Решение по дело №13/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на “РЕНТ А КАР ДОБРИЧ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. Е. М., подадена чрез адвокат С. К. – АК Добрич, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0240-000001/03.01.2025 г., издадена от З. Д., полицейски инспектор в РУ Балчик към ОД на МВР Добрич, с която спрямо дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик, е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС „Опел Корса“ с рег. № [рег. номер] и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер], за нарушаване на чл. 102, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка като твърди, че липсва елемент за твърдяното нарушение, тъй като автомобилът е бил отдаден под наем на Н. Р. М., а не на Н. С. М.. Дружеството било с търговска дейност за отдаване на автомобили под наем и не би могло да знае, че наемателят ще предостави автомобила за управление на друг, който не притежава свидетелство за правоуправление. Процесуалният представителна жалбоподателя изразява становище, че липсата на съставен акт за установяване на административно нарушение е съществено процесуално нарушение в производството по издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Моли оспорената заповед да бъде отменена и да му се присъдят разноските по делото.

Ответникът, издателят на оспорената заповед, полицейски инспектор в Районно управление Балчик към ОД на МВР Добрич, З. Д., чрез главен юрисконсулт М. Ж., оспорва жалбата като изразява становище, че тя е неоснователна. Счита заповедта за налагане на ПАМ за правилна и законосъобразна. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването заповедите от вида на процесната се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта е връчена на 03.01.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 09.01.2025 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

При извършване на задължителната проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Със Заповед № 357З-924/07.04.2022 г. директорът на ОД на МВР-Добрич е оправомощил служителите от районните управления към областната дирекция, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, обсъдени във връзка с изложените в жалбата твърдения, по делото се установява, че с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 3327165/02.01.2025 г., издаден от актосъставител при РУ Балчик, е установено, че на 02.01.2024 г., Н. С. М., роден на [дата]. от [населено място], без да е правоспособен, управлява в [населено място] по [улица]до дом № 3 лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Рент А Кар Добрич“ ЕООД, с което е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Друг АУАН в административната преписка не се представя и няма данни да е бил издаван.

Въз основа на фактическата обстановка, описана в горецитирания АУАН, е била издадена и оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 25-0240-000001/03.01.2025 г., с която на собственика на управлявания от М. автомобил, „Рент А Кар Добрич“ ЕООД е приложена принудителната административна мярка, предвидена в нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП и изразяваща се в прекратяване на регистрация на ППС за 190 дни, отнемане на СРМПС и на двете регистрационни табели.

От фактическа страна в мотивите на заповедта е посочено, че „Рент А Кар Добрич“ ЕООД , със законен представител Е. Е. М., като собственик на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № [рег. номер], на 01.01.2025 г. допуснало автомобила да бъде управляван от Н. С. М., който не притежавал свидетелство са управление на МПС, от която и да е категория. В допълнение е посочено, че било извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

От данните по делото се установява, че на 01.12.2024 г. дружеството - жалбоподател сключило договор за наем на процесния автомобил с Н. Р. М., със срок за 31 дни, от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г., при наемна цена в размер на 35 лева на ден.

От свидетелските показания на наемателката на автомобила, Н. М., се установява, че на 02.01.2025 г. автомобилът все още не бил върнат на собственика, но същият не се противопоставил на това свидетелката да го задържи, след като минат празниците. Свидетелката заявява, че на 02.01.2025 г. отишла да преспи в къщата на дъщеря си и на Н. С. като към 12 часа вечерта била събудена от Н., който я уведомил, че взел ключовете на автомобила, за да си купи цигари, но бил спрян от органите на реда, които свалили номерата на автомобила. Свидетелката знаела, че Н. С. нямал свидетелство за управление на МПС, но твърди, че автомобилът бил ползван от него без нейното знание, в момент, когато тя спяла. Свидетелят Н. С. М. потвърждава твърденията на Н. М., че взел ключовете за автомобила, за да се купи цигари, но бил хванат от полицаите точно в момента, когато се прибирал.

Съдът кредитира свидетелските показания като достоверни. Същите се от значение единствено за установяване на обстоятелството кой е управлявал автомобила в момента на проверката на полицейските служители.

В мотивите на заповедта е прието, че дружеството-жалбоподател е нарушило нормата на 102, т.1 от ЗДвП, според която на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В административната преписка липсват данни да е образувано административно наказателно производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и да е съставен акт за нарушаване на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Затова съдът приема, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неустановяване по предвидения ред на административно нарушение, въз основа на което да се приложи съответната принудителна административна мярка. Нарушението е съществено, понеже е довело и до издаване на ЗПАМ при липса на законовите предпоставки за това.

Нормата на чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП, въз основа на която е издадена оспорената ПАМ, обвързва управлението на МПС от лице, непритежаващо свидетелство за управление /неправоспособен водач/, с неправомерно поведение на собственика на превозното средство, изразяващо се в това, че последният го е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил на неправоспособен водач. Видно е, че за налагане на ПАМ по реда на 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП е необходимо да се докаже неправомерно поведение на собственика, което да е в причинна връзка с управлението на ППС от неправоспособния водач.

В случая са налице безспорни доказателства единствено за втората предпоставка - управление на автомобила от неправоспособен водач.

Представляващият дружеството-жалбоподател представи по делото писмени доказателства - договор за отдаване под наем на автомобила на Н. М., която е правоспособен водач, приемо-предавателен протокол за извършеното фактическо предаване на 01.12.2024 г. от наемодателя на наемателя, приемо-предавателен протокол от 03.01.2025 г., от който се установява, че автомобилът е бил върнат в деня следващ деня на управлението му от неправоспособен водач. В този протокол е отбелязано, че лекият автомобил на жалбоподателя е върнат чрез специализиран автомобил на Пътна помощ, без регистрационни табели и без малък талон за регистрация. Жалбоподателят представя също копие на Свидетелство за управление на МПС № ********* с валидност за периода 01.10.2018 г. – 01.10.2028 г., издадено на Н. М., т.е. на лицето на което е предоставил автомобила си. Представиха се платежни документи, установяващи заплащането на депозит и на наемната цена така, както е уговорено в сключения договор за наем.

Горните доказателства изключват противоправно поведение на собственика на автомобила, който извършва тази дейност по занятие. Напротив, писмените и гласните доказателства установяват, че автомобилът е предоставен от жалбоподателя на Н. М., а не на Н. С. М.. Неправоспособният водач е ползвал автомобила като го е управлявал при липса на каквото и да е правно основание за това. Отговорността за неправомерното ползване на автомобила в случая ( при наличието на сключен договор за наем и приемо-предавателен протокол) е на ползувателя/наемателя, а не на собственика. След като не се установява поведение на собственика на автомобила, което да е в причинна връзка с управлението му от неправоспособен вода,ч следва, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, при липса на задължителна законова предпоставка за налагане на предприетата от полицейските органи ПАМ.

В заключение съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да се отмени на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, като издадена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон – нормата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

С оглед чл. 143, ал. 1 от АПК основателна е претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноските по делото – 50 лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар,платен в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Процесуалният представител на жалбоподателя е изготвил жалбата, явявал се е и на двете проведени съдебни заседания, на които са представяни множество писмени доказателства, разпитвани са свидетели. Съдът приема, че договореното и платеното от жалбоподателя възнаграждение от 1000 лева е съответно на положения от процесуалния му представител труд, поради което не следва да бъде намалявано.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, V състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0240-000001/03.01.2025 г., издадена от З. Д., полицейски инспектор в РУ Балчик към ОД на МВР Добрич, с която на “РЕНТ А КАР ДОБРИЧ“ ЕООД, ЕИК ********* е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от Закона за движение по пътищата- прекратяване на регистрацията на ППС „Опел Корса“ с рег. № [рег. номер] и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Добрич да заплати на “РЕНТ А КАР ДОБРИЧ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. Е. М., сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.