ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
20.09.2019 г.
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 637 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 121, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
Б.Х.Д., чрез адв. М.К. срещу Определение № 3505 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 1127
по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград, с което производството по
делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Етрополе.
В жалбата се твърди, че определението
на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Излагат се аргументи, че
детето М.И., за което се иска предоставяне упражняването на родителските права,
е с адресна регистрация в гр. Б., а в гр. Е. е живяло само няколко месеца. Счита
се, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр. Ботевград. Жалбоподателката
намира за неправилни изводите на пъровинстанционния съд, че делото не му е
подсъдно и поради това иска отмяна на обжалваното определение.
Уведомен
за частната жалба на 30.08.2019 г., ответникът в първоинстанционното
производство Н. И. се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор в
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Намира жалбата за неоснователна. Намира, че
компетентен да разгледа първоинстанционното производство е Районен съд – гр.
Етрополе, тъй като детето М.И. фактически пребивава в гр. Е., там посещава
учебно заведение и това е в негов интерес. Моли първоинстанционното определение
да бъде потвърдено.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност
на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това
лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на
частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Б.Х.Д., с която е предявен против Н.М.И.
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определените с
Решение № 46 от 03.12.2018 г. по гр.д. № 522/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Етрополе мерки относно упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка
на малолетното им дете М. Н. И..
За да постанови обжалваното
определение, първоинстанционният съд е приел, че фактически пребиваването на
малолетното дете Марин Иванов към дата на предявяване на иска е в гр. Етрополе,
поради което на основание чл. 127, ал. 2 от СК местно компетентен да разгледа
спора е Районен съд – гр. Етрополе.
Съгласно
чл. 127, ал. 2 от СК компетентен да разгледа спора относно родителските права е
районният съд по настоящия адрес на детето. С тази разпоредба е уредена
специална местна подсъдност, изключваща общата такава по чл. 105 от ГПК, респ.
чл. 112 от ГПК, целта на която е закрилата на интересите на детето. Настоящият
съдебен състав споделя и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика
/Определение № 324 от 29.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2536/2017 г. на ВКС и
Определение № 525 от 07.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3598/2017 г. на ВКС/, според
която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване
към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, като не се
взима предвид формалния признак – регистрацията по ЗГР.
Действително, съгласно чл. 119,
ал. 4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от
ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Изключение от това
правило са случаите на възражение за неподсъдност на делото по местонахождение
на недвижимия имот /чл. 109 от ГПК/, както и възражение за неподсъдност на
делото по искове срещу държавата и държавни учреждения /чл. 108, ал. 2 от ГПК/,
по искове на и срещу потребители / чл. 113 от ГПК/ или исковете за обезщетение
по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Г. ф. и Н. б. на б.а. з. /чл.
115, ал. 2 от ГПК/, при които то може да се повдига служебно и от съда до
приключване на първото по делото заседание. Въпреки, че в процесуалния закон не
е уредено изрично, специалната местна подсъдност по чл. 127, ал. 2 от СК също
попада в тези изключения и съдът следи служебно за нея, доколкото тази
разпоредба цели защита интересите на детето. В този случаи служебното начало
следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Идеята на
законодателя е спорът да бъде разрешен от районния съд, който има най-добра
възможност да прецени интересите на детето, а при нужда - да го изслуша, без то
да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си.
Ето защо, първоинстанционният съд
правилно се е произнесъл служебно по местната подсъдност на делото.
На следващо място, от
изложеното в исковата молба става ясно, че по силата на решение № 46 от
03.12.2018 г., по гр.д. № 522/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе е
одобрено постигнато споразумение между страните, според което упражняването на
родителските права по отношение на детето М.Н. И.е предоставено на бащата Н. И.,
при който то да живее на адрес: гр. Е., кв. „Т.“ № 0, ет. 0, ап.0. Следователно
фактическото пребиваване на детето към момента на подаване на исковата молба е
в гр. Е.. Допълнителен аргумент за това е и признанието в исковата молба, че
детето посещава детска градина в гр. Е., от което също може да се направи
извод, че то фактически пребивава в това населено място. Ето защо, по правилата
на чл. 127, ал. 2 от СК компетентен да разгледа производството е Районен съд –
гр. Етрополе.
Съобразно тези аргументи и
поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
оспореното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба – оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 3505 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 1127 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Ботевград.
Делото да се изпрати на Районен
съд – гр. Етрополе за продължаване на производството.
Препис от определението да се
изпрати за сведение на Районен съд – гр. Ботевград.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.