Решение по дело №14508/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 03.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни двехиляди и двадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                  СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14508 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба  на ответника Е.Д.С. срещу решение от 20.06.2019г. на СРС, ГО, 72 състав по гр.д.№ 32919/2018г. в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 и сл. ЗПК, че жалбоподателката дължи на Б.П.П.Ф. С.А., Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България /правоприемник на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД/, сумата 3 922. 33 лв. – главница по договор за потребителски заем № PLUS – 11115539/12.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  - 23.10.2017г. до изплащане на сумата и сумата 190. 67 лв. – лихва за забава за периода 20.04.2017г. – 11.10.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 75040/2017г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 72 състав. С решението исковете са отхвърлени до пълните предявени размери и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, с единствен довод за липса на доказано по делото правоприемство между заличения търговец „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ищеца. Моли се съда да отмени решението и да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна „Б.П.П.Ф.“ С.А, Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното от СРС решение. Поддържа, че „Б.П.П.Ф.“ ЕАД има статут на заличен търговец в ТР, считано от 24.04.2018г., като дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „Б.П.П.Ф.“ С.А, Франция, поради което е налице правоприемство между преобразуващото и приемащото дружество, по арг. и от чл. 265о, ал. 2 ТЗ. Поради изложеното сочи, че дружеството – приобретател е титуляр на претендираните по делото парични вземания.

Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

         Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

          Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 и сл. ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 4 191. 11 лв. – главница, дължима по договор за потребителски заем № PLUS – 11115539/12.01.2015г., сключен между ответницата и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и мораторна лихва в размер на сумата 379. 88 лв. за периода 20.11.2016г. – 11.10.2017г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца Б.П.П.Ф. С.А., Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, с твърдения, че не е сключила договора с него, както и че клонът не притежава правосубектност.

За да уважи частично исковете, СРС е приел наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит от 12.01.2015г., по силата на който „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е предоставил на ответницата заем в размер на 8000 лв., с краен падеж на връщане 20.09.2017г., платими на 32 вноски, като е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на дата, различна от заявената от ищеца, а именно – датата на получаване на поканата до ответницата, след неплащане на две месечни вноски.

Поддържаният единствено в жалбата довод за липса на настъпило правоприемство между дружеството, сключило договора и  ищеца Б.П.П.Ф. С.А., Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, е изцяло неоснователно. Налице е настъпило преобразуване на дружеството –заявител, след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но преди подаване на исковата молба, при условията на универсално правоприемство по реда на чл. 265г ТЗ чрез вливане. По делото са представени писмени доказателства, че дружеството – заявител, сключило процесния договор за кредит, е прекратено и заличено от ТР, считано от 24.04.2018г., поради вливането му в ищцовото дружество  „Б.П.П.Ф. С.А., Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България. Предвид изложеното, ищецът, в качеството му на приемащо дружество, е универсален правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК вр. чл. 262, ал. 1  ТЗ на дружеството – кредитодател, поради което притежава активна процесуална и материално правна легитимация по спора.

Неоснователен е и поддържания в отговора на исковата молба за липса на правосубектност на ищеца, тъй като страна по делото е правосубектното чуждестранното юридическо лице, чрез регистрирания негов клон в РБългария по реда на чл. 17а ТЗ.

 Други доводи не са релевирани в жалбата, по които въззивният съд да дължи произнасяне. Не е налице нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, за което въззивната инстанция следи служебно.

     Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено  в обжалваната част.

При този изход на спора, на въззиваемото дрежуство следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на сумата 100 лв.

       Така мотивиран,  Софийски градски съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.06.2019г. на СРС, ГО, 72 състав по гр.д. № 32919/2018г. в обжалваната част за уважаване на исковете.

           ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН ********** да заплати на от „Б.П.П.Ф.“ С.А, Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А, клон България, ЕИК ********на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. - разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.   

        Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.     

    Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.