Решение по дело №414/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260013
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20204330100414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е 

                                              

                               гр.Тетевен ,  23.02.2021г.

                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

             ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – първи  състав в публично заседание на седемнадесети февруари , две хиляди и двадесет и първа   година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ГЕОРГИЕВА

             при секретаря: Петя Георгиева

              като разгледа гр.д. № 414/2020г. по описа на Р.С. Тетевен и за да се произнесе взе предвид следното:

      Бързо производство по реда на  чл.310 ал.1 т.6 от ГПК във вр. с чл.144 от СК и чл.86 от СК  във вр. с чл.146 ал.2 от СК .

 

       Постъпила е искова молба от И.И.С. и Д.И.С. *** .  В исковата молба се твърди ,че ответника е баща на ищците и по гр.д. № 498/2019г същия е бил осъден да им изплаща по 170 лв. месечна издръжка на всеки от тях.  Ищците учили в ПГ по строителство , електроника и услуги –Тетевен като за 2020-2021г ще бъдат ученици в 12 клас и завършват м. юни 2021. Твърдят ,че са им необходими средства за завършване на училището . Единствено за тях се грижела майката , но същата е без работа. Молят съда да постанови решение с което да осъди ответника  в да изплаща издръжка за всеки от тях размер на 200 лв.  от м. юли 2020г.

          В едномесечен срок по чл.131 от ГПК   е получен отговор от назначения на ответника  И.М.С. особен представител , адв. Р.Г.,която впоследствие е упълномощена по делото /л.54/. В отговора се твърди ,че иска е процесуално допустим  ,но неоснователен и недоказан.Размера на издръжката бил по-висок от нормативно определеният , нямало доказателства за това ответника  да има постоянна работа  и доходи , за да заплаща издръжка в тоя размер. Не били ангажирани доказателства за издръжка по-висок размер, нямало доказателства от което да е видно ,че децата били записани за ученици за учебна 2020г.-2021г.

 

 

 

 

      След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:  

           Предявен е  иск са с правно основание чл. 144 СК, който гласи  , че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

          С разпореждането по делото съдът е указал ,че в  тежест на всяка една страна в процеса е да установи и докаже фактите и обстоятелствата, въз основа на които черпи за себе си положителни права.В тежест на всеки от ищците  в процеса е да установи и докаже, че се нуждае от ежемесечна издръжка в претендирания размер от по 200 лева , както и  че ответникът има възможност без особени затруднения да заплаща месечна издръжка в полза на ищеца в претендирания размер, тоест да докаже дохода на ответника  , както и че ответника не дължи издръжка на други малолетни и непълнолетни негови деца, като за последното съдът служебно е изискал справка . Следва да се има предвид  , че за разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, при издръжката на пълнолетен учащ възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на  чл. 142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл. 144 от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало особени затруднения. В тежест на ответника  по иска е да установи положителни право изключващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Следователно възможностите на ответника да дава издръжка в определен размер и/или че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него, зависят от съответните обективни факти в неговия живот, които не са отрицателни, и са в негова тежест да ги установи /Определение № 965 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК/.

         От представените по делото удостоверения за раждане на ищците  става ясно ,че ответника е техен баща , и че с решение по гр.д. № 498/2019г. на Р.С.Тетевен  ответника е бил осъден да заплаща на двамата ищци месечна издръжка по 170 лв. на всеки един от тях  начиная от 24.06.2019г. , както и че в  към датата на подаване на иска ищците са навършили 18 г..

             От представените удостоверения №409/06.08.2020г и №408/06.08.2020г. е видно ,че ищците са ученици в 11 клас за учебна 2019-2020г. ,а от удостоверение № 35/14.10.2020г. и № 36/14.10.2020г. е видно ,че ищците са записани за  ученици за учебната 2020/2021г. в ПГСЕУ-Тетевен , както и от представената служебна бележка на ПГСЕУ-Тетевен , е видно ,че ищецът  И.С.  има 67 отсъствия по уважителни причини и 7 по неуважителни ,а Д.С. има 32 отсъствия по уважителни причини и 9 по неуважителни причини. От служебна бележка от Агенция по заетостта е видно ,че майката на ищците е безработна от 19.06.2020г. , от  съобщение за прекратяване на изп. Д. № 277/03г на СИС-Тетевен  е видно ,че след навършване на пълнолетие изпълнителното дело по което са постъпвали сумите за издръжка на ищците е прекратено .

           От писмо с изх.№ 3793/1/19.10.2020г., към което е приложено и удостоверение за декларирани данни  е видно ,че ответника И.С. няма декларирани недвижимо и движимо имущество в отдел „Местни данъци и такси „при община Тетевен , от изисканата от съда справка по реда на наредба №14/18.11.2009г.  е видно ,че освен двамата ищци които са пълнолетни ответника има още едно дете п И.С. с ЕГН **********, за което е предоставил и удостоверение за раждане  , което е непълнолетно , представено е удостоверение ,че най –малкото дете на ответника е ученик в 7а клас за 2020/2021г. на ОУ”*********.От справка на НАП  издадена към 13.10.2020г. е видно ,че последния трудов договор на ответника е прекратен на 01.05.2020г.От Нотариален акт  с вх. Рег. № 495/16.02.2005г е видно ,че ответника в едно с други съсобственици е продал ПИ около 660 кв.м имот по застроителния план на с. *********в едно с всички подобрения извършени в имота , а от справката за физически и юридическо лице на АВ   за период 01.01.1998г.  до 13.10.2020г. е видно ,че с № по вх. Рег.271/14.02.2017г е вписана възбрана на ¼ ид.част  с длъжник ответника върху *********кв.м. в с. Б  и върху ¼ от ПИ в с пл*********кв.м. мв едно с построената в него полумасивна жилищна сграда със ЗП 70 кв.м.,двуетажен сламник , паянтова лятна кухня-масивна  със ЗП 20 кв.м. и хамбар в с. Б. От регистрационна карта  на Агенция по заетостта  , Бюро по труда – и справка от Агенция по заетостта бюро Тетевен , е видно ,че ответника се е регистрирал на 13.10.2020г.Представено писмо  от община Тетевен с изх.№4214/1/20.11.2020г. от което е видно ,че в отдел УТИД на общината  няма налични строителни книжа на името на ответника И.С.. От представена справка за пътуване на лице български гражданин е видно ,че ответника е напуснал страната на 08.05.2020г. и е влязъл в страната на 12.10.2020г. По реда на чл.176 от ГПК ответника е дал отговор , като е завил ,че от 08.05 до 10.10. е бил в чужбина , работил е без трудов договор и се е прибрал, нямал доход.

    В показанията си свидетелката Антоанета Славеева Момчилова майка на ищците  твърди ,че издръжката на децата е прекратена тъй като са навършили пълнолетие, децата са в 12 клас имали нужда от всякакви неща, а ответника бил в Англия , а в с. Български Извор се говорило ,че ваел проект за да прави къща, твърди ,че единия и син ходел събота и неделя да работи при Добревски ,но е напуснал. 

       По делото не е спорно ,че ищците са ученици и са пълнолетни  факт , който не се отрича от ответника. При така изложените факти съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Установява се, че към настоящия момент ответника не работи , регистриран е в бюрото по труда , по отношение на показанията на свидетелката  Момчилова ,че ответника строял къща в с. Б.Извор , видно от удостоверение община Тетевен с изх.№4214/1/20.11.2020г. от което е видно ,че в отдел УТИД на общината  няма налични строителни книжа на името на ответника И.С.. Видно от представеното удостоверение за раждане и справка по наредба №14/2009г ответника има едно непълнолетно дете п И.С. за което се грижи и което е ученик в 7 клас .Според обясненията му в съдебно заседание, дадени по реда на чл. 176 ГПК, на този етап ответника е безработен бил е в Англия от м. май до м. октомври 2020г., както видно от справката на агенция по заетостта , бюро по труда Тетевен същия е вписан като безработен на дата 13.10.2020г. Видно е, че ответникът притежава ¼ ид.ч. от недвижими имоти в с. Б,общ. я  върху които през 2017г. е вписана възбрана от НАП-В.Търново  , по делото няма данни  за наличие на парични средства по банкови сметки.

          Поради тези причини съдът приема, че ответника към този момент този не разполага с установени доходи, позволяващи му да заплаща издръжка на  двете си пълнолетни деца  без особени затруднения и следователно спрямо него не са се осъществили предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 144 СК и иска следва да бъде отхвърлен .

       По разноските :Поради отхвърлянето на иска следва да се остави без уважение и искането на ищците  за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не претендира разноски , тъй като адв. Г. е упълномощена от ответника в един по-късен момент , а на същата е заплатено възнаграждение първоначално като особен представител в размер на  300 лв . оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищците не следва да бъдат  осъждани  да заплатят  държавна такса, и разноски за особен представител тъй като същите съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК са  освободени от заплащане на държавни такси и разноски в качеството им на правоимащи да търсят  издръжка, поради което и тези такси остават за сметка на бюджета на съда.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И: 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.С. ЕГН********** и Д.И.С. ЕГН ********** *** срещу И.М.С. ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплаща в полза на всяко от  пълнолетните си деца И.И.С. и Д.И.С. месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от м. юли 2020 г. до м. юли 2021г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 144 СК и чл. 86 ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешки   окръжен съд в двуседмичен срок  считано от 04.03.2021 г.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: