Р Е Ш Е Н И Е
№4336/27.10.2017г.
Гр.Варна,27.10.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLІІ-ри състав, в публично съдебно заседание,проведено на двадесет
и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2411 по описа за
Производството по делото е образувано по
искова молба предявена на с регистрационен входящ номер 10 382/ 22.02.2017
г., допълнително уточнявана с писмена молба от 09.03.2017 г. и 10.04.2017 г.
нередовностите в исковата молба са напълно отстранени.Ищцовата страна О. В., БУЛСТАТ *, административен адрес: *, представлявана от КМЕТА на О. В. И. Н. П.,
чрез процесуален представител – Главен юрисконсулт С. С. Ц.е предявила против ответниците: П.Р.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и Б.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** следните искове:
На основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между О. В. и
ответниците – съпрузите ответниците П.Р.П. и Б.А.П., че ответниците не са
собственици на поземлен имот с идентификатор *, индивидуализиран по КККР на
гр.Варна,административен район „*”, С.О. „*”, одобрени със Заповед № РД – 18 –
73/ 23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № РД -18 –
7579- 27.05.2014 г. на Началник на СГКК – Варна, с площ от 862 кв.м., при
съседи: ПИ *и ПИ *.
На основание чл. 537, ал. 1 ГПК да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде
отменен издадения в полза на ответниците П.Р.П. и Б.А.П. -Констативен
нотариален акт № *, том *, рег.№ * ,дело № * от * г., вписан в АВ СВ Варна на * г.,
вх.рег.№ *, Акт № *, том *, дело № * г.
В последната уточнителна молба ищцовата О.
В., чрез процесуалният си представител е посочила данъчната оценка на
недвижимия имот а именно 25 679 лева, респ. цена на иска от по
12 839,90 лв. за всеки от ответниците съпрузи по главния отрицателен
установителен иск.Искът по чл. 537, ал. 2 ГПК е неоценяем. Исковата молба с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 357, ал. 2 ГПК е подсъдна на РС Варна
е уточнена и редовна, вписана съгласно изискването на чл. 112 и чл. 114 от ЗС.
Видно
от исковата и уточнителни молби по същество ищцовата страна навежда следните
твърдения, за да обоснове правният си интерес от избраната форма на искова
защита, респективно и акцеснорното искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения установителен иск е правото на собственост върху ПИ * с площ от 861,72 кв.в.,
индивидуализиран с ПНИ на С.О. *, землище кв. *, О. В., одобрен със Заповед № РД -12 – 7706 –
313/19.10.2012 г. на Областен управител на област с административен център
ВАРНА, идентичен с поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 862 кв.м.За посочения
по–горе имот, според О. В. се установявало следното: Имотът, предмет на
исковата претенция попадал в територия по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Със
заявление, peг. № ЗАО36531/09.09.2009г., адресирано до Кмета на О. В., от П.Р.П.
било поискано да бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка за
имот, находящ се в гр. Варна, СО „*" с пл. № * с площ 861.70 кв.м. Лицето е било
ползвател на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ -с Удостоверение № 87/23.05.1988г. ИК
на ОбНС гр. Варна, съгласно Постановление № 26 на МС и Националния съвет на
Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 9/130-4-4 от 23.07.1988г. на ИК на
ОбНС гр. Варна било предоставено правото на ползване на П.Р.П. върху земя -
хавра с площ 800 кв.м. в м. „*”, която да се използва за трайни насаждения. В
разписния лист към КП на м. „*", твърди О. В. (който план бил одобрен със
Заповед № Р-115/29.04.1996г. на Кмета на О. В.), лицето, ведно с адресните му данни,
било вписано срещу имот № *.
В таблицата за разпределение на кадастралните единици от стария план между
ползвателите по новия план, имот № * бил записан на П.Р.П. в качеството му на ползвател. Твърди
се, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на ползване на П.Р.П. *** релевира, че
П.П. бил инициирал производство по реда на § 4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ
- трансформиране правото на ползване в право на собственост, за което бил
издаден Оценителен протокол № 5407/07.10.1993г. Производството твърди О. В. не
било довършено - нямало реализирано плащане по съставения оценителен протокол.
На следващо място за процесния имот се сочи от О. В., че с оглед изрично
изискана информация във връзка с конкретната административна преписка, от Район
„*" при О. В. била изпратена служебна бележка, вх. №
ОСИСД6485ВН_002АС_001ВН/19.01.2015 г., с която
било удостоверено, че след направена справка в архива и електронна база
данни за ползвател и заплатили имоти по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/РУМ/ на
Дирекция „Устройство на територията" при Район „*", О. В., било установено, че нямало извършено плащане
за поземлен имот с идентификатор * по ПНИ на м. „*", кадастрален
район *
от П.Р.П.; Въз основа на подаденото заявление,
peг. № ЗАО36531/09.09.2009г., в полза на П.Р.П.,било-- издадено Удостоверение №
ЗАО365311/25.11.2009г. и в същото било
упоменати всички известни на административния орган факти и обстоятелства,
досежно имота, в това число, че била открита процедура по съставяне на Акт
за общинска собственост за имот № *.По същество на
спора в исковата молба се твърди от О. В., че с решение № 322-4/29.05.2000г. на
Общински съвет - Варна били одобрени околовръстните полигони и създадени нови
селищни образувания - общо 25 на брой, сред които било селищно образувание „*".
Решението на ОбС - Варна, пояснява ищцовата страна било обнародвано в ДВ, бр. №
59/21.07.2000г. а след влизането му в сила, територията била загубила
земеделския си характер и е станала урбанизирана. Именно на това основание,
релевира ищцовата О. В. процесния имот не съставлявал земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ - чисто земеделска такава - мери, пасища, ливади и др.С оглед
гореизложеното О. В. сочи още в исковата си молба, че на 01.12.2009 г. бил
съставен Акт за частна общинска собственост № 5948 за поземлен имот № *, м. „*", гр. Варна а за
правно основание за съставяне на АОС
бил посочен чл. 2, ал.
1, т. 7 от ЗОС. АОС №5948/01.12.2009г. бил вписан в СВ - гр. Варна на *., том *, Акт № *,вх. регистър *, нот. дело № *.Твърди се още, че по силата на нотариален
акт № *,
том *,
peг. № *,
дело № *
от *г.,
вписан в СВ - гр. Варна на *., вх. peг. № *, Акт № *, том * дело № *, ответниците по исковете - П.Р.П. и Б.А.П. били признати в нотариалното
производство по чл. 587 от ГПК за собственици по давностно владение при равни
квоти върху 861.70 кв.м. от поземлен имот по КП на м. „*", в землището на
кв. *, гр. Варна, съставляващ имот пл. № * по плана на СО „*", идентичен на
част от парцел *,
на част от парцел *
и на част от парцел *
по стари имотни граници, ведно с построената в имота жилищна сграда, включваща
и таван, както и гараж.Съгласно ПКП към ПНИ на с.о. „*" новообразуван
ПИ № *
попадал в част от имот 245/стари граници съгласно Помощния КП към ПНИ/, който
имот бил включен в списъка на имотите преди образуването на ТКЗС, като съгласно
вписаните в него данни бил записан на
НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК, с площ на имота 1919 кв.м., от които 280 кв.м.
попадали в площта на новообразувания имот № *, част от имот * от плана на старите имотни граници бил
с вписан НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК и с площ на стария имот 1608 кв.м., от
които 499 кв.м. попадали в площта на новообразувания такъв, и част от имот * от плана на старите имотни
граници бил с вписан СОБСТВЕНИК О. В. и
с площ на стария имот 2328 кв.м.,от които 38 кв.м. попадали в площта на
новообразувания ПИ № *.
Същите данни,твърди ищцовата страна били визирани,
респективно вписани в Таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на
собствениците, послужила за изработване на ПНИ на СО „*", землище кв. *, О. В..Въпросната таблица, ведно с
ПКП, подчертава ищцовата страна в исковата си молба били основните елементи
послужили за изработването на плана на новообразуваните имоти по правилата на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ а Със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. на Областния
управител на област с административен център Варна бил одобрен плана на
новообразуваните имоти на СО „*", землище кв. *, О. В.. В регистъра на имотите, неразделна
част от този план, релевира ищцовата страна - за собственици на ПИ № * били вписани П.Р.П. и Б.А.П. по силата
на гореупоменатия нотариален акт.Във връзка със съставяне на нов АОС за
имота, посочва ищцовата страна в исковата си молба, релевира, че на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗОС, след влизане в сила на кадастралната карта, със
заявление, изх. № ОСИСД14001622ВН/20.03.2014г., адресирано до Началника на СГКК
- гр. Варна, от Директора на дирекция „ОСИСД" при О. В. било поискано
издаване на скица за ПИ *. Въз основа на заявлението от СГКК - гр. Варна бил
съставен акт за непълноти и грешки по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, като
същият бил подписан от упълномощен служител на О. В. като заявител. С уведомление,
вх. № ОСИСД14002895ВН/20.05.2014г. Началникът на СГКК - гр. Варна бил уведомил О.
В., че по повод подаденото заявление била издадена Заповед №
18-7579-27.05.2014г., с която административният орган бил отказал
изменение в КККР за поземлен имот с идентификатор *, по
заявление, вх. № 01-48302-21.03.2014г. на О. В..В мотивната част на цитираната
Заповед, релевира ищцовата страна било записано, че в кадастралния регистър за
конкретния поземлен имот са записани като собственици П.Р.П. и Б.А.П. с
документ - НА № *
от *г., том *, peг. *, дело *, вписан в СВ - гр. Варна а с писмо,
изх. № 24-7407-24.04.2014г. заинтересованите лица били уведомени на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК за започнатото административно производство. Последните
били депозирали възражение, с което изразявали несъгласие относно заличаването
им като собственици на ПИ * и вписването на заявителя О. В.. С оглед всичко
описано по-горе и във връзка с предприетите действия от страна на О. В.,
относно завеждането на настоящия иск, ищцовата О. В. пояснява още, че от
Началника на СГКК - гр. Варна било поискано издаването на скица - актуална
извадка от КККР на гр. Варна, административен район * в частта на ПИ с
идентификатор *, в отговор на което с писмо, peг. №
ОСИСД14002895_011ВН/16.08.2016 г., подписано от Началника на СГКК - гр. Варна
било съобщено на заявителя, че П.Р.П. и Б.А.П. са били възразили в писмен вид
срещу извършването на въпросната административна услуга - издаване на скица за
имота.Относно правото на собственост на О. В., ищцовата страна жела да бъде
взети предвид и следните твърдения:О. В. била придобила правото на собственост
върху поземлен имот № *
ех lege(по селата на закона). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС,
която правна норма била вписана като правно основание за съставяне на АЧОС №
5948/01.12.2009г., общинска собственост
пояснява ищцовата О. В.: са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Този друг
начин, пояснява О. В., бил указания в чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съобразно тази
разпоредба, земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата, била общинска
собственост. От всичко изложено дотук, досежно статута на процесния имот,
според О. В. се установявало именно това.Безспорно било, че процесния имот
попадал в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ а съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, прекратявало се правото на ползване върху земеделски земи, предоставени
на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. С влизане в сила на ЗСПЗЗ/Обн. ДВ, бр.
17 от 1 март 1991г./ правото на ползване ,релевира О. В. било прекратено.Съгласно § 63 от ПЗР към
Постановление № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ/обн. ДВ,бр. 112 от 1997г./ цитира
процесуалният представител на О. В. : „Права по § 4а и 46 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право
на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от
1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г., постановления на Министерския
съвет № 21 и 23 от1963г., № 12 от 1971г., № 76 от 1977г., № 1 от 1981г., № 11
от 1982г., № 30 от1985г., № 26, 58 и 67 от 1987г. и N° 34 от 1989г."В
исковата молба ищцовата страна прави анализ на основните относими правни
норми за обосноваване и на правният си
интерес от водене на исковото производство и в подкрепа на извода,че правото на
собственост върху В таци връзка се твърди, че предоставеното право на
ползване по силата на Постановление № 26/1987 год. на МС било прекратено по силата на закона, а
трансформирането му в право на собственост, съгласно пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ
можело да се реализира само по установен от закона ред, който изключвал
възможността за придобиване на имота по силата на изтекла придобивна давност -
по арг. от чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ.С оглед изложеното дотук, ищцовата страна
оспорва и възможността ответниците да са придобили правото на собственост въз
основа на давностно владение и доказателствената сила на нотариалния
констативен акт. (предмет на акцесорното искане с правно осн. производство по
реда на чл. 587 от ГПК). Действително, не отрича О. В., същата не била не в
законоустановения срок заповедта на Областен управител на област с
административен център Варна, в частта на НПИ *, но
специалния ЗСПЗЗ - § 4к, ал. 8, т. 1 и т. 4 предвиждал откриването на
процедура по изменение на този план, която имало точно указан ход на действие.
Предвид законоустановеното - арг. § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след прекратяване
правото на ползване, ползвателя П.Р.П.,*** бил
започнал да владее неправомерно, недобросъвестно предоставения му за
ползване имот. Същото в пълна степен важало и за неговата съпруга Б.А.П..***
подчертава, че от момента на влизане в сила на решението на ОбС -Варна,
респективно на създаването на селищно образувание м. „*", земята била
загубила земеделския си характер, съответно същата не съставлявала земя по чл.
19 от ЗСПЗЗ, респективно не била налице хипотезата на визираната правна норма.
Ако това било така, т. е ако процесния имот бил земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, то
тогава , според О. В., следвало да бъдат изпълнени изискванията, визирани в
тази конкретната законова разпоредба: с нарочно протоколно решение на ОСЗ -
Варна, по реда на чл. 45в ал.б от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ,
комисия при ОСЗ - Варна щяла да определи земеделските земи, имащи статут на
общинска собственост на основание по чл. 19. ал.1 от ЗСПЗЗ /останалата след
реституцията земеделска земя, за която имало влязъл в сила план за земеразделяне
и одобрена карта на съществуващи или възстановими стари реални граници/по
землища, и ако процесния имот имал това качество, щял да бъде включен в такова
протоколно решение, определянето на тези имоти, съставляващи земеделска земя
щяло да се извърши от комисия, назначена от директора на областната дирекция
"Земеделие". Ето защо и с оглед всичко изложено по-горе О. В.
отново заявява в исковата си молба, че правото на собственост за нея било
възникнало по силата на закона върху земеделската земя, след прекратяване
правото на ползване, предоставено по законоустановения ред на ответника, от
което право била черпила права и ответницата, на основание на императивна
правна норма - чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ а без значение за предмета на спора бил
факта, че от 2000г. земята е загубила земеделския си характер.Не на последно
по степен на важност място в исковата си молба ищцовата О. В. навежда
фактически твърдения относно производството образувано по искането на отв. П.П.
за заверка на Молба – декларация и издаване на удостоверение за снабдяване
с нотариален акт по обстоятелствена
проверка като подчертава ,че в случая се касае за извършване на административна
услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
Закона за администрацията, необходима за снабдяването с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с правно основание чл. 587 от ГПК. Удостоверяването
на правото на собственост на заявителя на административната услуга, респективно
наличието на конкурентни права, релевира ищцовата страна било от компетентността на съответния нотариус в
охранителното производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК.Във връзка с
изложеното по-горе О. В. се спира и на задължителната съдебна практика
обективирана в ТР 3 от 29.11.2012 г. н ОСГК на ВКС и TP № 11 от 21.03.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Веселка Марева, за да
подкрепи изводите си, че именно О. В. е носителя на спорното вещно право на
собственост а констативния нотариален акт полежи на отмяна по реда на чл. 587 ГПК. С оглед така релевираните факти и обстоятелства и извършен подробен
правен анализ на относимата към спора съдебна практика О. В. желае съдът да
уважи в пълнота предявените претенции спрямо ответниците и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК да присъди сторените от ищцовата страна съдебно деловодни разноски .
В
срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответниците П.Р.П. и Б.А.П. са
депозирали отговор на исковата молба. В отговора си ответниците правят следните
възражения: Видно било от представения от
ответниците с отговора на искова молба нотариален акт № *, том *, дело № *, вх.рег. № * г., че двамата ответници били признати
за собственици на основание извършена обстоятелствена проверка. Към писмените
доказателства, събрани за признаването на ответниците за собственици по
давностно владение, твърдят ответниците, пред нотариус били представени всички
изискуеми от закона доказателства а едно от тях било и издаденото от О. В.
удостоверение под номер ЗАО 36531/25.11.2009 г., където „след обстойно
изследване Становището на Директора на ПНО при О. В. било че „следва да се
завери молба - декларация и да се издаде исканото удостоверение за снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка”. На второ място ответниците
релевират в отговора на искова молба, че от исковата молба установили, че месец
след посоченото по-горе удостоверение О. В. била създала Акт № 5948/1.12.2009
г. за частна общинска собственост. Всичко това „неприятно изненадвало ответниците,
защото се разминавало с написаното в удостоверението”. За ответниците, твърдят
същите, било необяснимо действието на О. В. предвид факта,че до тогава нямало
издаден акт за общинска или държавна собственост, нямало и бивши собственици;
имотът не бил държавен нито общински никога а това били пустеещи места, хаври,
за които никой не проявявал интерес.Преди няколко години твърдят ответниците
видели няколко човека да обикалят този район и на въпрос на ответниците какво
търсели там им било отговорено, че мястото на ответниците с продавало. Така,
при възражение на ответниците, че мястото си било тяхно и че дори имали
нотариален акт, хората си заминали. На следващо по ред място ответниците
твърдят, че техните твърдения се доказвали и от приложените от О. В.
доказателства а именно, че ответниците преди време поискали издаване на
необходимите удостоверения за представянето им пред нотариус за извършване на
обстоятелствена проверка и признаването
им за собственици на процесния имот.Твърди се още от ответниците, че никой не
бил оспорвал правото им на собственост, не бил предявявал претенции нито пък
някой е искал да ги отстрани от имота а всички техни действия били съвсем
правомерни и съгласно закона поради което и нотариусът бил удовлетворил
искането им за снабдяване с нотариален акт и изслушал водените от ответниците
свидетели. Освен това във всички събрани и проверени документи: разписен лист
към КП * север, имот № * бил записан на П.Р.П., така било и в
Таблицата за разпределение на старите кадастрални единици по стария план. В
този имот, възразяват ответниците, същите били над 30-ет години съгласно
Удостоверение № 87/1988 на ИК на ОбнС Варна и там било записано,че имотът бил
хавра а сега нямало „и следа от някогашния пущинак”. След влизане в сила на
ЗСПЗЗ, поясняват ответниците, получили оценителен протокол от 1993 година, но
тогава „ги сполетели редица здравословни проблеми”, които не им позволили
производството по реда на § 4 а, ал. 1 и ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ да завърши.На следващо
място ответниците подчертават, че никой не бил предявявал права за този имот 16
–ет години, след 1993 г- и те поискали да се извърши обстоятелствена проверка
за бъдат признати за собственици на имота по давностно владение. Според
ответниците правело впечатление, че когато подали искането си за
удостоверението на 9.9.2009 г. Общината
била забивала издаването му (което било видно от датата на която ответниците си
го били взели) като в този период О. В. започнала действия по издаване на АОС (АОС №5948/1.12.2009 г. ,
вписан в АВ на 6.1.2010 г.) – т.е. до него момент нямало и индиции за започване
на производство по съставяне на АОС. Освен изложеното, твърдят ответниците, още
един факт говорел за неправомерните действия на О. В.: веднъж било направено
искане в АГКК за изменение на КККР и след издаване на Заповед № 18 –
7579827.5.2014 г. за отказ за изменение на КККР, от О. В. отново отправили
същото искане и получили още един отказ и с настоящата молба О. В. искала „да
си издейства права” върху вече „един имот придобил приемлив облик за продаване,
на онази хавра от
В проведеното по делото второ и последно открито заседание ищцовата
страна, представлявана от главен юрисконсулт Св.Ц.желае съдът да уважи в
пълнота предявената искова молба като основателна и доказана и в полза на
същата страна да бъдат присъдени разноските по делото .
В същото открито заседание ответниците явили се лично и
представлявани от адв.В. А. намират исковата молба за неоснователна и
недоказана поради което желаят съдът да отхвърли исковете и да присъди в полза
на ответниците съдебно деловодни разноски. В рамките на предоставяния от съда
срок ответниците по делото,чрез адв.А. са депозирали писмени бележки в които са
изложени доводи по същество на спора.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег.№ *,
дело № *
от *
г. , на *
г. нотариус с рег.№ * и район на действие РС Варна Р. К. , на
основание чл.587 ГПК е признала ответниците за собственици на процесния по
давностно владение.От приложеното на л.125- ти по делото четливо заверено за
вярност с оригинала копие на цитирания КНА е ведно,че нотариусът е признал
П.Р.П. с ЕГН ********** и Б.А.П.,ЕГН ********** за собственици по давностно
владение при равни квоти на следния
недвижим имот а именно 861,70 кв.м. от поземлен имот по КП на местност * , в землището на квартал * , гр.-Варна, О. В., обл.Варна, съставляващ имот пл.№ * по плана на СО „* „ , идентичен на част от парцел * , на част
от парцел * и на част от
парцел * по стари
имотни граници , при граници на целия
имот : ПИ * ,ПИ *, ПИ * и скат , ведно с
построената в гореописания недвижим имот
жилищна сграда на един етаж , с площ по данъчна оценка от 26,30 кв.м.,
включваща и таван с площ по данъчна
оценка 26,30 кв.м., както и ГАРАЖ с площ
по данъчна оценка от 21.30 кв.м. ведно със всички подобрения и трайни насаждения
в същия имот при данъчна оценка на имота
26 726,50 лева.
Установено е
по делото , че при съставянето на КНА пред нотариуса са били представени от
молителите – ответници по делото следните
доказателства : Заверена молба декларация с изх.№ Р – 01 ( 22
)22.12.2009 г. на р-н „ * „ при О. В., удостоверение ЗАО 36531/ 25.11.2009 г.
на О. В., Дирекция Общинска собственост, отдел „Земеделие „, Удостоверение № ОП
– 09-9400 – 576/1/17.12.2009 г. на Областна администрация на област Варна , удостоверение за данъчна оценка № **********/4.2.2010 г. на
Дирекция имуществени данъци при О. В.,
скица № 244/18.6.2009 г. , презаверена на 8.2.2010 г. от р-н „ * „ , копие от
писмо с изх.№ 1221/7.10.2009 г. на ОД Земеделие -Варна, удостоверение № Р – 01 ( 22).21.12.2009 г.на р-н *
при О. В. и квитанции за платени такси.
Установено
по делото въз основа на приложеното на л. 20 –ти заверено за вярност с
оригинала копие на акт за частна общинска собственост,че процесният имот е бил
актуван от О. В..От цитираното копие се констатира,че Акт № 5948 за частна
общинска собственост е бил съставен на дата 01.12.2009 г. от О. В. с вписано правно основание чл. 2 , ал.1 т. 7 ЗОС.Имотът е описан по следния начин в АЧОС : „ поземлен имот № * , с площ от
861,70 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност Боровец север, ПИ * с данъчна оценка 20 339,60
лева.В графата на същия акт „ бивш собственик на имота „ – полето е празно .В
т.10 от АЧОС е записано, че имотът се управлява от Кмета на О. В.,на основание
чл. 12 , ал.5 от ЗОС .В т.12 на акта за
актосъставител е вписано лицето Ф. А.- главен специалист отдел Общинска собственост
а в последната точка 13 –та „Забележки „е записано, че със Заповед № Р – 115/29.04.1996 г. на Кмета на О. В. е одобрен Кадастралния план на
местност * в гр.Варна и че в имота има построена
сграда.Изяснено е по делото ,въз основа на завереното за вярност с оригинала
копие на АЧОС , че същият акт е вписан в книгите по вписванията в АВ СВ
Варна на * г. , под том *, № *, вх.рег.№ * , нот.д. *.
С оглед
пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото са приети и
приобщени по надлежния ред и други писмени доказателства а именно : заверени
копия на : удостоверение изх. № **********/12.07.2016 г. за данъчна оценка по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК (оригинал); уведомление изх. № 24-10402-27.05.2014 г.;
Заповед № 18-7579-27.06.2015 г. на Началника на СГКК – Варна; съобщение рег. №
24-8883-14.05.2014 г. от Началника на СГКК – Варна; заявление вх. №
01-48302-21.03.2014 г. от Директора на Дирекция „ОСИСД” при О. В.; писмо рег. №
ОБС11-9303/228/29.06.2011 г. от Директора на Дирекция „ПНО”; писмо рег. №
ОБС11-9303/228/20.06.2011 г. от Директора на Дирекция „Общинска собственост”;
писмо рег. № ОБС10-2800/22/05.01.2010 г. от Директора на Дирекция „Общинска
собственост”; удостоверение изх. № **********/27.11.2009 г. за данъчна оценка;
скица изх. № 479/17.11.2009 г. на ПИ № * по ПНИ на м. „*”; Заповед № Р-115/29.04.1996 г. на Кмета на
О. В.; скица изх. № 478/17.11.2009 г. на ПИ № * по ПНИ на м. „*”; писмо рег. №
УТ-1010(610)/18.11.2009 г. от Директора на Дирекция „АТО” *; писмо рег. №
ОБС-9-1000(439)/04.11.2009 г.; писмо рег. № ЗАО-36531/25.09.2009 г. на Началник
отдел „Общинска собственост”; удостоверение
рег. № ЗАО-36531/25.11.2003 г. на Зам.-кмета на О. В.; удостоверение от
24.11.2009 г.; искане рег. № ЗАО-36531/09.09.2009 г.; скица изх. №
244/18.06.2009 г. на ПИ № *
по плана на СО „*”;
писмо рег. № ОСИСД14002895ВН_012ВН/01.09.2016 г. от Директора на Дирекция ОСИСД
при О. В.; писмо рег. № ОСИСД14002895ВН_011ВН/16.08.2016 г.; удостоверение изх.
№ 87/28.08.1988 г.; оценка на имота на П.Р.П. в м. „*”, подобект – *; разписен лист - гр. Варна, район на кв. *; оценителен протокол №
5407/07.10.1993г.; оценка изх. № 135/23.11.1993 г.; Приложение № 1 – за оценка
на земята; Приложение № 2 – за оценка на сгради и стопански постройки;
Приложение № 3 – за спадане на неизвършени строителни работи по сградите и за
прибавяне на подобренията в тях и такива, свързани с тях; Приложение № 4 –
оценка на насажденията в имота; Приложение № 5 – за оценка на прогресивно
нарастващите такси, дължими на държавата, за узаконяване на сгради, незаконно
построени, с разгъната застроена площ над 35 кв.м; молба от П.П. до
Техническата служба на кметство „*” от 26.05.1992 г.; декларация от П.П. от
26.05.1992 г.; таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците
в СО „*”, кв. *, гр. Варна; скица изх. № 1/13.01.2015 г. на ПИ № *по плана на
СО „*”; скица изх. № 2/13.01.2015 г. на ПИ № *по плана на СО „*”; регистър на
имот № *, находящ се в гр. Варна, м. „*”;
разписен лист – гр. Варна, район на кв. *; служебна бележка рег. №
ОСИСД14006485ВН_002АС/16.01.2015 г. от Кмета на Район „*” (оригинал);
удостоверение № ЗАО-36531/25.11.2003 г.
от Зам.-кмета на О. В.; заявление от П.П.; скица изх. № 244/18.06.2009
г. на ПИ № *по плана на СО „*”; писмо рег. № ЗАО36531/05.11.2009 г. от
Директора на Дирекция „ПНО” при О. В.; писмо рег. № ЗАО 3653/02.11.2009 г. на
Директора на Дирекция „Общинска собственост” при О. В.; писмо рег. №
ЗАО36788/36531/09.10.2009 г. на Началника на Общинска служба по земеделие –
Варна; писмо рег. № ЗАО36531/30.09.2009 г. на Началника на отдел „Земеделие”
при О. В.; писмо рег. № ЗАО36531/30.09.2009 г. от Директора на Дирекция
„Общинска собственост” при О. В.; писмо рег. № ЗАО3653/25.09.2009 г. на
Началник отдел „Общинска собственост” при О. В.; искане рег. №
ЗАО36531/09.09.2009 г.; скица от 04.07.2014 г.; таблица за разпределение на
кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план, местност
„*”, кв. *, гр. Варна; разписен лист –
гр. Варна, район на кв. * ; оригинал на дубликат на удостоверение за сключен
граждански брак от 06.03.2017 г., издадено въз основа на акт за граждански брак
№ 1242/07.08.1960 г.; заверено копие на писмо рег. №
ОСИСД14002895ВН_014ВН/06.03.2017 г. от Директора на Дирекция „ПНО” при О. В.;
оригинал на удостоверение изх. № **********/09.03.2017 г. за данъчна оценка по
чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ; заверено копие на удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № АУ023335ВН/16.03.2017 г.
За
пълното изясняване на фактическата страна по делото е допусната и необходимата съдебно
- техническа експертиза, възложена на вещото лице Р.П..Изготвената по
делото СТЕ е приобщена на листи от 156
до 158 –ми по делото а на към същото заключение на л. 159 –ти вещото лице е
изготвило и необходимата комбинирана скица. Видно от обстоятелствената част на
заключението на в.л.инж.П., вещото лице
е използвало описаните по-горе и относими писмени доказателства по делото ,
провело е проверка и в О. В. и район *
както и оглед на място ,поради което съдът се спира основно на заключението на
вещото лице без да анализира поотделно всяко едно писмено доказателство
визирано по –горе и представено от двете страни по спора за доказване на фактическите им твърдения.
Безспорно
се установява по делото че за изготвяне
на СТЕ вещото лице П. е проверило всички книжа по делото , КП от 1979 с
попълване от
Въз
основа на проверка на писмените доказателства по делото, действалите планове от
На второ място вещото лице дава отговор и на въпроса дали е
налице идентичност между имота визиран в АЧОС № 5948/01.12.2009 г., с имота по КНА
26/2010г. и с процесния такъв.
За да даде отговор на така поставения въпрос
,в.л.Р.П. сочи в заключението си, че в АЧОС
№ 5948/01.12.2009г., (лист 20 от делото), се описвал поземлен имот № *с площ
от
При така изложеното по-горе, в.л.П. дава заключението ,че
процесният поземлен имот, съгласно действащата кадастралната карта
представлява: имот с идентификатор № *, урбанизирана територия, с площ 862
кв.м., при граници: *
(по предходен КП скат и път), * (по КП включващ и имот № *)-
т.е. Налице е идентичност между имота, визиран в АЧОС № 5948/01.12.2009г., с имота по КНА
6/2010г и с процесния такъв.
На трето и последно място,вещото лице Р.П. дава отговор и на
другият правно релевантен въпрос : Бил
ли е имотът земеделски
преди колективизацията, включен ли е в ТКЗС
или друго ДЗС; бил ли държавна собственост, на какво основание, издаван ли е
АДС; предоставян ли е за ползване процесния имот по реда на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и на кого, налице ли са данни, съответно документи това; проведено
ли е производство по трансформиране правото на ползване в право на собственост
по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; провеждана ли е реституционна процедура,
заявен ли е възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; има ли издадена заповед no nap. 4к
ПЗР ЗСПЗЗ, в чия полза; съставлява ли процесния имот земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ?
На така поставения въпрос, в.л.П. дава отговор, че преди колективизацията, процесният имот е бил земеделска земя, в последствие включена в баланса на ТКЗС. От колективизацията
на1991 г. имотът е попадал в т.н. „зони за земеделско ползване „ ; от
В кориците по делото, подчертава в.л. няма представен АДС за
процесния имот.
Същият имот,заключа в.л.П. е бил предоставен за ползване на П.Р.П.
с Удостоверение № 87/23.08.1988 г. ИК на ОНС - Варна /съгл. скица № 277/18.06.2009
г., издадена от О. В., р-н „*" (
лист 64 –ти от делото). Съгласно ПКП към
ПНИ на СО * , заключава инж.П. имот
№ 5401.*попадал в стари имоти с
планоснимачни номера *,* и * –
всичките записани на „ неидентифициран собственик „
Категорично на последно място в точка 3 от заключението си
в.л.Р.П. сочи ,че порцесният имот не съставлява земеделска земя по смисъла на чл.19 ППЗСПЗЗ. В следващата последна точка 4 –та от задачата вещото лице описва имота като изградена двуетажна масивна жилищна
сграда и изградени масивни постройки .Имотът ,пояснява вещото лице , е отграден
от всички страни с ограда от метална
мрежа и бетонови колове , много добре
стопанисван ,като част от същия бил засят с лозя, част била овощна много добре
поддържана градина , водоснабден и
канализиран .Горното е видно и от снимковия материал на стр.3- та от СТЕ (
л.158 от делото ).На следващо място към СТЕ както бе посочено на лист 159 –ти
по делото е приложена и комбинирана скица в която е нанесен имота по действащ
план и върху която се вижда припокриването с имота за който ответниците са се
снабдили с КНА.
Освен цитираните по-горе писмени доказателства и заключението
на в.л. П. по делото са събрани и
гласни доказателства, допуснати в полза на ответниците – съпрузите П..
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата
29.09.2017 гт. ( л.162- 163) са изслушани допуснатите до разпит свидетели М. Д.
Б. и Я. Г. Д..
