№ 28
гр. Оряхово, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20211460100552 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От „ Топлофикация - София ” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“ Ястребец „ №23Б, представлявано от Г.Б.
– изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Ч. против
М. Т. М., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес с.Селановци,
обл.Враца, ул.“ Александър Стамболийски „ №29, е предявен иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.07.2016г., издадена по ЧГД
№44471/2014г. по описа на РС – София, т.е., че ответникът дължи на
ищцовото дружество, както следва - сумата от 446.16 лева / четиристотин
четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки /, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец август 2011г. до месец
април 2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК – 13.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски в
настоящето и заповедното производство, както и възнаграждение за
процесуално представителство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:извлечение от сметки по месеци за процесния период за
абонатен №237408; протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР и приложен към
него списък на етажната собственост; договор между етажната собственост и
„ Техем сървисис „ ЕООД; удостоверение за актуално на „ Техем сървисис „
ЕООД; договор между ищцовото дружество и „ Техем сървисис „ ЕООД;
1
удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество; пълномощно;
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото
дружество на потребители в гр.София от 2008г. и 2014г.; заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№3141450 от
13.08.2014г.; документ за платена ДТ към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК; заявление декларация относно откриване на
партида; споразумение за разсрочено плащане от 14.04.2016г., ведно с
пълномощно; справка относно банкова сметка на ищцовото дружество и
нотариален акт за продажба на недвижим имот №23, том 1, рег.№782, дело
№18/2011г..
В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на собственик
на топлоснабден имот, а именно на ап.46, находящ се в гр.София,
общ.Младост, ж.к.“ Младост „, бл.465, вх.6, е клиент на топлинна енергия /
ТЕ / за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на ЗЕ.Твърди се още, че
ответникът, който е с абонатен №237408 през периода от месец август 2011г.
до месец април 2013г., е използвал доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ / чл.139б от ЗЕ /, сградата –
етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „ Техем сървисис „ ЕООД.Отразено , че на основание чл.139
от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от
ЗЕ, както и, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за
топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата - „ Техем сървисис „ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Посочено е, че за процесния топлоснабден имот са били издадени
изравнителни сметки, въз основа на които сумите за топлинна енергия са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника М.М. чрез
процесуалния му представител адв.Т.М. е постъпил писмен такъв.В същия е
отбелязано, че исковата претенция е погасена по давност, а по същество е
неоснователна.В тази връзка се сочи, че между датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2014г. е изтекъл
период от 6 години, през което време претенцията се е погасила по давност.
Сочи се, че с параграф 27 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за защита на потребителите са създадени нови разпоредби, които
2
възпроизвеждат чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.Посочената
директива указвала срок за транспонирането на разпоредбите й в
националното законодателство на страните - членки до 13.12.2013г,, което
конкретно за България било направено с приемането на Закона за изменение
и допълнение на Закона за защита на потребителите от 25.07.2014г..
Сочи се още, че съгласно чл.62. от същия закон ( изм. - ДВ, бр. 61 от
2014г., в сила от 25.07.2014г. се забранявала доставката на стоки, както и на
вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание
или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от
негова страна, а съгласно ал.2 - при доставка на стоки, както и на вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е
длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата
на този, който я е изпратил или предоставил.В ал.3 било предвидено, че
липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и
услуги по ал.1 не се смятало за съгласие.Ал.2 предлагала разрешение на
въпроса на плоскостта на т.нар." Непоръчани доставки ", с който термин
боравил чл.27 " Транспониране " от Директива 2011/83/ЕС.
Отразено е, че въвеждането на цитираната забрана е подкрепено със
санкция съгласно чл.208 от ЗЗП който гласи, че за доставка на стоки, както и
вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание
или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от
негова страна, в нарушение на чл.62, ал.1, на физическите лица се налага
глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция, в размер от 1000.00 до 3000.00 лева.
Посочено е, че би могло да бъде достигнато до заключението, че
съгласно новата редакция на чл.62, ал.1 от ЗЗП, отдадената от сградната
инсталация топлоенергия по отношение на абонати, които са преустановили
топлоподаването към собствените си имоти в сгради - етажна собственост, се
явява нежелана и непоръчана доставка, която е доставена против волята им и
въпреки изричното им противопоставяне, което точно отразявало
изискванията на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС, съгласно която потребителят
е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана
доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или
цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в
нарушение на чл.5, § 5 и т.29 от приложение към Директива 2005/29/ЕО.В
тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава
непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлявало израз на
съгласие.
Разпоредбата на чл.153 от ЗЕ била в противоречие с чл.62 от ЗЗП, който
3
във връзка с правилото на § 1 от ДР на ЗЗП следвало да се приеме за
специален по отношение на ЗЕ и поради това дерогиращ цитираната
разпоредба.Това било така, тъй като съгласно изрично уговореното в
цитирания по - горе § 1 от ДР на ЗЗП, при противоречие на разпоредби на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по –висока степен на защита на
потребителите, какъвто в случая безспорно е ЗЗП.По смисъла на § 13 от ДР на
закона, " потребител " е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, а съгласно чл.62, ал.1, доставката на стоки или
предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и
предварително искане от негова страна се забранява.Посочено е, че когато
потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и
предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи
заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или
предоставил / ал.2 /, а липсата на отговор от страна на потребителя не
означава съгласие от негова страна / ал.З /.
Сочи се още, че в подкрепа на гореизложеното било и ТР №2 от
25.05.2017г., постановено по Тълкувателно дело №2 от 2016г., ОСГК на ВКС,
където се указвало, че при липса на сключен индивидуален договор с
потребителя приложим е ЗЗП, а не ЗЕ, както е указано в исковата молба на
ищеца.
Относно такса сградна инсталация се иска да бъде взето предвид, че
Решение №4777/2018г. на трето отделение на Върховния административен
съд ( ВАС ), постановено по гр. дело №1372/2016г., е отменена формулата от
Методиката към Наредба 16-334 за топлоснабдяването, чрез която се
изчислявало количеството топлинна енергия, излъчена от сградната
инсталация в многофамилна сграда.
В заключение е отразено, че на основание гореизложената аргументация
се твърди, че тъй като ответникът не притежава качество на потребител на
топлинна енергия и не е правено искане до ответника за доставка на такава,
то правото на претендиране на каквито и да било суми за плащане не е
възникнало и не е съществувало за периода на исковата претенция на ищеца,
като в тази връзка се иска да бъдат съобразени и правилата на погасителната
давност.
С Определение от дата 03.12.2022г. съдът е насрочил делото в открито
съдебно заседание.С горепосоченото определение по искане на ищцовото
дружество, съдът на основание чл.219, ал.1 от ГПК Т.С. със седалище и адрес
на управление гр.София, район „ Слатина „, ул.“ Професор Георги Павлов „
№3, е конституирал като подпомагаща страна в процеса на страната на
ищцовото дружество „ Топлофикация - София ” ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София.
В хода на производството от ищцовото дружество е депозирана молба, в
която се сочи, че съгласно ОУ на дружеството и ЗЕ, „ Топлофикация София „
ЕАД, не сключва договор по ЗЗП.Отразено е, че към исковата молба е
4
приложен както нотариален акт, удостоверяващ правото на
собственост/ползване, така и молба – декларация за откриване на партида,
доказваща наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество, тъй
като съгласно ЗЕ, клиент на „ Топлофикация София „ ЕАД, е собственикът
или ползвателят на имота.Сочи се, че в тази връзка е и приетата практика на
ВКС, където е установено, че чл.62 от ЗЗП е неприложим при конкуренция
със ЗЕ.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна страна следното:
На 10.06.2002г. било проведено общо събрание на етажните
собственици на бл.465, вх.6 в гр.София, ж.к.“ Младост „ 4, на което
присъствали 41 от общо 46 собственици.На същото било взето решение да се
сключи договор за извършване на услугата „ топлинно счетоводство „ с Т.С.
гр.София, като решението било обективирано в протокол от същата дата.
На 15.08.2002г. между „ Техем Сървисиз „ ЕООД в качеството му на
изпълнител и етажната собственост на бл.465, вх.5 и 6 в гр.София, ж.к.“
Младост „ 4, представлявана от Георги Добринов Кузманов и Марияна
Кирилова Георгиева, бил сключен договор №193, като възложител, по силата
на който възложителя е възложил на изпълнителя доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуална
сметка.
В т.2.1 от договора било предвидено, че изготвянето на общата и
индивидуалните сметки на потребителите се извършва на база реално
постъпило количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „
Топлофикация София „ ЕАД.
На 01.11.2007г. между ищцовото дружество в качеството му на
възложител и Т.С. гр.София, в качеството му на изпълнител бил сключен
договор №YN94/2007г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ.Съгласно
договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост / СЕС / или в сграда с повече от един потребител в
гр.София, при спазване на изискванията на ОУ за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-024/10.08.20017г..
Ответникът М. Т. М. е собственик на ап.46, находящ се в гр.София,
общ.Младост, ж.к.“ Младост „, бл.465, вх.6.Това обстоятелство се установява
от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№23, том 1, рег.№782, дело №18/01.06.2011г..
На 02.08.2011г. ответникът подал заявление – декларация до ищцовото
5
дружество, с което поискал да му бъде открита партида съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за горепосочения имот.
Като потребител с абонатен №237408, през периода от месец август
2011г. до месец април 2013г., ответникът е използвал доставяната от
ищцовото дружество топлинна енергия за процесния имот.
За процесния топлоснабден имот били издадени изравнителни сметки,
въз основа на които сумите за топлинна енергия са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.
Тъй като не последвало плащане на задълженията, на 13.08.2014г.,
ищцовото дружество депозирало в РС – София заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.В РС - София е образувано ЧГД
№44471/2014г. по описа на съда, по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.07.2016г., с която длъжникът е
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1078.51 лева / хиляда
седемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки /, представляваща
главница за неплатено задължение за доставена в периода от месец август
2011г. до месец април 2013г. топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр.София, ж.к.“ Младост 4 „, бл.465, вх.6, ап.46, абонатен
номер 237408, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.08.2014г. до окончателното плащане; сумата от 160.71 лева / сто и
шестдесет лева и седемдесет и една стотинки /, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2011г. до
24.07.2014г.; сумата от 20.40 лева / двадесет лева и четиридесет стотинки /,
представляваща главница за неплатена сума за дялово разпределение; сумата
от 25.00 лева / двадесет и пет лева / - разноски по делото за платена държавна
такса и сумата от 300.00 лева / триста лева / - юрисконсултско
възнаграждание.
На 14.04.2016г. между ищцовото дружество и ответника чрез
упълномощения от последния Тихомир Милков М., било сключено
споразумение.Видно от съдържанието на същото, ответникът е признал
задълженията си по издадената заповед за изпълнение по ЧГД №44471/2014г.
по описа на РС – София и се е задължил да изплати на „ Топлофикация София
„ ЕАД цялата дължима сума към датата на сключване на споразумението в
общ размер на 1043.28 лева на седем броя вноски, всяка в размер на 149.04
лева, платими както следва – на 16.05.2016г.; 16.06.2016г.; 16.07.2016г.;
16.08.2016г.; 16.09.2016г.; 16.10.2016г. и 16.11.2016г..
В т.5 от споразумението било уговорено, че при неизпълнение на което
и да е парично задължение по погасителния план, при забавено плащане на
дължима сума по погасителния план от страна на длъжника повече от пет
календарни дни, както и при възражение по реда на чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, ищцовото
дружество има право да предприеме съответните действия за принудително
събиране на дължимите суми, в т.ч. и продължаване на съдебните
6
производства срещу длъжника.
Горепосочената заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК била
получена от пълномощник на ответника на дата 29.08.2016г..
На 31.08.2016г. ответникът депозирал в РС – София възражение по
чл.414 от ГПК.В същото посочил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, тъй като във връзка със същото
задължение е налице сключено споразумение от дата 14.04.2016г. за
разсрочено плащане на дължимите суми.
С Разпореждане от дата 19.10.2017г., РС – София указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си по ЧГД №44471/2014г. по описа
на РС – София в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Такъв ищцовото дружество депозирал на 13.12.2017г., като посочил в
исковата молба, че по сключеното му с ответника споразумение не е
извършено цялостно плащане на дължимите вноски, както и, че е останала
неизплатена част от главницата в размер на 446.16 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец август 2011г.
до месец април 2013г..
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени за разглеждане по реда на чл.422 от ГПК са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр.чл.139 от ЗЕ, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.Предявените искове се
явяват допустими.Разгледани по същество се явяват и основателни.
За уважаването на иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.139 от ЗЕ, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се
намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа;
- че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при
общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител,
респективно клиент на топлинна енергия за битови нужди;
- че през исковия период ищецът реално е доставял топлинна енергия в
сградата, в която се намира жилището на ответника;
- начина на извършване на дяловото разпределение на топлинната
енергия и дела на ответника;
- стойността на услугата дялово разпределение и изплащането й от
ищеца на лицето, извършващо тази услуга;
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяването на задълженията към ищеца.
От представения по делото нотариален акт се установява, че ответникът
е собственик на процесния имот.Установява се също така и обстоятелството,
7
че сградата, в която се намира този имот е етажна собственост, която е
присъединена към топлопреносната мрежа, както и, че процесния имот е бил
топлофициран.Горепосочените обстоятелства се установяват от
представените по делото доказателства - протокол от ОС на СЕС за избор на
ФДР и приложен към него списък на етажната собственост; договор между
етажната собственост и „ Техем сървисис „ ЕООД; договор между ищцовото
дружество и „ Техем сървисис „ ЕООД; ОУ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от ищцовото дружество на потребители в гр.София от 2008г.
и 2014г.; заявление декларация относно откриване на партида и не се
оспорват от ответника.
Тъй като по същество ответникът не оспорва и обстоятелството, че
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до процесния имот в
количества на посочената в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ЧГД №44471/2014г. по описа на РС – София стойност за периода
от месец август 2011г. до месец април 2013г., то поради тази причина съдът
прие това обстоятелство за установено въз основа на представеното по делото
споразумение за разсрочено плащане от 14.04.2016г., извлечението от сметки
по месеци за процесния период за абонатен №237408 и посоченото в
депозираното от ответника възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на
сумите по процесната заповед за изпълнение, а именно сключеното между
страните споразумение.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр..Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите (ал.2).В ал.3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Потребител на топлинна енергия до отмяната на т.42, § 1 от ДР от
Закона за енергетиката / ЗЕ / / юли 2012г. /, е лицето, което получава
8
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно / § 1, т.42 от ЗЕ към редакцията
съгласно ДВ бр.18/2005г. / или по силата и на облигационно основание / § 1,
т.42 от ЗЕ, действаща до отмяната на разпоредбата /.През останалата част от
процесния период приложение е намерила разпоредбата на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3.Т.е. качеството потребител се свързва с принадлежност
на вещното право на собственост или с ползването на имота.
За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е
необходимо собствениците, притежаващи най - малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено
пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат клиенти на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение - чл.153, ал.2 от ЗЕ.Съгласно ал.3 на същата разпоредба, лицата
по ал.2 се смятат за потребители ( клиенти ) на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
Горепосочената нормативна уредба и анализът на същата водят до
извода, че не съществува задължение за сключване на изрични писмени
договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на
топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане на общите условия
от последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия.Фактът на притежаване на правото
на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се
в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител ( клиент ) на топлинна енергия за битови нужди и за
възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, т.е. това правооотношение възниква по силата на самия
закон и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения.
Както беше посочено, ответникът е собственик на ап.46, находящ се в
гр.София, общ.Младост, ж.к.“ Младост „, бл.465, вх.6, който апартамент се
намира в сграда етажна – собственост, включена към топлопреносната мрежа
на „ Топлофикация София „ ЕАД, поради което ответникът съгласно чл.153,
ал.1 от ЗЕ е потребител/клиент на ищцовото дружество.
По делото липсват доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл.150, ал.3 от ЗЕ, както и да се е разпоредил с имота си в полза на друго
9
лице, поради което съдът приема, че в отношенията между страните са
приложими действащите за процесния период ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ Топлофикация София „ ЕАД на клиенти в
гр.София.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на
процесната сума за топлинна енергия поради противоречие с чл.62 от Закона
за защита на потребителите, а именно непоискана услуга.В ТР
№2/25.05.2017г. по ТД №2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62, вр.§1 от ДР на
ЗЗП.Щом сграда етажна собственост е присъединена към топлопреносната
мрежа и няма данни за отказ по чл.153, ал.2 от ЗЕ, то е налице искане за
предоставяне на топлинна енергия.Поради това между ЗЕ и ЗЗП не
съществува противоречие и не може да става въпрос за прилоението на №1 от
ДР на ЗЗП.В ЗЕ м чл.133, ал.2 е регламентирано присъединяването към
топлопреносната мрежа на етажна собственост по искане на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3.Такова
мнозинство съгласно чл.153, ал.2 от ЗЕ се изисква и за преустановяването на
топлоснабдяването на сградата, поради което в настоящия случай
твърденията за недължимост на процесната сума поради непоискана услуга не
може да породи твърдените от ответника последици и да преустанови
качеството му на потребител на топлинна енергия за процесния имот.
Неоснователно е и направеното възражение за погасяване на
задължението по давност.Съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
ТД №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието " периодични плащания " по
смисъла на чл.111, б." в " от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.Следователно еднаквостта или различието на
размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката
му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително
определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество представляват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.“ в „ от ЗЗД, като по отношение на тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност.Съгласно чл.114, ал.1 от
ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
10
изискуемо.Съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр.София, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен
срок от датата на публикуване на интернет страницата на
продавача.Следователно изискуемостта на първото плащане е настъпило най
– малко 30 дни след издаване на първата фактура на 31.08.2011г. / видно от
представеното извлечение /, което означава, че давността по него ще изтече
към 30.09.2014г..В случая обаче, заявлението по чл.410 от ГПК е било
депозирано на 13.08.2014г., което означава, че към този момент давността за
първото дължимо плащане не е била изтекла.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че ищецът е доставил
топлинна енергия до процесния имот за периода от месец август 2011г. до
месец април 2013г. на стойност 1078.51 лева, от които претендира 446.16
лева.
Също така с оглед основателност на иска за главница за сумата от
446.16 лева, основателна и е акцесорната претенция за дължимост на
законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Следва да се отбележи, че Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 18.07.2016г., издадена по ЧГД
№44471/2014г. по описа на РС – София е издадена за следните суми 1078.51
лева / хиляда седемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки /,
представляваща главница за неплатено задължение за доставена в периода от
месец август 2011г. до месец април 2013г. топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к.“ Младост 4 „, бл.465, вх.6, ап.46,
абонатен номер 237408, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 13.08.2014г. до окончателното плащане; сумата от 160.71 лева / сто и
шестдесет лева и седемдесет и една стотинки /, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2011г. до
24.07.2014г.; сумата от 20.40 лева / двадесет лева и четиридесет стотинки /,
представляваща главница за неплатена сума за дялово разпределение.Същата
следва да се обезсили в частта й за претендирана главница над 446.16 лева /
четиристотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки /, както и за
останалите претендирани суми в заповедното производство, а именно сумата
от 160.71 лева / сто и шестдесет лева и седемдесет и една стотинки /,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.09.2011г. до 24.07.2014г. и сумата от 20.40 лева / двадесет лева
и четиридесет стотинки /, представляваща главница за неплатена сума за
дялово разпределение, тъй като в тази й част не е включена в исковата
претенция.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
11
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това
в случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №44471/2014г. по описа на РС – София, а именно 25.00
лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса, видно и от
представения списък с разноски.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
125.00 лева / сто двадесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 25.00
лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 100.00 лева /
сто лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. М.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес с.Селановци, обл.Враца, ул.“
Александър Стамболийски „ №29, че дължи на „ Топлофикация - София ”
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Ястребец „ №23Б, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор сумата от
446.16 лева / четиристотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки
/, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец август 2011г. до месец април 2013г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.08.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.07.2016г., издадена по ЧГД
№44471/2014г. по описа на РС – София.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Т. М., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Александър
Стамболийски „ №29 да заплати „ Топлофикация - София ” ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Ястребец
„ №23Б, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор сума в размер на
25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса,
представляваща сторените в заповедното производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Т. М., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Александър
Стамболийски „ №29 да заплати „ Топлофикация - София ” ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Ястребец
„ №23Б, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор сума в размер на,
сумата от 125.00 лева / сто двадесет и пет лева и нула стотинки /,
представляваща сторените в исковото производство разноски.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
12
от ГПК от 18.07.2016г., издадена по ЧГД №44471/2014г. по описа на РС –
София, в частта, в която е разпоредено длъжникът М. Т. М., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Александър
Стамболийски „ №29 да заплати на „ Топлофикация - София ” ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Ястребец
„ №23Б, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор, както следва:
- сума в размер на 632.35 лева / шестстотин тридесет и два лева и
тридесет и пет стотинки стотинки /, представляваща разликата в
претендираната в заповедното производство главница от 1078.51 лева и
претендираната главница в исковото производство от 446.16 лева /
четиристотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки / за неплатено
задължение за доставена в периода от месец август 2011г. до месец април
2013г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес
гр.София, ж.к.“ Младост 4 „, бл.465, вх.6, ап.46, абонатен номер 237408;
- сума в размер на 160.71 лева / сто и шестдесет лева и седемдесет и
една стотинки /, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.09.2011г. до 24.07.2014г.;
- за сума в размер на 20.40 лева / двадесет лева и четиридесет стотинки
/, представляваща главница за неплатена сума за дялово разпределение;
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца – Т.С. със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Слатина
„, ул.“ Професор Георги Павлов „ №3.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
13