Разпореждане по дело №168/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1804
Дата: 13 май 2013 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20131200600168
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 15 април 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 548

Номер

548

Година

24.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.27

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20124100501294

по описа за

2012

година

С решение № 102 от 13.08.2012г. по гр.д. № 382/ 2012г. по описа на СРС, е отхвърлена молбата на М. З. Л. - Ю. от гр. С. да бъде променено собственото му име от М. на М. Ю. и да бъде заличен псевдонима Ю., добавен към фамилията му, като неоснователна.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.Д., пълномощник на М. Л. Обжалва решението, като счита същото за неправилно-постановено в противоречие със закона и необосновано по изложени за това съображения. Счита, че неправилно съдът е игнорирал свидетелските показания, от които се установява, че молителят е известен в обществото със собствено име М. Ю., както и че е известен с това име не само в национален, а и в глобален мащаб, за което е допринесъл филмът на С. В. „М. Ю. от С.”. Предвид на това счита, че са налице важни обстоятелства, налагащи допускане на исканата промяна на собственото име на молителя. Освен това, същият е получил и светото си кръщение по каноните на Българската православна църква под името М. Ю. Счита, че съдът не е съобразил тази фактическа даденост относно трайното дългогодишно именуване на молителя със собственото му име М. Ю. Моли въззивния съд да отмени решението и да уважи молбата на доверителя му като допусне промяна на собственото име на жалбоподателя от М. на М. Ю. и да бъде заличен псевдонима му Ю.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от РП-С. и О. С..

В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявена е молба с правно основание чл.19 ал.1 от ЗГР.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на молбата.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни:

Досежно оплакването, че неправилно съдът е игнорирал свидетелските показания, от които се установява, че молителят е известен в обществото със собствено име М. Ю., както и че е известен с това име не само в национален, а и в глобален мащаб, за което е допринесъл филмът на С. В. „М. Ю. от С.”-същото е неоснователно. Видно от мотивите на първоинстанционния съд, същият е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и не е игнорирал установените с тях обстоятелства. Видно от показанията на свидетелите е, че молителят е известен с името М. Ю. Този факт обаче не означава, че същият е известен с това име точно като негово собствено, а не като собствено име и псевдоним, каквато промяна молителят е искал да бъде допусната от съда в предишни производства и такава промяна е била допусната и същият притежава собствено име М. и псевдоним Ю.-така, както го назовават познати и приятели. Обстоятелството, че молителят е получил светото си кръщение по каноните на Българската православна църква под името М. Ю. само по себе си не е важна причина, налагаща промяна на собственото му име.

Относно оплакването, че съдът не е съобразил тази фактическа даденост относно трайното дългогодишно именуване на молителя със собственото му име М. Ю., е несъстоятелно. Съдът е съобразил именно това обстоятелство, като в предишните производства молителят е претендирал поради известността му в обществото да се именува със собствено име само М., а не М. Ю., с което име пък сега сочи, че е известен. Въз основа на събраните доказателства и в предишните производства, установяващи, че в обществото молителят е известен като М. Ю., същият е получил тези имена, като едното от тях е псевдоним. Предвид и на това обстоятелство, и с оглед принципа за правна стабилност, няма основания за поредната промяна, в случая-на собственото име на молителя от М. на М. Ю.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявената молба е неоснователна.

Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и същото не страда от посочените в жалбата пороци, то следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Водим от горното, ВТОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 13.08.2012г. по гр.д. № 382/2012г. по описа на С. районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: Членове:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Решение

2

0A76AA714BB1D207C2257AE1003836C9