Св.М.Б.– без дела и родствени отношения със страните дава
показания от които се установява ,че познавала и П. и Б. П., като били съседи по лозя в „* „ от 1978 година. Свързвала свидетелката година с това, че те се били настанили да работят
там места , които им ги предоставили по
§ 4 , като мисли и че на П.мястото било дадено по този начин.Разликата между имота на свидетелката и тази на П.,
обяснява св.Б.била огромна, т.к. още от началото мястото на П.било една поляна,
пясъчна кариера , която П. изравнявал с
един трактор и така се били оформили по-прилично парцелите , нямало дърво, нямало лоза, нямало нищо посадено-било тогава „ абсолютен
пущинак „ .За разлика от преди св.Б.обяснява,че сега имотът на П. и Б.,след
положен от тях много труд бил много красив- с насадени цветя ,рози, боядисани
бордючета, с плодни дръвчета –ябълки ,сливи , смокини имали и няколко реда лозе . В имота на съседите на свидетелката ,
обяснява същата имало и вода и ток , имали си къщичка ,която не била палат
а удобна за семейство - едното било гаражче а отгоре имало две стаички а в повечето случаи П. живеел
там, т.к.Б. била по-болнавичка и той я водел там събота и неделя.Същата
свидетелка обяснява,че местата в този район били от около 800 квадрата и от
времето на
Вторият разпитан свидетел по делото Я. Д.дава почти същите по
смисъл показания като св.Б.като обяснява
пред съда ,че мястото на съседите й П. и
Б.било 700 квадрата , но не знаела те откъде имат мястото си . П. и Б. били
хората ,които свидетелката знаела ,че се грижели за мястото а заслугата
мястото да е като райска градина била на
П., който навремето още с трактор
изравнил мястото , после садили лозе,
дръвчета.Сега , обяснява св.Д., в имота на П. и Б.имало кайсии, ябълки , бадеми, праскови, имали лозе
а в място си имали и постройка и
гараж.Това което св-Д.знаела за съседите си
по лозе, че сега общината им
пращала някакви писма и хората били
притеснени от това нещо ,но не може да каже какво искала общината.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи: Изложената в исковата
молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на
исковата претенция обуславят извод за предявен от О. В. против ответниците
–съпрузите П.отрицателен установителен иск с искане да бъде установено в
отношенията между О. В. и ответниците- съпрузите П., че последните не са
носители на вещното право на собственост по отношение на описаният в исковата
молба недвижим имот, респективно и при уважаване на отрицателния установителен
иск да бъде отменен и КНА с който ответниците се легитимират в правния мир като
носители на правото на собственост върху имота .
С
доклада по делото съдът е квалифицирал предявените
искови претенции от ищцовата О. В. против веки един от двамата ответника по
чл.124, ал. 1 ГПК – отрицателни установителни искове и акцесорно искане с
правно осн. чл. 537 ГПК за отменяване на
издадения в полза на ответниците КНА. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът с доклада по делото е разпределил
доказателствената тежест между
страните както следва:В тежест на ищцовата страна е било възложено да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване правният си интерес от водене на отрицателен
установителен иск спрямо ответниците; респективно и фактите и обстоятелствата
на които основава отрицателния установителен иск за да отрече правото на
собственост на ответниците: индивидуализацията на недвижимия имот по действащ
план и идентичността на поземления имот със стария номер по предходен план;
твърденията си, че имотът е бил предоставен за ползване и че правото за
ползване и погасено както и че имотът поради неговия характер не е могъл да
бъде придобит по давност от ответниците, вкл. и че за този имот има съставен
АЧОС. В тежест на ответната страна - т.е. на всеки един от
двамата ответника по иска , съдът е възложил да установи и докаже, че притежава
вещното право на собственост върху процесния имот, в частност че имотът е бил
придобит от ответниците на основание давностно владение като бъде установено че именно процесният
имот е владян от ответниците трайно, необезпокоявано и явно и с намерение за
своене с установяване и доказване на началния и крайния момент на давностното
владение. В тежест на ответниците е възложено да установят и докажат, че за
упражняваното от тях давностно владение са се снабдили с КНА,който обективира
твърдените от тях в отговора възражения за трайно владение на имота,респективно,
че КНА установява правото на собственост на ответниците. По акцесорния иск с правно осн .
чл. 537, ал. 2 ГПК съгласно ТР № 3/29.11.2012 по т.д. № 3/2012 ОСГК на ВКС
съдът е указал на ищцовата страна, че нейна е тежестта да установи и
докаже , че признатото с КНА вещно право на собственост на ответниците върху
процесния недвижим имот не е съществувало към момента на издаване на КНА, като
се позове само и единствено на положителни факти или правоизключващи или
правопогасяващи твърдения и възражения.
С
окончателния доклад по делото съдът е обявил на страните ,на осн. чл. 146,
ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, че не е спорно и не се нуждае от доказване,
че:ответниците са се снабдили с нотариален акт № *,
том *, peг. № *,
дело № * от *
г., вписан в СВ - гр. Варна на * г., вх. peг. № *, Акт
№ *, том *, дело
№ *,О. В. е издала Акт за частна общинска собственост № 5948
за поземлен имот № *, м. „*”,
гр. Варна.
При така разпределената
тежест на доказване между страните, приетите за безспорни факти и
обстоятелства, въз основа на съвкупния и поотделен анализ и на писмените и на
гласните доказателства съдът извежда извода,че предявения иск с правна
квалификация чл.124 , ал.1 ГПК от О. В. против ответниците е допустим,
основателен и доказан .
За да обоснове този извод
съдът на първо място счита,че следва да бъде отбелязано,че въз основа на ясното
и мотивирано и безпристрастно заключение на в.л.Р.П. се налага единственият
извод, че процесният имот е напълно идентичен с имота за който ответниците са
се снабдили с КНА а от своя страна О. В. издала АЧОС .Спорът се свежда до това
дали след като е установена пълната идентичност между имота ,актуван от О. В. и
имота за който ответниците имат констативен нотариален акт е било възможно към
момента на издаването на КНА и към настоящия момент ответниците да придобият
вещното право на собственост върху имота по оригинерен начин ( респ. и в режим
на СИО,т.к.няма спор че ответниците са съпрузи ).
Съдът зачита гласните
показания на водените от ответниците свидетели като намира същите и за преки и
незаинтересовани от анализа на които се извеждат два основни извода- първият
,че имотът е бил предоставен за ползване на ответника и попадал в територия по
§ 4 ПЗР ЗСПЗЗ и вторият ,че от предоставяне правото на ползване ответниците са владели
имота започвайки от изравняването на терена до пълното облагородяване което
владение продължава и досега .
Освен гласните доказателства обаче , съдът следва да
обсъди по делото и нормативната база, релевантна за периода от
По делото не е спорно между страните, че фактическата
власт върху имота се упражнява именно от семейство П..Спорът по делото е дали сем.П.са
придобили имота на оригинерно основание
при наведените твърдения затова, че са вледели трайно, явно и необезпокоявано
имота, поради което и са се снабдили с КНА .Вторият спорен въпрос по делото е
свързан с твърденията на ищцовата страна наведени в исковата молба ,че
процесният имот пода в територия по параграф 4 на ПРЗ на ЗСПЗЗ.За да
даде отговор на спорните въпроси съдът съобрази събраните по делото
доказателства, нормативната база и установената трайна съдебна практика на ВКС.Съгласно
приложимият материален закон - Закона за Собствеността-чл. 68 от ЗС,
установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне
владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В случая
на първо място ответниците не твърдят, че са владели и своили имота по
отношение на определено физическо лице или по отношение на Общината .В отговора
на искова молба ответниците сочат, че за начало на давностно владение –1990г. (
Изложените съображения по същество на спора, обуславят
извод за основателност на предявения отрицателен
установителен иск за собственост, поради това, че ответниците не са могли и не
са придобили собствеността върху спорния имот на основание придобивна давност
за периода от 1990 или от
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
След като ищцовата страна по делото е установила и
доказала твърденията си залегнали в исковата молба а ответниците не са
установили при условията на пълно и главно доказване принадлежността на вещното
право на собственост върху процесния имот и то на оригинерното основание на
което се позовават и на което им е бил издаден КНА, се налага и извода,че и
акцесорното искане на ищцовата О. В. по реда на чл. 537, ал.2 ГПК е основателно
и като такова следва да бъде уважено.Безспорно по делото е установено и
доказано,че за процесния имот ответниците са се снабдили с КНА , който акт
обаче подлежи на отмяняване именно по реда на чл. 537, ал.2 ГПК ,т.к.
ответниците имащи качество молители в охранителното производство в което са се
снабдили с титула за собственост не са придобили правото на собственост върху
спорния имот на оригинерно основание.
Само за яснота при произнасянето съдът намира за нужно да
посочи , че следва да се произнесе само
с петитумите, с които е сезиран а именно досежно поземления имот ,без
построените в него обекти.
За постигане на пълнота на мотивите, настоящият съдебен
състав намира за необходимо изрично да посочи, че практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК, е
трайна относно възможността за придобиване по давност на имоти общинска
собственост, постановени са и други релевантни за спора актове на ВКС като
например Решение № 214 /25.11.2013 на
ВКС по гр.дело № 3524/2013 г. на І.Г.О. с докладчик председателят Стойчо Пейчев
по реда на чл.303 ГПК ,както и Определение №
2 / 3.1.2014 г. на ВКС по гр.дело № 6753/2013 на ІІ Г.О. с докладчик
председателят Красимир Влахов по реда на чл. 288 ГПК, към които мотиви съдът се придържа.
При така изложеното по-горе и с оглед изхода на спора
съдът следва да присъди в полза на ищцовата страна сторените по делото съдебно
деловодни разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК, представен в последното
открито заседание и приложен на л. 160-ти.Претендираните
от ищцовата страна разходи са три – 242,14 лв. за пратена такса, 14,70 лв.за
довнесена държавна такса, 200 лева за депозит за СТЕ и 300 лева юрисконсултско възнаграждение-
т.е. общо 756, 84 лева. Претендираните разходи за държавна такса и депозит за
в.л.са доказани и по основание и размер а сумата от 300 лева е минимално
възнаграждение по Наредба1/2004 за процесуално представителство и дължимо на
осн.чл. 78, ал. 8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК
съдът присъжда изцяло в полза на ищцовата страна и в тежест на ответниците
сумата от 756,84 лева ( седемстотин петдесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки )- разноски по делото ,сторени от ищцовата страна пред настоящата
инстанция .
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищцовата
страна -О. В., БУЛСТАТ *, административен адрес: *, представлявана от КМЕТА на О. В. И.
Н. П. и ответниците: П.Р.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** , ЧЕ ОТВЕТНИЦИТЕ П.Р.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на
поземлен имот с идентификатор *, индивидуализиран по КККР на
гр.Варна,административен район „*”, С.О. „*”, одобрени със Заповед № РД – 18 –
73/ 23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № РД -18 –
7579- 27.05.2014 г. на Началник на СГКК – Варна, с площ от 862 кв.м., при
съседи: ПИ *и ПИ *., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК .
ОТМЕНЯВА издадения
Констативен нотариален акт № *, том *, рег.№ * ,дело № * от * г.,
вписан в АВ СВ Варна на * г., вх.рег.№ *, Акт № *, том *, дело № * г. в полза на ответниците П.Р.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** по силата на който
същите са признати за собственици на процесния имот – поземлен имот
с идентификатор *, индивидуализиран по КККР на гр.Варна,административен
район „*”, С.О. „*”, одобрени със Заповед № РД – 18 – 73/ 23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, последно изменение със Заповед № РД -18 – 7579- 27.05.2014 г. на
Началник на СГКК – Варна, с площ от 862 кв.м., при съседи: ПИ *и ПИ *, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК
ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на О. В., БУЛСТАТ *,
административен адрес: *, представлявана от КМЕТА на О. В. И. Н. П. СУМАТА от
756,84
лева ( седемстотин петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки )- сторените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК
от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от
настоящето Решение да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: