№ 828
гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110100926 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150
от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на С. Т. К., действаща като майка и законен представител
на малолетния П. Й. Г., и на непълнолетната Т. Й.а Г.а, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител С. Т. К., срещу Й. Г. Й., с която се претендира изменение на
присъдените по гр. д. № ****/2012 г. на Районен съд – Велико Търново издръжки за децата,
които да се увеличат от 78.00 на 180.00 лева. С молбата се претендира още заплащането на
издръжки за три години назад в размери от по 6 480.00 лева за всяко от децата.
В молбата се твърди, че ответникът е осъден да заплаща на децата си П. Й. Г. и Т. Й.а
Г.а месечни издръжки в размери от по 78.00 лева, както и че понастоящем нужди на децата
са нараснали и така присъдените издръжки за недостатъчни за покриването им.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.
С разпореждане от 30.5.2022 г. съдът е върнал исковата молба в частта, с която се
претендира осъждането на ответника за заплащане на издръжки за минал период в размери
от по 6 480.00 лева за всяко от децата, като е прекратил производството по делото в тази му
част.
В открито съдебно заседание майката С. Т. К. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на претенциите.
Ответникът заявява, че не оспорва претенциите, като моли съдът да се произнесе с
решение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
1
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че С. Т. К. и Й. Г. Й. са
родители на непълнолетната Т. Й.а Г.а и на малолетния П. Й. Г., както и че с решение по гр.
д. № ****/2012 г. на Районен съд – Велико Търново бащата е осъден да заплаща месечни
издръжки за всяка от децата си в размери от по 78.00 лева.
От изготвения социален доклад се установява, че Отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Велико Търново работи по случая на Т. и П. Г.и от
м. март 2022 г. след сезиране от Отдел „Закрила на детето“, гр. Стражица. Поводът за
започване на работата със семейство е постъпил сигнал, в който се сочи, че децата са гладни,
мръсни и за тях не се полагат необходимите грижи. В хода на работата е установено, че
майката среща затруднения при задоволяване на базовите потребности на децата, тъй като
не разполага със собствени доходи и няма възможност да работи поради вродено увреждане.
Сочи се, че именно майката е родителят, който полага основните грижи за децата, която
обаче не е трудов заета и не разполага със собствени доходи, а разчита на плащания по
ЗСПД в общ размер на 160.00 лева за петте си деца.
От приложената справка от ТД на НАП – Велико Търново се установява, че същите
нямат официално регистрирани трудови договори.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявените искове
за доказани по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно определената издръжка
се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в
определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на
издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във
възможностите на родителите.
От постановяване на решението по гр. д. № ****/2012 г. на Районен съд – Велико
Търново до настоящия момент са изминали близо от 10 години, през който период с
нарастване възрастта на децата несъмнено са се увеличили и техните нужди. Така, при
определяне първоначалния размер на издръжките Т. е била на 5, а П. на 3 години, а сега
същите са ученици, което обстоятелство неминуемо е довело до нарастване на нуждата им
от средства, предвид необходимостта от закупуване на учебни пособия и помагала, на
подходящо облекло, включително за извънкласни занимания, отделяне на средства за
организирани мероприятия, екскурзии, джобни и пр. В този ред на мисли, при доказване
повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се прилага строго
формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна
доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения период от време е
променен и минималният размер на издръжката за едно дете с оглед променения размер на
минималната работна заплата за страната, като от 77.50 лева към м. януари 2013 г.,
минималният размер на издръжката понастоящем е 177.50 лева, т.е. налице е увеличение от
близо два пъти и половина, което несъмнено сочи на изменение на икономическата
2
обстановка в страна, при която е определен предходният размер на издръжките, и
икономическата обстановка понастоящем. В този ред на мисли, с изключение на изминалия
период от време от постановяване на решението по гр. д. № ****/2012 г. на Районен съд –
Велико Търново, през който с нарастване възрастта на децата по естествен начин са се
увеличили и техните нужди, съдът не може да не съобрази икономическата обстановка в
страна и най-вече нарастващата инфлация, при която паричните средства все по-бързо
започват да се обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размерите на
присъжданите издръжки.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка
съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя,
който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която
към момента е в размер на 710.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 177.50 лева
за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има
самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир
за конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак
за поскъпналите условия за живот в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за детето
съдът преценя реализираните от същите доходи и имущество. Както става ясно от
изготвения социален доклад, понастоящем бащата се намира в Затвора, гр. Ловеч, но тук
следва да се отбележи, че същият е млад човек в активна трудоспособна възраст и в добро
здравословно състояние, който може да полага труд, от който да реализира доходи, част от
които да отделя за издръжката на своите деца. Фактът, че по своя вина бащата се намира в
затвора не може да го освободи от задължението му за издръжка, още по-малко, когато
същата е претендирана в минимален размер. Тук следва да се има в предвид, че издръжката
за ненавършило пълнолетие дете, макар и обвързана от възможностите и материалното
състояние на съответния родител, е безусловно дължима и в този ред на мисли потребността
от даване на издръжка е с приоритет спрямо собствените нужди на родителя. От своя
страна, майката няма собствени доходи, тъй като не може да полага труд поради вродено
заболяване, поради което разчита на плащания по чл. 7 ЗСПД, които са в крайно
недостатъчен размер. Въпреки това, майката успява да задоволява базовите потребности на
децата си, макар и подпомагана от своите близки и роднини.
При тези констатации съдът намира, че от необходимите издръжки за децата сумите от
по 180.00 лева са най-ниският размер, който бащата следва да заплаща, още повече имайки в
предвид, че майката е родителят, който е пряко ангажиран с ежедневните грижи за тях,
което пък безспорно е свързано с допълнителни ежедневни разходи.
По разноските:
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 293.76 лева върху размера на
присъденото увеличение на издръжките.
3
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определените по гр. д. № ****/2012 г. на Районен съд – Велико
Търново месечни издръжки за Т. Й.а Г.а, ЕГН ********** и за П. Й. Г., ЕГН ********** от
78.00 на 180.00 (сто и осемдесет) лева, като:
ОСЪЖДА Й. Г. Й., ЕГН ********** да заплаща на Т. Й.а Г.а, ЕГН ********** и на П.
Й. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Т. К., ЕГН
**********, месечни издръжки в размери от по 180.00 (сто и осемдесет) лева, считано от
подаване на исковата молба в съда – 8.4.2022 г. до настъпване на законни причини за
тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на забавата до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за увеличение на издръжките са уважени.
ОСЪЖДА Й. Г. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 293.76 (двеста
деветдесет и три лева и седемдесет и шест ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5.00
(пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4