№ 2091
гр. София, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20241100102469 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Анетика“ ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу ДП „Национална компания „Железопътна
инфраструктура”, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
33 000 евро, претендирана като обезщетение за причинени от противоправно поведение
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- „Анетика“ ЕООД, чрез пълномощника чуждестранен адвокат П. Ц. Д., от
Адвокатско дружество „Д. и Д.а“ твърди, че е собственик на индустриален ЖП-клон,
отделящ се от общата мрежа на техническата железопътна инфраструктура при Гара
Казичене, от край стрелка № 16 и продължаващ на запад по правата на стрелка №101, през
поземлен имот с идентификатор 35239.6110.2726, водещ до товаро-разтоварна рампа в
собствения на дружеството - ищец поземлен имот с идентификатор 35239.6110.2725,
обслужваща изградения в имота Спедиторски центьр - складове и офиси, представляващ
СГРАДА с идентификатор 35239.6110.2725.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Казичене, общ. Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-
18-77/ 2 1.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: обл. София
(столица), общ. Столична, с. Казичене, район „ Панчарево“ , ул. „ ******* Навежда, че от
придобиване на ЖП-клона, дружеството го е експлоатирало и поддържало в изправност,
включително е сключвало договори за технически надзор с ответника и договори за
експлоатация с „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ООД, тъй като отдава под наем горепосочения
1
спедиторски център. Именно ползването на ЖП - клона и товаро-разтоварната рампа са
причината да бъде нает спедиторския център, тъй като железопътният превоз е основния
начин за доставка на суровини на наемателя. Сочи, че през месец януари 2019 г. ответникът
започнал ремонт на участъка Казичене - Елин Пелин, като част от модернизацията на
железопътната линия София-Пловдив: Железопътен участък София-Подуене-Искър-
Казичене-Елин Пелин. Поради ремонта достъпът до тогавашния коловоз № 6, който към
момент е с нов № 4, през който се достига до притежавания от дружеството ЖП-клон, е
спрян и същият е неизползваем. Вследствие на реконструкцията на участъка, товаро-
разтоварната рампа на спедиторския център също не може да се използва по
предназначение, тъй като служи за разтоварване на вагоните, придвижвани от ЖП-клона.
Сочи, че в годишната програма на ответника е обявено, че посоченият горе ремонт ще
приключи в края на 2020 г. Съгласно информационната табела на обекта ремонтът следва да
приключи през май 2021 г. Съобразявайки последното, при подновяване на договора с
наемателя си, ищцовото дружество се съгласило да му се заплаща наем с 1 000 евро без ДДС
по – нисък от стандартната цена за период от 5 месеца, поради невъзможността да се
използва обекта в пълен обем. Поддържа, че въпреки обявената крайна дата на ремонтните
дейности и до момента на подаване на исковата молба или вече три години след крайния
срок, ответникът все още не е приключил ремонта и обектът му все още не може да се
използва в пълния капацитет. Предвид това и наемателят му продължава да му заплаща по –
нисък с 1 000 евро без ДДС наем за ползването му. Навежда, че съгласно чл. 3 от Закона за
железопътния транспорт обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която
са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна
собственост, а ползването им се осъществява от „Националната компания "Железопътна
инфраструктура"“ / НКЖИ/. Понятието „ обекти на железопътната инфраструктура“ е
дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗЖТ, където е посочено, че такива обекти са всички железни
пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл.2 от ЗЖТ, необходими за движението на
железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии
и прилежащите към тях терени. Освен предоставеното му право да използва железопътната
инфраструктура, чл.9, ал.3 от ЗЖТ определя, че ответникът е неин основен управител и в
качеството на такъв на основание чл. 10, ал. 1, т . 1 и т .2 от ЗЖТ, на същия е вменено
задължение по осигуряване използването на жп инфраструктурата, както и задължението да
извършва ремонтни дейностите по нейното развитие, ремонт, поддържане и осигуряване на
експлоатацията й. Сочи, че задължения по изграждане, обновяване, модернизация и
предоставяне на достъп до жп инфраструктурата от страна на ответника са регламентирани
още и в чл.3, ал.1 от Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната
инфраструктура. С оглед гореизложеното намира, че за ответника съществува нормативно
установено задължение не само да ремонтира и поддържа железопътната инфраструктура,
но и да осигурява безпрепятствен достъп до нея за лицата, които имат такова право по закон.
В тази връзка навежда, че той има право на достъп до железопътната инфраструктура, тъй
като е собственик на обслужващо съоръжение на основание §1, т.48, буква а), подбуква гг)
от ДТ на ЗЖТ и § 1, т .18 и т. 19 от ДР на Наредба № 41 от 27.06.2001 год. за достъп и
2
използване на железопътната инфраструктура, тъй като съществуващият страничен коловоз
в притежавания от него ЖП-клон се използва за гариране, което попада в обхвата на
Приложение №1, т.2, буква г) от наредбата. Заявява, че чл.4, ал.2 от посочения подзаконов
нормативен акт, регламентира правото на достъп до железопътната инфраструктура за
извършване на услуги за превоз на товари и при справедливи и прозрачни условия на
лицензираните предприятия, включително право на достъп до инфраструктура, която
свързва морските и вътрешните пристанища с други обслужващи съоръжения, посочени в
т.2 от приложение 1 и до инфраструктурата, която обслужва или би могла да обслужва
повече от един краен потребител. На следващо място посочва, че чл. 121 и следващите от
Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт, подробно
регламентира правата и задълженията на собствениците на индустриалните ЖП - клонове,
както и редът, по който същите осъществяват достъпа си до общата мрежа на
железопътната инфраструктура. Съгласно чл. 122 от посочената наредба собственикът на
индустриалния ЖП-клон е длъжен да сключи договор за експлоатация на клона с превозвач,
който урежда условия за подаване и придвижване на вагоните от общата мрежа на
железопътната инфраструктура към клона и обратно. За да бъде сключен такъв договор,
естествено условие е индустриалният ЖП-клон да бъде свързан с общата железопътна
коловозна мрежа, функционирането на която е задължение на ответника. При така
изложеното намира, че ответникът е нарушил задължението си да му предостави достъп до
железопътната мрежа и това е довело до възникване в негова тежест на имуществени вреди
за периода от юни 2020 г. до февруари 2024 г., изразяващи се в получаване на по-ниска
наемна цена за имота му в общ размер на 33 000 евро, или с по 1 000 евро без ДДС на месец.
На база на посоченото намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск,
претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, ЕИК
*********, оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че посоченият от ищеца
ремонт се осъществява въз основа на обществена поръчка по договор с ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“ в
качеството на изпълнител. Именно това дружество е допуснало забавяне в завършването на
процесния обект, поради което то следва да носи отговорност за причинените от това вреди.
Евентуално твърди, че ищецът сам е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като към
момента на подновяване на договора с наемателя е знаел, че на обекта не се извършват
строителни дейности, че същият е спиран многократно и съответно поставения на
информационната табела срок обективно не може да бъде спазен. С оглед изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск, представя писмени доказателства, претендира разноски за
производството по делото.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД
3
вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на
други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да
бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа
на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице,
респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа;
настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и наличието на
пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане,
поради което ищцата не следва да установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно
доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
При цялостния анализ на събраните и описани по-горе доказателства съдът приема, че
всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са осъществени.
В настоящия случай следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника за
репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди, причинени вследствие на
забавата на изпълнителя ДЗЗД „KEJIET АБ“ с изпълнението на ремонтните дейности по
железопътната инфраструктура, довела и до неизпълнение на задължението на ответника за
осигуряване на достъп на ищеца до общата мрежа на железопътната инфраструктура. На
основание чл. 49 от ЗЗД, ответникът отговаря за действията на третото лице ДЗЗД „КЕЛЕТ
АБ“, на което е възложил извършването на ремонта по силата на договор №5546/07.11.2016г.
С оглед твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, за това, че той не
носи вина за забавата в изпълнението на ремонтите дейности, следва да се отбележи, че
отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и не изисква виновно
поведение от страна на самия ответник. Достатъчно е да е налице виновно поведение на
изпълнителя ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“, а ответникът в отговора на исковата молба посочва
виновно поведение на на изпълнителя ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“.
Съгласно първоначалните предвиждания на договор №5546/07.11.2016г. срокът на
изпълнение на реконструкцията е до края на месец май 2021г., ищецът е следвало да търпи и
е търпял ограниченията в експлоатацията на своя ЖП-клон, доколкото същите са били
наложени от законосъобразни действия по ремонт и поддръжка на общата мрежа на
техническата инфраструктура. Обаче от месец юни 2021 год. и до настоящия момент е
налице противоправно деяние, изразяващо се в неосигуряване на достъп от общата мрежа на
железопътната инфраструктура до индустриалния ЖП-клон на ищеца. Спирането на
4
горепосочения достъп и невъзобновяването му в срок е рефлектирало пряко в
имуществената сфера на ищеца, тъй като ищецът е получил 1000 /хиляда/ евро по-ниска
наемна цена за всеки месец през периода юни 2021 год. до февруари 2024 год., включително.
Следователно претърпените от ищеца имуществени вреди към момента на предявяване на
иска възлизат в размер на 33000 /тридесет и три хиляди/ евро.
Налице е увреждащ ищеца резултат, който се намира в пряка и непосредствена връзка с
изложеното по-горе поведение на ответника.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Видно от приложение списък
по чл.80 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 6 781.70лв.
Възражението на ответникът за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, ЕИК *********,
представлявано от инж. М.Г. - Генерален директор, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, да заплати на „Анетика“ ЕООД, със седалище в гр. София и адрес на
управление: район „Витоша“, кв. „Драгалевци”, ул. „Петко Стайнов“ № 38, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Я.И.Ц., чрез пълномощника чуждестранен
адвокат П. Ц. Д., от Адвокатско дружество „Д. и Д.а“, по иск с правно основание чл.49, вр. с
чл.45 от ЗЗД обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 64 542.39лв.,
равняващи се 33 000евро, заедно със законната лихва върху тези суми от 29.02.2024г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, ЕИК *********,
представлявано от инж. М.Г. - Генерален директор, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, да заплати на „Анетика“ ЕООД, със седалище в гр. София и адрес на
управление: район „Витоша“, кв. „Драгалевци”, ул. „Петко Стайнов“ № 38, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Я.И.Ц., чрез пълномощника чуждестранен
адвокат П. Ц. Д., от Адвокатско дружество „Д. и Д.а“, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 6 781.70лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6