Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
V-141 Година
2018, 20 декември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на двадесет
и втори ноември година
две хиляди и осемнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Тодорка
Стоянова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1672 описа за 2018 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД гр.Пловдив с
ЕИК *********, против решение
№ 1809 от 18.09.2018 г. по гр.д.4002/2018 г. по описа на Бургаски районен съд,
с което е прието за
установено по отношение на въззивното дружество, че „Атанас Пламенов 2014“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК
*********, не дължи на „Електроразпределение
Юг” ЕАД сума в
размер на 11 811,45 лв,
представляваща допълнително начислена електроенергия, за която са издадени
фактура № **********/23.04.2018 г. и фактура № **********/23.04.2018 г., и въззивникът е осъден да
заплати на „Атанас
Пламенов 2014“ ЕООД, сумата от 2 397,48
лв съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че на първо място съдът
се е позовал на неизпълнение от страна на въззивника на задължение по чл.8а,
ал.2, т.6 от ЗЕ (за предвиждане в Общите условия към договорите за продажба на
ел.енергия, на ред за уведомяване на клиента при извършване корекция на
сметката), като не е отчел, че ответното дружество е само оператор на
електроразпределителната мрежа по смисъла на §1, т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ, и не
е краен снабдител, поради което е неприложима съдебната практика, на която се е
позовал съдът. Твърди се още, че съдът изобщо не е анализирал представените по
делото доказателства за наличие на облигационна връзка между страните и не е
съобразил, че в случая клиентът закупува ел.енергия на свободния пазар, поради което
корекцията на сметката, извършена от ответното дружество, е на основание чл.51,
ал.2, изр.2 от ПИКЕЕ, а между ответното дружество и търговеца, доставящ
ел.енергия на ищеца няма сключен рамков договор по чл.23, ал.1, вр.чл.11, т.13
от ПИКЕЕ. Излагат се съображения по съществото на спора, а именно, че
процесната корекция на сметката произтича от предвидената в договора между
страните имуществена отговорност на ищеца с оглед неизпълнение на поетите с
чл.44, т.3 и чл.45, ал.1, и ал.2 от договора задължения, и е извършена в
съответствие с правилата на ПИКЕЕ и на договора между страните. Твърди се, че
цитираната от първоинстанционния съд практика на ВКС е неотносима, тъй като
ищецът е купувал и ползвал ел.енергия от лицензиран търговец, но тази енергия е
пренасяна през електроразпределителната мрежа на ответното дружество, което е
собственик и на СТИ, и на енергията. Сочи се, че правата и задълженията на
страните в случая се уреждат от сключения на основание чл.14, ал.2, т.1,
вр.чл.11, т.3 от ПТЕЕ, индивидуален договор да достъп и пренос на електрическа
енергия пред електроразпределителната мрежа (ДДП), а не от Общите условия на
ЕВН ЕС ЕАД. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в чл.35,
т.6 от ДДП сключен между страните, ищецът е поел задължение да не променя
самоволно схемата на свързване на ел.съоръжения, а с чл.44, т.3 от Раздел ІХ
„Отговорност и санкции“ от ДДП, е предвидена безвиновна отговорност на клиента
в случай, че ползва ел.енергия без същата да е измерена от СТИ, какъвто е
настоящият случай. Претендира се отмяна на решението на БРС и постановяване на
решение, с което искът се отхвърля. Претендират се разноски за двете инстанции.
Не са ангажирани нови доказателства. Заявено е евентуално възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемия като разноски адв.възнаграждение.
Въззиваемият ищец „Атанас Пламенов 2014“ ЕООД гр.Бургас оспорва въззивната
жалба като неоснователна и недоказана с
писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание. Също излага съображения по съществото на спора, а именно –
по фактите: за липсата на установено правоотношение между страните; за
своевременно оспорване от него в първоинстанционното производство на
констативните протоколи и на протоколите, на основание на които ответникът е
извършил корекцията на сметката на ищеца; и за незаконосъобразното
преизчисляване на сумата по процесната фактура. Излагат се съображения и за
липсата на правно основание за извършване на едностранната корекция на сметката
– за липсата на доказан фактически състав по чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ от ПИКЕЕ и
за неприложимост на основанието по чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ (на което се позовава
ответникът), при липсата на доказани факти от хипотезата на чл.51, ал.1 от
ПИКЕЕ. По отношение на договора за достъп и пренос от 04.12.2015 г. се твърди,
че разпоредбата на чл.44, т.3 от него е нищожна поради противоречие с чл.81 от ЗЗД; съгласно приетите от КЕВР ПТЕЕ, лицензиран от нея оператор на
електроразпределитетлната мрежа, какъвто е въззивникът, не може да сключва
индивидуални договори за пренос и/или достъп в противоречие с одобрени общи
условия или при липсващи такива, т.е.въззивникът не може да основава
едностранната корекция на сметката единствено и само на сключения между
страните ДДП. С твърдението за липсата на допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материално правните норми се претендира потвърждаване на обжалваното
решение. Също не ангажира нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемото
дружество за приемане за установено по отношение на въззивника-ответник, че
ищецът не му дължи сумата от 11 811,45 лв, представляваща допълнително
начислена електроенергия, за която са издадени фактура № **********/23.04.2018
г. и фактура № **********/23.04.2018 г. Твърди се, че процесната сума
представлява незаконосъобразно извършена корекция на сметката на ищеца като
потребител на услугата доставка на ел.енергия, тъй като двете разпоредби на
чл.51 от ПИКЕЕ, посочени от ответника като основание за корекцията на сметката,
са нищожни, като противоречащи на чл.82 от ЗЗД и чл.83 от ЗЕ.
Предявеният
иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът е
оспорил иска с твърдението, че исковата сума е начислена на основание чл.98а,
ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.чл.48, ал.1 от
ПИКЕЕ, при съобразяване на разпоредбите на чл.51 от ПИКЕЕ.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска като е приел, че
макар по делото да е доказано извършването на манипулация върху СТИ в имота на
ищцета, довело до неточно измерване, по-конкретно – до отчитане на по-малко от
потребената ел.енергия, за въззивника, в качеството му на краен снабдител с
електроенергия не е налице право за едностранна корекция на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради което искът е основателен.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
същество съдът намира обжалваното решение за правилно, и обосновано, като на
основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът
приема, че фактическата обстановка е установена в пълнота в първоинстанционното
производство и е правилно възприета от първоинстанционния съд.
По делото е прието за безспорно
между страните, че ищецът е потребител на ел.енергия и абонат на въззивното
ответно дружество с клиентски номер **********, за търговски обекти – магазин
в гр.Айтос, ул.“Хаджи Димитър“ № 27, ИТН 2732503, и магазин в Слънчев
бряг, ул.“Несебър“, № 1, ИТН 4077295, съгласно Договор за достъп и пренос на
ел.енергия през електоразпределителната мрежа, вписан в регистъра под №
16248210-1/04.12.2015 г. (ДДП). По силата на посочения договор въззивното
дружество се задължило да предостави на клиента право на ползване на електроразпределителната
мрежа с цел снабдяване на обектите му с електрическа енергия.
Установява
се от представените по делото са Констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване, съответно - № 279594/19.07.2016 г. и № 293759/28.07.2016 г., че при
извършена проверка на отразените в протоколите дати в посочените два обекта от
представители на въззивното дружество, е установено, че електромерите
отчитат по-малко от консумираната ел.енергия, тъй като в тях е осъществен
достъп до клемореда за вторична комутация; в клемореда е монтирано допълнително
устройство с фотодатчик и реле за време; при понижен интензитет на светлината и
включено реле за време, електромерът отчита по-малко от консумираната
ел.енергия. Констативните протоколи са подписани от двама техници и двама
свидетели – представител на клиента и служител на РУП, съответно Айтос и
Несебър. След проверките електромерите били демонтирани за експертиза. Разпитани
като свидетели, присъствалите на проверката ел.монтьори са потвърдили
констатациите в протоколите.
Констатациите
в двата констативни протокола за осъществен
нерегламентиран достъп до вътрешността на електромерите, монтирано в клемореда
допълнително устройство с фотодатчик и реле за време, в резултат на което
електромерите отчитат по-малко от консумираната ел.енергия, се потвърждава и от представените Констативни
протоколи от метрологична експертиза на средство за измерване, от БИМ - РО
Пловдив - № 218/13.02.2018 г. и № 203/12.02.2018 г.
С
представените по делото фактури № **********/23.04.2018 г. и №
**********/ 23.04.2018 г., издадени
от въззивното дружество, сметките на ищеца са коригирани и са начислени
допълнително: по първата фактура сумата от 7 843,23 лв за 6536 квтч за
електромер 03287060 за периода 29.04.2016 г. – 28.07.2016 г., а по втората
фактура - сумата от
3 968,22 лв за 3306.85 квтч за електромер 534087 за периода
20.04.2016 г.
– 19.07.2016 г.
По делото е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е
посочило, че електромерите са отчитали с грешка над допустимата поради
неправомерно въздействие, изразяващо се в монтиране на допълнително устройство
в клемореда. Съгласно заключението, методиката за изчисляване на неотчетеното
количество ел.енергия е правилно приложена, съобразно заложено в чл.48, т.1б от
ПИКЕЕ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
При
предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищцовото
дружество твърди отрицателен юридически факт – липса на основание за
извършената едностранна корекция на сметката за потребена електрическа енергия
в посочените в двете процесни фактури периоди. Тежестта да установи наличието
на законово основание за извършената корекция в този случай се носи от
ответника, който трябва да проведе пълно и главно доказване и за да се ангажира
отговорността на потребителя за вреди следва да се установи наличие на
облигационно отношение за достъп и пренос на ел.енергия, изпълнение на
задълженията си, въздействие върху средството за техническо измерване, в
резултат от което е налице неизмерване или неточно измерване на количеството
ел.енергия, периодът на неправилното отчитане на потребената електроенергия и
реално консумираното през него количество енергия.
