Определение по дело №637/2019 на Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

       №

20.09.2019 г.

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЕГЕНИЯ ГЕНЕВА

       ЧЛЕНОВЕ:       РОСИНА ДОНЧЕВА

 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 637 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 121, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б.Х.Д., чрез адв. М.К. срещу Определение № 3505 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 1127 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Етрополе.

В жалбата се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Излагат се аргументи, че детето М.И., за което се иска предоставяне упражняването на родителските права, е с адресна регистрация в гр. Б., а в гр. Е. е живяло само няколко месеца. Счита се, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр. Ботевград. Жалбоподателката намира за неправилни изводите на пъровинстанционния съд, че делото не му е подсъдно и поради това иска отмяна на обжалваното определение.

Уведомен за частната жалба на 30.08.2019 г., ответникът в първоинстанционното производство Н. И. се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Намира жалбата за неоснователна. Намира, че компетентен да разгледа първоинстанционното производство е Районен съд – гр. Етрополе, тъй като детето М.И. фактически пребивава в гр. Е., там посещава учебно заведение и това е в негов интерес. Моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б.Х.Д., с която е предявен против Н.М.И. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определените с Решение № 46 от 03.12.2018 г. по гр.д. № 522/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе мерки относно упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка на малолетното им дете М. Н. И..

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че фактически пребиваването на малолетното дете Марин Иванов към дата на предявяване на иска е в гр. Етрополе, поради което на основание чл. 127, ал. 2 от СК местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр. Етрополе. 

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК компетентен да разгледа спора относно родителските права е районният съд по настоящия адрес на детето. С тази разпоредба е уредена специална местна подсъдност, изключваща общата такава по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, целта на която е закрилата на интересите на детето. Настоящият съдебен състав споделя и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика /Определение № 324 от 29.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2536/2017 г. на ВКС и Определение № 525 от 07.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3598/2017 г. на ВКС/, според която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, като не се взима предвид формалния признак – регистрацията по ЗГР.

Действително, съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Изключение от това правило са случаите на възражение за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот /чл. 109 от ГПК/, както и възражение за неподсъдност на делото по искове срещу държавата и държавни учреждения /чл. 108, ал. 2 от ГПК/, по искове на и срещу потребители / чл. 113 от ГПК/ или исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Г. ф. и Н. б. на б.а. з. /чл. 115, ал. 2 от ГПК/, при които то може да се повдига служебно и от съда до приключване на първото по делото заседание. Въпреки, че в процесуалния закон не е уредено изрично, специалната местна подсъдност по чл. 127, ал. 2 от СК също попада в тези изключения и съдът следи служебно за нея, доколкото тази разпоредба цели защита интересите на детето. В този случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Идеята на законодателя е спорът да бъде разрешен от районния съд, който има най-добра възможност да прецени интересите на детето, а при нужда - да го изслуша, без то да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си. Ето защо,  първоинстанционният съд правилно се е произнесъл служебно по местната подсъдност на делото.

На следващо място, от изложеното в исковата молба става ясно, че по силата на решение № 46 от 03.12.2018 г., по гр.д. № 522/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе е одобрено постигнато споразумение между страните, според което упражняването на родителските права по отношение на детето М.Н. И.е предоставено на бащата Н. И., при който то да живее на адрес: гр. Е., кв. „Т.“ № 0, ет. 0, ап.0. Следователно фактическото пребиваване на детето към момента на подаване на исковата молба е в гр. Е.. Допълнителен аргумент за това е и признанието в исковата молба, че детето посещава детска градина в гр. Е., от което също може да се направи извод, че то фактически пребивава в това населено място. Ето защо, по правилата на чл. 127, ал. 2 от СК компетентен да разгледа производството е Районен съд – гр. Етрополе.

Съобразно тези аргументи и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, оспореното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение. 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3505 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 1127 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ботевград.

Делото да се изпрати на Районен съд – гр. Етрополе за продължаване на производството.

Препис от определението да се изпрати за сведение на Районен съд – гр. Ботевград.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.