№ 879
гр. П., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
в присъствието на прокурора Р. Ат. П.
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100472 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор И. Г. с адрес: гр.С., бул.“В.“№2 ищцата ИЛ. М. Х. с ЕГН ********** от
град П., ул.“П.“№2, вх.А, ет.5, ап.13, чрез пълномощника си адв.Ж.К. твърди, че срещу нея е
било образувано досъдебно производство /ДП/№3/2019г по описа на отдел „Следствен“ при
Окръжна прокуратура-П. за извършено престъпление по чл.311, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от
НК. На 10.09.2019г ищцата била привлечена в качеството на обвиняема и била разпитана в
това и качество. Спрямо нея била взета мярка за неотклонение“подписка“. Към 10.09.2019г
и до настоящия момент ищцата била държавен служител в РДНСК-П., от която били
изискани редица документи в хода на досъдебното производство. Ищцата работи в РДНСК
от 2004г.На 07.02.2020г било издадено постановление за прекратяване на досъдебното
производство поради обстоятелството, че деянието не осъществява състав на престъпление –
чл.24, ал.1т.1 от НПК . Постановлението било отменено от Окръжна прокуратура-П. и
досъдебното производство било изпратено на ОСлО при Окръжна прокуратура-П.. На
30.09.2021г. на ищцата били предявени материалите. На 07.10.2021г. отново било издадено
постановление за прекратяване на досъдебното производство на основание чл.24, ал.1,т.1
предл.2- ро от НПК, което е влязло в сила на 26.10.2021г. Ищцата твърди, че в резултат на
незаконното обвинение е претърпяла неимуществени вреди, свързани с психологически
терзания на личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото, ред роднини,
приятели, познати и колеги, притеснение, срам, несигурност и страх от осъждане. Доколкото
незаконното обвинение не е за тежко умишлено престъпление, но същото е умишлено, за
1
него се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и възможност за налагане на
наказание без лишаване от свобода по смисъла на чл.37, ал.1,т.6 от НК, както и че
обвинението е за извършване на престъпление в съучастие, ищцата оценява претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000лв.
Твърди също така, че в досъдебното производство №3/2019г е упълномощила
адвокат, който да я защитата и му е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
Твърди , че са налице всички елементи на деликтното правоотношение/ деяние,
противоправност, вреда , вина, която се презумира, причинна връзка. Между незаконното
обвинение и причинените имуществени вреди в размер на 550лв. е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да и заплати
сумата от 20 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 550лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди,ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор П. Г. / прокурор при РП-П./ е подаден писмен отговор, с който се изразява
становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа се, че приложените към
исковата молба писмени доказателства не установяват наличието на претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди.от приложеното постановление за прекратяване на
наказателното производство не може да се направи извод за влизането му в сила, тъй като е
подлежало на обжалване. Искът за неимуществени вреди се оспорва по размер като се
твърди, че е размерът е прекомерен с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че от
привличането на ищцата като обвиняема и вземането по отношение на нея на най-леката
мярка за неотклонение до първото прекратяване на наказателното производство е минал
период по-малък от 5 месеца, а до последващото прекратяване е минал период около година
и половина, които срокове са разумни с оглед фактическата и правна сложност да делото.
Що се отнася до изисканите документи от местоработата и в хода на наказателното
производство, то това е сторено единствено за нуждите провеждането на обективно,
всестранно и пълно разследване и разкриването на обективната истина, които са
основополагащи принципи в наказателния процес и съпътства законосъобразното
провеждане на всяко наказателно производство. Паричното обезщетение за претърпени
морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е
проява на справедливост , а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Оспорва
се по основание и размер претенцията за имуществени вреди в размер на 550лв., поради
липса на доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар за досъдебното
производство .
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
2
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
Ответникът- Прокуратурата на РБ се представлява в съдебно заседание на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура -П.. Участвалият в
производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване.Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл.235 от
ГПК прие за установена следната фактическа обстановка:
От приетите по делото писмени доказателства по досъдебно производство
№382019г по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура –П. се установява, че на
28.12.2018г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура-Панагюрище е било
образувано досъдебно производство за това, че на 08.11.2016г. в град Стрелча длъжностни
лица в кръга на службата си са съставили официален документ – констативен протокол
№1481/08.11.2016г., в който са удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тези обстоятелства при издаване на разрешение за
строеж №39/22.11.2016г. от Община Стрелча- престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
На 10.09.2019г ищцата И.Х. е била привлечена в качеството на обвиняем за това, че
на 08.11.2016г. в землището на град Стрелча като длъжностно лице –старши инспектор в
РОНСК-П. в съучастие като съизвършител с И. Д. А. старши инспектор в РОНСК-П. в
кръга на службата си е съставила официален документ – констативен протокол
№1481/08.11.2016г., в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно , че не се
извършва ново строителство в имот № 000680 в местността „Радин дол“, в землището на
град Стрелча, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези
обстоятелства при издаване на разрешения за строеж №39/22.11.2016г. от Община Стрелча-
престъпление по чл.311, ал.1 от НК във вр. с чл.20,ал.2 във вр.с ал.1 от НК. С
постановлението за привличане на обвиняем спрямо ищцата е била взета мярка за
неотклонение „подписка“. На същата дата 10.09.2019г ищцата е била разпитата в качеството
на обвиняем и и е било предявено разследването.
С постановление от 07.02.2020г. наказателното производство против И. М. Х. и И.
Д. А. е било прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1,т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК поради
това, че обвиняемите не са осъществили от обективна и субективна страна престъплението
от общ характер- по чл.311, ал.1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
По жалба на управителя на „С.“ЕООД постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било отменено от Окръжна прокуратура-П. и разследването
по досъдебното производство е било възобновено.
На 30.09.2021г. на И.Х. отново е било предявено разследването.
С постановление от 07.10.2021г. досъдебното производство , водено срещу И. М. Х.
и И. Д. А. за престъпление по чл.311, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл. чл.199,
чл.243, ал.1,т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от
3
обективна и субективна страна престъплението от общ характер- по чл.311, ал.1 от НК, за
което им е повдигнато обвинение.
По делото не бе спорно, а и от представените с исковата молба писмени
доказателства/ заповед№РД-15-884/13.07.2004г. и служебна бележка изх.№ЧР-14-00-
432/25.01.2022г./ съдържащи се на лист 10 и 11 от делото/ се установява, че считано от
19.07.2004г. ищцата е била назначена на длъжност „старши инспектор“ в сектор
„Строителен контрол“ при РДНСК-П. и към момента изпълнява тази длъжност като по
настоящем същата заема длъжността „ главен инспектор“ .
От представеното от ищцата пълномощно/ съдържащо се на лист 1-4 от делото/ е
видно, че в ДП№3/2019г същата е била защитавана от адвокат Ж. К. и за осъщественото
процесуално представителство и защита в посоченото досъдебно производство същата е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-
психиатрична експертиза,чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено.Вещото лице д-р Д. заключава, че привличането на ищцата като
обвиняема на 10.09.2019г се е отразило отрицателно на психиката и и същата е изпаднала в
остра ситуация на стрес. Това довело до повишена сърдечна честота, повишено артериално
налягане, разширение на артериалните съдове, разширяване на зеници и усилено
поотоделяне. Всички тези промени са физиологични и са насочени към това организмът да
се справи със стресовата ситуация. Това е физиологичен отговор на стреса и така се дава
възможност на организма да се справи със стресогенната ситуация.Тава е често възникващо
състояние, провокирано от подобни психотравмени изживявания с продължителност
няколко дни. Степента и нивото на тревожност не са били във високи стойности, тъй като
ищцата е ходила на работа и се е справяла със задълженията си . Няма данни за депресия
като заболяване , а се наблюдават отделни бързопреходни депресивни наслойки. Според
вещото лице първите няколко дни мисленето и е било заето с мисловни преработки на
случилото се и ищцата с трудност е изпълнявала професионалните си задължения,
избягвала е социалните контакти с колеги, приятели. След възобновяване на наказателното
производство според вещото лице ищцата е изпаднала в подобно състояние със същото
времетраене и интензитет. След второто прекратяване на наказателното производство и към
момента на изследване у ищцата не са налице признаци на тревожност и депресия , както и
друго психично състояние.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди.
Разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна/ безвиновна/
гаранционно- обезпечителна отговорност на държавата в следните случаи: обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето е оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
4
извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреда на неимуществените
вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на
повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материално правни предпоставки/ юридически факти/: 1/ на ищеца да
му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него
престъпление, 2/ съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или
наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване като в този
случай повдигнатото му обвинение е незаконно, 3/ обвиняемия/подсъдимият да е претърпял
неимуществени вреди и 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима ,
закономерна , естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, тоест да е
налице причинно –следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато незаконно обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
Прокуратурата е обективна като тя не е предпоставена от виновно поведение на
съответното длъжностно лице при Прокуратурата или администрацията – арг.чл.4,
предл.посл. от ЗОДОВ.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност , че ищцата е
била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК като впоследствие наказателното производство ,водено
срещу нея, е било прекратено с постановление на Районна прокуратура- П. поради това, че
деянието не съставлява престъпление – чл.24, ал.1 , т.1 от НПК. Следователно е налице
незаконно обвинение по смисъла на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Прието е последователно в съдебната практика/ решение №480 от 23.04.2013г. на
ВКС по гр.д.№85/2012г на IV г.о. ГК/ че ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ
може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба и не са нужни
формални , външни доказателства за установяване на тези вреди, тъй като те настъпват
винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарт на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди
над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства , той следва
да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление само по себе си
е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания,
свързано най-малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога,
потиснатост , накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му
общуване, за каквито изживявания и причинно – следствената им връзка с наказателното
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства, в каквато насока е и
5
трайната съдебна практика на ВКС .Както се посочи по-горе провеждане на пълно и главно
доказване е наложително само при твърдения за негативни изживявания , които са извън
обичайните за лице в такова положение и са специфични с оглед личността на увредения,
неговата среда или обществено положение и други конкретни обстоятелства като те имат
отношение към размера на дължимото обезщетение.
Доколкото в конкретния случай от обстоятелствената част на исковата молба биха
могли да се извлекат семпли твърдения на ищцата за причинени неимуществени вреди над
обичайните, то за такива биха се приели твърденията, че докато се е водело наказателното
преследване ищцата е упражнявала професия, към която обществените изисквания са
завишени и незаконното обвинение има по-силно негативно отражение върху
неимуществената и сфера.
Действително обвинението е за престъпление, извършено по служба в качеството на
ищцата на длъжностно лице- старши инспектор в РОНСК-П., но обстоятелствата по делото
не установяват привличането и като обвиняема да е възпрепятствало нейното
професионално развитие, да е довело примерно до образуване срещу нея на дисциплинарно
производство или временно да е била отстранена от длъжност, докато трае разследването.
Липсват респективно и твърдения в тази насока.Липсват данни за широк обществен отзвук
или медийно разгласяване на случая. Не без значение е и обстоятелството, че и към
настоящия момент ищцата продължава да работи в РДНСК-П. като дори е повишена в
длъжност – от старши инспектор на главен инспектор.
Следователно в това производство следва да се обсъжда обезщетение на
неимуществени вреди – обичайни такива.
За да определи размера на такива вреди, съдът следва да приложи критериите за
справедливост. По отношение на понятието „ справедливост“ е налице богата и еднопосочна
съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения/ решение №407 по гр.д.
№1273/2009г, на IIIг.о., решение №394 по гр.д.№1520/2011г. на III г.о., решение №391 по
гр.д.№201/2011г на III г.о., решение №395 по 159/2011г на III г.о. решение №3 по гр.д.
№637/2011г на III г.о., решение №51 по гр.д.№465/2011г на IV г. о. както и т. II на
ППВС№4/1968г. Съобразявайки постановките на задължителното за прилагане ППВС, ВКС
неизменно приема ,че справедливостта се основана на преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение, личността на увредения, данни за предишни осъждания, начин на
живот и обичайната му среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство,наложени мерки за
принуда , отражение върху личния, обществен и професионален живот , разгласата и
публичността, продължителност и интензитет на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето / заболяване/, а
ако увреждането е трайно- медицинска прогноза за неговото развитие / решение №18 по
6
гр.д.№2721/2013г на IVг.о./ За случаите, при които незаконното обвинение е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия/ подсъдимия
следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви
и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя глобално- за
всички претърпени неимуществени вреди от този деликт/ решение №281/30.11.2018г на
ВКС по гр.д.№582/2018г, решение №5709.02.2016г на ВКС по гр.д.№4641/2015г, решение
№709/15.11.2010г на ВКС по гр.д.№178/2010г , решение №358/06.01.2015г на ВКС по гр.д.
№2026/2014г, решение №232/25.07.2011г на ВКС по гр.д.№1318/2010г. Размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване на пострадалия/ решение №165 от 16.06.2015г на
ВКС по гр.д.№288/2015г, решение №480/23.04.2013г на ВКС по гр.д.№85/2012г.
В процеса на доказване се установиха по несъмнен начин първите две материални
предпоставки, обуславящи възникването на отговорността на ответника по ЗОДОВ, а
именно 1/ на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и
2/ наказателното производство е било прекратена поради това, че деянието не съставлява
престъпление като в този случай повдигнатото срещу ищеца обвинение е незаконно.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/
ЗОДОВ/ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането.
Повдигането на незаконно обвинение на ищцата само по себе си е увреждащо
действие, тъй като засяга нейния личен живот, авторитет, чест , достойнство и добро име в
обществото, а след като се доказват увреждащите последици от незаконното наказателно
преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди при
съобразяване с релевантните за спора обстоятелства от значение за определяне на
конкретния размер. Самият факт, че лицето не е извършило престъплението, за което е
образувано досъдебно производство, е вредоносен.Следва се има предвид , че обезщетение
за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени / виж решение
№427/16.06.2010г на ВКС по гр.д.№273/2009г , решение №457/25.06.2010г на ВКС по гр.д.
№1506/2009г/ Касае се за настъпване на така наречените обичайни неимуществени вреди
като емоционални и психически терзания на личността, изразяващи се в чувство на
неудобство, унизеност, притеснение,несигурност , страх да не бъде осъдена.
Следва да се посочи, че поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по
един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице .
Това води до увреждане и настъпване на вреди- неблагоприятно отражение върху психиката
на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва
всяко негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди/ чл.52 от ЗЗД/.
7
Установи се от данните по делото , че срещу ищцата е воден наказателно производство за
умишлено престъпление , което не е тежко по смисъла на материалния закон / чл.93, т.7 от
НК/ - документно престъпление. Досъдебното производство е продължило повече от две
години от привличане на ищцата в качеството на обвиняема на 10.09.2019г до
прекратяването на наказателното производство срещу нея на 07.10.2021г., като в
конкретния случай съдът приема ,че тази продължителност е надвишила разумността, при
условие, че веднъж производството е било прекратено около пет месеца от привличането на
ищцата в качеството на обвиняема, след което възобновено. Както се установи от
експертизата, с действието на привличането и в качеството на обвиняема, ищцата е
изпаднала в състояние на силен стрес, като същия стрес като интензитет и времетраене
отново е изживян при възобновяване на наказателното производство, което обстоятелство
съдът съблюдава при отмерване на размера на обезщетението. Спрямо ищцата е била взета
най-леката мярка за неотклонение „ подписка“, която не води до съществено ограничаване
на личните права и свободи, до извеждане от обичайната социална и и семейна среда.В
хода на наказателното производство спрямо ищцата не са предприемани други мерки за
процесуална принуда. Процесуално- следствените действия, извършени с участие на ищцата
се изчерпват с връчване на постановление за привличането и като обвиняема и вземане на
мярка за неотклонение ,разпит на обвиняем и предявяване на разследването, осъществени в
един ден , както и повторно предявяване на разследването след възобновяването му.Не се
установиха трайни и необратими негативни изживявания, които да са довели до
разстройство на здравето . Експертизата установи, че към настоящия момент не са налице
признаци на тревожност и депресия, което води до извода, че към настоящия момент
психичното здраве на ищцата е напълно възстановено. При определяне размера на
обезщетението съдът следва да съобрази и обстоятелството, че ищцата е с необременено
съдебно минало и това в личностен план допълнително е изострило чувствителността и към
случващото се, повишило е скалата на негативните и изживявания и е засилило нейната
тревожност и страх от това, което може да и се случи , а именно- да бъде изправена пред
наказателния съд. Съдът все пак отчита, че прокуратурата е прекратила наказателното
производство преди внасянето му в съда с обвинителен акт.
Наред с горните обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и обществените представи за справедливост според съществуващите обществено-
икономически условия на живот и жизнения стандарт към момента на увреждането,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричния им еквивалент, в който смисъл е и константната съдебна
практика/ решение №358 от 16.01.2015г по гр.д.№2026/2014г., на IVг.о. на ВКС, решение
№57 от 09.02.2016г по гр.д.№4641/2015г на IV г.о. на ВКС/.По време на досъдебното
производство социално –икономическите условия в страната се характеризират с нарастване
на стандарта на живот, повишаване на размера на минималната работна заплата от 560 на
650 лв. и средната работна заплата в диапазона от 874.40лв. до 1 134.60лв. по данни на НСИ
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за
8
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално икономическите условия и
стандарта на живот в страната , настоящият съдебен състав намира за справедливо
обезщетение , което би репарирало процесните неимуществени вреди , търпени от ищцата/
доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение,
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост / е сумата от 6 000лв. Този размер
на обезщетение съответства на характера и степента на претъпените морални вреди. Както
се посочи по-горе делото липсват доказателства, които да установят , че ищцата е търпяла
неимуществени вреди в по-висок размер и по-силен интензитет от обичайните. Въпреки
това, за да отсъди горното обезщетение съдът съобрази като доминанта обстоятелството ,че
веднъж прекратено наказателното производство отново е било възобновено както и
цялостното му времетраене- малко над 2 години, а така също и факта, че към момента на
привличането и като обвиняема ищцата е имала дългогодишен стаж / 15 години/ като
държавен служител в РДНСК и няма как чисто репутационно това да не провокирало
допълнителен психо-емоционален дискомфорт в професионален аспект. Както се посочи
по-горе като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди, служи и стандарта на живот в страната като справедливостта изисква сходно
разрешаване на подобни случаи, което е израз на общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради
което следва са се съобразява съдебната практика в сходни хипотези/ така решение
№108/13.08.2018г на ВКС по гр.д.№3053/2017г, решение №79/17.07.2018г на ВКС по гр.д.
№2034/2017г./ Също така не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на обогатяване на пострадалия.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди се явява частично
основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 6 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -14.02.2022г до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществено вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за
престъпление по чл.311, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК по досъдебно производство
№3/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-П., прекратено с постановление от
07.10.2021г. на основание чл.199, чл.243, ал.1,т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК като за
горницата над 6 000лв. до претендираните 20 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска за имуществени вреди съдът намира следното:
Отговорността на държавата по чл.4 ЗОДОВ обхваща и причинените имуществени
вреди, които също са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат
да се изразяват в претърпяна загуба или пропусната полза.
Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС платените
възнаграждения за адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е
9
задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват
непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко следствие е дължимост на
хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед
повдигнатото обвинение.
Безспорно се установи ,че по воденото срещу ищцата досъдебно производство
досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-П. на
същата е била оказана процесуална защита от адвокат Ж. К.. Категорични са данните,
съдържащите се на лист 104 от досието на настоящото дело, че ищцата е заплатила
адвокатски хонорар в размер на 550лв. Ето защо претецията за имуществени вреди се явява
основателна и следва да бъде уважена като следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 550лв., представляваща претърпени имуществени вреди- заплатен
адвокатски хонорар по досъдебно производство №3/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура-П.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба-14.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса , както и възнаграждение за един адвокат , ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Видно от данните по делото за това производство ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 1 300лв. В хода на устните състезания прокурорът направи
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждения по настоящия иск е 1 130лв. Уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 1 300лв., който размер не надвишава драстично
минимума, а по-скоро се доближава до него. Като се има предвид и процесуалните действия,
които пълномощникът да ищцата е извършил по делото, а именно- подаване на искова
молба, която по своему е и писмена защита по делото, тъй като пълномощникът
аргументирано, базирайки се на съдебната практика, е развил и доводите си по съществото
на спора, както и явяването на пълномощника в съдебно заседание съдът счита, че
адвокатският хонорар не следва да се редуцира.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноски за
държавна такса в размер на 10лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
390лв.
На основание чл.10, ал.3 във вр. с чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва
да се възложи и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на
546лв.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор И. Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2 да заплати на ИЛ. М. Х. с ЕГН ********** от
град П., ул.“П.“№2, вх.А, ет.5, ап.13 на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 6
000лв./ шест хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществено
вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за престъпление по 311, ал.1 във
вр.с чл.20, ал.2 от НК по досъдебно производство №3/2019г по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура –П., прекратено с постановление от 07.10.2021г. на Районна прокуратура-П. на
основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -14.02.2022г до окончателното
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6 000лв. до предявения
размер от 20 000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор И. Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2 да заплати на ИЛ. М. Х. с ЕГН ********** от
град П., ул.“П.“№2, вх.А, ет.5, ап.13 на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от
550лв./ петстотин и петдесет лева /, представляваща обезщетение за претърпени
имуществено вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за престъпление по
311, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК по досъдебно производство №3/2019г по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура –П., прекратено с постановление от 07.10.2021г. на Районна
прокуратура-П. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
14.02.2022г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор И. Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2 да заплати на ИЛ. М. Х. с ЕГН ********** от
град П., ул.“П.“№2, вх.А, ет.5, ап.13 на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор И. Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2 да заплати на ИЛ. М. Х. с ЕГН ********** от
град П., ул.“П.“№2, вх.А, ет.5, ап.13 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 390лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор И. Г. с адрес гр.С., бул.“В.“№2 да заплати по сметка на Районен съд-П. на
основание чл.10, ал.3 във вр.с чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ възнаграждение за вещо лице в размер
на 546лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11
12