Р Е
Ш Е Н И Е № 4585
гр. Пловдив, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря
Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6359 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника В.П.Ч., че дължи
на ищеца сумата от 546,82 лв., представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от **.**.**** г. – **.**.****
г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „В.” № **, както и мораторна лихва в
размер на 71,89 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – **.**.****
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ****/**.**.**** г. по ч.гр.д. № 2792 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив,
VIII гр.с.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги с № ********** в качеството си на
собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.
„В.” № **. Посочва, че в имота на потребителя имало монтирано измервателно
устройство, посредством чиито показания се е извършвал отчетът в имота, като в
картотеката на дружеството монтираното измервателно устройство фигурирало под №
****, различен от този, поставен на корпуса на самия водомер. Поддържа, че
отчетът в имота бил извършван съгласно разпоредбата на чл.23, ал.5 от Общите
условия, одобрени от ДКЕВР, при условията на неизправно измервателно
устройство. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 2792/2018 г. ПРС, VIII гр.с. Длъжникът
възразил срещу заповедта, поради което за заявителя възникнал правният интерес
от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им и присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника В.П.Ч.. В първото по делото
съдебно заседание ответникът оспорва предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 2792 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, образувано по
депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № ****/**.**.**** г. Срещу така издадената
заповед в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, че не дължи
процесните суми, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството
по делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „В.” № **, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят В и К услуги. По делото се установи, че в поземления имот
в гр. П., ул. „В.” № ** има изградени общо пет постройки, всяка от които се
ползва от различни лица. Установи се, а и не се оспорва от ответника, че
последният притежава право на собственост по силата на наследствено
правоприемство по отношение на сградата, в която живее. От това обстоятелство
се извлича и качеството на „потребител” на ответната страна, който има
задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото
дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. Съгласно
чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник, които влизат в сила е едномесечен срок от
публикуването им.
На
следващо място, по делото се установи, а и страните не спорят по този въпрос,
че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за
процесния период от **.**.**** г. до **.**.**** г., поради което е изправна
страна по договора. Спорен за страните е въпросът относно количеството
доставена и отчетена услуга за процесния период. Начинът за отчитане на
изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
(обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода
се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В
и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив.
В случая, по делото се установи,
от заключението на приетата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, че в процесния имот е монтирано
измервателно устройство, което представлява много стар водомер за студена вода
със стрелково отчитане. Установява се също, при извършени проби – пускане на
вода от смесителя на тоалетната мивка в банята и външната мивка в имота на
ответника, че водомерът не работи и не отчита по никакъв начин преминалото през
него количество вода. Освен това, монтираното измервателно устройство не
отговаря на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата на МС за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Същото не е
изправно и не е годно да отчита точно преминалото през него количество вода.
В този случай, при който
монтираният в обекта водомер не измерва изобщо количеството доставена вода,
няма как същото да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия
на В и К – гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно – чрез водомера, който
бива отчитан от инкасатор. Затова и възраженията на ответника, че инкасатор не
е посещавал дома му от много години, се явяват неотносими за настоящия случай.
Костатацията за неработещ водомер е осъществена, поради което и начисляването
на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 23, ал.5 от ОУ.
Посочената разпоредба гласи, че при липса на индивидуални водомери или неработещи такива месечното количество
се определя, като се начислява по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. От посоченото се
поставя и спорният между страните въпрос колко обитатели е имало жилището на
ответника за процесния период от **.**.**** г. до **.**.**** г. От показанията
на разпитания по делото свидетел О. Р. Ш., които се кредитират от съда като
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че
в сградата, която обитава ответникът, са живеели той и неговата майка, като от ****
г. до **** г., когато майка му умира, тя не е живяла при него. За този период
от **** г. до **** г. ответникът е обитавал сам имота. Това обстоятелство се
подкрепя и от водената между страните кореспонденция и най-вече от писмо вх. № **-*-***/**.**.****
г., изходящо от ищцовото дружество, съгласно което тъй като процесният имот се
е обитавал както от ответника, така и от неговата майка, партиди за вода са
открити и на двамата, като партидата на майка му е открита през **** г. и е
закрита след настъпването на нейната смърт през **** г. От изложеното следва,
че имотът на ответника се е обитавал само от него за процесния период от ****
г. до **** г., или макар да се обитавал и от неговата майка до **** г., то за
нея не следва да се начислява вода, доколкото за нея е имало открита специална
партида. Поради това следва да бъдат начислявани по 5 куб. м. месечно за един
обитател - ответника.
По
изложените съображения предявената главна искова претенция се явява
основателна, а досежно размера й, съдът кредитира заключението на ССчЕ като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Затова предявеният иск
следва да се уважи до размера от 310,67 лв., представляваща стойността на
начисленото количество вода за един потребител по 5 куб. м. месечно за периода
от **.**.**** г. до **.**.**** г. За разликата до пълния предявен размер от
546,82 лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от
уважаване на главната претенция ще се присъди и законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – ********
г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и акцесорната
искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От представения опис на фактури
се установява, че процесните суми са фактурирани, като първата фактура е
издадена на **.**.**** г. Затова е основателна претенцията за признаване за
установена дължимостта на обезщетение за забава за периода от **.**.**** г. до **.**.****
г. Досежно размера на обезщетение съдът кредитира заключението на ССчЕ,
съгласно което той възлиза на сумата от 62,10 лв. До пълния предявен размер от
71,89 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Такъв е и претендираният от ищеца с представения
списък за разноски размер. Общият размер на сторените разноски от ищеца по
делото е 395 лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. –
за ДТ; 220 лв. – депозити за вещи лица. От тази сума в тежест на ответника
следва да се възложи пропорционална част на уважената част от исковете, или
сумата от 238 лв. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете, а именно – сумата от 45
лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, но не се доказа да се извършени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.П.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, следните суми: сумата от 310,67
лв. (триста и десет лева и шестдесет и седем стотинки) представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
от **.**.**** г. – **.**.**** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „В.” № **,
както и мораторна лихва в размер на 62,10
лв. (шестдесет и два лева и десет стотинки) за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – **.**.**** г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**.**.****
г. по ч.гр.д. № 2792 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, VIII гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата от присъдената сума от 310,67 лв. до пълния предявен размер от 546,82
лв., както и иска за обезщетението за забава за разликата от присъдената сума
от 62,10 лв. до пълния предявен размер от 71,89 лв.
ОСЪЖДА В.П.Ч., ЕГН: ********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 283 лева (двеста осемдесет и три лева),
представляващи съдебно деловодни разноски, от които – 238 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 45 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски
в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 2792 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: Р.М.