№ 14316
гр. С., 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110133880 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът С. П. С. твърди, че на 19.06.2019 г. около 07:40 часа е пострадал в
резултат на ПТП, докато е управлявал собствения си лек автомобил по ул. „С.Ш.“ с
посока от гр. С. към гр. С. и е бил ударен от лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №//////.
В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил травматични увреждания, поради
които претърпял имуществени вреди, описани подробно, които счита, че се намират в
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Излага твърдения, че собственикът
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ към датата на ПТП е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира заплащане на сумата в размер на
3815,32 лв., заедно със законната лихва от поканата, която е изпратил до ответника на
дата 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ДЗ“ АД е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер, а също така и причинно-следствената връзка с ПТП. Отделно от това сочи, че
и предявения иск за присъждане на лихва за забава е неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
1
становището на ответника, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдебно предявеното право произтича от наличието на следните обстоятелства,
чието установяване е в доказателствена тежест на ищеца:
- пътно-транспортно произшествие от 19.06.2019 г., настъпило като резултат от
противоправно и виновно поведение на В.С.Б при управление на МПС „Рено”, модел
„Меган“ с рег. № //////;
- договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” с действие
към на 19.06.2019 г., по силата на който ответникът покрива отговорността на водача
на МПС „Рено”, модел „Меган“ с рег. № //////;
- имуществени вреди в посочения вид и в претендирания размер, настъпили
като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.
В тежест на ищеца е да установи горните обстоятелства, а тежест на ответника
е да установи, че е заплатил претендираните от ищеца суми.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ приложим в конкретния казус, при застраховка
“Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 КЗ и чл. 430, ал. 1, т.
1-4 и ал. 2 от КЗ, а по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите и
възраженията по чл.363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл.365, ал.2 във вр. чл.363, ал.4 и чл.364,
ал.4 КЗ.
По делото няма спор, че към датата на твърдяното ПТП ответникът е бил
застраховател на гражданската отговорност на сочения за деликвент.
В настоящия случай от събраните по делото както писмени, така и гласни
доказателства несъмнено се установява, че на 19.06.2019 г., около 07:40 часа, в гр. С.,
по ул. „С.Ш.“ с посока от гр. С. към гр. С. е настъпило ПТП, причинено по вина на
водача на МПС „Рено”, модел „Меган“ с рег. № ////// – В.С.Б, както и че при
настъпване на ПТП е пострадал ищецът, като шофьор на лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Алмера“ с рег. №///////. Причина за ПТП е виновното поведение на
водача В.С.Б, който е нарушил правилата за движение по пътищата. В резултат на
настъпилото ПТП на ищеца била нанесена телесна повреда, а именно „фрактура
пателе декстри“ (счупване на дясната капачка на коляното). Вследствие на нанесената
травма на ищеца е била извършена операция на 20.06.2019. Отделно от това,
настоящата съдебна инстанция намира, че видно от приложените по делото покана от
ищеца до ответника за изплащане на обезщетение и отговора на последния до ищеца, с
2
който е изразена готовност за изплащане на част от обезщетението дължащо се
вследствие на настъпилото ПТП и понесените от ищеца трамватични увреждания, то
същото следва да се преценява като извънсъдебно признание за настъпилото ПТП,
както и вината за настъпването му.
Единственият спорен по делото въпрос за съда се явява размерът на вредите,
дължим от ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност
на сочения за виновен водач на МПС.
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото
съдебно – медицинска експертиза, в резултат от процесното ПТП ищецът е претърпял
именно сочените в исковата молба телесни увреждания – счупване на дясната капачка
на коляното. В резултат на това на същия е проведено оперативно лечение, като е
поставена метална остеосинтеза на дясната патела. В заключението на вещото лице,
приложено по делото, подробно са описани необходимите разноски във връзка с
претърпяната от ищеца травма, а именно: Фраксипарин ампули на обща стойност
131.71 лв., както и Волтарен ретард таблетки на стойност 13,08 лв.; усилена храна за
претендирания период на обща стойност 480 лв.; закупуване на медицинско изделие на
стойност 600 лв.; заплащане на потребителски такси- 29 лв. и 17.40 лв.; закупуване на
две патерици; медицински прегледи; шина за крак на стойност 117 лв.; рехабилитация;
специализиран транспорт на стойнст 190 лв. ; транспорт до лечебното заведение.
Предвид посоченото от вещото лице, ищецът не е имал нужда от ортопедични стелки,
каквито същият е посочил в настоящата искова молба, както и не се е нуждаел от
болногледач. Вещото лице в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав е
заявило, че ищецът е могъл да придвижва с помощта на патерици непосредствено след
операцията и в този смисъл присъствието на болногледач не се е налагало, а би могло
да се определи като излишен разход. Отделно от това, в депозираното по настоящото
дело заключение, вещото лице е посочило, че видно от приложената по делото
фискална касова бележка на стойност 20.67 лв. от 14.06.2019 г. стоката е закупена от
„Спорт Вижън“ и тъй като не е указано какъв е видът не може да се определи дали
ищецът е имал нужда от нея. Предвид на това и доколкото по делото не бяха събрани
доказателства за извършването на тези разходи, настоящият съдебен състав намира
същите за недоказани такива. По отношение на претендираната от ищеца сума от
233,71 лв. за лекарства съдът намира, че видно от всички събрани по делото писмени
доказателства, а също така и от заключението на вещото лице по приетата СМЕ
същите са на обща стойност 144, 79 лв., доколкото направените разходи за
закупуването на лекарствени продукти Максулит и Дулколакс не са в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП. Също така относно разходите посочени от
ищеца за усилена храна съдът намира, че видно от събраните по делото доказателства
същите възлизат на стойност 480 лв. общо, доколкото периодът, за който е следвало да
зарасне подобен тип травма е около три месеца.
3
Съдът намира, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за лекарства, храна, медицинско изделие, потребителски такси,
патерица, медицински прегледи, допълнителна потребителска такса, шина,
рехабилитация, специализиран транспорт и разходи за транспорт до медицинското
заведение. Настоящият съдебен състав счита, че материалните разходи са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. От изложеното дотук следва извода, че ищецът
действително е претърпял по- голяма част от имуществените вреди посочени от съшия
в исковата молба, за което по делото са налице както гласни доказателства- разпита на
свидетеля Д., която е била пряк свидетел на възстановяването на ищеца и
необходимостта от извършване на разходи, така и писмените такива- приложените по
делото фискални касови бележки и фактури.
В този смисъл следва да се ангажира отговорността на ответника –
застраховател за причинените на ищеца имуществени вреди, като функционално
обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител. Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на последния за
заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор,
а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите (
в този смисъл и Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ по т. д. №
705/2009 г.).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се
установяват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя, а именно:
(1) наличието на деликт при съответното авторство, (2) противоправност и (3) вина, (4)
наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, (5) настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въпреки вменената му доказателствена тежест, ответникът не установи да е
заплатил претендираната от ищеца сума.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че искът за имуществени вреди,
претърпени вследствие на процесното ПТП и изразяващи се в направени по повод
лечението разходи в размер общо на 3815,00 лв., е доказан частично за сумата от
2488,99 лв., доколкото за предявената над този размер сума по делото или не бяха
представени доказателства или извършването на разходите не би могло да се определи
като такова в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. В този смисъл, съдът
намира, че претенцията на ищеца за сумата над този размер следва да бъде
4
отхвърлена, като неоснователна.
По предявения иск по чл. 86 ЗЗД:
В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
По делото са налице доказателства за отправена от ищеца покана до
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение на дата 30.04.2020 г.
Ответникът, видно от приложеното по делото писмо /на л. 12/ е отговорил на ищеца,
като е поискал да му бъдат представени оригинали на фактури, за да може да бъде
изплатено поисканото застрахователно обезщетение. Доколкото по делото не бяха
представени доказателства за това дали и кога съответните фактури са били
представени на ответника, то за същият не се е породило задължението да изплати
поисканото застрахователно обезщетение съгласно разпоредбата на чл.497, ал. 1, т. 2,
изр.второ КЗ. Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск за
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право
на разноски. Същият е направил такива в общ размер от 1132,60 лв., от които 152,60
лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и 680 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно, доколкото същото е под минимума, установен в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, и с
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от
тези разноски, равняващи се на сумата от 738,93 лв., изчислени съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски.
Същият е направил такива в общ размер от 150 лв., от които 50 лв. за възнаграждение
на вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
редуцирани до сумата от 52,13 лв., изчислена съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции, която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 87 състав
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „ДЗ“ АД, ЕИК ///////, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 68, да заплати на С. П. С., ЕГН
**********, сумата от 2488,99 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 19.06.2019 г. около 07:40 часа, по
вина на водача на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № //////, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от „ДЗ“ АД, и изразяващи се в разходи за лечение –
лекарства, храна, закупуване на медицинско изделие, потребителски такси, две
патерици; медицински прегледи; шина за крак, рехабилитация, специализиран
транспорт, транспорт до лечебното заведение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 3815 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С., ЕГН **********, срещу „ДЗ“ АД, ЕИК
///////, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 68 иск с правно
основание основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за
периода от датата на поканата - 30.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 23.06.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЗ“ АД, ЕИК ///////, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 68, да заплати на С. П. С., ЕГН
**********, сумата от 738,93,73 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. П. С., ЕГН **********, да
заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„К.А.Д.“ № 68, сумата от 52,13 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6