Ответното
дружество обосновава законосъобразността на извършената корекция с приложението
на чл.51, ал.2 ПИКЕЕ и наличието на индивидуален договор между страните - Договор
за достъп и пренос на електрическа енергия (ДДП) през електроразпределителната
мрежа, вписан в регистъра под № 16248210-1/04.12.2015 г. като сочи, че е
предвидена безвиновна отговорност на клиента. Съгласно чл.45, ал.5 от ДДП, при
неточно измерване, частично измерване или неизмерване на електрическа енергия,
установено при проверка на средствата за търговско измерване, отчитащо
доставяната в обекта на клиента ел.енергия, ЕВН ЕР преизчислява използваното
количество ел.енергия в срок до 7 дни от съставяне на констативен протокол по
чл.38 от договора и уведомява клиента и неговия доставчик.
След изменението на ЗЕ с ДВ, бр.54/2012 г. и приемането през
2013 г. на Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от ДКЕВР, е предвидено законово основание за
крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите
при констатирано неотчитане или неточно отчитане на доставяната електроенергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2015 г. на ВАС,
5-членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017 г. са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите си в чл.48-51
от глава IХ правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление
на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както
съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. Съгласно §199, ал.2 на ПЗР на ЗИДЗЕ, до приемането на подзаконови
нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата
уредба или до привеждането им в съответствие с нея, следва да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. С изменението на чл.98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на
Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Както се посочи по-горе, според въззивника цитираната по-горе
съдебна практика, която се е позовал и първоинстанционният съд, е неприложима в
настоящия случай, тъй като искът е насочен не против крайния снабдител „ЕВН
Електроснабдяване” ЕАД, а против „Електроразпределение Юг” ЕАД като оператор на разпределителната мрежа, като отношенията
между страните по делото се уреждат не от Общите условия на ЕВН ЕС ЕАД, а от
индивидуален договор, сключен между страните.
Въззивният
съд намира, че горепосочената съдебна практика - решения на ВКС следва да
намерят приложение и в настоящия случай, независимо, че искът не е против
крайния снабдител, а против търговеца на ел.енергия, с който е налице сключен
индивидуален договор, тъй като ответникът е начислил процесната сума въз основа
на извършената от оператора на електроразпределителната система /ЕВН ЕР/
корекция на основание чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ, а в отговора си на исковата молба,
ответникът е посочил като законово основание за извършената корекция именно
разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5
от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ.
Видно от
разпоредбата на чл.104а, ал.2, т.5
от ЗЕ, крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени (в случая мрежата на ЕВН ЕР ЕАД, сключило
рамковия договор с ответното дружество), при публично известни общи условия.
Същата норма сочи, че общите условия съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ. По делото липсват дори твърдения в насока, че такъв ред е
предвиден в ОУ на ЕВН ЕР. ОУ на ЕВН ЕР са от 2008 г., като същите не са
приведени в съответствие с измененията в ЗЕ от 2012 г., и в тях липсва такъв
предвиден ред за уведомяване на клиента.
Уговорките
на страните по договора за доставка и пренос, касаещи реда за уведомяване за
извършени едностранни корекции на сметката за минал период, не водят до
различен извод. Смисълът от въвеждането на ред за уведомяване на клиента е да
се даде възможност на потребителя за защита - да оспори коригираната сметка, а
такава възможност не се предвижда в процесния договор за продажба на
ел.енергия, нито в договора за достъп и пренос. Според чл.38в, ал.1 от ЗЕ, на тези енергийни предприятия,
каквото е и ЕВН ЕР ЕАД, което е извършило корекцията, се вменява задължение да
изготвят и представят пред КЕВР за одобрение правила за работа с потребителите
на енергийни услуги, които стават част от общите условия на договорите, когато
законът предвижда такива (чл.38в, ал.3 от ЗЕ). Съгласно чл.38в, ал.2 от ЗЕ, правилата по ал.1 уреждат реда и
сроковете за получаване, разглеждане, проверка и отговор на подадените жалби,
сигнали и предложения, формата на данните за потреблението и процедурата, по
която доставчиците и потребителите на енергийни услуги получават достъп до тях.
Според настоящия състав, действащите ОУ на ЕВН ЕР не отговарят на тези условия.
Предвид
изложеното съдът намира, че за ответника не съществува законово основание да
начисли и фактурира в тежест на ищеца коригираната сметка за изминал отчетен
период (след като същата не е дължима към електроразпределителното дружество),
поради което отрицателният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед отхвърлянето на жалбата на въззивника не се
дължат разноски, а същият следва да заплати направените от въззиваемия разноски.
Заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение съобразно приложените
договор за правна защита, пл.нареждане и фактура, е в размер на 720 лв с ДДС. Съдът
намира за неоснователно възражението на въззивника за неговата прекомерност,
тъй като предвид цената на иска, адв.възнаграждение е в минималния предвиден
размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1809 от
18.09.2018 г. по гр.д.4002/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД гр.Пловдив с
ЕИК ********* да заплати на „Атанас Пламенов 2014“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК
*********, съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 720 лв (седемстотин и двадесет
лева) с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.