург уведомил свидетелката, че пострадалата не си чувства
краката. Разрешили й да остане при нея в болницата на третия ден от престоя й.
Сутринта на третия ден било установено, че е
по – унесена, повече спи и се получил оток на главата и извикали консултация
с невролог и неврохирург. Заради фрактурите се налагало да й слагат силни
болкоуспокояващи. Събирали се по шест доктори , за да я вдигат и да й направят
сутрешния тоалет, защото това залежаване водело до декубитуси. Била сложена на
екстензия, за да се опъва крайника, то това не било решение и затова се взело
решение да се транспортира до С. за операция за стабилизация на таза. В същото
време се установило, че има фрактура на ключицата. Била транспортирана с
линейка под упойка. На следващия ден й били направени две операции. Престояла
три дни в централна реанимация. След това била преместена в първа
травматологична клиника. Започнало раздвижване, тъй като започнала атрофия на
мускулите. Свидетелката ходела всеки ден. Правели гимнастики на краката, за да
не атрофират мускулите. В клиниката останали една седмица. Отново с линейка
била транспортирана до Габрово и отново била приета в болница по
рехабилитационна пътека. Заради счупената ключица не дъщеря й не можела да
ползва патерици. Прибрали се в къщи. Ползвала подлоги, тоалетни столове.
Нуждаела се от обгрижване. Около 2 месеца не ставала. След това постепенно
първо на подлога, после на тоалетен стол и на четвъртия месец постепенно до
банята е я водили с патерици. Тоалета й правели на тоалетния стол. След ПТП
дъщеря й изпаднала в депресия и се наложило да ходи на три сеанса при психолог
в училището, където завършила средното си образование. Все още била малко
затворена. При промяна на времето изпитвала болки в таза и в ръката. Леко
накуцвала. След като приключил болничният й, тя се отказала да работи. Записала
магистратура. След операциите продължавала да има болки при сядане и ставане.
След около 6 месеца започнала да се обслужва сама. При нея винаги имало човек,
тъй като винаги имала нужда от допълнителна помощ. След тези шест месеца си
стояла повече в къщи. Идвали нейни приятели, но се била позатворила и не искала
да се среща.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ********
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/22/115001759757, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от М.Ц.В. в
резултат, на което на ищцата са причинени увреждания на здравето, посочени в
исковата молба. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото
гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. Доказателства в тази насока не
са ангажирани.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ******** е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че ищцата е получила травматични увреждания – травматичен
шок, разкъсно – контузна рана на лявата скула, счупване на 1-во и 2-ро ребро в
дясно, контузия на десния бял дроб, разместено счупване на дясната лопатка,
раздробена разместена фрактура на сакралната кост на таза с ретроперитонеален
хематом в дясно, многофрагментарно счупване на двете срамни и двете седалщни
кости на таза, счупване на телата на 4-ти и 5-ти поясни прешлени и на
страничните израстъци на 1-ви, 4-ти и 5-ти поясни прешлени, счупване на задните
израстъци на 6-ти и 7-ми шийни и 1-ви и 2-ри гръдни прешлени, възстановяването
от които е продължило около 1 месеца. При определяне на обезщетението следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че на ищцата й предстои операция за
премахване на метални ситезия. От значение е обстоятелството, че в периода на
лечение и възстановяване ищцата е имала нужда от чужда помощ, като в първите
два месеца, тя е била изцяло на постелен режим без възможност за самостоятелно
обслужване. Следва да се отчете и обстоятелството, че към настоящия момент
получените счупвания са зараснали и е налице възстановяване без данни за
настъпили усложнения. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 80000 лева и за този размер
предявеният иск се явява основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата
е била без поставен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие пострадалото лице е извършило противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява,
че вероятно ищцата не е била с предпазен колан, както и че при установения
механизъм на ПТП предпазният колан е нямало да осъществи предпазната си
функция. Следователно възражението за съпричиняване в тази част се явява
неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
По
разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 224
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 120 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 3200 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. С. Н. - К. сумата от 3230 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАД З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Н.Х.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 80 000 (осемдесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП, причинено на 10.03.2016 г. от М.Ц.В.,
водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ********, застрахован със застрахователна
полица № BG/22/115001759757, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 10.03.2016 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 80000 лева до предявения размер от 200 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Н.Х.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 224 (двеста двадесет и четири) лева, представляващи направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Н.Х.Т., ЕГН-**********,***
да заплати на З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 120
(сто и двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 3200 (три и двеста хиляди) лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. С.К. Н. - К., с адрес *** сумата от 3230 (три хиляди двеста и тридесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: