№ 1492
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М. В. П. и насрещна въззивна жалба на „Лев Инс” АД, насочени против Решение
266367 от 01.11.2021 г. по гр.д. 5376/2020 г. по описа на СГС, с което по предявен иск по чл.
432, ал. 1 КЗ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 (пет хиляди) лева в
полза на М. В. П. с ЕГН: ********** поради смъртта на брат й Ц. В. П. с ЕГН: **********
при ПТП, реализирано на 15.11.2019 г. ведно със законната лихва от 10.02.2020 г. до
окончателното изплащане. Исковата претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от
200 000 (двеста хиляди) лева. Със същото решение съдът се е произнесъл и по въпроса с
отговорността за такси и разноски, спазвайки правилата на чл. 78 ГПК и е присъдил
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на процесуалния
представител на ищцата.
В двете въззивни жалби се развиват оплаквания само по приложението на чл. 52
ЗЗД, като считат, че разпоредбата е приложена неправилно от градския съд. Оплакванията
обаче са противоположни. Ищцата счита, че неправилно съдът се е позовал на § 96, ал. 1 от
ПЗР на КЗ, като се е съобразил с тази норма и е присъдил само 5000 лв. обезщетение за
морални вреди. Тъй като този параграф противоречал на Правото на ЕС и на редица
решения на СЕС, ограничението по § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ не следвало да се прилага.
Настоява, че следва да бъде обезщетена с 200 000 лв. и иска от САС да й се присъдят още
195 000 лв. ведно със съответната мораторна лихва за забава и допълнително
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
1
В насрещната въззивна жалба на „Лев Инс” АД се счита, че исковете следвало
изцяло да се отхвърлят, тъй като за смърт при ПТП на брат или сестра, обезщетение за
неимуществени вреди се присъждало по изключение и при доказани много близки
взаимотношения между тях, каквито обаче в случая нямало. Поради това се иска от САС да
се отмени решението в частта, в която исковата претенция е уважена и да се постанови
друго, с което тя да се отхвърли. Търсят се сторените разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, като не са
искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.Не са подавани
писмени отговори на двете жалби по реда на чл. 263 ГПК.
От материалите по делото САС намери следното:
Ищцата М. В. П. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени
вреди в резултат от настъпилата смърт на брат й Ц. В. П.. Източник на вредите било
реализирано на 10.02.2020 г. пътно-транспортно произшествие поради виновно
и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№
***– Л. М. И., чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното
дружество. Противоправният характер на поведението на И. бил установен в рамките на ДП
№ 11407/2019 г. съгласно описа на СДВР съответно на пр.пр. № 21419/2019 г. по описа на
СГП. С писмена извънсъдебна претенция, отправена на 31.01.2020 г. по реда на чл. 380 КЗ –
ищцата поискала от ответното застрахователно дружество да й бъде изплатено
застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, но с писмо от 10.02.2020
г. ответникът отказал да изплати претендираното застрахователно обезщетение и с
постановяването на този изричен отказ – той бил изпаднал в забава, считано от датата на
отказа. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответника
да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в размер на сумата от 200 000 лева за претърпените
неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на брат й, заедно със законната
лихва, считано от датата на постановяването на отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение - 10.02.2020 г., до окончателното изплащане. С оглед очаквания изход от
процеса ищцата претендира да й бъдат присъдени и направените съдебни разноски за
процесуално представителство.
Предявените по исков ред претенции на ищцата, са оспорени от „Лев Инс” АД,
като решението на СГС е постановено след събиране на писмени и гласни доказателства,
както и на съдебно-медицинска и авто-техническа ескпертиза.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на
Софийски градски съд е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните
съображения.
Апелативният съд намира, че съобразно оплакванията във въззивната жалба и
2
насрещната въззивна жалба не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента И.
е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, която е
била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) не е заплащано
застрахователно обезщетение за търпените вреди извънсъдебно от ответника; в)
отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори
и относно вината на водача на процесния автомобил „Фолксваген Пасат”, както и за
механизма на процесното ПТП, вкл. и за това, че е налице деликт.
По делото не е спорно, че ищцата и починалия при катастрофата са брат и сестра.
Относно спорните въпроси по двете жалби:
С ТР 1/21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък, са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице (вкл.
братя и сестри), което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Такива твърди, че е
претърпяла от смъртта на брат си Ц. и ищцата М. В. П..
САС намира, че през призмата на горепосоченото тълкувателно решение П. е
доказала, че е имала особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди, които са съществени. Съображенията са следните:
В първата инстанция е разпитан свид. Н. П. П., която заявява, че пострадалият Ц. П. и
ищцата М. П. поддържали отлични отношения. Между брата и сестрата съществувала не
само родствена връзка, но и близки приятелски взаимоотношения. Свидетелката знаела, че
двамата си оказвали взаимопомощ и подкрепа. Преди настъпването на инцидента, между
двамата съществувала силна и трайна емоционална връзка. М. изразявала готовност да
помага на брат си и помежду им не са възниквали конфликти. Поради малката разлика във
възрастта, децата са учили заедно и били в Червен бряг от детската градина до завършване
на средното образование. Според св. П., М. „поела” Ц. с нейната майка, за да не усеща той
липсата на собствената му майка. Давала му впоследствие пари за негови нужди и били
изключително близки. Погребението на пострадалия било организирано от сестра му, а не от
родителите му. Свидетелката посочва, че ищцата преживял емоционално загубата на брат
си. След инцидента животът на ищцата се променил, тъй като социалните й контакти били
силно негативно повлияни.
Според САС в решаващия си състав, анализът на гласните и писмените
доказателства сочи, че между ищцата и починалия, са били създадени достатъчно близки
взаимотношения, за да бъде тя обезщетена за болките и страданията от смъртта му. Поради
раздялата на родителите им, както и поради малката разлика във възрастта, М. е била
изключително близка за брат си и той за нея. Грижили са се взаимно един за друг, помагали
3
са си, живели са в едно домакинство до смъртта на момчето. Следователно, тя е претърпяла
морални вреди, които трябва да се обезщетят от застрахователя.
Категорично не следва да се сподели становището на контролирания съд в
обжалваното решение, че щом в съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева за обезщетяване на неимуществените
вреди на разширения кръг правоимащи по ТР 1/21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г. на ОСНГТК, то
съдилищата следвало да присъждат максимум тази сума, което го е мотивирало да присъди
именно 5000 лв.
Според настоящият състав на апелативния съд, §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ
бр.101/2018 г.) противоречи на първо място на принципа за определяне размера на
обезщетение по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
На следващо място, противоречи и на Правото на ЕС. Видно от §7 от ДР на КЗ, с
последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви,
между които специалната, касаеща застраховка "Гражданска отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Относими към
процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение и
подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.
Предвиждайки, че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в
размер по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с §96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9,ал.1 от директивата, според който "Без да се засягат
всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава
членка изисква застраховката,посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните максимални суми: в случай на телесно увреждане-максимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от
броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно
събитие,независимо от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е
транспонирана в чл.226 КЗ (отм.),възпроизведена е и в чл.492 КЗ. Според чл.346 КЗ,
застрахователната сума (лимит на отговорност) е "договорената между страните или
определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования,
третото ползващо се лице или към третото увредено лице." Въвеждането на
застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и
уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото
на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни
увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер
единствено от минимума на застрахователната сума, възприет с в Директива 2009/103/ЕО.
Налице е противоречие на § 96 ал. 1 ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от
вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се
позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита
4
на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи
следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 ЗНА и Директива
2009/103/ЕО да намери непосредствено приложение, като се дерогира прилагането на § 96
ал. 1 ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие с
горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на
обезцщетението в § 96 ЗИДКЗ.
Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на отправено
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия). С Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/ съдът е отговорил, че
"държавите -членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване
на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат
да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Тълкуването, което
съдът дава е, че "Член 3,§1 от Директива 72/166 и чл.1параграфи 1 и 2 от Втората директива
84/5,трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората директива 84/5."
Ето защо, при зачитане на горните актове и решения, съдът приема, че в процесния
случай, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди и по
правилата на чл.52 ЗЗД, без да се съобразява предвидения в §96, ал.1 от ЗИД на КЗ
максимален размер.
В този смисъл е и практиката на ВКС, която при присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди на разширения кръг правоимащи по ТР 1/21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г.
на ОСНГТК, също не се съобразява с въведения лимит от 5000 лв. съгласно §96, ал.1 от ЗИД
на КЗ – така Решение 60143/01.12.2021 г. по т.д. 1796/2020 г. на ВКС, ТК, 2 т.о. и други.
По-сложен е въпросът за това какъв е справедливия размер на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД. След постановяване на ТР 1/21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, се наложи практиката, че когато по изключение се обезщетява друг близък (вкл. брат
или сестра) извън кръга на лицата по Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, то тези обезщетения са значително по-
ниски, отколкото за лицата по двете Постановления от 1961 г. и 1969 г. Отново следва да се
открои значението на годината на реализиране на ПТП, социално-икономическата ситуация
в страната за съответната година (в случая – 2019 г.), както и конкретно установените вреди
посредством доказателствените средства и способи по ГПК – в казуса само гласни
доказателства. САС намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 15 000
5
(петнадесет хиляди) лева, преценявайки, че за по-голямо обезщетение не са ангажирани
доказателства, напр. заключение по съдебно-психологическа експертиза и т. н.
В обобщение, въззивната жалба на М. П. е частично основателна – за сумата от
10 000 лв. (разликата над 5000 лв. до 15 000 лв.), а тази на „Лев Инс” АД е неоснователна.
Решението на СГС следва да се отмени за разликата до 15 000 лв. и на лицето да се присъдят
допълнително 10 000 лв. обезщетение ведно с мораторна лихва от 10.02.2020 г. В останалата
част, решението е правилно и следва да се потвърди.
При този изход във въззивното производство, върху материалния интерес, по който
е осъществена зашитата (15 000 лв., от които 10 000 лв. по жалбата на П. и 5000 лв. по
жалбата на „Лев Инс” АД) следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на
процесуалния представител на въззивницата адв. Д. от САК в размер на 980 лв. за
настоящата инстанция (договорът за правна помощ и съдействие е сключен на 04.07.2022
г.). Следва „Лев Инс” АД да заплати допълнително възнаграждение за първата инстанция по
чл. 38 ЗАдв от 400 лв. (извън определените вече 580 лв.) или общо 1380 лв. (допълнително
възнаграждение за първа инстанция и дължимо за втората). Според изводите на САС М. П.
следва да заплати 555 лв. разноски на „Лев Инс” АД или с 335 лв. по-малко от прецененото
от СГС. Върху неуважената част от обжалваемия интерес по жалбата на ищцата, на „Лев
Инс” АД следва да се присъди юрисконсултско взънаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК от 100
лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Лев Инс” АД трябва да заплати държавна такса от 600
лв. (400 лв. допълнително за първата инстанция и 200 лв. за втората).
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 266367 от 01.11.2021 г. по гр.д. 5376/2020 г. по описа на СГС, в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ на М. В. П. против „Лев Инс” АД за присъждане
на сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат
й Ц. В. П. при ПТП на 15.11.2019 г. ведно с мораторната лихва върху сумата, считано от
10.02.2020 г., както и в частта, в която П. е осъдена да заплати на дружеството съдебно-
деловодни разноски в първата инстанция в размер на 335 лв. (представляваща разликата
между действително дължимите 555 лв. и присъдените от СГС 890 лв.) и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК: ********* да заплати на М. В. П. с ЕГН:
********** сумата от още 10 000 (десет хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на брат й Ц. В. П. при ПТП на 15.11.2019 г. ведно с мораторната
лихва върху сумата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 266367 от 01.11.2021 г. по гр.д. 5376/2020 г. по описа
на СГС в останалата част.
6
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК: ********* на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адв. Я. Д. от САК сумата от 1380 (хиляда триста и осемдесет) лв.
възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА М. В. П. с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на
„Лев Инс” АД с ЕИК: ********* сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение
за втората инстанция.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на Софийски апелативен съд и по негова сметка сумата от 600 (шестстотин)
лв. държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7