№ 166
гр. Кюстендил, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело №
20231500100482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по подадена от И. Г. Д. със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 50, вх.А,
ет.4, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. В. – САК, с адрес на кантората:
гр. ***, ул. „***“ № 50, вх.А, ет.4 против Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, п.к. 1000,
пл. „Свобода“ № 1 искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, както следва: за сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на получени множествени счупвания в областта на подбедрицата на
левия крак, при падане на 16.09.2023 г., в гр. Дупница, ул. „***“ в необезопА.а шахта, както
и за сумата от 1 860 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди изразяващи се в направени разходи за заплащане на консумативи,
необходими за проведеното оперативно лечение на гореописаното здравословно увреждане,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от
датата на деликта 16.09.2023 г. до пълното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2023 г. към 17:00 часа, на ул. „***”, в гр.
Дупница ищецът претърпял инцидент вследствие на падане, причина за което била закрита
от тревен участък подвижна шахта на пътното платно, по което се движел, тъй като
тротоарът бил обрасъл с трева, дървета и покрит от наноси и боклуци до степен, която не
позволявала ползването му по предназначение.
При стъпването върху капака на шахтата, който не бил трайно закрепен за нея, той се
1
разместил, ударил го силно като счупил подбедрицата на левия му крак и ищецът паднал в
отворилата се дупка, при което се наранил много лошо.
С помощта на присъствали на място негов приятел и друг очевидец ищецът бил
вдигнат и закаран до болнично заведение, в което бил имобилизиран с гипс, след която
първична обработка в гр. Дупница, бил транспортиран в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД,
гр. ***, където след установяване на множествените счупвания на подбедрицата на левия
крак била назначена операция на крайника. При оперативното лечение била извършена
временна фиксация с костни кламби и К[1]игли. Поставена му била анатомична
преконтурирана LC-LCP плака 4.5 мм /стомана/ с 14 отвора и винтове, за която заплатил 1
860 лева.
Вследствие на инцидента ищецът прекарал повече от месец в дома си, като към
момента на депозиране на исковата молба той все още бил в тежко състояние, като левият
му крак бил абсолютно обездвижен и отекъл. Изпитвал силни болки и страдания.
Възстановяването му продължавало, като се придвижвал изключително трудно, само на къси
разстояния и с патерици. През цялото време бил принуден да разчита на помощ от близки и
приятели за всички ежедневни битови нужди, които не можел да върши сам, предвид
обездвиженото му състояние. Инцидентът повлиял и на психиката му, тъй като не можел да
се грижи сам за себе си и се чувствал слаб и ненужен. Превърнал се в човек с ниско
самочувствие, който непрестанно изпитва ужасни болки и има нужда от непрестанна помощ.
Чувствал се унижен пред семейството си.
Поддържа, че инцидентът не би протекъл по такъв тежък и необратим начин, ако
тротоарната настилка на ул. „***” била почистена от покрилата я пръст и обраслата висока
трева, които възпрепятстват ползването й по предназначение от пешеходците. Състоянието
на тротоара не позволявало преминаването по него и принуждавало пешеходците да се
движат по пътното платно, което от своя страна също не било ремонтирано и криело старата
подвижна шахта, обрасла от трева, в която паднал. Никакъв знак на улицата не подсказвал за
опасната пътна настилка и наличието на подвижна шахта, която представлява дълбока
дупка, опасна за живота и здравето на преминаващите по улицата.
Сочи, че тротоарът към улицата е публична общинска собственост по смисъла на
ЗУТ и ЗОС и се позовава на чл. 2, ал. 1 и ал.2, чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Наредба № РД-02-20-
19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. Изтъква, че в настоящия
случай Община Дупница е била задължена съгласно закона да се погрижи за поддържането и
ремонта на пътната настилка за пешеходците, в което се включва почистване на малки
свлачища, срутища и наноси, които се наблюдават по тротоара на ул. „***” и които не
позволяват на пешеходците да се движат свободно.
Ищецът претърпял травматично увреждане поради бездействие и неизпълнение от
страна на ответната община на задълженията й съгласно чл. 10, ал. 3, т. 9 и т. 10 от
горепосочената наредба, свързани с почистване и поддържането на пътните настилки и
тротоарите, и извършване на необходими ремонтни дейности на улицата и тротоара, с което
да се осигурява безопасно придвижване на гражданите пешеходци. Доколкото Общината
2
като юридическо лице осъществява правни действия, респективно бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при или по
повод изпълнение на възложената им работа. Поддържа, че в настоящия случай,
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на
тротоара и улицата в годно и безопасно състояние и от това тяхно бездействие са настъпили
вреди в правната сфера на ищеца, което обуславя ангажирането на деликтна отговорност на
възложителя Община Дупница за обезщетяване на вредите.
Счита, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 49 ЗЗД, като налице е
неизпълнение за задълженията на Община Дупница, вменени по силата на закона, с което
обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира се законна лихва за
периода от инцидента, състоял се на 16.09.2023 г. до изпълнение на задължението на
Община Дупница за заплащане на дължимото обезщетение.
В следствие на инцидента, ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 1860
лева за закупуването на заключваща плака за дистална тибия комплект с винтове ф3.5, ф5
кат № ОМВ34, необходими за провеждане на оперативното лечение.
С допълнителната молба ищецът уточнява, че поради непочистения тротоар се
движел по пътното платно и паднал в подвижна шахта, която се намира на пътното платно.
Шахтата, в която паднал, била в непосредствена близост до друга шахта, и двете, находящи
се пред зелена порта, представляваща страничен вход към стари гробища, като процесната
шахта била горната и по-близка до ул. „Прогона“, като предвид липса на административен
адрес било невъзможно посочване на такъв и конкретизиране местонахождението на
шахтата по адрес.
В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:
Оспорва исковете като недоказани по основание и размер.
Оспорва, че инцидентът се е случил в гр. Дупница на ул. „***" по посочения от
ищеца начин и при липса на конкретизация в кой точно участък на улицата е настъпил
твърдения инцидент.
Оспорва твърдението, че ищецът е бил придружаван от свой приятел, както и че
същият е бил закаран в болница от присъстващо на мястото момче, което го вдигнало и го
натоварило в автомобил, с който бил закаран до болница, предвид липсата на данни за тези
лица, за автомобила, с който е бил транспортиран и за лечебното заведение.
Оспорва твърдението, че тротоарът е бил непроходим и не е било възможно ищецът
да се придвижва по него, респективно, че същият е бил покрит с пръст и обрасъл с трева.
Не оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че улиците и тротоарите, като
част от общинската пътна мрежа, са публична общинска собственост, както и че
поддръжката на същите е вменена в задължение на общината.
Твърди, че инцидентът е настъпил на място, различно от описаното в исковата молба,
а в случай, че се приеме за установено, че инцидентът е настъпил на ул. „***", се твърди, че
3
не е налице противоправно поведение – бездействие от страна на Община Дупница. Сочи, че
на уличното платно е била извършвана рехабилитация през 2022 г., а в общинската
администрация не са постъпвали сигнали или жалби за нарушена пътна настилка на
процесната улица, което да е налагало извършване на проверка, респективно - ангажиране на
гаранционната отговорност на лицата, извършили дейностите по рехабилитация на ул.
„***".
Твърди, че на улица „***“ в град Дупница не се намират свободно стоящи шахти,
които да не са били трайно закрепени за уличното платно.
Поддържа, че не е налице причинно - следствена връзка между твърдяното
бездействие на Община Дупница да поддържат тротоара и пътната настилка в изправност и
настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди поради настъпилия инцидент -
падане на ищеца и счупване на крака.
Изтъква, че уличното платно е било достатъчно широко, така че дори и да е било
затруднено придвижването на ищеца по тротоара и ако изобщо бъде прието, че механизмът
на настъпване на инцидента е именно такъв, какъвто той твърди в исковата молба, то
ищецът е разполагал с възможност да се придвижва в друга част на уличното платно, защото
шахтите не заемат цялата ширина на уличното платно. Счита, че при положена достатъчна
грижа при придвижването на ищеца, за същия е било възможно да избегне падането.
В случай, че бъде прието за доказано наличието на причинно - следствена връзка
между настъпилия инцидент и твърдяното бездействие на Община Дупница, се прави
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се твърди, че ищецът
сам е допринесъл за настъпването на инцидента и счупването, като е нарушил разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, и по конкретно чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Твърди се, че
в нарушение на задължението на цитираната законова разпоредба, ищецът безпричинно се е
движил не плътно до лявата граница на платното за движение, а по средата, като единствено
неговото неправомерно поведение е станало причина за настъпването на инцидента.
В производството е конституирано като трето лице – помагач на страната на
ответника – дружеството „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От дадените от ищеца обяснения по реда на чл.176 ГПК и разпита на св. очевидец –
Красимир К. се установява, че на 16.09.2023 г. двамата са се движили по ул. „***“ в посока
гробищния парк в гр. Дупница. Вървяли по пътното платно, тъй като поради непочистването
на тротоара от храсти, трева и боклуци, той бил непроходим. Пътната настилка била стар
асфалт с много дупки. И двамата пешеходци възприели намиращата се на уличното платно
канализационна шахта, но не предполагали, че е подвижна / има се предвид капака на
шахтата/. На улицата липсвали табели, предупреждаващи за опасността от подвижната
шахта. Шахтата била хлътнала в асфалтовата настилка. При стъпване на ищеца върху нея, се
4
разместил капака на шахтата, който не бил закрепен и ударил крака на ищеца Д.. Наложило
се св. К. за помести капака, за да освободи крака на ищеца. Последния от силната болка и
удара паднал на земята. Случайно намиращо се там момче го транспортирало с колата си до
болницата в гр. Дупница.
Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от
представената по делото медицинска документация, анализирана от експерта по назначената
съдебно – медицинска експертиза. В СМЕ е обоснован извод, че ищецът Д. е получил
следното травматично увреждане: множество счупвания на подбедрицата – закрито и
счупване на дисталния край на лява голямопищялна кост-закрито. Първа помощ на
пострадалия била оказана в МБАЛ - Дупница, където били направени рентгенографии, от
които е установено счупване на лявата голямопищялна кост и поставена гипсова
имобилизация. На 18.09.2023г. Д. е хоспитализаран във Втора Клиника по ортопедия и
травматология към „Пирогов" за оперативно лечение. На 20.09.2023 г. е извършено кръвно
наместване и метална фиксация със заключваща плака за тибия и 14 броя винтове. Изписани
са му антибиотици, влИ.ия, противосъсирваща терапия, продължила още 20 дни в домашни
условия, както и болкоуспокояващи лекарства. Оздравителният период продължил 4-4.5
месеца, без натоварване на крайника -3 месеца и контролни прегледи с рентгенографии.
Вещото лице Д-р. Д. пояснява, че причинените болки вследствие на счупването, възникнало
от инцидента на 16.09.2023 г., били най-интензивни непосредствено след травмата, след
поставяне на гипсовата имобилизация, след оперативното лечение и в началото на
раздвижването. Към настоящият момент ищецът се оплаквал от болки в мястото на
счупването при натоварване, промени във времето, както и леко накуцване. Следоперативно
ищецът ходил на назначени контролни прегледи - сваляне конци на 03.10.2023 r., контролни
рентгенографии. Бил посетен от общопрактикуващ лекар с оглед поставяне инжекционно на
антикоагулантната терапия за 20 дни в домашни условия. Д. не е провеждал физиолечение, а
сам е раздвижвал увредения крайник. В съдебно заседание експертът пояснява, че лекото
накуцване е рехабилитационен проблем, който би бил преодолим при усилена
рехабилитация и раздвижване. В.л. посочва, че ищецът подлежи на планово оперативно
лечение за отстраняване на поставения метал, при което неработоспособността била около
едни месец след интервенцията. Вещото лице е заключило, че посочените увреждания е
възможно да бъдат получени при стъпване върху нестабилен капак от шахта с отместване и
пропадане на левия крак в дупката на шахтата.
От своя страна експертът по назначената съдебно – техническа експертиза инж. Н.
констатира, че няма данни за създавана документация относно поддръжката на процесната
шахта като съоръжение. Въпросната шахта представлявала стоманобетоново съоръжение от
тръби с чугунен капак с диаметър 60 см. без панта и заключващ механизъм. При шахтата
липсвал опорния чугунен пръстен на капака. Капакът на шахтата бил поставен без пръстен
и не бил на нивото на уличната настилка, а по-ниско. Според експерта най - вероятно след
инцидента е изпълнявана циментова настилка около капака на шахтата, както е и
почиствана храстова растителност около стълба на тротоара. Не е изпълнявана нова или
5
изкърпвана асфалтовата настилка. Инж. Н. пояснява, че в тази зона тротоарът бил обраснал
с храсти и наличието на ел. стълб затруднявало преминаване по тротоара. Капакът най-
вероятно е бил на мястото си, но без опорния му пръстен местоположението върху отвора
било компрометирано - т.е. можело да бъде разместен, тъй като капакът не е бил закрепен
към основата. В съдебно заседание експертът уточнява, че констатацията, че капакът на
шахтата е бил без пръстен, прави към момента на огледа, а не към минал момент.
От разпита на св. Р. Д. се установява, че след инцидента ищецът не можел
самостоятелно да се обслужва във физиологично и битово естество – свидетелят му помагал
за тоалета, хранене, преобличане, ходене до тоалетна. Бил много изплашен и изпитвал силни
и продължителни болки. Ситуацията го потискала и отчайвала. Въпреки, че не говорел за
това, тези емоции били видими за неговия брат / св. Р. Д./.
Показанията на разпитаните свидетели са обективни, последователни, съвпадащи
помежду си и не се опровергават от други доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира и приема за установено от фактическа страна, че на посочените по-горе дата и
място ищецът е пострадал при пропадане в улична шахта с неизправен капак.
По делото не е спорно, че шахтата е била разположена на пътно платно,
представляващо общински път, собственост и стопанисван от Община Дупница. На
основание чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ общините са задължени да осъществяват
ремонт и поддържане на общинските пътища, което включва дейности по полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на
мерки за защита на неговите принадлежности и съоръжения, както и задължения за
сигнализиране незабавно препятствията по него с отстраняването им във възможно най-
кратък срок- чл. 167, ал. 1 ЗДвП и арг. от чл. 3, ал. 2 ЗДвП. Съгласно § 7, т. 7 ПЗР на ЗМСМА
собственост на общините са и мрежите и съоръженията на водоснабдителната и
канализационна система на територията на общината, в тази част и канализационните
шахти, с вменени задължения да бъдат поддържани от тях в техническа изправност /арг. чл.
19, ал. 1, т. 4, б. "б" Закона за водите /ЗВ/ и чл. 141, ал. 1 ЗВ.
Тази правна уредба сочи, че шахтата е собственост на общината и съставлява пътна
принадлежност на общински път, публична общинска собственост. Поддържането й в
изправно състояние е задължение на Община Дупница, която, в качеството на юридическо
лице, осъществява тази дейност чрез свои служители и/ или лица, на които е възложила
изпълнението им. По делото не са ангажирани доказателства да са били изпълнени дейности
по ремонтиране на уличната шахта или към въпросния ден да е била обозначена като
препятствие, носещо риск от инциденти. Налице е неизпълнение /бездействие/ на
служителите на общината на вменените със закон задължения по ремонт и поддръжка в
изправност на уличната шахта, съставляващо основание за ангажиране гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД за причинените на ищеца вреди.
Неоснователни са възраженията на ответника за това, че липсват доказателства, че
телесното увреждане е настъпило по описания в исковата молба начин. Напротив - видно от
представената медицинска документация и от СМЕ са установени данни, че ищцецът е
6
получил счупвания на подбедрицата и счупване на дисталния край на лява голямопищялна
кост, като произшествието е описано безпротиворечиво и от свидетеля К., чийто показания
са базирани на лични възприятия . Ответникът не е установил възможен друг източник на
установеното от първоначалния медицински преглед, свидетелите и СМЕ увреждане, поради
което следва, че това увреждане е от стъпване върху необезопА. и подвижен капак на шахта,
който при отместване удря крака на ищеца, който крайник е пропаднал в отвора на шахтата.
От удара пострадалият Д. изгубил равновесие на тялото си и паднал на земята. Ищецът е
доказал механизма на увреждане, с което е провел главно и пълно доказване.
По иска за неимуществени вреди
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл. 52
от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на
остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние,
наличие на загрозяване и белези /ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. На основание чл. 154 от ГПК
всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже,
при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства,
претърпените от него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се
установява, че И. Д. е получил множество счупвания на подбедрицата и счупване на
дисталния край на лява голямопищялна кост. Фрактурата е средна телесна повреда, а по своя
медикобиологичен характер е предизвикала трайно затруднение на движението на левия
долен горен крайник за период повече от 30 дни, при ищеца около 4-4.5 месеца. Фрактурата
не е застрашила живота на пострадалия, но е внесла значителен дискомфорт в ежедневието
му, тъй като не е могъл да се обслужва нормално, нуждаел се е от чужда помощ. Счупването
е в причинна връзка с установения механизъм по делото. Предприетото лечение е било
първоначално консервативно с гипсова имобилизация, но след това е предприета оперативна
интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, която е извършена под обща анестезия.
Ищецът е търпял болки с голям интензитет през първите дни непосредствено след
инцидента, както и след операционната интервенция. Няма настъпили усложнения при
лечението, но има остатъчни болки и накуцване при вървене, като прогнозата за
накуцването е да бъде преодоляно при една усилена рехабилитация. С оглед на изложеното
и като прецени общото здравословно състояние на ищеца, възрастта му към момента на
настъпване на травмата - 20 г., проведеното оперативно лечение, предстоящата втора
операция за екстракция на остеосинтезния материал, продължителността на лечебно-
възстановителния процес, съдът счита, че справедливото обезщетение за неимуществени
вреди е 30 000 лева. Тази сума конкретно би репарирала в пълен обем неимуществените
вреди - болките, страданията и битовите неудобства, претърпени от ищеца за времето
досега, съставлява точно измерение на гражданската отговорност на ответника, а в общ план
е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната,
7
По иска за имуществени вреди
От представените документи- епикриза, фактура и приложения към нея фискален
бон, се установява заплащането от ищеца на разходи за закупуването на остеосинтезни
средства – заключваща плака за дистална тибия с винтове ф 3.5, ф.5 кат.№ ОМВ34, с оглед
необходимо извършената оперативна интервенция във връзка с последиците от увреждането
и лечението, в размер на 1860 лева, които са били необходими и използвани за лечението на
получените от процесната злополука травматични увреждания. Въпросните документи са
издадени след злополуката и съдържат информация за вида и размера на разноските за
лечението на ищеца, поради което следва извод, че са свързани с настъпилите вследствие на
злополуката увреждания. Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за
пълния предявен размер от общо 1860 лева, след като разноските са пряка и непосредствена
последица на противоправното деяние на делинквента.
На основание чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди в горепосочените размери, се дължи
и законна лихва от момента на увреждането – 16.09.2023 г. до окончателното изплащане на
всяка от сумите, така както изрично е поискано от ищеца .
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Ответникът Община Дупница е направила своевременно възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба предвижда санкция
за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия,
изразяващо се в действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически
да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е налице
съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.
154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От него ответникът
черпи благоприятни правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са
се осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е заявил, че
пострадалият е допринесъл за увреждането си, доколкото е нарушил вмененото му с
разпоредбата на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП задължение при движение по пътното платно да е в
частта, намираща се в ляво, най-плътно до бордюра. Следва да се посочи, че цялото пътно
платно за движение трябва да се поддържа в такова състояние, че да бъде достъпно и
нормално проходимо за участниците в движението, включително и пешеходците. Те имат
право да пресичат по него, а при невъзможност да се движат по тротоара, какъвто е
процесния случай, безпрепятствено и безопасно да преминават през пътното платно.
Бездействието на собственика на пътя не може да изисква по-голяма грижа от страна на
пешеходеца при преминаване по пътното платно от нормалната, както и да служи за
намаляване на отговорността му. Всяка една част от пътното платно следва да бъде
обезопА.а, за да се гарантира живота и здравето на преминаващите пешеходци или водачи на
МПС. Не е доказано по делото от ответника, че улицата в процесния участък е била с
8
означение за предупреждение за подвижна канализационна шахта или забрана за ползване,
което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността. Същевременно не е било
възможно придвижване по тротоара, тъй като същият е бил обрасъл, т.е непочистен, поради
което и непроходим. Изложеното налага извод за неоснователност на направеното
възражение за съпричиняване.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски общо 429.50 лева - възнаграждение за вещи лица /съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, като същият е освободен от
внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, а в представения договор за
правна защита е посочено, че е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1 ЗА/, които
й се дължат от ответника съразмерно с оглед уважения размер на исковата претенция, а
именно в размер на 257.70 лева.
При направено искане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът на ищеца има право
на възнаграждение. При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът следва да
съобрази и направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
ГПК. Съдът приема, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
3 000 лева, която сума съдът приема за адекватна на предоставената услуга с оглед
фактическата и правна сложност на спора – проведени 5 съдебни заседания, разпитани
свидетели, приети две експертни заключения, което се дължи от ответника изцяло.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат също разноски, които съдът следва
да изчисли с оглед отхвърления размер на претенцията. Общия размер на разноските, които
ответната община е сторила са в размер на 3124.50 лева, като за заплатено адвокатско
възнаграждение се претендира сумата от 2600 лева, която сума не следва да се редуцира.
Изчислени по компенсация, дължимите на ответника разноски възлизат на сумата от 1249.80
лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да заплати дължимите
държавни такси в общ размер на 1 274.40 лева /4% върху уважения размер на исковете или
по първия иск дължимата д.т. е в размер на 1 200 лева, а по втория – 74. 40 лева/.
По изложените мотиви, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Дупница, ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, п.к. 1000, пл.
„Свобода“ № 1 да ЗАПЛАТИ на И. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ №50, вх.А, ет.4, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания в резултат на получени множествени счупвания в областта на
подбедрицата на левия крак, при падане на 16.09.2023 г., в гр. Дупница, ул. „***“ в
9
необезопА.а шахта, както и да заплати сумата от 1 860 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за
заплащане на консумативи, необходими за проведеното оперативно лечение на
гореописаното здравословно увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тези суми, считано от 16.09.2023 г. - датата на деликта до пълното им
изплащане.
ОСЪЖДА Община Дупница, ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, п.к. 1000, пл.
„Свобода“ № 1 да заплати на И. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№50, вх.А, ет.4 сумата от 257.70 лева, представляваща дължими съобразно уважената част
на исковете разноски, сторени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Дупница, ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, п.к. 1000, пл.
„Свобода“ №1 да заплати на адв. В. В., гр. ***, ул. „***“ № 50, вх.А, ет.4 сумата от 3 050
лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 50, вх.А,
ет.4 да заплати на Община Дупница, ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, п.к. 1000, пл.
„Свобода“ № 1 сумата от 1249.80 лева, представляваща дължими съобразно отхвърления
размер на исковете разноски, сторени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Дупница, ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, п.к. 1000, пл.
„Свобода“ № 1 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд –
Кюстендил сумата 1 274.40 лева – държавна такса върху уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – *** в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
10