№ 32293
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно
гражданско дело № 20241110106440 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № .................. г. на „............“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. Д., за следните суми: 1./ сумата 800,00
лева (осемстотин лева), представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №
855087/30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.02.2024 г. до изплащане на
вземането, 2./ сумата 83,99 лева (осемдесет и три лева и 99 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 30.04.2023 г. до 04.09.2023 г., 3./ сумата 78,07 лева
(седемдесет и осем лева и 07 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2023 г. до 01.01.2024 г., 4./ сумата 358,01 лева (триста петдесет и осем лева и 01
стотинка), представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от 30.04.2023 г. до
04.09.2023 г., 5./ сумата 200,00 лева (двеста лева), представляваща неустойка за забава,
еднократно начислена на 01.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 30,40 лева
(тридесет лева и 40 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева
(двеста и шестдесет лева).
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница по
договора за кредит, възнаградителна и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част от заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следните суми: 1./ сумата в размер на 358,01 лева – договорна
компенсаторна неустойка за периода 30.04.2023 г. до 04.09.2023 г.; 2./ сумата в размер на
200,00 лева – неустойка за забава, еднократно начислена на 01.09.2023 г. Мотивите на съда
са следните:
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за кредит №
855087/30.04.2023 г., сключен между „............“ ООД – кредитодател, и Е. С. Д. –
кредитополучател, т. е. претендират се вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон и съдът, на
основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената компенсаторна неустойка е налице нарушаване на
императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 5.1 от договор за заем страните се споразумяват, че договорът ще бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчителство
1
на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при
един поръчител: осигурителният му доход да е в размер не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – размерът на
осигурителния доход на всеки от тях да е в размер не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и
с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора.
По който е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от
тях доход. Съгласно чл. 5.2. страните се споразумяват обезпечението по ал. 1 да бъде
предоставено в срок до 3 дни от сключване на договора. Съгласно чл. 11 от договора в
случай че кредитополучателят не представи договореното в чл. 5 обезпечение в 3-дневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер
на 358,01 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към
договора за кредит.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.
1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 11 от
договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 358,01 лева при посочена като
предоставена по договора главница от 800,00 лева, с оглед на което неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в
тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Така уговорена,
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и има за
резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което
същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 200,00 лева,
като заявителят се позовава на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит, по силата на
която потребителят се съгласява да заплаща таксите, определени съгласно Тарифата за
таксите на заявителя. Сочи, че на длъжника е била начислена неустойка за забава в размер
на 25 % от главницата. Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се
установява да е била уговорена неустойка за забава в посочения размер. Касае се за вземане
по т. 6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „............“ ООД, за
разходи за събиране на просрочено вземане, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид изложеното заявлението в частта, в която се претендират суми за договорна
компенсаторна неустойка /358,01 лева/ и неустойка за забава /200,00 лева/, следва да бъде
отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 19,24 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 31,65 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № .................. г. на „............“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. Д., в ЧАСТТА за сумата в размер на 358,01 лева –
договорна компенсаторна неустойка за периода 30.04.2023 г. до 04.09.2023 г. и за сумата в
размер на 200,00 лева – неустойка за забава, еднократно начислена на 01.09.2023 г., както и
за сумата над 19,24 лева – държавна такса, и за сумата над 31,65 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3