Разпореждане по дело №10018/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9643
Дата: 9 август 2024 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20241110210018
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 9643
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело
частен характер № 20241110210018 по описа за 2024 година
Днес, 09.08.2024 г., в закрито съдебно заседание, Делян Дилков - районен съдия и съдия-
докладчик по н.ч.х.д. № 10018/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, след запознаване с
материалите по делото, констатирах, че с разпореждане от 17.07.2024 г. на тъжителя са дадени
изрични указания за провеждане на тъжбата, в съответствие с изискванията на процесуалния закон,
като е била надлежно разяснена и важността на всяка една от необходимите конкретизации.
Екземпляр от същото е връчен на 31.07.2024 г.
С постъпило на 29.07.2024 г. (т. е. преди датата на уведомяване за указанията на съда)
заявление-уточнение. Със същото тъжителят надлежно е уточнил времевите параметри (дати и
часове) на четирите деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, представяйки и
доказателства за заплащане на дъжимата се държавна такса за разглеждане на тъжбата.
Същевременно, обаче, не всички дадени указания са били изпълнени, в резултат на което
обвинителната теза е фомулирана по начин, непозволяващ организиране на адекватна защита (касае
се за изначални неясноти по съставомерни белези, а не – до евентуална необходимост от
прецизиране на обвинителната теза, по реда на изменение на обвинението, в преклузивния 6-
месечен законов срок).
На първо място, продължава да е налице липса на изрично твърдение – къде се твърди
предаването на детето на 12.07.2024 да е било дължимо. Липсата на подобно твърдение, въпреки
указаната от съдията-докладчик важност на обстоятелството, налага извод за отсъствие на
съществено обстоятелство от обективната страна на изпълнителното деяние (т. е. обстоятелство,
срещу което ще следва да може да се гради защита, още повече – за предходните три деяния се
сочат различни адреси на дължимо поведение и в този смисъл дори предположения не биха могли
да бъдат градени), но и в светлината на правилата за подсъдност, делото би било подсъдно на съда,
в района на който е довършено престъплението. Доколкото това е последното по време деяние,
включено в състава на продължаваното престъпление, дори подобна формална преценка е
невъзможно да бъде извършена.
Коректно е да се отбележи, че формално, при неизпълнение на указанието за посочване на
място на извършване, касателно само последното от деянията, съдията-докладчик разполага с
въможността да прекрати производството, само по отношение на него, т. е. да даде ход на тъжбата,
по отношение на другите три деяния, съобразявайки посочените за тях места на извършване и
1
направени конкретизации. Последните, по отношение на тях, обаче, също не са изпълнени в цялост.
Това е така, доколкото продължават да липсват надлежни твърдения, касателно точния начин на
дължимо се предаване (държане на детето на конкретен административен адрес, „до поискване“ от
правоимащия родител; „доставка“ на детето до адрес за предаване или до конкретно жилище и
пр.), което има пряка връзка с формите на изпълнителни деяния (действие или бездействие), за
които се иска ангажиране отговорността на М. С.. Тази продължаваща липса на яснота има
отношение и към двете предвидени в закона форми на изпълнително деяние (осуети или не
изпълни, т. е. едната - предполагаща активни действия, насочени към неправомерно поставяне на
препятствия, а другата – противоправна пасивност). Всички тези дефицити на обвинителната теза,
според съдията-докладчик, въпреки дадените конкретни указания и разяснена важност на всяко
едно от обстоятелствата, не позволяват обвинителната теза да бъде приета за ясно и недвусмислено
формулирана.
Предвид изложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство, във връзка с н.ч.х.д. № 10018/2024 г. по описа
на СРС, НО, 11 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване от тъжителя пред СГС в 7-дневен срок от
уведомяването му, по реда на Глава XXII НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2