№ 3296
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:Розалина Г. Ботева
Георги Стоев
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 4695 от 14.12.2021г. по гр.д. № 25721/ 2021г. по описа на Софийския
районен съд, 126 състав, е отхвърлен предявеният от “ЗК Л.И.” АД срещу “ЗД Е.” АД за
установяване съществуването на вземането на “ЗК Л.И.” АД за сумата 1598,72 лева,
представляваща регресно вземане за ½ от платено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на влекач, за вреди на лек автомобил, настъпили на 21.4.2017г. на
автомагистрала във Федерална Република Германия, като неоснователен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца “ЗК Л.И.” АД. В жалбата се изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че приложимо е българското право.
Навежда доводи, че тъй като ПТП е настъпило на територията на Федерална република
Германия, то приложимо е немското право, съгласно което собствениците или водачите на
ремарке също трябва да носят отговорност за участието им в ПТП, поради което всеки от
застрахователите, съответно на влекача и ремаркето, трябва да носи отговорност за
половината от стойността на настъпилите вреди. Развива съображения, че съществуването
на правото на иск на застрахователя на теглещото превозно средство, когато е платил
обезщетение, не може да се изведе от договора за застраховка и приложимо е немското
право.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното като като неправилно и
необосновано в неговата цялост и предявеният иск да бъде уважен.
1
Въззиваемият- ответник “ЗД Е.” АД оспорва въззивната жалба. Твърди, че в обжалваното
решение съдът подробно и задълбочено е изследвал всички релевантни обстоятелства, за да
отхвърли изцяло исковите претенции.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на законоустановения обсег на
дължим въззивен контрол настоящият състав на съда приема обжалваното решение да е
валидно, както и допустимо, а релевираните с въззивната жалба доводи за неговата
неправилност намира за основателни.
Относно предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция за разрешаване на въпроса кое е
приложимото право, когато ПТП е причинено от влекач и ремарке, е настъпило на
територията на държава членка на ЕС, а двете превозни средства са регистрирани в друга
държава членка на ЕС.
Приложимото право относно договорните отношения регламентира правилата за
определяне на приложимото право по отношение на договорните отношение в случаи на
стълкновение на закони на държави членки. Член 7 от посочения регламент се отнася до
приложимото право за застрахователните договори. Съгласно член 7, параграф 3, страните
могат в съответствие с член 3 да изберат само определено приложимо право. Това включва
правото на държавата, където е разположен рискът към момента на сключване на договора
(член 7, параграф 3, буква а), и правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на титуляря на застрахователната полица (член 7, параграф 3, буква б).
Член 15 е озаглавен „Законна суброгация“. Той гласи: „Когато едно лице („кредитор“) има
договорна претенция срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение да
удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение,
правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя
дали и в каква степен третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които
кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение“.
Приложимото право при стълкновение на закони в случаите на извъндоговорни
задължения се определя съгласно правилата на регламент „Рим II“. Съгласно член 4,
параграф 1 на посочения регламент, общото правило е, че „приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на
държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният
факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт“.
С решение по съединени дела C 359/ 14 и C 475/ 14 Съдът на ЕС е дал тълкуване, че
Регламент Рим I и Регламент Рим II трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право
2
спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство
произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно член 7 от Регламент Рим I, ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Рим II,
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Съгласно цитираното решение следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица между
водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна,
държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по
силата на Регламент Рим II, а на второ място следва да се определи, в съответствие с член 7
от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени
между застрахователите — ищци в главните производства, и съответните застраховани от
тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на
суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на
ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в случаите,
в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по
силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият случай. Приложимото
материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя на влекача е това на
ФРГ, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и на
ремаркето. Поради това приложимото материално право в отношенията между
застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда
на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7, пар 2. В случая страните не са избрали
приложимо право, като и двамата застрахователи са със седалище и място на дейност в
Република България, поради което и приложимо е българското право.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че регресният иск на застрахователя
попада в обхвата на Регламент Рим II. Общата категория на извъндоговорните задължения в
член 4 от Регламент „Рим II“ не може да определи приложимото право. В случая няма
настъпило вредоносно събитие между застрахователя на теглещото превозно средство и
застрахователя на тегленото превозно средство. Застрахователят на теглещото превозно
средство не е причинил вреди на застрахователя на тегленото превозно средство, нито
последният е увредил първия. Понятието „договорно задължение“, по смисъла на член 1 от
Регламент Рим I, означава доброволно поето правно задължение от дадено лице спрямо
друго. Под „извъндоговорно задължение“ по смисъла на Регламент Рим II следва да се
разбира задължение, произтичащо от някое от събитията, посочени в член 2 от същия
регламент, а именно задълженията, произтичащи от вреда, тоест спрямо всяко засягане в
резултат на непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без
пълномощие. В случая между застрахователите и съответно между държателите или
водачите на теглещото превозно средство и държателите на ремаркето, съществуват
3
договорни задължения, по смисъла на Регламент Рим I. И обратно, между двамата
застрахователи не съществува никакво договорно отношение.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"- до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност".
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на
причинителя на вредата /делинквент/ е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1) Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/ по застраховка "Каско"; 2) Валидно възникнало
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Гражданска отговорност" между
причинителя на вредата и ответното дружество; 3) Заплащане на застрахователното
обезщетение от застрахователят по имуществено автомобилно застраховане - "Каско" и 4)
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане /чл. 45
ЗЗД/ - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението
на дееца и причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е свързано
с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, какъвто е установеният механизъм на ПТП в случая, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство. Обект на застраховане е гражданската отговорност за причинените от
застрахования на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, които са
резултат не само на вина на водача на МПС (хипотезите на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД), но и тези,
които са причинени от самата вещ (хипотезата на чл. 50 ЗЗД). Ето защо, доколкото в случая
се твърди и установява към момента на ПТП ремаркето да е било свързано със
застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската отговорност на
последния не отговаря за нанесените от събитието вреди.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, което обуславя извод за
неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Съобразно този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски за
въззивното производство се поражда в полза на въззиваемия- ответник „ЗД Евро инс” АД, в
чиято полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4695 от 14.12.2021г. по гр.д. № 25721/ 2021г. по описа на
Софийския районен съд, 126 състав
ОСЪЖДА “ЗК Л.И.” АД, с ЕИК **** да плати на “ЗД Е.” АД, с ЕИК **** сумата 100
лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5