ПРОТОКОЛ
№ 109
гр. Смолян, 06.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело
№ 20225440100983 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА Е. Б., редовно призована, се явява лично и с пълномощникът си адв.
П. М., редовно упълномощен.
ОТВЕТНИКЪТ Д. Б., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. М. – Поддържам така предявените от нас искове по съображенията, които
сме развили в исковата молба. Във връзка с проекта за доклад, запознати сме със
същия и не възразяваме същия да стане окончателен. С доклада по делото сте ни дали
възможност да водим трима свидетели, за установяване на твърденията в исковата
молба, същите са извън залата, моля за разпита им в днешно съдебно заседание.
Съдът зададе въпроси на ищцата Е. Б..
ИЩЦАТА Б. – В къщата в с. И. съм живяла шест месеца. След като се роди
детето се прехвърлихме на квартира в С.. От 2007 г. до 2017 г. многократно съм се
опитвала да си взема мебелите, но не ми ги дават. С полиция също ходих и с кола за
мебелите да си ги взема, но бившата ми свекърва, не ми позволи да влезна в къщата за
да ги взема. От 2007 до 2017 г. не съм виждала тези вещи, предполагам, че са
унищожени, нямам достъп до къщата от както съм се развела. Бившата ми свекърва ми
1
изхвърляше мебелите на приказки, казваше ми „Не ми трябват твоите мебели, ще ти ги
изхвърля на двора, ще ти ги изхвърля на улицата“. Свекърва ми настояваше по
времето, когато не бях разведена да си ги взема, но аз не ги взех, защото тогава живях с
нейния син в С.. Много пъти исках да си ги взема, но свекърва ми не ми ги даваше. Не
съм предявила иск, защото адвокатката, която е водила делото за развод е пропуснала
да ми ги впише в молбата. Точно, когато подадох молбата за развод отидох с кола и
полиция в с. И. за да си взема мебелите. След като ходих още веднъж, вече тогава
разбрах, че няма да ми ги дадат и реших повече да не ходя да се излагам. Свекърва ми
каза, че етажа е заключен и няма да влезна в етажа. Пусках и жалба, наскоро пуснах
жалба и полицаите също ми отказаха, че не могат да направят нищо. Предполагам, че
са унищожени, аз не съм ги виждала мебелите, не съм ходила и не знам в какво
състояние са, ако са там още. За съжаление не разполагам с фактури, защото майка ми
и баща ми са ми закупили тези вещи. Не са били при мен документите, с който са
закупени, за да ги запазя. Свидетелите могат да потвърдят, че когато съм се омъжила са
присъствали в изнасянето на тези мебели от къщата на родителите ми. Изнесоха се от
нашата къща и са извозени с кола в къщата в с. И.. Вещите бяха чисто нови. След като
направиха за мен сватбата, поканени бяха хора от цялото село и селото на бившия ми
съпруг и всички тези вещи са изнесени пред всички. При нас е такъв обичая, не е точно
сватба като на другите места. Ние сами отидохме в общината и си подписахме двамата.
Баща ми предварително е закупил вещите и ги изкарваме от нашата къща и след като
направихме банкет, както се казва, не сме правили официална сватба, не съм била
булка. Сключихме граждански брак малко след това, двамата отидохме в общината и
просто подписахме. Малко преди да се омъжа се закупуват нещата, защото баща ми е
нямал възможност да ги купи наведнъж. Баща ми ги събира тези вещи горе-долу
половин година. И след като се омъжих, се знае, че се закупени за мен. След като
направи банкета, каним хора, готвим храна да ги почерпим и аз тръгвам с мъжът ми
към тяхната къща в с. И., заедно с мебелите и след това остават в неговата къща.
Живяхме в къщата в с. И., след това дете се ражда, местим се оттам, защото беше
невъзможно да останем там, дойдохме на квартира в Смолян и всички мебели останаха
с. И.. Когато сме живели в С. сме ходили на гости в с. И. два-три пъти годишно.
Вещите са си там, все още са си там, аз нямам достъп до тях, както споменах.
Полицията ми заяви, че дори и да дойдат с мен, не могат да направят нищо.
На основание чл. 146 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото съобразно връчения на страните проект за доклад с
Определение № 36/12.01.2023 г. като изцяло поддържа същия и го обявява за
окончателен.
АДВ. М. – Нямам възражения по доклада.
2
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените свидетели, на които се сне самоличността както
следва:
С. М.Б. – **** г., българин, б.гр., женен, неосъждан, баща на ищцата.
Р. Б. С. - *** г., българка, б.гр., неомъжена, неосъждана, без родство и дела.
С.И. С. – *** г., българин, б.гр., женене, неосъждан, вуйчо на ищцата.
Съдът разясни на свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
като същите обещаха да говорят истината.
СВИДЕТЕЛЯТ С. Б. – През 2006 г., когато дъщеря ни се омъжваше, тогава
събирания багаж от нас родителите подарявахме на дъщеря си. При нас е така, този
багаж го изпращаме от наша страна на дъщеря си. Ние сме подарили като
четирикрилен гардероб с надстройка, холова гарнитура, с дамаска от плат, два
фотьойла има, две табуретки. Спалня дървена с два отделни матрака, маса-
разтегателна, полюлей с две крушки, имаше и бебешка количка, има бебешка люлка.
Бебешката количка беше черна на цвят, а люлката беше дървена, мисля, че беше
кафява на цвят. Килим също имаше, тъмен на цвят, имаше цветчета, преобладаващия
цвят на килима беше черен. Гардероба беше от масивно дърво, мисля, че беше орех.
Спалнята беше ПДЧ с два матрака и ракла също има, спалнята беше светла на цвят,
едноцветна. Към спалнята имаше ракла и тя такава светла. Вещите не съм ги купувал
на веднъж. Събирали сме ги едно по едно. Събирахме ги две – три години преди да ги
дадем на дъщеря ни през 2006 г. Вещите бяха чисто нови. Като цени мисля че холовата
гарнитура беше 800,00 лева, спалнята беше към 1200 лева, 160 лева беше
разтегателната маса, гардероба съм забравил за него колко струваше. Количката беше
160 лева, а люлката съм забравил колко струваше. Не съм запазил касови бележки или
фактури. Дъщеря ми има едно дете, имам и други внуци. С товарна кола ги качихме и
ги дадохме на дъщеря си, като това беше преди да сключат граждански брак, два-три
месеца най-малко преди да сключат гр.брак. Вещите се закараха в с. И. в дома на
родителите ни на бившия ни зет. В И. малко живяха и дойдоха в С.. Когато дойдоха в
С., всички вещи останаха там, в къщата в с. И.. Ходихме веднъж да ги искаме след
развода казаха, че никакъв багаж няма да ни дадат и така останаха. Дори втория път
имаше и полиция, искахме да си ги приберем не ни ги дадоха, казаха, че ще ги
изхвърлят, но няма да ни ги дадат. Докато живяха в с. И. съм ходил на гости в къщата в
с. И. съм ги виждал вещите и след това като се преместиха да живеят в Смолян, също
ходихме на гости на сватовете, вещите бяха там. Когато се наложи да си ги вземем,
казаха ни че няма да ни ги дадат. След развода, същата година 2017 г. ходихме да си
търсим вещите. От 2017 г. след това не сме ходили в И., защото ни казаха, че няма да
3
ни ги дадат.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. С. – Познавам Е. като комшийка, а Д. го познавам, като е
идвал в с. Г.. Иначе той е от с. И.. В с. Г. Е. ми е комшийка. С. И. и с. Г. са на 15 км. Е.
я познавам от дете. Спомням си, когато празнувахме и когато се събираха да живеят
заедно. Като решат да се съберат двама души, за момичето се събира цялото село и се
прави като банкет и се дава багажа на момичето и този багаж го вижда цяло село, като
чеиз се дава. Дават го родителите на момичето да го закара в къщата на момчето. Чеиза
се състои в мебели и багаж. Това беше през 2006 година, в чеиза имаше гардероб,
спалня, маса и холова гарнитура. Всичко беше в кашони, опаковано и така се даде
багажа на момичето. Бяха чисто нови в кашони, така се изнасят с кашоните и се дават
на момичето. Като се изнася кашона се казва, това е гардероба, това е спалнята. Това
се обявява от родителите, изнася се извън къщата и го гледа цяло село. С кола се
придвижиха мебелите до с. И.. Изкарват ги майката и бащата, вижда ги селото и с кола
се карат до дома на момчето в с. И.. В И. Е. и мъжът й са живели малко, и след това се
преместили в Смолян. Е. не си взима вещите и те остават в И.. С майка на Е. си ходим
насам натам и си казваме всичко и оттам знам. От майка й знам, че вещите са останали
в с. И.. След като се разведе Е. знам, че са ходили да ги търсят, но на момчето
родителите не са ги давали. Не мога да си спомня точно преди колко време. По моя
преценка не много скоро. Не съм ходила на гости в с. И. в къщата на Е..
СВИДЕТЕЛЯТ С. . – Аз съм вуйчо на Е., брат съм на майка й М. Б.. Аз бях там,
когато Е. реши да се жени за Д., това беше преди около 15 години. В нашия край се
нарича „Руба“, което е подарък на девойката от родителите й, наричано чеиз. Прави се
банкет, съседи комшии се канят и към края на банкета се дава чеиза. След края на
банкета момичето отива в къщата на момчето, заедно чеиза. Чеиза на Е. беше гардероб
четирикрилен с надстройка, бяха от масивен дървен материал. Спалня също имаше,
беше също масивна, килими, одеяла. Имаше повече от един килим, имаше много
багаж, килими, одеяла, възглавници, чаршафи, имаше и маса дървена, мисля че беше
разтегателна. Имаше и метална люлка. За друго не мога да си спомня. Целия този
багаж след банкета се натовари на кола и отиде в с. И., при мъжа си, където щяха да
живеят. Шест месеца живяха с Д. в с.И. след това дойдоха в Смолян. След като Е. и Д.
дойдоха в Смолян вещите останаха в И.. Е. се опитва да си вземе вещите, но те не ги
дават. Ходила съм на гости у Е. в с. И. вещите бяха там. Преди да се разведат съм
ходила у Е. в къщата в с. И.. Когато са жевяли заедно Е. и Д. в с. И. тогава съм ходил на
гости, след това не съм ходил на гости като дойдоха в Смолян. Е. е ходила горе долу
два пъти да си ги иска мебелите, но не й ги дават. Имаше и нещо като диван и
табуретки, мека мебел тапицирани, метални корнизи имаше - 2 броя, пердета и нещо от
този род.
АДВ. М. – Свидетелите се разпитаха, същите описаха вещите според това, което
4
си спомнят. Считам, че с цел установяване дали тези вещи към момента са там, дали са
налични, както и дали са унищожени, развалени или счупени, както и с цел да се
установи тяхната пазарна стойност към онзи момент, следва да се допусне СИЕ, със
задача: Вещото лице след запознаване с документите по делото, да извърши оглед на
место, в къщата собственост на родителите на ответника по делото и след извършване
на оглед да отговори на следните въпроси: Съществуват ли описаните от ищцата в
исковата молба движими вещи, налични ли са в етажа, който сме описали в исковата
молба и ако са налични да се опише какво е тяхното състояние, и кои са налични, както
и да отговори каква е пазарната равностойност на тези вещи към момента на
закарването им в с. И. – 2006 г. В случай, че вещите не са налични, вещото лице да
даде заключение за паричната им равностойност към средни пазарни цени към
посочения момент.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна. Ще следва да се
назначи СИЕ с посочената от пълномощника на ищеца задача, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА СИЕ със посочената от адв. М. задача.
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице Р.С., при депозит в размер на 250,00 лева,
вносими от ищцата в 3 дневен срок, считано от днес по сметка вещи лица и свидетели
на Районен съд Смолян.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 01.03.2023 г. – 11,30
часа, за която дата страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице С.а след внасяне на депозита.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 12,10 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
5