Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в
публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2626 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 4 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/.
Производството е образувано е по жалба на В.Я.П., ЕГН ********** и Г.П., ЕГН ********** чрез адв. В.П.
*** срещу Заповед №371/12.10.2020г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която на осн. чл. 46, ал.1, т. 11 от ЗМСМА, чл.
21а от Наредба на ОбС Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ вр.
чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС е наредено да се изземе част от общински имот,
владян и държан без правно основание от жалбоподателите, представляващ идеални
части от поземлен имот с идентификатор №10135.2526.****по КККР на гр. Варна, с
НТП за второстепенна улица, владяни и държани от жалбоподателите чрез
приобщаването им към площта на техния съсобствен имот – ПИ 10135.2526.***, с
помощта на ограда, строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи
се в трасето на уличната регулация и обслужващи поземлен имот 10135.2526.***,
които заемат приблизителна площ от ~200 кв.м.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че част от заповедта е
нищожна, издадена свръх правомощията на кмета, при издаване на заповеди по
чл.65 от ЗОС. Сочи се, че предмета на Заповедта е неясен, тъй като представените
документи за собственост на Община Варна не
съдържат доказателства за приобщаване на част от ПИ 10135.2526.****към ПИ
10135.2526.***, нито такива,че Община Варна е придобила част от имота на
жалбоподателите по реда на чл.16, ал.5 вр. ал.1 от ЗУТ. Изтъква се,
че Заповед №065/08.08.2014г. на зам. кмета на Община Варна не е титул за
собственост за Община Варна и не отчуждава част от имота на жалбоподателите по
реда на чл.16 ал.5 от ЗУТ/изм./. Аргументира се, че липсата
на придобивно основание от община Варна, за част от имота изключва правото на Община
Варна да твърди, че част от имота е описан в нот. акт №** том.44 дело
№11251/2008г., съответно да изисква изземване на тази част по реда на чл.65,
ал.1 от ЗОС. Счита, че в обжалвана заповед няма посочени данни, кога е
влязъл в сила ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв. „Св.Никола” гр. Варна и кметът
на р-н „Приморски“ е издал заповед по чл.65 ал.1 от ЗОС, за имот за който не е
доказал че е общински, срещу лица които са собственици. Обосновава се, че при
премахване на подпорната стена, както изисква обжалваната Заповед съществува
опасност да се наруши устойчивостта на целия ПИ-***, както и и устойчивостта и здравината на построените в него сгради. Счита,
че обжалваната Заповед в разпоредителната й част по р.IV т.2 б. „г”, с която се „оправомощава“ „ЖИДО
ТРАНС 2015” ООД, да извърши за своя сметка премахване на строежите и обектите
находящи се в ПИ №10135.2526.****по КК на гр. Варна, е нищожна, тъй като премахването
на строежите или обектите е предмет на заповеди с друго правно основание.
В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие,
жалбата се поддържа изцяло, като допълва, че оспорва, че описаните в заповедта 200
кв. м ид.части от ПИ 10135.2526.****е публична
общинска собственост с твърдение, че са собственост на жалбоподателите, което
обосновава нищожност в тази част на ПУП – ПРЗ за местността „Св. Никола“. В
депозирана писмена защита се излагат подробни съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при започване на производството по
издаването й, както и за неизясняване на обстоятелствата какви строежи
съществуват върху терена - предмет на изземване, преди да се разреши въпроса
със строежите, съществуващи върху терена. Искането от собствениците да премахнат сами собствените си строежи, както и
оправомощаването на трети лица да премахнат строежи, които не са общинска
собственост, без посочено правно основание счита, че е грубо посегателство
срещу неприкосновеността на частната собственост, прогласена в чл.17 ал.3 от Конституцията на Република България. Претендира присъждането на съдебни
разноски по представен опис.
Ответникът – Кметът на Район „Приморски“ при Община
Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Навежда съображения, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и при липса на сочените
от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Счита, че въз основа на извършената проверка на място от комисията по
чл. 196 от ЗУТ и от събраните по делото доказателства се установява, че
процесните обекти, собственост на жалбоподателя, частично попадат в съседен
имот № 1857, като същите се явяват неподходящи по местонахождение и
разположение по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Сочи, че установените факти и
обстоятелства са отразени подробно в констативен протокол № 127/28.06.2019 г. и
същите се потвърждават от представените по административната преписка
доказателства. С тези доводи моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, предвид наведените с жалбата възражения
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство по издаване на процесната заповед е инициирано с Покана за доброволно
предаване на владение с рег. № УСКОР20000902/07.05.2020г. от Кмета на Район
„Приморски" до В.П. и Г.П., с която същите са поканени да предадат
заеманите и владени без правно основание идеални части от недвижим имот,
представляващ ПИ с ид. № 10135.2526.****по КККР на гр.Варна
- публична общинска собственост с НТП за второстепеннна улица, като премахнат доброволно
посочените обекти, находящи се в трасето на уличната регулация в 14-дневен срок
от получаване на поканата. Поканата е изпратена по пощата, но не е била
потърсена, поради което с Констативен протокол №12/25.06.2020г. поканата е била
поставена на адреса на жалбоподателите и на таблото за съобщения в сградата на
район „Приморски“- Община Варна.
С Констативен протокол № 6/09.07.20202г. от извършена
на място проверка от служители Дирекция „Обществен ред и контрол" при
Район „Приморски" - Община Варна е установено, че адресатите не са
предприели действия в посочения срок. В резултат на проверката и въз основа на
събрани в административното производство документи, служители от районната
администрация, определени със Заповед № 305/20.06.2019г. на Кмета на Район
„Приморски" са съставили Констативен акт № 10/10.08.2020г. на осн. чл.
21а, ал.2 от НРПУРОИ във вр. с чл. 65, ал. 2 от ЗОС, с подробно описани факти,
обстоятелства и основание, като безспорно е установено владеене и държане без
правно основание на идеални части от поземлен имот-общинска собственост. С
писмо рег. №УСКОР20000902ПР_001ПР/10.08.2020г.
жалбоподателите са уведомени за започнатото административно производство по чл.
65 от ЗОС и за съставения Констативен акт № 10/10.08.2020г. Писмото е изпратено
по пощата и непотърсено от жалбоподателите, поради което е изготвено Съобщение
№9/28.09.2020г., с което жалбоподателите са уведомени за изготвения Констативен
акт № 10/10.08.2020г. Със служебна бележка №5/28.09.2020г. съобщение №9/28.09.2020г. е поставено на
ограда, находяща се в ПИ 10135.2526.****и на таблото за съобщения в сградата на
Район „Приморски“ – Община Варна. С Констативен протокол №16Б/28.09.2020г.,
съобщението за издадения Констативен акт № 10/10.08.2020г. е било поставено в
сградата на район „Приморски“- Община Варна.
След разглеждане на цялата административна
преписка, административният орган установява, че са изпълнени изискванията на
чл.21а, ал.2 от НРПУРОИ, поради което издава Заповед №371/12.10.2020г. Същата е
съобщена на адресатите с уведомително писмо с рег. № УСКОР20002250ПР/14.10.2020г.,
получено на 03.11.2020г. След личното явявяне в сградата на районната
администрация на 04.11.2020г. В.Я.П. е получил екземляр от заповедта.
По делото е представена цялата административна
преписка по издаване на обжалваната заповед.
По искане на жалбоподателите е назначена СТЕ. Вещото
лице инж. В. А. установи, че ПРЗ на м. Св. Никола е одобрен с
решение № 2405-10 по протокол № 24 от 23, 24,30.06.2010 г. на Общински съвет -
Варна по реда на чл. 16 от ЗУТ и оттогава се счита, че регулацията е приложена.
В трасето на улицата с идентификатор 10135.2526.****попадат 204 кв.м. от имота, така както се владее от жалбоподателите и
се ограничава от уличната регулация и подпорната стена. На комбинираната скица
тази площ е показана в жълт цвят. Вещото лице установи, че в улицата с
идентификатор 10135,2526.****попадат следните строежи:
-
Стоманобетонова подпорна стена с
височина между 1.80м в източния и 2.80м в западния край. Върху нея има масивен
бетонов парапет с височина 1 м;
-
Част от Басейн е площ от 26
кв.м.;
-
Кладенец с хидрофорна уредба с
дълбочина 18м. и стоманобетонов резервоар към него с площ 18 кв.м. и обем 50
куб.м. захранващи построения хотел и басейна;
-
Цялата останала площ попадаща в
улицата е покрита с бетонови пътеки и тротоарни плочи.
Имотът така както се владее от
жалбоподателите е с площ от 3723кв.м. и съответства на н.а приложен на л. 9 от
делото. На комбинираната скица е показан във виолетов цвят. За имота,
собственост на жалбоподателите има издадена заповед по чл,
16, ал.5 от ЗУТ (л.11 от делото), с която се индивидуализира новосъздадения УПИ
I-***, кв.31 по ПРЗ на кв. Св. Никола, с площ 3247 кв.м. Тази заповед е и
актуалния документ за собственост и съгласно нея имотът владеещ се от
жалбоподателите е с 476 кв.м. в повече.
По трети въпрос инж. А. установи,
че при премахване на подпорната стена в южната част на имота ще се унищожат
част от басейна, кладенеца с хидрофорната уредба и резервоарът към него, които
се намират в трасето на улицата. За да се ползва имотът след премахването на
стената, трябва да се изгради нова такава по уличнорегулационната линия с
приблизително същата височина като старата, заради голямата денивелация. Денивелацията
между северната и южната граница на имота, така както се владее в момента е
средно 11.5метра или средния естествен наклон на терена е 22%.
Улицата в която попада процесната
подпорна стена се намира южно от УПИ I- ***, кв.31 по ПРЗ на кв. Св. Никола,
респективно ПИ 10135.2526.*** по КККР и попада между о.т. 223, 224 и 225. Тя е
с ширина 8м с тротоари по 1.5м и пътно платно 5м.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че по делото
има приложени два документа за собственост, нотариален акт за сградите, в която
е посочена и площта на имота преди отнемането в полза на общината по чл.16 от ЗУТ. Отделно има приложена заповед по чл.16, ал.5 от ЗУТ, която индивидуализира
вече новия имот УПИ – І ***, кв.31 по ПРЗ на кв. „Св. Никола“. Там площта е
намалена с 476 кв.м, именно поради новопроектираните улици. А в Заповед №
65/08.08.2014г. по чл. 16, ал.5 от ЗУТ, с която е индивидуализиран имота като
квадратура е е посочено, че публична общинска собственост са 476 кв.м., като към тази заповед е приложена скица, където са
показани реалните граници на имот с № ***.
Засегнатите от заповед № 65 / 08.08.2014 г. 476 кв.м. се намират в
южната и северната част на имота, т.к имотът има излаз на две улици. Строежите,
които се засягат от заповедта се намират в южната част на имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано
лице с правен интерес от оспорването по чл. 147, ал. 1 от АПК. Заповедта
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване и съдебен
контрол за законосъобразност. Тя е получена от жалбоподателя лично на 04.11.2020
г. /л. 7 от преписката/, с оглед на което жалбата му срещу нея, подадена по
пощата до Район „Приморски“ – Община Варна на 17.11.2020 г. /л. 14 от делото/,
е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
индивидуален административен акт – Заповед №371/12.10.2020г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която на осн. чл. 46, ал.1, т. 11 от ЗМСМА, чл.
21а от НРПУРОИ вр. чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС е наредено да се изземе част от
общински имот, владян и държан без правно основание от жалбоподателите,
представляващ идеални части от поземлен имот с идентификатор №10135.2526.****по
КККР на гр. Варна, с НТП за второстепенна улица, владяни и държани от
жалбоподателите чрез приобщаването им към площта на техния съсобствен имот – ПИ
10135.2526.***, с помощта на ограда, строежи, обекти, градински елементи и
растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи поземлен
имот 10135.2526.***, които заемат приблизителна площ от ~200 кв.м.
При извършена служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 65, ал. 1 от ЗОС, на което основание е издадена процесната заповед,
компетентен да разпореди изземване на посочената част от общинския имот е кметът
на общината. А според ал. 2 в Столичната община и градовете с районно деление
заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и
по ред, установени от общинския съвет. Налага се извод, че обжалваната заповед
представлява валиден индивидуален административен акт, който не страда от
пороци, обуславящи неговата нищожност. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 21а от НРПУРОИ,
според който изземването на общински имоти, които се владеят или държат без
основание, не се използват по предназначение,
или необходимостта, от които е отпаднала, се извършва със заповед
на кмета на района, на чиято територия се намира имота.
Заповедта е
издадена в съответствие с процесуалноправните разпоредби на закона.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като не са
били уведомени за започнатото административно производство в съответствие с чл.
26, ал.1 от АПК. Видно от констативни протоколи №12/25.06.2020г. и констативен протокол
№16Б/28.09.2020г., съобщенията за
започналото производство и издадения Констативен акт са обявени както чрез залепянето им на имота, така и на таблото в
районната администрация.
Въпреки изложеното, дори и да се приеме,
че жалбоподателите не са редовно уведомени за започналото административно
производство по чл.65 от ЗОС, това не е съществено процесуално нарушение, тъй
като с издаването на заповедта не е преклудирана възможността да правят
възражения срещу направените констатации и да ангажират доказателства,
посредством които да се установи, че не са били налице предвидените от
законодателя материалноправни предпоставки за нейното издаване.
Заповедта е мотивирана, като в нея са посочени
фактическите и правните основания за издаването и́.
Съгласно разпоредбата на чл.
65, ал. 1 от ЗОС: "Общински имот, който се владее или държи без основание,
не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се
изземва въз основа на заповед на кмета на общината".
С този текст на закона се
въвежда особен административен ред за защита правото на общинска собственост,
уреден в отклонение от общо установените в действащото гражданско
законодателство вещноправни способи за защита. Несъмнено отчитайки особения
характер и предназначение на общинската собственост, законодателят е уредил
бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за административния
орган, с едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по административен
ред, да възстанови собственическите права на общината, накърнени от
противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в неоснователно
владение или държане на общински имот, ползването му не по предназначение или
при отпаднала нужда.
Посочената материалноправна
разпоредба изисква наличие на три кумулативни предпоставките, за да се пристъпи
към изземване по административен ред: 1) предмет на изземване да е имот -
общинска собственост, 2) същият да се владее или държи без основание, да се
ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала и 3) да се
издаде заповед от кмета на общината респ. кмета на район или кметство.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателите,
че процесният имот не е индивидуализиран в достатъчна степен и не е доказано
безспорно, че имота е публична общинска собственост. От доказателствата по
делото се установява, че поземленият имот, по отношение на който е наредено
изземване, е достатъчно индивидуализиран като в заповедта е посочено, че същата
се отнася за идеални части от поземлен имот с идентификатор №10135.2526.****по
КККР на гр. Варна, с НТП за второстепенна улица, владяни и държани от
жалбоподателите чрез приобщаването им към площта на техния съсобствен имот – ПИ
10135.2526.***, с помощта на ограда, строежи, обекти, градински елементи и
растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи поземлен
имот 10135.2526.***, които заемат приблизителна площ от 200 кв.м. Частта от
недвижимия имот, която подлежи на изземване по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС, е
правилно индивидуализирана в Комбинирана скица от инж.Т. Б**/Геобазис ООД/ /л. 35
от преп./. А в процесната
заповед вярно е отразен статутът на площта от ~200 кв.м,
съобразно действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
като процесната част е част от предвидена второстепенна общинска улица.
Неоснователни се явяват възраженията, че
поради наличието на обекти в имота, подлежащ на изземване, процедурата по чл.
65 от ЗОС е опорочена. Наличието на обекти в частта от имота подлежаща на
изземване не би могло да доведе до различен извод от изложения в акта,
доколкото предмет на изземване с процесната заповед е само част от имот с
идентификатор №10135.2526.****по КККР на гр. Варна, като в нея не са посочени за
изземване обектите, собственост на жалбоподателите. Също така, следва да се има
в предвид, че процесната заповед е основание единствено за изземване на идеалните
части от поземления имот, а дали премахването на обекти, разположени в него е
част от процедурата или основано на самостоятелни действия, е извън спора.
Недоказани остнаха
и твърденията на жалбоподателите относно правото им на собственост върху
процесните 200 кв.м. ид. части от имота, направени в първото съдебно заседание.
Съдебната практика е постоянна в разбирането, че в съдебното производство като
настоящото, съдът не може да решава спорове за собственост по повод на имота,
който следва да бъде иззет, както и да извършва косвен контрол за
законосъобразност на административните актове, въз основа на които Общината
извежда своето материално субективно право на собственост. Наличието на каквито и да е спорове,
касаещи
имуществените отношения между страните не са преюдициални досежно законосъобразността
на заповедта, която е за изземване на имот, който се владее и държи без правно основание. Споровете за собствеността върху процесния
имот са неотносими към настоящия правен спор и тяхното изследване е ирелевантно
за преценката относно законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал.
1 от ЗОС
/Решение № 10342 от 23.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 3764/2006 г., III о.;
Решение № 8338 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2012 г., III о.;
Решение № 10608 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4455 / 2011 г./.
Определящо е дали се доказва имотът да е общинска собственост към дата на
издаване на акта, а не дали преди или след това са оспорени собственическите
претенции на общината. Релевантно ще бъде единствено обстоятелството, ако в хода
на съдебното дирене, при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК, се представят
доказателства за успешно проведена искова защита с влязъл в сила съдебен акт,
който да признава със сила на присъдено нещо вещноправната претенция на
оспорващия спрямо общината – такива нови факти в случая не са налице. Горните изводи обуславят и неоснователност на възражението за
нищожност на решение №2405-10/23,24,30.06.2010г. на общински съвет Варна , в
частта за имот *** от заповед № 65/08.08.2014 г.
Към момента на издаване на заповедта за изземване,
за процесния имот няма конкуриращи се титули за право на собственост –
представени доказателства в тази насока липсват. От значение е придобивното
основание, произтичащо от чл.2 от ЗОС. Община Варна е
собственик на ПИ 10135.2526.****по КККР на гр.Варна,
в който попадат процесните 200 кв.м. на основание чл.2, ал1, т.2 от ЗОС, във
връзка с § 7, ал1, т.4 от ЗМСМА и чл.8, ал.З от Закона за пътищата.
Собствеността е придобита въз основа на влязъл сила ПУП-ПРЗ на кв. „Свети
Никола" гр. Варна, одобрен с Решение № 2405-10 по протокол № 24 от 23,24 и
30.06.2010г. на Общински съвет Варна, обнародвано в ДВ бр.65/20.08.2010г. и
издадена Заповед №065/08.08.2014г. на зам. кмета на Община Варна за придобиване
по регулация на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, вписана в Служба вписвания-
гр.Варна като акт №17 дом 45, дело №9291/2014г., дв.вх.рег. №17288.
По отношение на
частта от имота подлежаща на изземване, граници и размери при издаване на
процесната заповед са взети предвид приложените към административната преписка:
Копие на част от ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола" гр. Варна, одобрен с
Решение № 2405-10 по протокол № 24 от 23,24 и 30.06,2010г. на Общински съвет
Варна; Комбинирана скица от инж.Т.Б**/Геобазис ООД/ за ПИ № 10135.2526.****по КККР на гр. Варна,
с отразени данни от Кадастралната карта на гр. Варна, улично регулационните
линии, съществуващите сгради, огради, растителност и други топографски елементи
с посочена част от имота с площ от 200 кв.м, находяща се в трасето на уличната
регулация; Служебна електронна справка от Служба по ГКК - гр. Варна за ПИ
10135.2526.9573, както и Служебна електронна справка от Служба вписвания -
Варна.
Горните изводи се потвърждават и от вещото
лице инж. А., който в съдебно заседание заяви, че имотът, определен за
изземване е общинска собственост, поради влязла в сила регулация за ПУП-ПРЗ
„Св. Никола“, одобрена с влязло в сила Решение № 2405-10, по протокол №
24/23,24 и 30.06.2003г. на Общински съвет Варна, като този ПУП – ПРЗ е
изработен при условията на чл.16 от ЗУТ и следователно регулацията е приложена,
съгласно параграф 22, ал.1 от Заключителните разпоредби на ЗУТ, т.1 буква „а“. Според
вещото лице, в Заповедта по чл.16, ал.5
от ЗУТ, която индивидуализира новия имот УПИ – І ***, кв.31 по ПРЗ на кв. „Св.
Никола“, площта е намалена с 476 кв.м, именно поради новопроектираните улици. А
според Заповед № 65/08.08.2014г. по чл. 16, ал.5 от ЗУТ /л.11 от делото/, с
която е индивидуализиран имота като квадратура е посочено, че публична общинска
собственост са 476 кв.м., като към тази заповед е приложена и скица, където са
показани реалните граници на имот с № *** /л.10 от делото/.
Следователно първата предпоставка за
осъществяване на производството по чл. 65, ал.1 от ЗОС, а именно имотът да е
общинска собственост, е доказана.
На следващо място съдът намира, че е налице и втората
предпоставка – процесният имот публична общинска собственост да се владее от
оспорващите без правно
основание. Липсата на основание за ползване по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС
означава да не е налице създадена по силата на закон, съдебен или
административен акт, или по волята на страните правна връзка, респ. да не е
налице гарантирана от закона правна възможност за противопоставяне на
самостоятелни потестативни права. Съгласно ЗОС, вещни права и/или наем за
имоти общинска собственост могат да възникнат само по установения в закона ред
- търг или конкурс. По делото не са ангажирани доказателства за сключен договор
за наем или договор за учредяване право на ползване, поради което следва да се
приеме, че жалбоподателите владеят и държат общинския имот без правно
основание. Следователно към момента на издаването на
оспорената заповед процесната част от общинския недвижим имот се държи без
правно основание от жалбоподателите, тъй като те не доказват противопоставими
субективни права, респ. основания, които да изключват изземването му по реда на
чл. 65, ал. 1 ЗОС.
Неотносими са твърденията за
незаконосъобразност на административния акт, поради това, че липсва получаване
на парично обезщетение в процедура по отчуждаването на имота, тъй като същите
касаят отчуждително производство и евентуалните спорове свързани с него.
Жалбоподателите имат възможност за инициирането на такова производство, което
се разивива независимо от настоящото.
Неоснователни са и възраженията касаещи нищожност
на административния акт в р.IV т.2 б. „г”, с която се
„оправомощава“ „Жидо транс 2015” ООД, да извърши за своя сметка премахване на
строежите и обектите находящи се в иззетата част. В т. IV и V от Заповедта е уредено възлагането
изпълнението на заповедта по процедура, като няма нареждане с което да се
превишават правомощията от страна на административния орган по чл. 65. В т. I изрично е посочено и нареждане за
изземване на имота, а в т. II е определен начина на изпълнение – уведомяване, описване, отнемане и
предаване на имота, следователно няма превишаване и няма нищожна част от
обжалвания административен акт, тъй като безспорно се доказа, че имотът се
владее без основание от страна на жалбоподателите. В този смисъл, при преценката на баланса между частния
и обществения интерес следва да се има предвид обстоятелството, че с
продължаващото владеене без правно основание на частта от имота, попадаща в
трасето на уличната регулация, оспорващите препятстват реализирането на влезлия
сила ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола" гр. Варна, както и нормалния достъп на
автомобили.
В производството по чл. 65,
ал. 1 от ЗОС административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, т.е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената
норма предпоставки, за него възниква не само правна възможност, но и задължение
да издаде заповед за изземване на имота. В случая действията по изземване на
общинския имот не са предприети самоволно или не по установения ред, а се
явяват следствие от правна норма, която ги допуска, т.е. не е налице нарушение
на чуждо право, при положение, че има законово основание за проведената процедура. В ЗОС не са
описани задължителни реквизити на Заповедта по чл. 65, нито има изрична
разпоредба, която да регламентира начина на изпълнение на действията по
изземване. Следователно няма пречка, кметът на района да оправомощи физическо
или юридическо лице да извърши действията.
В конкретния казус по
отношение на частите от имота, предмет на процесната
заповед административният орган е доказал кумулативното наличие на всички
предвидени в приложимата норма предпоставки - имотът предмет на оспорената Заповед е общинска собственост и към
датата на издаване на Заповедта за изземването им – 12.10.2020г. същият е бил владян от
жалбоподателите без правно основание. В този
смисъл оспорената заповед е законосъобразна - постановена и при правилно
приложение на материалния закон.
Не на последно място по отношение на процесната заповед не е налице и
отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като тя не противоречи на
целта на закона. Кметът на района се явява административния орган който следи
за законосъобразното ползване на общинските имоти и при правилно установеното
наличие на държане на имот общинска собственост, след изпълнение на
законоустановената процедура, той е издал заповедта по чл.65, ал.1 от ЗОС в
съответствие с целите на закона, а именно да не се допуска владение или държане
без правно основание на общински имоти.
От всичко, изложено дотук, се налага обоснован
извод, че процесната заповед е законосъобразна, поради което подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид направеното
своевременно искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.8, вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и
правна сложност, следва на район "Приморски" при Община Варна с оглед
нормата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗМСМА, да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в минималния предвиден размер според чл.24 от НПП, а именно 100
лева. На основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени
да платят в полза на район "Приморски" при Община Варна сумата от 100
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Я.П., ЕГН ********** и Г.П., ЕГН ********** *** срещу Заповед №371/12.10.2020г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна.
ОСЪЖДА В.Я.П., ЕГН ********** и Г.П., ЕГН ********** *** да
заплатят на Район „Приморски“ - Община Варна сумата от 100,00 лева /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: