Решение по дело №225/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 72
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20181800900225
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №72

 

 

гр. София, 17.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 225 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Д.Н.М. ***, с ЕГН ********** е предявил срещу ЗАД „О. – З.” АД, ******* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания, психическо и емоционално разстройство, страх, стрес, безсъние и депресивно състояние, битови затруднения и неудобства вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване на срамна кост, три разкъсно-контузни рани в лявата челна област на главата, изразен оток на клепачите на лявото око и натъртвания по цялото тяло, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.01.2018 год. около 9 часа на автомагистрала „Хемус“, км 36.800, община Б., в посока гр. С., по вина на А.К.А. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ, със застрахователна полица № BG/23/118000035939 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 11.01.2018 год. до 10.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 02.05.2018 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от Адвокатско дружество „Я. и съдружници“.

            Ищецът твърди, че на 23.01.2018 год. около 9 часа на автомагистрала „Хемус“, км 36.800, община Б., в посока гр. София, е настъпило ПТП по вина на водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ – А.К.А., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост реализирал сблъсък с намиращия се пред него лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с ДК № ТХ 8188 АН, който вследствие на сблъсъка се ударил в намиращо се пред него пътно превозно средство. Твърди се, че в резултат на горния сблъсък пострадал водачът на л.а. „Рено“ – ищецът Д.Н.М., който се наложило да бъде откаран за оказване на спешна помощ в УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. С. поради оплаквания от силни болки в областта на таза и палпаторна болка в същата област.

            Ищецът бил хоспитализиран в Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Света Анна“ АД за периода от 23.01.2018 год. до 26.01.2018 год., където му били извършени рентгенография на череп, тазови кости, лумбални прешлени, гръден кош, бял дроб и глезенна става, УЗД на коремни органи и компютърна томография на стави. Установени били фрактури на горните и долните рамена на двете пубисни кости, с окончателна диагноза : „Фрактура пелвис. Счупване на пубиса (срамна кост), закрито“.

Поради сложността на фрактурата се наложила закрита репозиция, имобилизация и медицинска терапия. Извършено било закрито наместване на фрактурите на тазовите кости без вътрешна фиксация. Наред с горните увреждания ищецът вследствие на ПТП претърпял и множество болезнени натъртвания, последвани от отоци и посиняване, както и три разкъсно-контузни рани супраорбитално в ляво с размери 1, 2 и 5 см – обработени и зашити с конци. Назначена била консултация с офтамолог поради наличието на изразен оток на клепачите на лявото му око, което се отваряло трудно, като била извършена редукция на отока на клепача.

Твърди се, че настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол за ПТП № 2018-1026-70/23.01.2018 год. Във връзка със същото било образувано досъдебно производство № 37/2018 год. по описа на РУ на МВР – Б., пр.пр. № 106/2018 год. по описа на РП – Б..

            Твърди се, че в резултат на травмите ищецът търпял интензивни и продължителни болки и страдания, които ще продължат и в бъдеще. Вследствие на настъпилия удар изпитвал силни болки по цялото тяло, силно главоболие и световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт. След изписването му от болничното заведение продължил лечението си в домашни условия при назначен строг постелен режим за срок от 45 дни, както и рехабилитации и дихателна гимнастика в легнало положение. Изписани му били антикоагулантни медикаменти. Поради горните ограничения бил затруднен нормалния му начин на живот, както и този на неговите близки, които следвало да полагат грижи за него поради невъзможността му да се обслужва самостоятелно и необходимостта да се намира постоянно в лежащо състояние. В продължение на около два месеца ищецът е трябвало да разчита изцяло на своите близки за обикновени битови дейности като хранене, преобличане, къпане и ходене до тоалетната. Въпреки стриктното предписание на лекарите за щадене на тазовата област и заемането на определена поза в легнало положение, ищецът продължава да изпитва дискомфорт и болки в тази област, което често налага употребата на силни болкоуспокояващи медикаменти.

Твърди се, че ищецът не може да упражнява своята професия машинен оператор /уточняваща молба/ за продължителен период от време, през който ще бъде обездвижен; бил му издаден и болничен лист за временна неработоспособност.

Процесният инцидент се е отразил негативно не само на физическото, но и на психическото здраве на ищеца. Изпитвал силен стрес и страх, чувствал се тревожен и изнервен, нарушена била способността му да спи и често се будел нощем, като приемал успокоителни и сънотворни. Станал избухлив и нервен, страхувал се отново да управлява автомобил.

В и.м. се сочи, че за лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ, управляван от деликвента А.К.А. при ПТП, била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/23/118000035939, валидна от 11.01.2018 год. до 10.01.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 23.01.2018 год.

Твърди се, че Д.Н.М. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ЦУ 99-503/01.02.2018 год. по описа на ЗАД „О. – З.” АД, като при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета № 0411-190-0003-2018. Ответникът не се произнесъл по претенцията до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, /01.05.2018 год. включително/, което обуславя интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях. Сочи, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „О. – З.” АД МПС – А.А., като се оспорва твърдения в и.м. механизма на настъпилото ПТП. Твърди се, че в конкретния случай ищецът се е движил със скорост, при която не е могъл да спре при създаденото на пътя препятствие, с което е предпоставил настъпването на пътния инцидент. Сочи се, че вината за ПТП е изцяло на ищеца, който със своите действия е станал причина за настъпването на верижната катастрофа. Твърди се, че получените от пострадалия увреждания са вследствие на първия удар, при който автомобилът, управляван от Д.М., се е ударил в находящото се пред него МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ – а не, както се твърди в и.м., вследствие на последващия сблъсък с л.а. „Нисан“, управляван от застрахования при ответника водач.

При условията на евентуалност, в случай, че се окаже, че ПТП е съпричинено по вина и на двамата водачи – от ищеца Д.Н.М. и от водача на л.а. „Нисан“ А.К.А., се прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия, ищецът М.. Пак при условията на евентуалност се прави второ възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на ищеца, който при ПТП е бил без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания.

Оспорват се твърденията на ищеца за възникнали в резултат на ПТП вреди – описани в исковата молба като вид и характер, както и тяхната продължителност във времето. Оспорва се твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП търпи неимуществени вреда, които да обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение от 70 000 лева, като се сочи, че обезщетение в горния размер за тези получени увреждания е силно завишено. Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за лихва, по аргумент за неоснователност на главния иск.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от изискания от РП – Ботевград протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2018 год., изготвен от разследващ полицай при РУ Ботевград, в същия е отразено настъпило на 23.01.2018 год. около 9 часа ПТП на автомагистрала „Хемус“, км 36.800, община Ботевград, в посока гр. С.. Отразено е следното :

            „Асфалтовата настилка е мокра, видимостта е добра. … В лявата лента в посока София се намери товарен автомобил „Мерцедес” – „Пътна помощ”, с ДК № СО 09 00 ВН. На 35 м по дължина и на 1.60 м по ширина от бялата непрекъсната линия на ОР 1 се намери предна лява гума на товарния автомобил. На 39.80 м по дължина и 0.7 м по ширина се намери задна лява гума. Автомобилът е с увредена задна част ... На платформата на пътната помощ се намери натоварен лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СО 36 26 НХ ... На 48.50 м по дължина и на 1 м вдясно от бялата непрекъсната линия на ОР1 се намери предна лява гума на лек автомобил марка „Рено”, което е ударено с дясната си част в мантинелата. Предна дясна гума е във въздуха на 0.4 м от земната повърхност. Пред автомобила има множество от пластмасови части и се наблюдава счупен преден номер ТХ 81 88 АН. Автомобилът е под ъгъл 45 градуса, като задната му част се намери върху предния капак на автомобил „Нисан Навара”, бял на цвят, с ДК № СА 96 73 ТМ. Този автомобил е с изцяло увредена предна част. Дясната му част е изцяло увредена, увредена е задната врата, счупени са прозорците, спукана е предна лява гума ... На 47.80 м по дължина и на 1.30 м по ширина се намери предна лява гума на „Нисан Навара” с ДК № СА 96 73 ТМ и на 50.80 м по дължина и на 1.80 м по дължина се намери задната му лява гума. Автомобилът е с увредена лява предна част, капак, преден ляв калник, ляв фар. Върху предната му лява част се намери дясната част на лек автомобил „Рено”.

            Във връзка с описаното в протокола за оглед на ПТП с участници :

            - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ /Пътна помощ/, с ДК № СО 09 00 ВН,

            - лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с ДК № ТХ 8188 АН и

            - лек автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ, с водач А.К.А. с ЕГН **********,

            е образувано ДП № 37/2018 год. по описа на РУ Ботевград, пр.пр. № 106/2018 год. по описа на РП Ботевград, което до настоящия момент не е приключило, видно от служебно извършената от съда справка.

            Във връзка с така описаното по-горе ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Н. Й. и А.К.А. – участници в същото, от показанията на които се установява следното :

            Свидетелят Г. Й. сочи, че на 23.01.2018 год. сутринта пътували по АМ „Хемус“ от гр. Д. към гр. С.заедно с ищеца Д.М. с лек автомобил, чиято марка не помни – бил под наем. На около 40 – 50 км преди гр. С. участвали в лека катастрофа – Д. управлявал колата, били в средна лента и за да изпреварят автомобил пред тях, се престроили в най-лява лента на магистралата, като се движили съвсем бавно – със скорост от 40 – 50 км/ч.  В най-лявата лента обаче бил спрял някакъв товарен автомобил /Пътна помощ/, в който се блъснали съвсем леко. Никой от двата автомобила не пострадал сериозно, по колите щетите били минимални – тяхната имала счупен мигач, а другата – пукнат стоп. Двамата водачи се разбрали да се обадят на КАТ, като водачът на товарния автомобил тръгнал да слага обозначение за катастрофата на пътя – конуси и триъгълник, каквито преди това нямало – „за да не става същата беля като при нас“.

            Около пет минути след катастрофата водачът на товарния автомобил бил поставил конуси и триъгълник и се връщал към колите, между които имало разстояние половин – един метър; между тях стояли свидетелят Г.Й.и ищецът Д.М.. В този момент св. Й. забелязал как джип се движи с висока скорост в средната лента, минал внезапно в най-лявата и без да намали, стъпкал триъгълника и двата конуса. Шофьорът на товарния автомобил също го забелязал и едва успял да отскочи към мантинелата; джипът обаче се движил с такава скорост, че свидетелят и ищецът не успели да реагират – джипът се врязал в техния лек автомобил, който ударил ищеца и той отхвръкнал вляво към мантинелата, а свидетелят останал под автомобила.

            След удара св. Й. установил, че е лошо наранен, бил с обилно кръвотечение – впоследствие в болницата се установило, че има разрязване на уретрата и пукнат таз. Не виждал ищеца, но го чувал да вика, че умира, че е натрошен. В този момент от спрял автомобил му се притекли на помощ, някаква жена му превързала крака и му казала да не мърда, защото трябвало да види другото момче – ищеца, че бил в много лошо състояние. Последното, което свидетелят си спомня е, че чул линейката и припаднал; свестил се в болницата.

            Свидетелят А.А. сочи, че бил водачът на автомобила марка „Нисан“, модел „Навара“, участник в описаната от св. Й. катастрофа – тя станала след третия тунел на магистрала „Хемус” по посока гр. С.. Било около 9 – 9.30 часа сутринта, след излизане от тунела слънцето било точно на нивото на очите на А. и го заслепявало; пътното платно било напръскано с препарат против леда и по стъклото хвърчала вода със сол, която чистачките на автомобила само размазвали. Тъй като нямал добра видимост, свидетелят, който се движил със скорост от около 80 – 90 км/ч, намалил до около 40 км/ч; вдясно от него имало колона от камиони, а лявата лента била празна – „няма никакво движение, няма коли да идват, то се вижда така надалече“. Свидетелят се притеснил, че като намалява скоростта, може някой да го удари отзад и се прехвърлил в най-лявата /скоростната/ лента на магистралата, но точно тогава се ударил в спрял в тази лента л.а. „Рено“, на който пишело „Рент-а-кар“; пред този автомобил имало друг – кола на Пътна помощ, като очевидно двете коли били катастрофирали преди това. Автомобилът „Нисан“ ударил автомобила „Рено“ странично отзад, точно в калника и спрял. Св. А. излязъл и видял, че в л.а. „Рено“ няма хора – видял обаче около него две момчета – едното било до мантинелата, а едното било паднало – „може да е бил край колата и като съм ударил Рено-то, то е паднало … не зная точната ситуация, нищо не съм видял.“.

От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, оспорено от пълномощника на ответника, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :

На 23.01.2018 год. лек автомобил „Рено Клио” с ДК № ТХ 81 88 АН се е бил установил на място в лявата лента за движение по автомагистрала „Хемус” в зоната на километър 38+800, в платното за движение в посока гр. В.– гр. С.., след претърпяно леко ПТП, с нанесени леки имуществени вреди по автомобила. Според показанията на свидетеля Г. Н. Й.в зад автомобила мястото е било обезопасено. В тази зона платното за движение се е състояло от три ленти за движение, отделени една от друга с прекъсната линия „МЗ” и асфалтовото покритие е било мокро, участъка прав, с лек наклон на изкачване в посоката на движение на автомобилите.

В същото време, посока и условия на движение в лявата пътна лента се е движил лек автомобил „Нисан Навара” с ДК № СА 96 73 ТМ, управляван от А.К.А., който с челната си лява част се е ударил в задната дясна част на намиращия се в статично положение лек автомобил „Рено Клио”. От удара е придадена кинетична енергия на л.а. „Рено“ и същият се е придвижил в посока напред, при което с челната си централна част за втори път се е ударил в задната централна част на платформата на специалния автомобил. От удара последният се е изместил в посока напред на около 5-6 метра, а останалите два автомобила – л.а. „Рено“ и л.а. „Нисан” са се установили в мястото и положението, в което са описани в протокола за оглед на местопроизшествие.

Експертизата сочи, че непосредствено преди удара л.а „Рено Клио” е бил разположен в лявата лента за движение в платното за движение в посока към гр. София, в статично положение и е бил ударен отзад от л.а. „Нисан Навара”. Видимостта е била нормална, участъкът – продължително прав, поради което от техническа гледна точка причината за ПТП между тези два автомобила са субективните действия на водача на лекия автомобил „Нисан Навара” – А.К.А., който в зоната на ПТП не е направил всичко възможно да намали скоростта или да спре управляваното от него ППС във всички случай, когато възникне опасност за движението.

Според заключението на КСМАТЕ към момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил „Нисан” е била около 80 км/ч, като при тази скорост – при прав участък и нормална видимост, водачът е имал техническа възможност да забележи установилия се на място пред него в лявата лента лек автомобил „Рено”, да го възприеме като опасност за движението, като е имал достатъчно разстояние да намали скоростта си или да спре.

            От заключението на същата експертиза и от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, отново оспорено само от пълномощника на ответника, се установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият Д.Н.М. е получил следните травматични увреждания : счупване на костите на тазовия пръстен, изразяващо се в двустранно счупване на срамните кости и на крилата на кръстцовата кост /сакрума/; мекотъканни увреждания, изразяващи се в наличието на три разкъсно-контузни рани вляво над орбитата; кръвонасядане, съчетано с травматичен оток, притварящ очната цепка на клепачите на лявото око.

            В.л. Т. сочи, че лицевата травма е била съпроводена със значителни по интензитет болки и кървене поради богатата инервация и кръвоснабдяване на лицето. Наличието на чуждо тяло под кожата в областта на лявата вежда определя болезненост и изтръпване, които – ако тялото не се отстрани оперативно, ще останат доживот. Травмата на таза е била съпроводена със силна болезненост за продължителен период от време – около 2-3 месеца, като болката е намаляла с времето до изчезването й; понастоящем такава може да се наблюдава при физическо натоварване на крайниците и снагата и при промяна на времето. Счупванията са заздравели с оформянето на костен калус, а раните в областта на лицето са заздравели с оформянето на ръбци, разположени на открита и видима част, като причиняват загрозяване. Към настоящия момент е налице пълно възстановяване от травматичните увреждания, с изключение на козметичния дефект в зоната на лявата вежда и наличното образувания там.

            СМЕ дава заключение, че  счупването на дясната и на лявата срамна кост при пострадалия е довело до трайно затруднение на движението на десния и на левия долен крайник за срок от около 2-3 месеца, а счупването на кръстцовата кост /сакрума/ – до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца.

            Според заключението на КСМАТЕ двустранното счупване на срамните кости и на сакрума на ищеца се дължи на директен удар със значителна енергия с твърд, тъп предмет с направление отзад – напред, като не е възможно това увреждане да бъде получено при положение на тялото вътре в автомобила. Констатираните травматични увреждания са получени при удара между л.а. „Нисан” и л.а „Рено”, като този извод се потвърждава както от механизма на получаване на уврежданията, така и от показанията на свидетеля Г.Й.

            От показанията на свидетелката Д. Д. И., майка на ищеца, се установява, че видяла сина си на следващия ден след катастрофата – в болница „Света Анна“ в София. Бил целият бинтован, дрехите му били в кръв, казал й, че не може да мърда и че го болят много кръста, крака и окото. Не знаел дали вижда с нараненото око, тъй като изцяло било покрито с марля. На четвъртия ден го изписали от болницата и продължил с домашно лечение в гр. Д.. В къщи близо три седмици не ставал от леглото, тъй като не можел, изправил се едва на 20-тия ден. Особено зле чувствал нараненото око, наели медицинска сестра, която всяка вечер сменяла превръзките, тъй като раната била отворена почти месец. Лекарите установили, че има чуждо тяло в клепача – стъкло или пластмаса, което трябва да се премахне по оперативен път. Когато болничните му свършили след месец, проходил с патерици, но мускулите на краката му били атрофирали и се затруднявал с придвижването. Едва на втория месец започнал да ходи сам до тоалетна, но близо три месеца от катастрофата продължил да използва патерица.

            Травмите се отразили и психически на сина й – отказвал да кара кола. Преди катастрофата работил като оператор на машини във фирма за дестилирана вода в Д., но ползвал продължително време болнични, а по принуда ползвал и отпуск, като ходил на работа само при повиквания, тъй като продължавало да го боли и не можел да седи прав.

От писмо изх. № 1023-40-42-2/21.02.2020 год. на НОИ, представено от ответника, се установява, че на ищеца били издадени за периода 30.01.2018 год. – 07.08.2018 год. общо 6 болнични листове за временна неработоспособност, като ползвания от него отпуск по болест е продължил около четири месеца – за периодите от 23.01. до 10.05., от 16.05. до 25.05. и от 02.08. до 03.08.2018 год.

С определението си по чл.374 от ГПК съдът, с оглед становището на ответника, изразено в отговора на и.м., е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/118000035939 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ, сключена със ЗАД „О. – З.” АД, валидна от 11.01.2018 год. до 10.01.2019 год.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Д.Н.М. – вх. № ЦУ 99-503/01.02.2018 год. по описа на ЗАД „О. – З.” АД, при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета № 0411-190-0003-2018. Ответникът не се произнесъл по претенцията до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, /01.05.2018 год. включително/.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Д.Н.М. – вх. № ЦУ 99-503/01.02.2018 год. по описа на ЗАД „О. – З.” АД, по която застрахователят не се произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, /01.05.2018 год. включително/.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ – А.К.А., който в зоната на ПТП не е направил всичко възможно да намали скоростта или да спре управляваното от него ППС във всички случай, когато възникне опасност за движението и е причинил сблъсък със спрелия в лявата лента на магистралата лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с ДК № ТХ 8188 АН, който от своя страна е ударил намиращия се на пътното платно пред него ищец. Установено бе, че водачът на л.а. „Нисан” се е движил към момента преди удара със скорост около 80 км/ч, като при тази скорост – при прав участък и нормална видимост, е имал техническа възможност да забележи установилия се на място пред него л.а. „Рено”, да го възприеме като опасност за движението, като е имал достатъчно разстояние да намали скоростта си или да спре. В случая от събраните гласни доказателства чрез показанията на очевидеца на катастрофата св. Й. и от заключението по КСМАТЕ бе категорично установено, че ищецът е получил нараняванията, описани в и.м., именно вследствие на удара между л.а. „Нисан” и л.а. „Рено”, а не при предходната катастрофа между л.а. „Рено” и товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“. Показанията на св. А.К.А. не опровергават горния извод – на първо място, в тази им част същите са непълни и неясни – свидетелят сочи, че след като се ударил в л.а. „Рено”, видял около него две момчета – едното било до мантинелата, а едното било паднало – „може да е бил край колата и като съм ударил Рено-то, то е паднало … не зная точната ситуация, нищо не съм видял.“. На следващо място, показанията на свидетеля са и вътрешно противоречиви и израз на защитна позиция – доколкото А. не би искал да се уличи в извършване на престъпление, свързано с нанасяне на телесни повреди по непредпазливост при нарушение на правилата по ЗДвП – от една страна, свидетелят сочи, че след като излязъл с автомобила си от тунела, нямало добра видимост, слънцето го заслепявало, а чистачките замазвали стъклото, което го принудило да смени лентата на пътното платно и да се престрои най-вляво; от друга страна, свидетелят сочи, че лявата лента била празна – „няма никакво движение, няма коли да идват, то се вижда така надалече“. Категорично не могат да се възприемат и показанията в частта им, че към момента на ПТП л.а. „Нисан“ бил намалил скоростта си до около 40 км/ч – КСМАТЕ сочи скорост от около 80 км/ч, а св. Й. – че джипът се движил с такава висока скорост, че без да намали, помел поставените на платното конуси и светлоотражателен триъгълник и се врязал в л.а. „Рено“, като Й. и М. нямали никаква възможност да реагират и да се предпазят, а водачът на т.а. „Мерцедес“ едва успял да отскочи към мантинелата.

Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца – счупване на костите на тазовия пръстен, изразяващо се в двустранно счупване на срамните кости и на крилата на кръстцовата кост /сакрума/, мекотъканни увреждания, изразяващи се в наличието на три разкъсно-контузни рани вляво над орбитата и кръвонасядане, съчетано с травматичен оток, притварящ очната цепка на клепачите на лявото око, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – А.К.А.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП.

Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените него физически болки и страдания, битови затруднения и неудобства в хода на възстановителния процес.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ, предизвикал ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, управляван от деликвента А.К.А., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/118000035939, валидна от 11.01.2018 год. до 10.01.2019 год. – т.е. валидна към датата на ПТП – 23.01.2018 год.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ  е доказан отчасти по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания, неудобства и затруднения в ежедневието на ищеца, понесени от него като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 33 години, като с оглед естеството на получените от него наранявания е настъпило пълно възстановяване от част травматичните увреждания; за горното заключението по назначената СМЕ е категорично. Следва да се отбележи, че по отношение на наличието на чуждо тяло под кожата в областта на лявата вежда на ищеца, причиняващо му и понастоящем болезненост и изтръпване, се налага оперативна интервенция по премахването му, но обстоятелството, че такава до момента не е извършена, е личен избор на ищеца – оперативното премахване на чуждото тяло би довело до премахване на горните неприятни усещания.

На следващо място, съдът отчита и че търпените от ищеца физически болки и страдания не са били с по-голям интензитет от обичайния при такъв вид увреждания. СМЕ сочи, че  счупването на дясната и на лявата срамна кост при пострадалия е довело до трайно затруднение на движението на десния и на левия долен крайник за срок от около 2-3 месеца, а счупването на кръстцовата кост /сакрума/ – до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца. Ищецът – според показанията на майка му, три седмици бил на легло, а около три месеца след катастрофата ползвал патерици; от справката от НОИ се установява, че ползвания от него отпуск по болест е продължил около четири месеца – за периодите от 23.01. до 10.05., от 16.05. до 25.05. и от 02.08. до 03.08.2018 год. Търпените от ищеца физически болки и страдания са били съпроводени с умерени затруднения в бита му, а от друга страна, по делото не бяха установени твърдените с и.м. психическо и емоционално разстройство, страх, стрес, безсъние и депресивно състояние вследствие на травмите.

В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на Д.Н.М. увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 25 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лева и в частта му за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразили се в психическо и емоционално разстройство, страх, стрес, безсъние и депресивно състояние.

Върху сумата от 25 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 02.05.2018 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД, направено с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който със своето бездействие да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, който по време на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан – от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. и А. категорично бе установено, че по време на ПТП ищецът е бил извън автомобила – на пътното платно. Противно и на соченото в допълнителния отговор, депозиран от ответника на 30.10.2019 год., не може да се приеме, че след първоначалния сблъсък между автомобилите „Рено“ и „Мерцедес“ пътното платно не е било обезопасено, което да е допринесло за последващия сблъсък между автомобилите „Рено“ и „Нисан“ – св. Й. категорично пояснява, че водачът на товарния автомобил е поставил на платното на магистралата преди катастрофиралите автомобили предупредителни конуси и светлоотражателен триъгълник, по автомобилът, управляван от св. А., ги е прегазил и минал през тях без да намали скоростта си.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 564/14.11.2018 год. ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – ДТ в размер на 1 000 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 300 лева – възнаграждение на в.л. по СМЕ.

В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 400 лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ /въпреки че е бил освободен от внасянето на такива/. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 142.86 лева, съставляваща разноски съразмерно с уважената част на исковете.

Тъй като, видно от представения договор за правна помощ от 11.09.2019 год., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 2 000 лева с начислен ДДС /при минимален размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 25 000 лева – 1 536 лева с начислен ДДС/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското дружество. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания /пет/ и извършените процесуални действия /разпити на свидетели, изслушани заключения по две експертизи и др./.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 3 765 лева, от които : заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 200 лева с начислен ДДС за процесуално представителство, внесен депозит от 400 лева за КСМАТЕ, внесен депозит за разпит на свидетели общо в размер на 160 лева и платена ДТ от 5 лева за издаване на съдебно удостоверение. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 2 420.36 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „О. – З.” АД, ******* да заплати на Д.Н.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания, битови затруднения и неудобства вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване на срамна кост, три разкъсно-контузни рани в лявата челна област на главата, изразен оток на клепачите на лявото око и натъртвания по цялото тяло, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.01.2018 год. около 9 часа на автомагистрала „Хемус“, км 36.800, община Б., в посока гр. С., по вина на А.К.А. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДК № СА 9673 ТМ, със застрахователна полица № BG/23/118000035939 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 11.01.2018 год. до 10.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2018 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./ и В ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразили се в психическо и емоционално разстройство, страх, стрес, безсъние и депресивно състояние.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „О. – З.” АД, ******* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 300 лева /хиляда и триста лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗАД „О. – З.” АД, ******* да заплати на Д.Н.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 142.86 лева /сто четиридесет и два лв. и осемдесет и шест ст./, съставляваща разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „О. – З.” АД, ******* да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ със седалище и адрес на управление ***, офис 10-11, БУЛСТАТ *********, сумата от 2 000 лева /две хиляди лв./ с начислен ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Д.Н.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на „О. – З.” АД, ******* сумата от 2 420.36 лева /две хиляди четиристотин и двадесет лв. и тридесет и шест ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :