Решение по дело №1034/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Н. Д. Ж. [ЕГН] и В. Т. Ж. [ЕГН], чрез адв. С. С. против Заповед № 1016/25.03.2024 г. издадена от директор на дирекция „УСКОР“ към Община Варна.

Изложени са доводи за нищожност на оспорената заповед, тъй като съобразно чл. 224а, ал.1 ЗУТ следва кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да издаде заповедта, тоест закона посочва пълномощно, а не заповед за делегиране. Липсата на пълномощно намират, че обуславя липса на компетентност на административния орган. Посочват че административният орган превратно е използвал предоставената му власт, защото в случая целта му е не да се спре изпълнението на строеж еднофамилна жилищна сграда в УПИ Х-5465, кв.148, а да се ограничат собствениците на имота да го ползват в пълен обем. Намира, че е нарушен чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария за неприкосновеност на частната собственост, поради което е допуснато нарушение на материалния закон, което е толкова съществено, че води до нищожност на оспорената заповед. Изтъкват, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 от АПК за административен акт, защото не са изложени фактически и правни основания за издаването, не са посочени заинтересованите лица, които имат право да оспорят заповедта, пред кой орган и в какъв срок. Допуснато е нарушение на чл.26, ал.1 АПК, защото не са уведомени за започналото административно производство. Не е извършена проверка по чл.27, ал.2 АПК, чл.35 АПК и чл. 36, ал.4 АПК. Констативния акт № 23/29.09.2023 г. е съставен от лица без нужната компетентност. Оспорената заповед е издадена след срока по чл. 224, ал.2 ЗУТ. Изтъква, че липсата на мотиви в заповедта е нарушило правото им на защита съгласно ТР №16/75 г. Заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 и 5 АПК и чл.224а, ал.3 ЗУТ. Не са изложени мотиви, че има необходимост целия строеж да се спре, като намират, че на основание чл.224а, ал.1 ЗУТ може да се спре и част от строежа. Оспорват установяването, че подпокривното пространство е реализирано като използваемо, надигайки около 0,7 м страничните бордове, както и че строежа е преместен на около 1,5 м от източната имотна граница. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът - Директор на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, чрез юриск. Р. С. - Г., оспорва жалбата. В становище по същество на спора излага, че отклонението на строежа е на 1,5 към източната граница. Също така посочва, че са налице и визираните нарушения на чл.224, ал.1, т.2 ЗУТ, вр. чл. 154, ал.2, т.5 ЗУТ, така както е посочено и в КА, че е допуснато изпълнение на подпокривното пространство надигайки с 0,7 м страничните бордова; допуснато е нарушение на чл. 224, ал.1 т.4 ЗУТ защото не е осигурен задължителния строителен надзор за строеж пета категория; нарушение на чл. 224, ал.1, т.5 от ЗУТ е налице, защото не е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заведена заповедна книга, като е установено започване на строителство без протокол за откриване на строителна площадка; нарушение на чл. 224, ал.1, т.8 ЗУТ е налице, защото не е осигурен от възложителя авторски надзор и в случая на основание чл.162, ал.2, вр. чл. 169, ал.4 ЗУТ е задължителен. Отправено е искане за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за юрисконсулт. В случай, че жалбоподателите претендират за присъждане на адвокатски хонорар е отправено искане да бъде намален до предвидения минимум с Наредба №1/2004 г.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Съгласно [нотариален акт], том ХХ, дело № 4370, вх. рег. № 7730/10.04.2020 г. В. Т. Ж. и Н. Д. Ж. са придобили, чрез покупко – продажба поземлен имот с ид. 10135.2552.5465. От Скица за поземлен [имот номер]-340310/24.04.2020 г. издадена от СГКК – Варна се установява, че за имот с ид. 10135.2552.5465 е одобрена КККР, с последващо изменение на КККР имота е с ид. 10135.2552.5520 /л. 40 адм. пр. /, като собственици на имоти са вписани жалбоподателите.

Разрешение за строеж № 83/23.05.2022 г. е издадено от гл. арх. на район „Приморски“ в Община Варна, на жалбоподателите за строеж еднофамилна жилищна сграда в УПИ ІХ-5465, кв. 148 /ид. 10135.2552.5520/ по плана на [жк], [населено място]. Посочено е, че строежът е V-та категория.

Съставен от Констативен акт № 23/29.09.2023 г. от Н. К. - гл. инспектор в отдел „Строителен контрол“, дирекция УСКОР при Община Варна и К. Й. - ст. инспектор в отдел „Строителен контрол“, дирекция УСКОР при Община Варна за извършена проверка на строеж - еднофамилна жилищна сграда в урегулиран поземлен имот IX-5465, кв. 148, /[идентификатор]/, по плана на [жк], [населено място], посочено е в част ІV „УСТАНОВЕНИ НАРУШЕНИЯ“: „Строителството е изпълнено в отклонение на одобрените инвестиционни проекти към Разрешение за строеж № 83/23.05.2022 г. подписано от гл. арх. на район „Приморски“ - Община Варна. Установени са нарушения съгласно чл. 224, ал.1, т.2, т.5 и т.8 от ЗУТ и попада в обхвата на чл.224а, ал.2 от ЗУТ“, в част V „НАРУШЕНИ РАЗПОРЕДБИ“ е посочено чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ. Протоколът е връчен на 20.02.2024 г. на Н. Д. Ж. срещу подпис. Съставен е Констативен протокол на 15.02.2024 от двама инспектори в отдел „Строителен контрол“, дирекция УСКОР, Община Варна, в който е посочено, че са поставени съобщения по реда на §4, ал.2 ДР ЗУТ, чрез залепване на оградата на УПИ ІХ-5465, кв. 148 и на таблото на съобщения в сградата на Община Варна за издадения КА № 23/29.09.2023 г.

Със Заповед № 1016/25.03.2024 г. на директор на дирекция „УСКОР“ към Община Варна е установено, че строежът е собственост на жалбоподателите. Установени са отклонения от одобрените на 20.05.2022 г. инвестиционни проекти за строеж: Еднофамилна жилищна сграда в урегулиран поземлен имот IX-5465, кв. 148, /[идентификатор]/, по плана на [жк], гр, Варна, изразяващи се в:

Изпълнение на строеж с точни размери в план, но е преместен на около 1,50 метра към източната имотна граница.

Подпокривното пространство е реализирано като използваемо, надигайки с около 0,7 м страничните бордове върху, които лежи част от покривната конструкция. Вертикалната връзка между първи и втори етаж е реализирана посредством еднораменна стълба, която също я няма в одобрения проект.

Започнати са строително-монтажните работи без Протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строеж. Направена е проверка а общинската администрация и е установено, че няма подадено заявление с необходимите строителни книжа за подписване на акт (Образец 2). Прието е че строежа е пета категория и с констативния акт е установено нарушение по чл. 154, ал. 2 от ЗУТ и е осъществен състав на чл. 224, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 8 от ЗУТ. Посочено е, че КА е връчен на 15.02.2024 г. на жалбоподателите и не е постъпило възражение. С оглед тези установявания е изведено, че направените констатации установяват, че е налице част от строеж, за който при изпълнението на строителството е допуснато съществено отклонение от одобрените проекти. На основание чл. 224а, ал, 1 от ЗУТ е наредено:

1. Спиране изпълнението на строеж: Еднофамилна жилищна сграда в урегулиран поземлен имот IX-5465, кв. 148, /[идентификатор]/, по плана на [жк], [населено място].

2. На основание чл. 277, ал. 1 от АПК е определен 14 - дневен срок от получаване на заповедта да се изпълнят указанията на същата и е отправена покана за доброволно изпълнение до В. Т. Ж. и Н. Д. Ж., който са задължени: да се изпълнят всички обезопасителни мерки на строежа, съгласно одобрен проект - част П53 и чл. 35 от Наредба за обществения ред на Община Варна и да се отстрани допуснатото съществено отклонение от одобрените проекти, прилагайки разпоредбите на чл. 224а, ал. 4 от ЗУТ.

3. При липса на доброволно изпълнение в 3 - дневен срок след изтичане на срока определен по точка 2 в заповедта, да се пристъпи към принудително изпълнение. Наредено е прекъсване на доставянето на електрическа енергия и вода.

4. Указано е, че разрешение за продължаване на спряното със заповедта строителство ще бъде дадено след отстраняване на допуснатото съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти по указанията в точка 2 от заповедта и заплащане на дължимите глоби.

По делото са приети Съдебно – техническа експертиза /СТЕ1 по - нататък/ с.д. № 18299/02.11.2024 г. изготвена от вещите лица арх. В. Т. – И. и инж. Д. И. – геодезист и СТЕ с.д. № 2389/10.02.2025 г. /СТЕ 2 по-нататък/, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

В съдебното производство са представени от жалбоподателя: Декларация нотариално заверената на 17.08.2022 г., в която В. Т. Ж., собственик на имот ид. 10135.2552.5520 и В. Д. М., собственик на имот с и. 10135.2552.735 са декларирали, че са съгласни при извършване на строителни дейности от двете страни на общата граница, между собствените им поземлени имоти в [жк], [населено място] да бъде спазено отстояние от 2,5 м /л.143 от делото/.

Със Заповед № Г-105/14.05.2021 г. на зам. - кмет на Община Варна е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ ІХ – 5465 „за жил. стр.“, кв. 148, по плана на [жк], [населено място]. С Констативен протокол от 07.06.2021 г. от две длъжностни лица в район „Приморски“ в Община Варна е удостоверено, че посочения ПУП е влязъл в сила на 04.06.2021 г. – л. 145 от делото.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на Н. Д. Ж. на 02.05.2024 г. От писмо рег. № СИГ23001529ВН_021ВН/12.06.2024 г. издадено от директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ в Община Варна е установено, че жалбоподателите имат сключен граждански брак № 1973/30.09.1990 г. Не са налице доказателства, че процесния строеж е извършен по-рано от издаване на Разрешение за строеж № 83/23.05.2022 г. на гл. арх. на Община Варна, поради което е съпружеска имуществена общност /чл.21, ал.1 от СК/ между двамата жалбоподатели. Връчването на административния акт на Н. Д. е произвело действие и за съпруга й – В. Ж.. Жалбата е подадена на 14.05.2024 г. в 14 – дневния срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, от активно легитимирани страни, адресати на оспорената заповед, поради което е допустима. В жалбата е посочено, че подлежи на обжалване пред Адм. съд – Варна в 14 – дневен срок от съобщаването й, поради което довода на жалбоподателите за нарушение в тази насока е неоснователен, а и този пропуск, поради това, че не е разпоредителна част от административния акт, би довел само да удължаване срока за оспорване съгласно чл.140, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На основание чл.224а, ал.1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1.

Чрез СТЕ 1, отг.8 е установено, че строежът е Пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. „а“ ЗУТ, за което няма спор между страните.

Със Заповед №4153/28.11.2023 г. на кмета на Община Варна /л.124-125 от делото/, част ІІ, т. 4 е предоставил на основание чл.223, ал.1, т.1-10 ЗУТ и §1, ал.3 ДР ЗУТ, за строежи от ІV, V и VІ категория на А. Д. – директор на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна да издава мотивирани заповеди по чл.224а, ал.1 ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъп до строежи от ІV до VІ категория при нарушения по чл. 224, ал.1 ЗУТ. Предвид законосъобразното делегиране на правомощия оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

В процесната заповед е посочено, че делегирането на правомощия е съгласно Заповед № 4146/27.11.2023 г. на кмет на Община Варна. Ответникът в молба от 24.07.2024 г. /л.123 от делото/ е уточнил, че е допусната грешка при посочване номера на заповедта за делегация, като правомощията са представени със Заповед №4153/28.11.2023 г. на кмета на Община Варна. Представена е Заповед № 4146/27.11.2023 г. на кмет на Община Варна /л.126 от делото/, от която се установява, че е за назначаване на комисия по чл. 196, ал.1 ЗУТ и не е относима за случая. Допусната очевидна фактическа грешка в оспорената заповед при посочване заповедта за делегация не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на същата.

Неоснователен е довода на жалбоподателите, че следва предоставяне на правомощия на друго длъжностно лице по чл.224а, ал.1 ЗУТ да е с пълномощно, след като в разпоредбата е посочено „упълномощено от него длъжностно лице“. На основание §1, ал.3 ДР ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Съгласно чл. 44, ал.2 ЗМСМА, в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. От изложените разпоредби следва, че при делегиране на правомощия кметът на общината издава заповеди, а не пълномощни. Липсва допуснато нарушение при делегиране на правомощията, тъй като те са предоставени на длъжностно лице от общинската администрация – директор на дирекция „УСКОР“ в Община Варна. Не е налице основание, което да обуславя нищожност на оспорената заповед, тъй като тя е издадена на основание чл.224а, ал.1 ЗУТ.

На основание чл. 224а, ал.2 ЗУТ, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в тридневен срок от изтичането на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Констативен акт № 23/29.09.2023 г. / КА по- нататък/ е съставен от Н. К. – главен инспектор в отдел „Строителен контрол“, дирекция „УСКОР“, Община Варна и К. Й. – старши инспектор в отдел „Строителен контрол“, дирекция „УСКОР“, Община Варна. Относно указание на съда към ответника да представи доказателства за компетентността на издателите на КА /л.183 от делото/ е представена Заповед № 0694/11.03.2022 г. издадена от кмет на Община Варна /л.222/, която предоставя компетентност на Н. К. и К. Й. да съставят констативни актове по чл. 57а от ЗУТ, следва че представената заповед е относима за обекти по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 ЗУТ и не им е предоставена компетентност да съставят актове по чл.224а, ал.2 ЗУТ. Представената Заповед № 4146/27.11.2023 г. на кмет на Община Варна е за назначаване комисия по чл.196, ал.1 ЗУТ и също не е относима за спора /л.126/. От Заповед № ДС-00373/20.04.2015 г. се установява, че К. Й. изпълнява длъжността старши инспектор „строителен надзор“ в Община Варна и подписаната от нея длъжностна характеристика на 19.12.2019 г. й вменява задължение да извършва проверки на територията на община Варна за строежи ІV, V и VІ категория и констатира строежи с нарушения. Със Заповед № ДСЗ-0231/30.09.2024 г. на кмет на Община Варна К. Й. е преназначена старши инспектор „строителен надзор“ в Община Варна.

Съгласно Трудов договор № 00008/24.01.2018 г. Н. К. е назначена на длъжността главен инспектор „строителен надзор“ в Община Варна. Подписаната от нея длъжностна характеристика на 10.03.2021 г. й вменява задължения да констатира строежи с нарушения.

След като е установено, че Н. К. и К. Й. са служители, изпълняващи длъжността инспектор „строителен контрол“ в Община Варна, следва че те отговарят на изискванията на чл.224а, ал.2, вр. чл.223, ал.2 от ЗУТ и въпреки, че не е издадена заповед за отправомощаването им да издават КА по чл.224а, ал.2 ЗУТ по силата на трудовите договори и длъжностните характеристики са имали такива задължения. От изложеното следва, че КА № 23/23.9.2023 г. е издаден от компетентни органи.

В КА № 23/23.09.2023 г. са изложени установявания, че строежа е преместен на 1,50 м от източната имотна граница. Подпокривното пространство е реализирано като използваемо, надигайки с около 0,7 м страничните бордове, върху които лежи част от покривната конструкция. Вертикалната връзка между първи и втори етаж е реализирана посредством еднораменна стълба, която също я няма в одобрения проект. Започнати са строително – монтажни работи без протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строеж. Няма подадено заявление с необходимите строителни книжа за подписване на акт /Образец 2/. Направен е извод, че строителството е изпълнено в отклонение на одобрените инвестиционни проекти към РС № 83/23.05.2022 г. на гр. арх. на район „Приморски“ и установените нарушения са по чл. 224а, ал.1, т.2, т.5 и т.8 ЗУТ.

КА е връчен на 19.02.2024 г. на Н. Ж.. В КА е посочено, че в 7 – дневен срок, считано от 20.02.2024 г. може да се подаде възражение. Връчването на КА на Н. Ж. е произвело действие и относно съпруга й В. Ж.. Не е подадено възражение срещу КА. Не са допуснати нарушения при издаване на КА № 23/29.09.2023 г. Дори и да беше установено процесуално нарушение при съставяне на КА същото няма да е основание за отмяна на оспорената заповед, защото жалбоподателите се защитават срещу фактите посочени в административния акт и могат да ги оборват в съдебното производство.

Жалбоподателите сочат, че оспорената заповед е издадена след срока по чл. 224, ал.2 ЗУТ. При издаване на заповед по чл. 224а, ал.1 от ЗУТ е приложима нормата на чл.224а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която заповедта за спиране изпълнението и забрана за достъп до строеж или част от него се издава тридневен срок от изтичане на срока за подаване на възражения срещу КА. В случая КА № 23/29.09.2023 г. е връчен на жалбоподателите чрез Н. Ж. на 19.02.2024 г. и оспорената заповед е издадена на 25.03.2024 г., тоест извън срока по чл.224а, ал.2 от ЗУТ. Посочения срок е инструктивен и неспазването му не води до отмяната на заповедта.

Относно материалната законосъобразност:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.224а, ал.1 ЗУТ, която разпоредба предвижда, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1. В случая няма спор между страните, че строежа се изпълнява, т.е. той не е завършен, което е установено и от СТЕ2, тоест допустимо е да се спре.

В Заповедта е посочено, че за еднофамилна жилищна сграда в урегулиран поземлен имот IX- 5465, кв. 148, /[идентификатор]/, по плана на [жк], гр, Варна е констатирано отклонение от одобрените инвестиционни проекти: 1. Изпълнение на строеж с точни размери в план, но е преместен на около 1,50 метра към източната имотна граница. 2.Под покривното пространство е реализирано като използваемо, надигайки с около 0,7 м страничните бордове върху, които лежи част от покривната конструкция. Вертикалната връзка между първи и втори етаж е реализирана посредством еднораменна стълба, която също я няма в одобрения проект. 3. Започнати са строително-монтажните работи без Протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строеж. Направена е проверка а общинската администрация и е установено, че няма подадено заявление с необходимите строителни книжа за подписване на акт (Образец 2). Прието е че строежа е пета категория и с констативния акт е установено нарушение по чл. 154, ал. 2 от ЗУТ и е осъществен състав на чл. 224, ал. 1, т 2, т. 4, т. 5 и т. 8 от ЗУТ. С оглед тези установявания е изведено, че е направените констатации установяват, че е налице част от строеж, за който при изпълнението на строителството е допуснато съществено отклонение от одобрените проекти. На основание чл. 224а, ал, 1 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на целия строеж.

Производствата по чл.224а, ал.1 и чл.224а, ал.5 ЗУТ се различават съществено. Заповед по чл.224а, ал.1 ЗУТ се издава, когато са налице нарушение по чл.224, ал.1 ЗУТ и всички те са отстраним, поради което законодателя е предвидил, че с заповедта по чл.224а, ал.1 ЗУТ, на основание чл.224а, ал.3 ЗУТ задължително се дават указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При издаване на заповед по чл.224а, ал.5 ЗУТ нарушенията са толкова съществени, че обуславят незаконност на строежа по чл.225, ал.2 ЗУТ, поради което те не са отстраним и указания за отстраняването им не са дават.

Със Заповед № Г-105/14.05.2021 г. на зам. – кмет на Община Варна е одобрен ПУП – ПРЗ за IX- 5465, кв. 148, /[идентификатор], стар ид. 10135.2552.5465/, по плана на [жк] /л. 144 от делото, графична част л. 135 от делото/, съгласно този план линията на застрояване към източната граница на имота е определена на разстояние 5 метра и към югоизточната граница на 3 метра. В инвестиционния проект /л.25 от адм. пр./ също е предвидено застрояването да се осъществи на 5 метра от източната граница на имота. Строежа е разположен на 3,50 м от източната граница, което е установено с отг.1 и 2 от СТЕ1 и отг.2, Приложение 2 от СТЕ 2. Това установяване води до извод, че е строежът е в несъответствие с инвестиционния проект и с ПУП. Поради това, че не се касае за отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал.2, т.5-8 ЗУТ, а отклонението по чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ, не е приложим чл.224а, ал.1, вр. чл.224, ал.1 т.2 ЗУТ. В производството по спиране изпълнението на строеж, административния орган и съда нямат компетентност да извършват преценка на законосъобразността на заповедта за одобряване на ПУП, а следва да се съобразят с нея. В този смисъл допустимо ли е нарушаване в предвижданията на ПУП, тъй като линията на застрояване към източната граница на ъглов имот може да е на 3 м, предвид чл. 76, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ не следва да се установява в настоящото производство.

Съобразно чл.12, ал.1 ЗУТ, застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти, чл.12, ал.2 ЗУТ, предвижда - застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 18, ал.1, т.7 ЗУТ за поземлените имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят линиите на застрояване. Следва, че линиите на застрояване са част от предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Представения от жалбоподателите ПУП – ПРЗ съгласуван от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, „Електроразпределение север“ АД, Подземен кадастър при Община Варна също е с предвиждане линията на застрояване да е на 5 м от източната граница в частта, в която попада строежа /л.242 от делото/. В този смисъл съдът приема, че не е налице виза по чл.134, ал. 6 ЗУТ, чрез която да се счита, че ПУП е изменен и допуска застрояването да е на 3,5 м от източната регулационна граница. Следва, че строежа е в несъответствие с ПУП одобрен със Заповед № Г-105/14.05.2021 г. на зам. – кмет на Община Варна.

Със съгласие между собственици на съседни имоти не е допустимо изменение на ПУП по арг. на чл.134, ал.2 ЗУТ, поради което представената декларация /л. 143 от делото/ за съгласие строителните дейности да са на отстояние 2,5 от границите на имоти с ид. 10135.2552.735 и ид. 10135.2552.5520 е без значение за решаване на спора. Отделно от това имот с ид. 10135.2552.5520 на север има граница ид. 10135.2552.735, а в тази част не са установени нарушения.

Неспазването на предвижданията на ПУП, в частта на линиите на застрояване обуславя незаконност на строежа съгласно чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ, която норма предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В този случай ответникът следва да приложи чл.224а, ал.5 от ЗУТ и да издаде заповед за спиране за строежа и да забрани достъпа до него. В случая диспозитива на заповедта е частично правилен, в частта, с която е спрян целия строеж, но е следвало да се забрани и достъпа до строежа. В мотивите на процесната заповед е посочено, че нарушенията са по чл.224а, ал.1, вр. чл.224, ал.1, т.2, 4, 5 и 8 ЗУТ и е направен извод, че са за част от строежа, след което е посочено, че заповедта се издава на основание чл.224а, ал.1 ЗУТ. Налице е несъответствие между изложените фактически и правни основания, и разпоредителната част, защото са изложени факти за нарушение на чл.224а, ал.1 ЗУТ, а се прилага чл.224а, ал.5 ЗУТ. Не може да се приеме, че изречението в мотивите на заповедта „Изпълнение на строеж с точни размери в план, но е преместен на около 1,50 метра към източната имотна граница“ са мотиви за издаване на заповедта на основание чл.224а, ал.5 ЗУТ, защото не е направен извод от ответника, че преместването на строежа е нарушение на ПУП и конкретно кой ПУП. Такива установявания липсват и в КА. Тези установявания са направени в съдебното производство, чрез СТЕ1 и СТЕ2. Несъответствието между фактическите и правни основания за издаване на заповедта и разпоредителната й част е нарушило правото на защита на жалбоподателите, поради което е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на заповедта. За административния орган не съществува пречка да издаде законосъобразна заповед при съобразяване с установяванията. В този смисъл Решение № 9641 от 2.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2024 г. В съдебното производство съдът няма правомощие да променя или допълва мотивите на ответника. Също така поради това, че заповедта е издадена на основание чл.224а, ал.1 ЗУТ за жалбоподателите възниква право да считат, че установените нарушения са отстраними, съответно трябва да им се дадат указания за отстраняването съгласно чл.224а, ал.3 ЗУТ. В случай, че процесната заповед не се отмени ще означава, че съдът променя основанието на административния акт, като вместо 224а, ал.1 ЗУТ заповедта ще следва да се счита, че е издадена на основание чл.224а, ал.5 ЗУТ, което е недопустимо, защото ще наруши правото на защита на жалбоподателите и ще влоши тяхното положение, защото ще се създаде административен акт с по-неблагоприятни последици, отколкото е настоящия.

Със Заповед № 4153/28.11.2023 г. на кмет на Община Варна за делегиране на правомощия на директор на дирекция „УСКОР“ в Община Варна, в т.4 е посочено, „Да издава мотивирани заповеди по чл.224а, ал.1 от ЗУТ, за спиране изпълнението и забрана достъп до строежи или части от тях от четвърта до шеста категория при нарушения по смисъла на чл.224а, ал.1 от ЗУТ.“ Не е дадено правомощие за издаване на заповеди по чл.224а, ал.5 от ЗУТ. Следва че към 25.03.2024 г. – датата на издаване на оспорената заповед, ответника е нямал право да издава заповед по чл.225а, ал.5 ЗУТ, поради което е налице самостоятелно основание, поради което съдът не може да промени правното основание и мотивите на ответника, въпреки че заповедта е с частично правилен краен резултат на база установяванията направени в съдебното производство.

Поради това, че процесната заповед е издадена на основание чл.224а, ал.1 ЗУТ съдът ще направи анализ и на законосъобразността на заповедта на посоченото в нея основания.

Относно установяването, че строежът е с точни размер в план, но е преместен на около 1,5 м от източната имотна граница. Видно от Инвестиционния проект послужил за издаване на РС № 83/23.05.2022 г. на гл. арх. на район „Приморски“, Община Варна, част „ситуация“ /л.25 адм. пр./ строежа трябва да е разположен на 5 м от източната граница, като това изискване в инвестиционния проект съответства на ПУП за имота.

Съгласно чл. 224а, ал.1 вр. чл.224, ал.1, т.2 ЗУТ се спира изпълнението на строеж или част от него, който се извършва при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал.1, т.5-8 ЗУТ, като те са следните: т. 5. променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; т. 6 нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2; т. 7 променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; т. 8. променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Следва, че изпълнение на строежа в отклонение с 1,5 м от ПУП и инвестиционния проект не попада в посочените хипотези на чл. 224а, ал.1, вр. чл.224, ал.1, т. 2 ЗУТ, както и в останалите хипотези на чл.224, ал.1, т.1, т.3 – 8 ЗУТ. Това е така, защото промяна местоположението на строежа е нарушение на чл. 224а, ал.5, вр. чл. 225, ал.2, т.1 ЗУТ.

Относно установяването „Подпокривното пространство е реализирано като използваемо, надигайки с около 0,7 м страничните бордове върху, които лежи част от покривната конструкция. Вертикалната връзка между първи и втори етаж е реализирана посредством еднораменна стълба, която също я няма в одобрения проект“.

Чрез СТЕ2, отг.2.5 е установено отклонение от инвестиционния проект, тъй като във входното предверие/коридор е изградена еднораменна стоманобетонна стълба /с широчина 0,85 м/ към необитаемото подпокривно пространство.

Чрез СТЕ2, отг.2.7 е установено, че по проект покривът е четираскатен с дървена покривна конструкция, но е изпълнен като двускатен с дървени ребра 6/12 см и дървени подложни столници 10/10 см, лежащи върху стоманобетонна гредова двусскатна скара и стоманобетонни пояси над външните стени. Надзидът по северната и южната фасада е надигнат с 0,70 м, а по източната и западната фасада се издига до двускатния покрив. В подпокривното пространство, в различие с проекта на изток и запад са изградени прозорци. Отг.3, СТЕ 2 посочва, че страничните бордове на северната и южна фасада са надигнати с 0,70 м, а по източната и западна фасада се издигат до двускатния покрив. Билото на кота +6.01 /Н2 = 6,35 – за източната фасада и Н4=6,23 м – за западната фасада. Височината на сградата е по-малка спрямо допустимата височина от 7 м по ПУП – ПРЗ и няма нарушение на показателите на застрояване.

Вещото лице е дало становище, че поради увеличаване на товарите върху конструкцията от завишаването на дървения покрив, трябва да има налице разрешение за промяната от проектантите по части Архитектура и Конструкции – със заповед в заповедната книга или становища и/или скици/чертежи. Ако по установяванията по т.2.5 и т.2.7 от СТЕ2 има разрешение от проектантите по части Архитектура и Конструкции, отклоненията по т.2 от СТЕ са несъществени по см. на чл.154, ал.3 ЗУТ. Заключението на СТЕ2 е прието с участието процесуален представител на ответника и не е оспорено. Предвид направеното установяване, съдът приема, че установените нарушения от ответника – надигане на подпокривното пространство с 0,70 м и реализирана еднораменна стълба извън одобрения инвестиционен проект са съществени отклонения по смисъл на чл. 154, ал.2,т.5 ЗУТ и е установено нарушение на чл.224а, ал.1, вр. чл. 224, ал.1, т.2 ЗУТ, защото липсва разрешение от проектантите за изпълнението им. Следвало е ответникът да даде конкретния указания за отстраняването на допуснатото нарушение съобразно чл. 224а, ал.3 ЗУТ, но това не е сторено.

Относно посоченото нарушение по чл.224а, ал.1 вр. чл.224, ал.1, т.4 ЗУТ /строеж без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен/ ответникът не е изложил мотиви. На основание чл.157, ал.2 ЗУТ и чл.166, ал.1 ЗУТ за процесния строеж е било необходимо да е налице лице, което упражнява строителен надзор, това е предвидено и в т.3 от Разрешение за строеж №83/23.05.2022 г. на гл. арх. на район „Приморски“ и в случая не е налице. Осъществено е нарушение по чл.224а, ал.1, вр. чл.224, ал.1, т.4 ЗУТ за процесния строеж, но не е дадено указание за отстраняването му по чл.224а, ал.3 от ЗУТ, което е било задължително.

Относно установяването, „Започнати са строително-монтажните работи без Протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строеж. Направена е проверка а общинската администрация и е установено, че няма подадено заявление с необходимите строителни книжа за подписване на акт (Образец 2)“. Жалбоподателите в молба № 9532/03.07.2024 г. са заявили, че не е налице протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строеж. Няма подадена заявление с необходимите строителни книжа за подписване на акт Образец 2 – Приложение №2 към чл. 7, ал.3, т.2 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Установеното води до извод, че е налице нарушение на чл.224а, ал.1, вр. чл.224, ал.1, т.5 от ЗУТ – извършен строеж без да е съставен протокол за строителна линия и нови и/или без да е заверена заповедната книга. Липсва в заповедта указание по чл.224а, ал.3 ЗУТ за отстраняване на причините довели до спирането на строежа на основание чл.224а, ал.1, вр. чл.224, ал.1, т.5 ЗУТ.

В заповедта е посочено правно основание чл.224, ал.1, т.8 ЗУТ, която норма предвижда спиране на строеж, който е без осигурен от възложителя авторски надзор, в случаите когато такъв е задължителен. Липсват мотиви в оспорената заповед, поради какви установявания е прието че е налице и това нарушения. От жалбоподателите е представен договор за изпълнение на авторски надзор за строежа с изпълнител арх. Б., сключен на 20.06.2022 г. по част конструкции и договор за изпълнение на авторски надзор с инж. П. за част „ВиК“. Поради липса на мотиви в заповедта в тази част и предвид представените доказателства, съдът приема, че ответникът не е установил нарушение по чл.224а, ал.1 вр. чл.224, ал.1, т.8 ЗУТ. Също така за това нарушение следва да се дадат конкретни указания за отстраняването му съгласно чл.224а, ал.3 ЗУТ, но ответника не го е направил.

На основание чл.224, ал.3 от ЗУТ е задължително ответникът да даде указания за отстраняване на причините довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното изпълнение. В т.2.1 от заповедта са дадени указания: да се изпълнят всички обезопасителни мерки на строежа, съгласно одобрен проект ПЗБ и чл.35 от Наредба за обществения ред на Община Варна; да се отстрани допуснатото съществено отклонение от одобрените проекти, прилагайки разпоредбата на чл.224а, ал.4 от ЗУТ. Тези указания са общи и не дават яснота точно какви действия и документи са необходими за отстраняване на всяко едно установено нарушение, за да може при представянето им да продължи изпълнението на строежа. Дадените указания не са относно посочените в процесната заповед нарушения по чл.224а, ал.1 вр. чл. 244, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.8 ЗУТ. Липсата на конкретни указания води до невъзможност жалбоподателите да предприемат правилните действия за отстраняването им. Допуснатото нарушение по чл.224а, ал.3 ЗУТ е съществено и е самостоятелно основание за отмяната на заповедта на това основание. В този смисъл решения на ВАС по административни дела №№ 2326/2021 г., 13546/2019 г., 1574/2020 г., 3179/2019 г.

За всички гореизложени основания по чл.224а, ал.1, вр. чл.224, ал.1, т. 2, 4, 5 и 8 ЗУТ след като ответника е посочил в мотивите на заповедта „направените констатации установяват, че е налице част от строеж, който при изпълнение на строителството е допуснато съществено отклонение от одобрените проекти“ е следвало да спре изпълнението на строежа само за тази част, съответно ако го направи за целия строеж да обоснове това свое решение. В случая такива мотиви липсват и строежа е спрян изцяло. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Изпълнението на строежа е спряно, но не е забранен достъп до него, въпреки че чл.224а, ал.1 ЗУТ предвижда - административния орган с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж. Разпореденото прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването е различно от забрана достъпа до строежа и не го замества. Пропускът да се забрани достъпа да строежа е благоприятен за жалбоподателите, поради което съдът приема, че не е съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта.

Неоснователен е довода на жалбоподателите, че е нарушен чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария за неприкосновеност на частната собственост, защото собствеността не им е отнета, а ако е законосъобразното спирането изпълнението на строеж, то цели запазване здравето и живота на собствениците на строежа, както и ненарушаване правата на собствениците на съседни имоти.

Предвид изложеното, оспорената заповед се явява издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Налице са отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

Жалбоподателите са заплатили държавна такса по 10 лева за всеки от тях, общо 20 лева, депозити за СТЕ 600 лева, 580 лева /общо 1180 лева/, тоест по 590 лева от всеки жалбоподател и възнаграждение за адвокат 4000 лева заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024 г., сключен между жалбоподателите и адв. С.. Ответникът в молба № 5473/31.03.2025 г. е направил възражение за прекомерност. Въпреки че жалбоподателите са упълномощили един адвокат всеки от тях има право да му се присъди сторено възнаграждение за адвокат, защото ако бяха упълномощили различни адвокати за всеки щеше да се дължи присъждане на разноски за адвокат. Случаят не е с особена фактическа и правна сложност, въпреки че е било необходимо изготвяне на СТЕ за решаване на спора. Основателно е възражението на ответника за прекомерност, поради което на всеки от жалбоподателите следва присъди сумата от 1250 лева за възнаграждение за адвокат, съобразно предвидения минимум по чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на Н. Д. Ж. сумата от 1850 лева и на В. Т. Ж. сумата от 1850 лева, на основание чл. 143, ал.1 АПК вр. §1, т.6 ДР АПК.

Предвид изхода на спора не са налице предпоставки по чл. 143, ал.3 АПК за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за юрисконсулт на Община Варна, към която е ответника, поради което съдът оставя без уважение искането му в тази насока.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 1016/25.03.2024 г. издадена от директор на дирекция „УСКОР“ към Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. Д. Ж. [ЕГН] сумата в размер на 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева, за сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. Т. Ж. [ЕГН] сумата в размер на 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева, за сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.