О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

24.03.2014 год.                                                                        гр. Бургас

 

Бургаският районен съд                                    ХІІІ граждански състав

На двайсет и четвърти март      две хиляди и четиринайсета година

В закрито заседание, в следния състав:

  

                 Председател: Райна Кирякова

 

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело № 7947 по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Висящият установителен иск на „ЕВН България Електроснабдяване” АД е с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника Г.К.Т., с ЕГН **********, че дължи сумата от 133.65 лева, представяща неплатените разноски по частно гражданско дело № 5557/2013 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас.

            Заповед № 3714 от 16.07.2013 г. за изпълнение на неплатено парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по посоченото частно гражданско дело, е за сумата от 1631.01 лв., представляваща неплатено задължение за доставена електрическа енергия. Заявлението за нея е подадено от кредитора на 08.07.2013 г. Преди издаването на заповедта на 10.07.2013 г. длъжникът е погасил паричното задължение за доставките и е останала неплатена по заповедта само сумата за разноските от заповедното производство, в размерна 133.65 лв.

            В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т., чрез особения представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който навежда доводи за недопустимост на установителния иск като твърди, че не е предявено по делото за разглеждане основното вземане по заповедта.

            Предвид изложеното от фактическа страна съдът приема за основателни възраженията на ответната страна за недопустимост на производството по делото. Съобразно установилата се съдебна практика, предмет на иска в производството по чл. 422 от ГПК може да бъде само установяване дължимостта на заявеното вземане, за което е издадена заповедта изпълнение на неплатено парично задължение по чл. 410 от ГПК. Не могат да бъдат предмет на установяване чрез предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК съдебно-деловодните разноски, присъдени в заповедното производство, тъй като същите не представляват материалноправни вземания по смисъла на разпоредбата, а правна последица от уважаването на заповедта за изпълнение. От друга страна, чл. 413, ал.1, от ГПК предвижда необжалваемост на заповедта за изпълнение, освен в частта за разноските, а в конкретния случай длъжникът не е подал частна жалба против заповедта в тази й част, поради което е влязла в сила. Установяване на дължимостта на присъдените в заповедното производство разноски може да се иска в исковото производство единствено като законна последица от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК относно вземането, в зависимост от резултата по спора. Самостоятелен иск за разноски не следва да се счита, че е предявен с исковата молба дори в хипотезата, когато кредиторът претендира установяване на разноските в заповедното производство съвместно с установяване съществуването на спорното материално право, предмет на заповедта/определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/. Липсата на възражение има за последица влизане в сила на заповедта, но в частта за разноските същата влиза в сила и ако не е обжалвана по реда на чл. 413 ГПК. Допустимостта на оспорването на заповедта за изпълнение само в частта за разноските предоставя възможност на длъжника да иска проверката й по реда на инстанционния контрол, но не вменява задължение за кредитора за установяване на вземането за разноските в заповедното производство, чрез предявяване на самостоятелен установителен иск. Ето защо, производството по делото като недопустимо следва да бъде прекратено, поради липсата на правен интерес.

            Мотивиран от горното и на осн. 129, ал. 4 от ГПК, Бургаският районен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 7947 по описа за 2013 година на Районен съд-гр. Бургас.

            ДА се изплати възнаграждение на особения представител на ответника Т.-адв. С.Н.М. ***, в размер на 100.00 лв. от внесения депозит, като УКАЗВА на ищцовата страна, че в едногодишния срок по чл. 82 от ГПК може да поиска връщането на неползваната част от депозита, в размер на 140.96 лв.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: