Р
Е Ш Е
Н И Е №84
гр.Враца, 27.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 07.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при
участието на секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия И.
т.д.№144 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е частичен осъдителен иск от Х.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, представляван
по пълномощие от адв.С.Ч. от САК, срещу ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул."Джеймс
Баучер"№87.
В
исковата молба се твърди, че на 22.03.2019г. Т.С.Т. е управлявала лак автомобил
марка "Сузуки", модел "Вагон Р" с рег.№ВР *** СВ. В
гр.Враца водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с
несъобразена с пътните условия и със законовите ограничения скорост и не
контролирал непрекъснато управлението на лекия автомобил, вследствие на което
реализирал ПТП, при което са нанесени телесни повреди на ищеца.
Твърдението
на ищеца е, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Т.С.Т.,
която е нарушила правилата за движение по пътищата, уредени в конкретно
изброени разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, и е имала възможност да предотврати
настъпването на произшествието. Поддържа се наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, както и наличието на
вина при форма на вината непредпазливост на водача Тошева.
В
исковата молба се сочи, че във връзка с произшествието е образувано ДП
№365/2019г. по описа на РУ-Враца и пр.пр.№617/2019г. по описа на Районна
прокуратура-Враца.
Твърдените
от ищеца телесни повреди, получени от произшествието, са следните: клиновидно
снишаване на тялото на прешлен Тh5,
охлузване в областта на лявата
подбедрица и избити два предни зъба. Твърди се също, че пострадалият се
оплаквал от болки в областта на главата, левия крак и кръста, бил откаран в
Спешен център при МБАЛ"Х. ***, откъдето след седмичен престой бил изписан с назначено медикаментозно лечение
и препоръка за щадящ режим и почивка. Следващото твърдение на ищеца е, че след
ПТП бил силно уплашен, нямал спомен за катастрофата, което предизвиквало силно
чувство на обърканост и пълна липса на ориентация за време и място, имал силни
болки и скованост както в крайниците и в областта на кръста, така и в областта
на главата, получил силно главоболие, бил трудно подвижен, движенията му били
бавни и премерени, защото всяко ставане, навеждане и обръщане му причинявало
болка, имал затруднения в храненето, а липсата на зъби затруднява и бъдещото
поставяне на протези. Ищецът имал нужда от чужда помощ в ежедневната си
дейност, не можел да се навежда и да носи тежки предмети, докато преди
катастрофата бил деен и самостоятелен и помагал на близките си.
Нататък
в исковата молба се твърди, че духът на ищеца бил сломен, той станал унил и
затворен, изживяното се отразило на емоционалното и психическото му състояние,
станал нервен, избухлив, безпричинно тревожен, което довело до остро душевно
разстройство и стресова реакция - потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност и ранимост.
Ищецът
твърди, че л.а."Сузуки Вагон Р" има при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/02/119000369895 със срок на валидност
от 29.01.2019г. до 28.01.2020г., поради което е предявил пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение вх.№ОК-323914/03.06.2019г.,
на която получил уведомление за отказ от 20.06.2019г.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на частичен осъдителен
иск за сумата 26 000лв., част от сумата 50 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от получените телесни увреждания,
ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
Претендират
се и разноски.
Чрез
пълномощника си адв.Ц.С. *** ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск.
Според
ответника с исковата молба не са представени доказателства, установяващи вината
на Т.С.Т. за настъпването на процесното ПТП. По тази причина ответникът оспорва
твърдения от ищеца механизъм на произшествието. Същият обръща внимание на това,
че съгласно констативния протокол за ПТП в произшествието е участвал и лек автомобил, управляван от М.С., и в него
липсват данни за обстоятелствата, при което е настъпило същото, за вина на
някой от водачите и за пострадалите лица. В протокола е отразено, че
обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване и тази е причината
ответникът да не се произнесе по предявената пред него извънсъдебна претенция.
Нататък
в исковата молба се развиват правни съображения във връзка с основанието за
ангажиране на отговорността на застрахователя, каквото според ответника не е
налице.
Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че всички описани в исковата молба увреждания са
настъпили в резултат от ПТП и се намират в причинна връзка с него. Оспорва и
твърденията във връзка наличието на душевно разстройство и стресова реакция и с
невъзможност да се упражнява продължителен физически труди.
Като
твърди, че ищецът е пътувал на задната лява седалка на автомобила, ответникът
поддържа, че същият вероятно е бил без поставен предпазен колан, с което се обосновава възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат и намаляване на размера на обезщетението.
Нататък
отговорът на исковата молба съдържа отново правни съображения.
Чрез
адв. К.Г., преупълномощена от АД"Ч., П. и И.", ищецът е подал
допълнителна искова молба, в която оспорва подадения от ответника отговор.
Ищецът
оспорва възраженията на ответника във връзка с механизма на ПТП и поддържа, че Т.Т.
е управлявала л.а."Сузуки Вагон Р" на път ІІІ-101 по направление
гр.Враца-гр.Криводол на км.12+900 в нарушение на правилата за движение по
пътищата и с несъобразена скорост. Оспорено е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и това за липса
на причинно-следствена връзка между получените наранявания и ПТП, като се
обръща внимание на това, че в констативния протокол името на ищеца е посочено в
графата "Пострадали лица".
Ответникът
е подал допълнителен отговор, в който поддържа твърденията и възраженията си,
заявени в първоначалния.
Предявеният
иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С
исковата молба е представен Констативен протокол с пострадали лица на
ОДМВР-Враца от 03.04.2019г., от който е видно, че на 22.03.2019г. около 12.50ч.
на път ІІІ-101 Враца-Криводол, км.12+900 е настъпило ПТП с участници л.а. марка
"Сузуки", модел "Вагон", рег.№ВР***СВ, управляван от Т.С.Т.,
и л.а. марка "Волво", модел "В40" с рег.№ВР***СВ,
управляван от М.Х.С.. Протоколът съдържа констатация, че при произшествието е
пострадал ищецът, който е пътувал на задна лява седалка на
л.а."Волво" и е получил комоцио и два избити предни зъба и е настанен
в ХО на МБАЛ"Х. *** без опасност за живота.
Представена
е епикриза, издадена от Хирургично отделение на "МБАЛ -Х. ***, от която се
установява, че ищецът е постъпил в отделението на 22.03.2019г. с окончателна
диагноза "Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма" и е
изписан на 29.03.2019г. В епикризата е отразен резултата от рентгенография на
торакални прешлени, а именно леко клиновидно снишено тяло на Тh5. С допълнителната искова молба са
представени медицински документи за извършени в болничното заведение
изследвания и анамнеза, снета по данни на пациента, в която е отразено, че
същият няма ясен спомен за инцидента и е травмирал главата си, липсват главоболие, гадене и повръщане и
лицето изпитва болка в областта на лява подбедрица и кръста.
По
делото липсва спор по факта, че л.а."Сузуки Вагон" е имал при
ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица №BG/02/119000369895
със срок на покритие от 29.01.2019г. до 28.01.2020г.
Ищецът
е представил молба-претенция вх.№ОИ-329914/03.06.2019г., с която е поискал от
застрахователя да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от ПТП
неимуществени вреди в размер на 50 000лв. С писмо от 20.06.2019г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение с мотив, че
липсва влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото при него МПС.
По
искане на страните по делото е допусната и изслушана специализирана съдебна
автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда.
Вещото
лице инж.П. се произнася, че произшествието е настъпило на третокласен път ІІІ-101
гр.Враца-гр.Криводол в светлата част на денонощието, при нормална видимост и
сухо пътно платно в условия на продължителен десен завой на хоризонтален
участък. Към момента на удара л.а."Волво" се е движил в полагащата му
се дясна лента в посока Враца-Криводол в условия на десен за него завой със
скорост от около 73км/ч. Намирайки се на около 37 метра от удара, водачът на
автомобила е възприел като опасност на разстояние от около 66.5 метра движещия
се в лентата му за движение срещу него л.а."Сузуки", но поради липса
на време и разстояние при попадане на мястото на удара в опасната му зона за
спиране го блъснал в предната челна част. Л.а."Сузуки" се е движил в
посока Криводол-Враца в условията на ляв за него завой със скорост към момента
на удара от около 65.36км/ч. На около 29 метра от мястото на удара същият
вероятно е сякъл завоя с навлизане на левите колела на автомобила в лентата за
насрещно движение и при достигане на мястото на удара в процес на излизане от
нея с челна лява част и със скорост от
около 54.36км/ч се е блъснал в предна челна част на насрещно движещия се в полагаща му се лента л.а."Волво".
В резултат от удара между автомобилите и настъпилите ударни импулси
л.а."Волво" се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и
след изминаване на разстояние от мястото на удара от около 2 метра се е
установил в покой. Л.а."Сузуки" се е завъртял в посока на движение на
часовниковата стрелка, върнал се е в обратна посока и след около 4.5 метра се е
установил в покой.
Експертизата
приема, че ударът е настъпил в лентата, полагаща се за движение на
л.а."Волво", и насрещна за движението на л.а."Сузуки", а мястото
на инициалния удар между двата автомобила се намира на около 28 метра от
линията на ориентира и на 0.60 до 1.4 метра в дясно от осевата линия на пътя,
гледано в посока Враца-Криводол.
Заключението
на вещото лице е, че скоростта на движение на л.а."Волво" в условията
на ПТП преди началото на аварийното спиране е била около 73км/ч, а в момента на
удара - 55км/ч. Скоростта на движение на л.а."Сузуки" в условията на
ПТП и към момента на удара е била около 54.36км/ч. От техническа гледна точка
водачът на л.а."Волво" не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Водачът на л.а."Сузуки" е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е имал техническа възможност за възприеме и оцени пътните
условия, състоянието е релефа на пътя преди мястото на произшествието и без да
навлиза в насрещната лента да предотврати същото.
Според
експертизата при скорост от около 58км/ч водачът на л.а."Волво" е
имал техническа възможност да спре автомобила, но не би избегнал удара с
л.а."Сузуки".
Вещото
лице се произнася, че ако пътникът на задна лява седалка на
л.а."Волво" е бил с поставен предпазен колан, не биха се задействали
никакви допълнителни системи за сигурност и че в досъдебното производство не са
установени данни за начина на ползване на предпазен колан от този пътник. Не са
установени счупени или деформирани части от интериора в зоната на разположение
на пътника на задна лява седалка, а при произшествието е деформирана предимно
предната част на л.а."Волво". Не е възможно уврежданията на ищеца да
са причинени от деформирани части на автомобила, в който е пътувал, нито от
навлезли детайли.
Вещото
лице описва механизма на действие и ефективност на предпазните колани и приема,
че от техническа гледна точка пътникът на задната лява седалка на
л.а."Волво" не е имал техническа възможност с използването на колан
да предотврати настъпването на уврежданията.
Допусната и е изслушана
специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение страните не
оспорват. Вещото лице ортопед-травматолог се произнася, че при произшествието
ищецът е получил лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието,
охлузване в областта на челото, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото
око, охлузване и кръвонасядане на лява подбедрица. Интензивността на болката
към момента на увреждането е била характерна за този вид травми, като време на
лечението е намалявала и понастоящем не би трябвало да има. Предприетото
лечение е било консервативно с продължителност около една седмица. На
пострадалия не са били причинени трайни неудобства, а според вещото лице при
процесното ПТП ищецът не е бил с правилно поставен предпазен колан и ако е бил
с такъв, не би получил телесните увреждания. Във връзка с твърдението на ищеца,
че в резултат от произшествието е получил клиновидно снишение на тялото на пети
гръден прешлен в съдебно заседание вещото лице пояснява, че такова е описано при
приемането му в болница, но при направения скенер не са открити данни за
травматични лезии, което говори, че това снишение е от друг характер и може да
се дължи на стара травма или на остеопорозни изменения и тъй като в гръбначния
стълб на ищеца са открити тежки дегенеративни промени, свързани с възрастта му
и износването на дисковете, тези изменения сами по себе си причиняват
оплаквания, а самото снишаване е рентгенов белег и само по себе си не е причина
за оплаквания.
По
искане на ищеца е допусната и изслушана и специализирана експертиза с вещо лице
лекар по дентална медицина, който установява, че в периода от 30.06.2016г. до
22.03.2019г. ищецът е загубил два странични горни резци /един отпаднал изцяло и
един, фрактуриран под нивото на венеца/. Тази загуба може да бъде получена по
време и начин, описан от ищеца при удар на главата и зъбите в твърда повърхност.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в момента ищецът има 4 зъба на
долната челюст /по два предкътника от двете страни/, а на горната си челюст има
един зъб и два корена, единият от които няма връзка с ПТП. Ищецът страда от
хроничен парадонтит, който води до по-лесно падане на зъби.
Допусната
е и е изслушана съдебно-психологична експертиза, чието заключените не се
оспорва от страните. След проведените с ищеца психологически сесии вещото лице
се произнася, че са налице индикации за преживяна от него остра стресова
реакция след травматичния инцидент и последвало посттравматично стресово
разстройство. Вещото лице сочи, че няма
данни, от които да се съди за продължителността на острата стресова реакция. В
рамките на болничното лечение и условията там ищецът е натрупвал травматичен
материал, свързан с продължаващите болки, ограничението на възможностите за
самообслужване, манипулациите и обстановката като цяло. В психичния му живот до
днес неотменно присъства палитра от негативни емоционални изживявания, той не е
възстановил обичайното си ниво на личностно и социално функциониране.
За
доказване на твърденията на ищеца за претърпените от нето болки и страдания по
делото са допуснати гласни доказателства.
Св.Д.К.
е дъщеря на ищеца. Същата предава съобщени от сина й факти за приема на
пострадалия в болница и за това, че същият бил неподвижен и в безсъзнание,
изгубил е десен торен зъб, изпитвал болки в коляното, гърдите и гърба. К. била
в Италия и не е посещавала баща си, но разговаряла с него по телефона и скайп.
Месец по-късно същата се върнала в България и тогава баща й ползвал инвалидна
количка, тъй като го болели краката и споделял, че заради натъртването на гърдите
лекарите не му разрешават да става. Ищецът ползвал инвалидната количка около
два месеца, а след това още два месеца я ползвал като проходилка, тъй като не
можел да пази равновесие. След това започнал да се движи самостоятелно, но
ставането от леглото било проблематично и не можел да раздвижи краката си. К.
заявява, че преди катастрофата баща й бил в добро физическа здраве, грижел се
за болната си съпруга и не се оплаквал от болки в краката, а след
произшествието станал нервен и имал страх от пътуване.
Св.Х.
С. е внук на ищеца и е пътувал с него при катастрофата. Същият заявява, че след
удара дядо му нямал признаци на живот, а след като започнал да го вика, дядо му
издавал хрипове и се опитвал да си поеме въздух. При приемането му в болница
ищецът не можел да се движи, бил неадекватен и викал покойната си съпруга. Тъй
като ставал трудно, ищецът ползвал инвалидна количка за придвижване, а по-късно
и за опора и към настоящия момент се оплаква от изтръпване и трудно раздвижване
на левия си крак.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е пострадал при ПТП,
причинено в резултат от виновно и противоправно деяние на водача на лекия
автомобил "Сузуки Вагон", чиято гражданска отговорност е застрахована
от ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Виновното и противоправно поведение на
водача на л.а."Сузуки Вагон" се доказва от неоспореното от страните
заключение на автотехническата експертиза, която се произнася, че
непосредствената причина за процесното ПТП е навлизането на този автомобил в
лентата за насрещно движение, в което правомерно се е движил лекият автомобил
"Волво", и в опасната му зона за спиране. От заключението на
експертизата се установява също, че водачът на л.а."Волво" не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието.
По
делото е безспорно обстоятелството, че произшествието и травматичните
увреждания на ищеца са настъпили в срока на покритие на застрахователната
полица. Доказано е по безспорен начин, че претърпените от ищеца вреди са в
причинна връзка с пътно-транспортното произшествие.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че е доказано прякото право на ищеца по
чл.432, ал.1 от КЗ да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди.
При
определяне на размера на следващото се на ищеца обезщетение и при спазване на
критерия на чл.52 от ЗЗД съдът взе предвид характера и тежестта на претърпените
телесни увреждания /лекостепенно мозъчно сътресение със замъгляване на
съзнанието, охлузвания и кръвонасядания и загуба на два зъба в условия на
заболяване от парадонтит/, болките и страданията, битовите неудобства,
преживения стрес, продължителността на оздравителния процес и възрастта на
ищеца и свързаните с нея естествени възрастови изменения. След комплексна
преценка на тези конкретни критерии съдът приема за справедливо ищецът да бъде
обезщетен със сумата 7 000лв., в който размер предявения иск следва да бъде
уважен, а в останалата част отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г.,
когато е изтекъл срокът по чл.496, ал.1, вр. чл.497, ал.1 от КЗ, до
окончателното му изплащане.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, основано на твърдение за
непоставен предпазен колан. В тази връзка съдът кредитира заключението на
автотехническата експертиза, която се произнася категорично, че предвид
сумарната скорост на участвалите в ПТП автомобили предпазният колан не би
предотвратил настъпването на уврежданията на ищеца.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 280лв., както и направените за
сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 900лв.
В
полза на адв.С.Ч. ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 816лв. с ДДС.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по компенсация в
размер на 1 242.30лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
"ЗД БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати на Х.Д.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
"ЗД Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 280лв.
ОСЪЖДА
"ЗД Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."Джеймс Баучер"№876 да заплати на адв.Стоян Стефанов Ч.,
с рег.№ от Единния адвокатски регистър **********, със служебен адрес гр.София,
ул."Клокотница"№2А, ет.8 възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер
на 816лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
Х.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Джеймс
Баучер"№87 разноски по компенсация в размер на 1 242.30лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: